Индийското алтернативно на Боливуд кино отдавна намери своето място в престижните световни филмови фестивали. Боливудските хитове също се гледат все повече по света – от една страна, защото извън Индия живеят доста индийци, а от друга, защото през 21 век светът е голямо село, културите лесно прекрачват границите и екзотичното е на мода.
Освен от прожекциите по фестивали, тези в обикновените киносалони извън Индия в момента донасят доста приходи в касичката на Боливуд. Освен инвестициите в Боливуд от страна на холивудските мейджъри, местни корпоративни телевизионни гиганти като Zee, UTV и Adlabs също започнаха да продуцират и разпространяват филми. Освен това в момента в Индия се строят повече мултиплекси отвсякога, което спомага за възвръщаемостта на вложените капитали. През 2003 г. само цели 30 нови продуцентски компании са листнати на индийската стокова борса.
Киното в Индия си остава и до ден днешен най-масовото и достъпно забавление и въпреки че DVD-та и телевизиите вкарват Боливуд директно в дома на всеки, това правило не се е променило.
Формулата на успеха
В края на 90-те години на миналия век и в началото на 21 век обикновеният зрител в Индия иска да гледа семейни драми и комедии. Филми като „Hum Aаpke hain Kaun” и „Dilwale Dulhaniya Le Jayenge” печелят баснословни суми от приходи. Въпреки че са твърде дълги – съдържат 12-13 песни и съответните танцови сцени към тях, те са с много прост сюжет, който очевидно се харесва на масовата публика. Историите в тях са реалистични и подправени със солидно количество емоции. Зрителите се смеят, плачат и като цяло си отдъхват с хепи една.
„Dilwale Dulhaniya Le Jayenge”
В момента пък на мода е римейкът, но не на чужди филми, а на стари боливудски хитове. Успешни римейки са „Devdas” с Айшвария Рай и Шарук Кхан, „Don” и „Umrao Jaan” със съпрузите Айшвария Рай и Абишек Бачан. В същото време зрителите продължават да развиват своя вкус и вече не е лесно да се предскаже кой филм ще се превърне в хит. Публиката иска все повече оригинални идеи и свежи хрумки, вплетени обаче в традиционните за Боливуд сюжети.
„Devdas”
Това отвори вратата пред много нови и по-различни боливудски режисьори - хора, които не се боят да експериментират. Те знаят, че колкото по-голям риск поемат, ако той се окаже успешен, толкова по-голяма ще е и печалбата им. Всеки един от тези режисьори е готов да разисква теми, които доскоро са били табу – какво всъщност се случва в брачната или дори неженената двойка, как понякога се стига до развод и т.н.
Цензура
През 70-те и 80-те години сцените с целувки се смятат за евтин трик за привличане на публика. Днес обаче дори по улиците и парковете има двойки, разменящи си целувки, затова зрителите приемат за нещо нормално да видят същото и на екрана. В последните три години и този елемент е доразвит – най-горещи са сцените, в които влюбените си разменят френска целувка. Към нея обаче зрителите също имат нееднозначни реакции – тя е добре дошла, само ако е страстна и на място в сюжета.
Цензурата в Индия и до ден днешен е много активна в стремежа си да озаптява кинодейците. Разбира се, всеки филм трябва да получи сертификат за показ от Централния борд за категоризиране на филми преди да излезе по кината. Има различни ограничения, които варират между буквите U/A (universal – без ограничения в показа; adult – за възрастни). Ако един филм е категоризиран с А, той може да бъде гледан само от 18-годишни и по-големи от тях. В общи линии Бордът следи във филмите да няма обиди, нападки, секс сцени, голота, насилие или въпроси, които могат да разпалят политическите страсти.
През 2002 г. индийският режисьор и бивш директор на Борда Виджай Ананд предизвика остри реакции с предложението си да се легализира показа на порно филми в ограничен брой кина с думите: „Навсякъде в Индия се гледат порно филми, но тайно. Най-добрият начин да се противопоставим на тази мръсна индустрия е като легализираме забранения плод.” Разбира се, предложението му не е прието, а самият той подава оставка като директор на Борда само година след като е избран за такъв.
Бюджети
В Боливуд се продуцират както високобюджетни, така и по-скромни продукции. Едни от най-скъпите филми в Боливуд на всички времена са „Dhoom 2: Отново в действие”, “Don” и “Devdas” начело с бюджет от 500 000 000 рупии (около 100 000 000 лв). Само че, забележете, от кинопоказа си в Индия той си възвръща половината бюджет; във Великобритания е показан на 54 екрана и печели 466 370 паунда, а в САЩ – 3 500 000 долара.
„Dhoom 2: Отново в действие”
2005 г. е лоша за Боливуд. Повечето филми от тази година се провалят в бокс офиса, защото твърде много напомнят на различни холивудски продукции или са римейк на местни стари заглавия. За сметка на това 2010 досега се очертава като година с богата филмова реколта. Амир Кхан отново е на линия с хита си „3 Idiots”, както и Хритик Рошан с „Kites”.
Боливуд в цифри
След 90 години в шоубизнеса Боливуд спокойно е заел първо място в света по производство на филми. Само до август 2008 г. игралните филми, които са излезли от неговите студия, са 27 000. Не броим документалните и късометражните. За изминалата година филмите, създадени на хинди, са 235. Общо на 24 езика са се появили заглавия през 2009 г., като на южноиндийските каннада, тамилски и телугу са съответно 177, 190 и 218. Има 9 на английски, както и по 1 от езици, които едва ли някога сте чували, като хариянви, раджбанши и др.
Боливудските звезди се снимат в няколко филма годишно. Бипаша Басу има 3 филма зад гъбра си през 2009-та, а тази година до момента се е снимала в 4. Карина Капур е участвала в 3 филма през 2010 г., а предишната година е била особено активна с 6 заглавия. Приянка Чопра и Айшвария Рай имат по три заглавия във всяка една от последните две години. Най-големите звезди – Шарук Кхан и Амир Кхан имат съответно по 5 и 4 филма през 2009 и 2010. По-младите им конкуренти Хритик Рошан и Абишек Бачан са с по 3 и 4 филма за същия период. Но ако хвърлим поглед назад към кариерата на Амитаб Бачан, например, който все още активно се снима, ще преброим над 180 заглавия с негово участие и то само, ако обръщаме внимание на актьорските му изяви. За сравнение, Радж Капур е доста по-скромен със своите 67 филма. А. Р. Рахман, вероятно най-известният композитор в Боливуд в наши дни (фигура, също толкова важна за един филм, колкото тази на режисьора), въпреки „крехката” си възраст от 43 години, е написал музиката за 116 филма и има два „Оскар”- а (за „Беднякът милионер”).
А. Р. Рахман
Награди
Всяка година на няколко церемонии се раздават престижни боливудски награди. Сред тях са Filmfare Awards (наградите Филмфеър), National Film Awards (Националните филмови награди), Zee Cine Awards (Филмовите награди на Zee), както и тези на International Indian Film Academy (Международната индийска кино академия) и др. Сред обичайните категории като най-добър филм или режисьор, има и такива като най-добър злодей, най-добър комик, най-сензационен актьор/актриса, най-добър текстописец, най-добър хореограф, най-добър диалог.
0 гласа
Май единственият индийски филм, който съм гледала, е 3 idiots - заболя ме корем от смях! Но за сметка на това поне на пет места имаше танци
)))