Теми
Кан 2012 - истории за любов, секстуризъм и религия

от Боряна Матеева

Универсалният и вечен код на любовта се разчете ясно в голяма част от филмите от тазгодишната селекция в Кан. Любов във всичките й измерения – грижовност, отдаденост, юношеска романтика, първичен секс, ревност, неудовлетвореност… Любов във всичките й възрастови въплъщения - между 80-годишни старци, диви младежи, предпубертетни хлапета.

Любов, надмогваща социалните, расови, полови и религиозни различия. Любов, невъзможна, обсесивна, платена, нежна, фатална….
Очаквано от критиката „Златната палма” отиде при

„Любов” на Михаел Ханеке

покъртителна екзистенциална история за двойка възрастни интелектуалци, които се обичат до смърт, въпреки болестта, деменцията и деградацията. Тази камерна драма е разказана деликатно с безпощаден реализъм и най-важното - без капка сантименталност. Интересното е, че „Палмата” се връчва и в лицето на двамата изпълнители, стоящи извън всяка класация - Жан-Луи Трентинян (когото помним от култовия „Един мъж и една жена”) и Еманюел Рива, емблематично лице на френската Нова вълна от 60-те.

В „Реалити” на Матео Гароне, който взе втората по значимост награда на фестивала, любовта е подложена на изпитание от съблазните на съвременния медиатизиран свят - един чаровен и артистичен неаполитанец, обикновен търговец на риба, постепенно загубва разсъдъка, магазина и семейството си заради безумното си желание да стане богат и известен, като влезе в „Биг Брадър”.

Филмът е искряща сатира на нравите в традицията на добрата италианска комедия и в него се усеща нещо от стила на Фелини и другите италиански майстори на комедията. Нарекоха филма „комедия дел реалити”… Една любопитна подробност – главният изпълнител Аниело Арена е затворник с доживотна присъда, който периодично излиза, за да играе в киното и театъра.

Любовта спасява и героя от ”Частта на ангелите” (Наградата на журито) - социална и забавна „уиски” комедия за дребен престъпник, осъден на общественополезен труд, който намира начин да промени живота си на неудачник благодарение на добър по сърце социален работник, бременната си приятелка и неподозирания си талант на дегустатор на уиски за колекционери. Това беше една от малкото заредени с позитивизъм истории в Кан.

Пак за любов, но някак объркана, обвита в митологично-мистичен воал, разказва и най-енигматичния филм на фестивала.

„След мрака светлина”

на мексиканския режисьор Карлос Рейгадас, който взе наградата за режисура. Открито експериментален и провокативен, с хипнотично изображение, с внезапни обрати, пълни с почти непоносима бруталност, този филм разчита на подсъзнателното внушение и кара зрителя да усети физически величествената и страховита красота на природата. Това е радикален филм извън жанровите определения, въплъщаващ понятието за авторско и артистично кино, далеч от клишетата.

Пак румънски триумф

С нетолерантност и предразсъдъци спрямо любовта се сблъскват героините от великолепния румънски филм „Отвъд хълмовете” на 44-годишния Кристиан Мунджиу, вече носител на „Златна палма” за „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Направен по истински случай от 2005 година в Румъния, филмът с голяма деликатност раздипля покъртителната трагедия на две монахини от православен манастир, сирачета от Дом за изоставени деца. Алина си идва от гурбет в Германия и иска да отведе приятелката си Войчита, единственото същество, което някога е обичала и което я е обичало. Но Войчита вече се е обърнала към Бога, а в любовта да имаш Господ за съперник е непреодолимо препятствие… Младата жена изпада в нервни кризи и сестрите решават да екзорсират злите духове от душата й като с това причиняват смъртта й… Крайно аскетичен като режисура, въздействащ именно с реализма и автентизма си, филмът заслужено отнесе две награди – за сценарий и наградата за женска роля, която беше поделена между младите Кристина Флутур и Козмина Стратан.

Друг неочакван аспект на любовта, между проституираща студентка и професор, ни се разкри в психологическата драма на иранеца Абас Киаростами, който е заснел филма си „Като някой влюбен” в японски декор. Принудена да финансира обучението си като продава ласки, една симпатична студентка попада в дома на изискан интелектуалец и двамата неусетно се забъркват в криминална интрига, където лъжа и истина са почти неразличими.

Лов на педофили в датска драма

Актьорът Мадс Микелсен, отличен в яростна конкуренция с Брад Пит и други изгряващи звезди с наградата за мъжка роля (познат като „лошия” от джеймсбондовския опус „Казино Роял”) тук влиза в кожата на мил възпитател в детска градина, несправедливо набеден за сексуално насилие. Снажният скандинавец отказва да целуне по устата едно русо ангелче с вирнато носле, детето си измисля и други работи, които скришом е видяло да вършат възрастните и това отприщва гнева на затворената селска общност. Започва преследване и истински „лов на вещици”, който изважда на повърхността средновековни предразсъдъци, жестокост и нетолерантност.

Жените ходят на секс туризъм в Африка

Любов във всякакви формати имаше и в много други филми от селекцията в Кан. Един нов, съвременен „колониализъм” представи сатиричната комедия на „Рай: любов” на австриеца Улрих Сайдъл - първа част от трилогия, правеща портрет на три жени, страстно търсещи щастието. Филмът разказва за тъжния секс туризъм на застаряващи европейки, които отчаяно търсят платената любов и утеха за самотата си при млади и бедни африкански момчета. Една гротескна картина на глобалния свят, където всеки участва с онова, което има…