Жан-Луи Трентинян и Емануел Рива създават уникални образи в ролите на Жорж и Ан – пенсионирани 80-годишни учители по пиано, които живеят в естетски обзаведения си, изпълнен с книги апартамент в Париж. Те са щастливи, нежно обичащи се, дейни и спокойни, доволни от живота си. Двамата посещават изпълнение на един от бившите ученици на Ан и са във възторг от успеха му. Но внезапно Ан получава мозъчен удар, който парализира едната й ръка, и вече й е невъзможно да свири на пиано. За съжаление, напредват и възрастовите изменения, придружени с деменция. По лицето на Жорж са отпечатани не само годините му, но са чете удивление и страх – човекът, когото е обичал и продължава да обича, започва да чезне пред очите му; Ан си отива и къде отива любовта?
Посланието на Любов има двойна тежест, особено на фона на силно провокативните предишни творби на Ханеке. Неочаквано нежният филм, изпълнен с трогателна игра от двамата актьори в централните роли, показва доколко човек е способен да прояви достойнство и чувствителност, когато е изправен пред неизбежната жестокост на природата.
Изпълнителите на главните роли, независимо от звездния си статут, играят пестеливо, но убедително. Всеки поглед, който си отправят, показва колко дълбоко държат един на друг и колко невъобразима е болката им от болестта на Ан, която съсипва връзката им. Дори най-малкото недоразумение изисква навременни извинения. Трентинян демонстрира възхитителна непоколебима отдаденост, а Рива впечатлява с такова ненатрапчиво благородство в началото на филма, че по-нататъшното нарушение на подвижността й и говора й изглеждат още по-незаслужени.
Питър Дебрюге, Варайъти
Награди и номинации Кан ’12 – „Златна палма”; Европейски филмови награди ’12 – Най-добър актьор (Жан-Луи Трентинян), актриса (Еманюел Рива), режисьор, филм и номинации за композитор и сценарий; Златен глобус ’13 – Най-добър чуждоезичен филм; Оскар ’13 – Номинации за най-добър филм, актриса (Еманюел Рива), режисьор, сценарий и чуждоезичен филм; Оскар'13 - награда за чуждоезичен филм
