Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми Мира Сталева: Киното е луксозно хоби

Мира Сталева: Киното е луксозно хоби
Cinefish.bg

Теми
Мира Сталева: Киното е луксозно хоби

06.01.2010, 16:03  |   Видяна: 2157  |   actualno.com  |   ГОРЕЩА ТЕМА

Филмовите фестивали не са само гала прожекции, червени килими и звезди във вечерни тоалети. За голяма част от различните хора от киноиндустрията те са места за сериозна работа. Особено в рамките на т.нар. пазари на филми. На тях режисьорите могат да представят проектите си за бъдещи филми пред потенциални продуценти, дистрибутори или търговски агенти.

Пазарите на филми са неизменна част от големите световни фестивали в Кан, Венеция,  Берлин, Карлови Вари, Москва, Торонто, Истанбул. На тях, на всеки етап от развитието на даден филм, създателите му могат да намерят необходимата им помощ. От 6 години такъв пазар на филми има и в рамките на София Филм Фест – София мийтингс. Усилията на организаторите му го превръщат постепенно в значим форум за киноиндустрията на Балканите, от който много балкански и български филми са тръгнали и към който проявяват интерес все повече световни продуценти, фестивални селекционер.

За София Мийтингс разговаряме с неговия директор, Мира Сталева, която е част от екипа на София Филм Фест от основаването на фестивала. В началото се е занимавала с гостите, след това – с програмацията на заглавията, докато преди 7 години не оглавява и пазара на проекти. С интервюто си Мира Сталева приключваме и поредицата си "Зад кулисите на София Филм Фест", в която ви срещнахме с хората, които намират удоволствие и смисъл да създават празника на годината за киноманите в София, Пловдив и Бургас (а да си пожелаем скоро и в други градове).

Колко проекта са преминали през София Мийтингс и колко от тях са били реализирани за тези 6 години?

Тази статистика постоянно я събираме и правим, защото във всеки момент някой завършва филм. Досега можем да се похвалим с над 70% завършени и реализирани проекти, което е изключително постижение. Най-хубавото е, че сред това множество имаме изключително интересни и успешни заглавия. На прима виста се сещам за „Смъртта на господин Лазареску” на Кристи Пую, който беше проект в първото издание на София Мийтингс , а после спечели наградата в Кан в секцията „Особен поглед” и още над 20 световни отличия.

Как ви хрумна идеята за създаването на София Мийтингс?

Със Стефан Китанов, директора на София Филм Фест, стигнахме до извода, че у нас няма нищо подобно на пазар на филмови проекти. А подобни форуми са много полезни за индустрията. Те окуражават кинотворците, дават им посоката, контактите и ги учат как да се представят. Защото това е и принципът, на който съществува европейското кино. То работи с фондовата база  предимно на националните филмови центрове, които разпределят субсидии за правене на кино.

Но в тази система има правила. И филмовите пазари се наложиха като едно от правилата. На тях се прави пичинг (pitching) или представяне на проекта пред публика от професионалисти, които са потенциални копродуценти. Има и други финансисти – например банки, които имат специални клонове, финансиращи филми, търговски агенти (sales agents)  - това са компаниите, които купуват правата на филмите и след това ги препродават на дистрибуторите. Търговският агент решава да се включи в даден проект на ниво проект, или на готов продукт, ако прецени, че отговаря на техните критерии и политика. След това агентът представя проекта в Кан, или на американския филмов пазар, в Торонто и т.н.

Мрежата е следната е Търговски агент – Дистрибутор - Кино. Търговският агент играе много важна роля заради контактите, които има, заради това, че вече има опит и може да направи мащабна рекламна кампания. Той се грижи за това как да изглежда филмът като плакат, трейлър, представяне на форуми, фестивали. У нас няма подобни компании, но пък има присъствие на големите американски и европейски.

Това е едната част от публиката на такива пазари на проекти.

Другото, на което разчитахме от самото начало, бяха журналистите, които пишат за кино в големи медии като Варайъти (Variety), Скрийн Интернешънъл (Screen International), Мувинг Пикчърс (Moving pictures), защото всеки професионалист в тази сфера следи изданията и така може да се ориентира и за евентуалната реакция към филма на аудиторията.

