Американците обичат филмите за големите престъпници в историята си, които явно заемат и важно място в местния фолклор, и като че ли ако не всяка, то през година-две се появява по някоя по-крупна продукция, пресъздаваща събитията около поредната фамозна персона от подземния свят. Което, разбира се, е добре дошло и за нас - подобни ленти най-често са със солиден бюджет, ангажират сериозен кастинг, биват много динамични, и всъщност единственото, което най-вероятно не може да ни впечатли чак толкова е именно историческата им постановка.
В този ред на мисли, известните неточности, допуснати в интерпретацията на Майкъл Ман що се отнася до историята прословутия обирджия Джон Дилинджър и неговата банда, съумяли повече от година да се изплъзват на властите, извършвайки редица дръзки набези, едва ли ще се сторят толкова съществени на някой друг, освен на американския зрител, и то ако е запален по своеобразната романтика на гангстерските години. Още повече, че те не се отнасят до обстановката - както декорите, така и допълнителните детайли, връщащи часовника до тридесетте години на отминалия век, са на изключително високо ниво.
Оставяйки тях настрана, стомилионният спектакъл на създателя на "Жега" е способен да предложи почти всичко, което може да се очаква от един трилър - напрежение, динамика, великолепна визия, удоволствието от надлъгването между двамата основни опоненти в лицето на Дилинджър и федералния агент Мелвин Първис, неизбежната малко неуместна романтична забежка, която оплита конците на историята - неща, които идеално знаем, че номинираният за четири Оскара режисьор и сценарист успява да съчетае повече от успешно.
Ако има един същински недостатък в "Обществени врагове", доста изненадващо, това е актьорската игра. Имайки предвид, че есенцията на филма са основните действащи лица, изпълненията както на Джони Деп, така и на Крисчън Бейл, можеха да бъдат и по-добри. Остава известно усещане за непълноценност, и докато при Деп самото му излъчване е достатъчно, за да допълни до голяма степен картината - а това съвсем не е първия чаровен злодей, в чиято роля влиза - то Бейл е доста сух и за пореден филм не особено убедителен. Може би не попада на правилните персонажи, или въобще жанрове, но все пак мина доста време от "Престиж" и "Ескорт до затвора", и би било хубаво да го видим отново с по-солидно изпълнение.
Иначе, добри думи заслужава Марион Котияр, макар че в немалка част ролята и предполага да краси екрана, а за това не е нужно особено представяне, а и поддържащия състав, който като цяло тушира по-грубите линии при двамата главни изпълнителни. И все пак, поне малко, цялостното впечатление се разваля.
Но като цяло, това са сравнително по-дребни забележки - "Обществени врагове" е безспорно удоволствие за окото. И въпреки че Майкъл Ман не е надминал себе си, сиреч не може да се сравни със златното заглавие във визитката му, оставащо един от най-класните трилъри на всички времена, то работата тук е свършена почти идеално, и любителите на гангстерските истории няма как да останат разочаровани. Наистина, не е "Недосегаемите" - лента, която като че ли се превърна в еталон сред сродните си - можеше да бъде още по-добър, но е повече от достатъчно класен, и напълно си заслужава близо двата часа и половина.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
