Търсещи си напълно неволна и спонтанна пародия дори на съвсем обикновения средностатистически трилър, то абсолютно задължително трябва да се сблъскате и с "Обсебена".
Ето на това трябва да му се вика чиста проба маркетинг, най-вероятно дори със сондажи. Не съм сигурен единствено в чия полза - дали на Холивуд или на Бийонсе. Последната обаче, доколкото ми е известно - без бой признавам, че този музикален раздел е твърде далеч от собствения ми вкус - се радва не само на привлекателна външност, но и на широка популярност, и дори неотдавна издаде нов албум. Макар че, като се замисли човек, и той сигурно трябва и да се рекламира.
Друг е въпросът обаче дали треторазряден трилър, изтръскан от дъното на нощвите на лосанджелиската пекарна за посредствена продукция, въобще ще свърши работа в тази посока. Но вероятно става дума за най-обикновен обмен по принципа на скачените съдове. Феновете гледат, част от зрителите все пак сигурно слушат, и всички - под този общ знаменател имам предвид производителите - са доволни. Даже се учудвам с доза фалшива искреност, че от целия саундтрак едно единствено парченце е дело на американската певица.
Какво всъщност се случва на екрана - или не толкова какво, колкото защо и въобще какъв е смисълът да се опитва да го прави - е един голям въпросителен знак, при това с изписано "недоумение" отдолу, оцветено в ярки флуоресцентни краски, да не би някой случайно да го пропусне. Може би ще прозвучи като стар виц, но те, чернокожата двойка Дерек и Шанън (Идрис Елба и Бийонсе), си живеят щастливо по царски, той е новоизлюпено шефче, тя - добра домакиня.
Животът е розов, ама нейсе - появява се русичката Лиса, временно назначена на служба, която хлътва по добре сложения бос. А той не, че не и остава длъжен, но става тя каквато става, макар и не точно по взаимно съгласие и желание. От там насетне флиртът прераства в нещо по-сериозно и описаната прежде мечта започва сериозно да изстива и разклаща, та дори е на път да се разпадне.
Дотук нищо толкова лошо. Даже на тема страховити мании има гениални филми от калибъра на "Фенът". Само дето тук го няма Робърт де Ниро, калибърът е доста малък, а за гениалност и дума да не става. Да не говорим, че в този момент някъде половината филм вече е отминал, пуканките отдавна са изстинали, а къде му е трилърското на цялото продължава да не се вижда и в близкия безкрай. Всичко това гарнирано с глуповат диалог и не чак безобразна, но откровено слаба игра, дори от страна на Елба, който е значително по-опитен от антуража си.
За капак на което, чисто идейно, нататък "Обсебена" потъва буквално с всяка минута. И така съвсем до края, когато ако е останал жив човек в салона, то сигурно ще е задрямал, при това напълно оправдано.
Защото най-лошото в цялата работа е, че лентата продължава почти два протяжни, досадни часа, из които изблиците на нещо прилично на екрана стават все по-случайни. Може би, ако бяха поспестили, щеше да се гледа по-леко, и да се качи едно ниво, поне до втори разряд. С което сигурно трябва да се върна и на първия въпрос - чий точно маркетинг обслужва? Защото ако има някой, който сто процента ще остане незадоволен, това ще бъде случайно преминаващият зрител, покосен от приятелски огън.
Освен в един единствено статистически случай - ако по някаква случайност сте от онези, търсещи си напълно неволна и спонтанна пародия дори на съвсем обикновения средностатистически трилър, то абсолютно задължително трябва да се сблъскате и с "Обсебена". Току виж взел пък ви обсебил.