Идeята ни се роди от осъзнаването, че българското кино се нуждае от размърдване, от адекватно представяне. Ако не се представиш, няма как да те видят. Пазарът е залят, и затова трябва да намериш най-адекватното представяне и защо не още на ниво проект. Нашата цел беше да го направим за млади творци, фокусирахме се върху втори проекти. Винаги е трудно да направиш втори филм, ако си направил първи много успешен. При първия, разбира се, всичко помага, но след това очакванията са много високи. Това е също и силен психически фактор – когато към теб има високи очаквания, не си способен да дадеш най-доброто от себе си. Свободата, с която би го направил с първи филм, е несравнима. Решихме, че това трябва да са европейски проекти. По този начин си давахме сметка, че с тези европейски творци ще могат да се срещнат нашите български творци, с водещи имена като продуценти, дистрибутори и агенти по продажбите. Направихме първото издание с помощта на „Програма Медия”, защото едно такова начинание е твърде скъпо – за нас бяха непосилни финанси.

„София Мийтингс” се състои от два модула – Пазар на проекти и Представяне на български и балкански филми, които току що са завършени или са пред завършване. Това са пък закритите прожекции, които са само за фестивални представители, търговски агенти и журналисти. Почти всички български филми, които пътуват успешно по света, тръгнаха от „София Мийтингс” и заради авторитета на фестивала, който привлича сериозни селекционери, и заради техния личен интерес към българското и балканското кино. През всички години сме имали представители на Венеция, Кан, Берлин, Карлови Вари, Москва, Варшава, Висбаден, Истанбул.

Забелязах, че от някои от фестивалите на 13-то издание на София Филм Фест, през 2009 г.,  имаше няколко представители от различни програми. Как се разрасна дотолкова програмата, че достигна до 250 броя гости за издание?

В началото никой не те познава и всичко опира до това какво качество предлагаш на проектите и на филмите. Но с течение на времето „София Мийтингс” се наложи като интересен форум за професионалистите. Освен качеството на проектите, много важно е какви продуценти и представители на фондове идват отвън, за да ги видят, защото това са достатъчно заети хора и ако не проявяват бизнес интерес, просто няма да дойдат. Що се отнася до изданието догодина, тъй като все още не сме приключили със селекцията, не мога да кажа със сигурност на кои проекти ще се спрем, но пък ми прави впечатление, че имаме много кандидати от Израел, Грузия, Армения, което значи, че по някакъв начин някой ни промотира по-особено в тези страни. Иначе един от интересните проекти досега е вторият филм на Алваро Брехнер, който с Bad Day to Go Fishing бе номиниран за „Златна камера” за дебют в Кан. Тази година ще селектираме към 20 проекта.

Кой селектира проектите, кандидатстващи при вас и по какви критерии?

Аз съм единият селекционер, като артистичен директор на „София Мийтингс”, освен това Стефан Китанов - Кита, кинокритикът Александър Янакиев и чуждестранни консултанти като Николай Никитин от Берлинале и Саймън Пери от Ирландския филмов борд. Що се отнася до критериите – много от филмовите пазари имат критерий проектът да е подкрепен от националната филмова институция. Ние нямама такова условие, много сме отворени в този аспект, защото приемаме проекти на много начален етап – идея, и такива, които вече имат някакво финансиране. За нас важното е художествената стойност на проекта и  потенциалът му да бъде коопродукция. Защото затова и има гости от толкова страни, за да може да се намери пътят му, да се прецени доколко той би представлявал интерес извън граница. Националните проекти, например, си намират национално финансиране и не са от интерес на толкова широка публика.

През втората година създадохме програма за първи или трети филми, защото видяхме, че проектите, които се подават при нас, са много, но сред тях има и такива на съвсем начинаещи режисьори, които не са правили пълнометражен филм и на други, които търсят усилено финансиране за третия си филм. Киното е луксозно хоби и съм много доволна, че се отворихме и към първи и трети проекти, защото така подобрихме и качеството им. „Програма Медия” през цялото време стои зад нас, освен тях Националният филмов център, Столична община, фондация „Робърт Бош”, които спонсорират отделни програми. През 2009 г., например, това беше дискусия за киноразпространението в Централна и Източна Европа, което е проблематично, затова решихме да поканим разпространители от всички тези държави да се срещнат, да седнат и да се види има ли нови идеи като как повече филми могат да достигнат до по-голям кръг от зрители. Филмите се правят за зрителите и колкото повече зрители, толкова по-добре. В бившите социалистически страни и на Балканите има проблем с киносалоните. Независимо от броя на филмите, които се произвеждат и от качеството им, не много от тях могат да бъдат видени.

