Когато имаме Шон Пен в началните надписи, независимо дали като актьор или като режисьор, с пълна скорост се спускаме към най-близкия киносалон /или към някой торент сайт/.
В случая с „(Не)честна игра” имаме още две причини очакванията ни да бъдат високи: Наоми Уотс, с която Пен направи убийствен тандем в „21 грама” и Дъг Лаймън, който ми стана изключително любим след „Суингърс” и „Давай”, малко се комерсиализира с историята за Борн, след това продължи да пада надолу в класацията ми с „Мистър и мисис Смит” и направо се изложи с „Телепорт”, но имах надежда, че навреме ще се спре с блудкавите проекти и ще се заеме с нещо по-сериозно, точно като „(Не)честна игра”.
И преди да подхвана сюжета, силно възмущение от безумния превод на българските разпространители. Вярно, че през 90-те имаше една „Честна игра” с Уилям Болдуин и Синди Крауфорд, но една отрицателна частица отпред не решава проблема със заглавието. Да не говорим, че в различните медии заглавието е изписано различно: от „(Не)честна игра”, през „Нечестна игра” до „неЧЕСТНА ИГРА”.
Филмът се базира на политически скандал, който се разрази през 2003-та. Тогава Валери Плейм, агент под прикритие на ЦРУ, е меко казано прецакана от Белия дом, заради постъпките на своя съпруг – бившият посланик Джоузеф Уилсън. Той се осмелява публично да критикува правителството на Джордж Буш, като заявява, че те са манипулирали разузнаването относно наличието на оръжия за масово поразяване при инвазията в Ирак.
За да отмъсти кабинетът атакува съпругата на Уилсън и това е само началото. Когато пишат сценария братята Джез и Джон-Хенри Батъруорт се оповават на двете биографични книги на съпрузите – „Fair Game” на Плейм и “The Politics of Truth” на Уилсън.
Като се разрових из разни търсачки, прочетох доста интересни факти около реалните личности на Плейм и Уилсън. Тя всъщност е с украински корени и фамилията й е Пламевотски. Завършила е две висши образования – едно в Лондон и второ в Брюж. Говори четири езика, включително гръцки. И преди да срещне Уилсън е омъжена за гаджето си от колежа.
Той пък има два брака преди да се запознае с нея. В началото на 70-те работи като дърводелец. Обиколил е с различни дипломатически мисии страни, които едва ли някога ще посетим – Нигер, Того, Конго, Габон и Бурунди. И е един от малкото бащи, които могат да се похвалят с две двойки близнаци.
Както се очаква Шон Пен и Наоми Уотс са на ниво. Не толкова харизматични като в „21 грама”, но там летвата беше вдигната много високо.
Дъг Лаймън се „телепортира” уверено нагоре след глуповатото недоразумение с Хейдън Кристенсен и Даян Лейн. Тук името му фигурира и като оператор, и като продуцент.
Фактът, че премиерата на „(Не)честна игра” съвпада с началото на „Киномания” със сигурност ще повлияе върху посещаемостта на филма, но ако все пак ви се гледа съвсем приличен политически трилър, може да наминете към някой от мултиплексите и да прекарате около два часа с Шон Пен и Наоми Уотс.
Шон Пен не винаги е правил успешни роли, но наистина първо трябва да се види филма и да се прецени. Но винаги ще има недоволни или такива, които ще го преценят, като успешен.
Хапливата статия на г-н Григоров е интересна,леко кисела ,но филмът си заслужава и би трябвало да се гледа в киносалоните ,а не изтеглен от някой торент сайт.Все пак мнението на киселите критици понякога помага и филмът има по-голям брой зрители.А това защо така са го кръстили разпространителите,ако г-н Григоров е гледал филма или само е чел материали от чуждия печат или прес кита пак сам ще стигне до извода,че играта хич не е честна...
0 гласа
Шон Пен не винаги е правил успешни роли, но наистина първо трябва да се види филма и да се прецени. Но винаги ще има недоволни или такива, които ще го преценят, като успешен.