И тъжен, и смешен, и трогателен, и семпъл, и дълбок, и сатиричен, "Слепота" е не просто един от онези филми, които те забавляват, докато те предизвикват и да се позамислиш.
И тъжен, и смешен, и трогателен, и семпъл, и дълбок, и сатиричен, "Слепота" е не просто един от онези филми, които те забавляват, докато те предизвикват и да се позамислиш. Великолепна екранизация по едноименния роман на португалеца Хосе Сарамаго, Нобелов лауреат в областта на литературата, произведението на бразилския режисьор Фернандо Мейрелес е може би едно от наистина добрите подобни, сътворявани през последните години.
Безименен град. Безименни хора биват покосявани от безименно заболяване, причиняващо внезапна слепота. Захвърлени при първите признаци на паника от безименното правителство в безименно учреждение, охранявано от безлични войници, първите засегнати са принудени не чак да оцеляват, но просто да се справят по някакъв начин.
Слепотата обаче далеч не е само физически измерима - алегорията е толкова ярко очертана, че дори не е нужно да се търси изрично. Още с началните кадри от типичния градски пейзаж, с неговите забързани, озлобени и наистина безименни фигури, през уводната част и отделните лица, сред които проблясъкът на нещо чисто човечно е толкова рядък, през самата основна сцена на действието и нейните обитатели, та чак до финалната третина, включително, човек не може да спре да се чуди - наистина ли човекът за човека до такава степен е вълк, и как е възможно това все да е вярно, погледнато от толкова много различни ъгли.
Въпреки това, филмът съвсем не е нито мрачен, нито брутален, а точно обратното - напълно човешки, нормален и възприемчив, дори и в по-тежките си сцени, които всъщност далеч не са толкова много. Това, което го прави толкова силен, на практика е прастарият фундаментален аргумент на така сухата социална статистика - ако извадиш от произволна общност определен брой случайни индивиди и ги поставиш пред еднакви условия, то ще получиш ясна представа за нея, в съответния контекст, в който я търсиш. И докато тук контекстът е съвсем общ - човешката същност, състоянието на съвременното общество като цяло, то извадката е наистина представителна.
Този път върху ролите няма да спирам, водещи или по-малко - веднъж заради безименността на героите, представяща ги не толкова като личности, колкото като отделни модели на повече или по-малко характерни хора от съвремието с техните особености - а втори път поради относително големия им брой. Централните фигури не че отсъстват, но в различните моменти присъствието им е с различна тежест, с изключение на една - жената на офталмолога, единствена зряща в царството на слепците. Особено силно впечатление прави и счетоводителят, на свой ред незрящ по рождение, въпреки недългото си присъствие.
Все пак трябва да отбележим, че актьорският състав се справя невероятно, независимо от това колко популярни са отделните имена - а с изключение на Джулиан Мур, Марк Ръфало и бразилката Алис Брага, която нашумя покрай "Аз съм легенда", той далеч не е толкова известен. Което всъщност е сериозен позитив, тъй като някое твърде познато лице би привлякло на места излишно внимание.
Какво остана да кажа в резюме - брилянтен филм, копродукция на Канада, Бразилия и Япония, съвсем неслучайно открил последния фестивал в Кан, макар и не отличен със Златна палма. Донякъде сходен като усещане и обща концепция с легендарни произведения от калибъра на "1984" или "Полет над кукувиче гнездо", макар и при подобни да е безсмислено да се правят паралели, тъй като при този тип творби всяка стои сама за себе си, солидно на своето място. Но все пак дава много груба насока към това, което може да очаквате, естествено подкрепено с неминуемото предупреждение, че "Слепота" далеч не е за окото на всеки зрител.
0 гласа
Хубав филм.