Имаш предвид, че има малко киносалони, които прожектират филми извън холивудските?

При нас има проблем, че кината като цяло са малко и освен това касовите филми са американските блокбастъри. Няма ниша за европейски филми.

Едната идея, до която се стигна на тази среща, е, че може би трябва да се заобикалят прекупвачите на филми, или тези, които купуват филми на килограм. Когато се купува на килограм, в пакета се обръща внимание на определени филми, докато други отиват на заден план. Те обаче остават блокирани за пазара ни.

Другото ценно е, че поканихме много нови платформи като Video on Demand – интернет платформа с определена цел. Това е новата посока, която се очертава. За да може всеки да намери филма, който го интересува, той може да ползва интернет платформата и да плати известна сума, за да го изгледа, което е добре, защото имаме автори и това е интелектуален продукт. Направихме го в партньорство със “Sunny Side Of The Doc” – много голям документален филмов пазар в Ла Рошел. Тази година бяха избрали София, за да проведат ежегодната си конфереренция, на която има и пичинг за документални филми. Следвайки развитието на българските документални филми и успеха им по света, те решиха да проведат събитието си в София, по време на „София Мийтингс”, за да може професионалистите от игралния и документалния свят да се срещнат. А особено когато се касае за разпространението на филми, това са едни и същи хора.

Целият киносвят е зависим от една динамика – да се създават добри проекти, те да се насърчават, после да се заснемат и да достигнат до публика. Продуцентите и фондовете, които дават пари за кино, също са зависими от тези проекти. Затова техният интерес е налице когато видят, че има качествено предлагане. Това е от взаимен интерес за продуценти и режисьори. Освен това установените контакти работят и за бъдещи отношения, защото киното е такова изкуство, че когато виждате нещата в една посока, дори да не се сработите за конкретен филм, имате идеята да се следите след това.

По отношение на структурирането на всяко издание и уточняването на различните събития в него, как осъществявате инициативи с други партньори? Те ли ви търсят, или вие ги търсите с конкретна идея? И как преценявате какво събитие допълнително би било подходящо за въпросната година?

Различно е. Понякога знаем какви са приоритетите на някоя фондация и ако сме наясно, че точно това ни трябва – ние ги търсим, а понякога е точно обратното. Ако те видят, че ние правим нещо, което е в тяхната посока – те идват при нас. Това функционира на пазарен принцип. Не приемам фондациите само като донор, те също си имат поле на изява и трябва да търсят добрата платформа, за да работят. Освен проектите и догодина ще има много странични събития – мастъркласове, срещи, може би уъркшоп за нискобюджетни филми като в него ще покажем 5-6 филма допълнително. Това е гореща тема, явно е, че има и друг начин да се правят филми. Във Великобритания, например, имат програмата Microwave за микробюджети – тренинг и осигуряване на средства към Филмовия съвет на Великобритания. Първо правят конкурс за проекти, от тях избират 10 - 12, следва обучение на създателите им, карат ги да си представят проекта публично, избират трите най-добри и им дават по 50 000 паунда, с които те заснемат филмите си. Учат те как да ловиш риба, а не само те хранят, когато си гладен.

Какъв шеф е Кита?

Кита е интересен шеф – изпълнен е с толкова ентусиазъм и енергия! Самият фестивал е интензивно мероприятие и ти дава възможност да опознаваш хора в екстремни ситуации и ако не сте добър екип, а разбирането не тече и в двете посоки по вертикала, всичко това би се провалило. Явно ние сме добър тим!


от Лора Трайкова
снимка: Гео Колев, studiofo.net

Още новини:
"Арабският свят на фокус" в Дома на киното
Успехи на българското кино в края на първото десетилетие на 21 век
Рики Жерве ще води "Златните глобуси 2010"
Сам Мендес ще снима 23-я филм за Бонд
Отложиха снимките на новия филм за Бонд
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС ПОПУЛЯРНИ ФИЛМИ ДНЕС
 
Cinefish.bg Cinefish.bg