През 1975г. режисьорът Джак Голд решава да филмира животът на Крисп и кани Джон Хърт за главната роля. Филмът постига голям успех, Джон Хърт печели БАФТА за главна мъжка роля
Има нещо магнетично в актьорите от старата британска школа. Достатъчно е само да видиш Джуди Денч, Йън Маккелън, Маги Смит или Антъни Хопкинс и вече си представяш чаша чай и приятен разговор с традиционен британски акцент. Звучи някак изискано и респектиращо.
„Колкото повече звучиш като британец, толкова по-вероятно е да ти повярват!” казва Куентин Крисп. Крисп е автор на превърналите се в гей класика мемоари “The Naked Civil Servant”, публикувани през 1968-ма. Ексцентричният външен вид, остроумният речник и предизвикателното поведение правят Куентин Крисп една от най-ярките икони на гей обществото през 70-те години. През 1975г. режисьорът Джак Голд решава да филмира животът на Крисп и кани Джон Хърт за главната роля. Филмът постига голям успех, Джон Хърт печели БАФТА за главна мъжка роля и предложения да участва в класиките „Среднощен експрес” и „Пришълецът”. 34 години след “The Naked Civil Servant”, Джон Хърт, вече легенда на британското кино, отново приема да влезе в образа на Куентин Крисп. Лек грим, елегантна шапка, изискана походка, изтънчени маниери… Докато гледаш Джон Хърт имаш чувството, че цял живот е бил травестит, който отделя по няколко часа на ден, за да усъвършенства женствените си маниери.
Езикът му е приятно любезен, с остроумни пиперливи нотки, които придават още по-изискан вид на личността му. Истинска наслада е да слушаш забавни житейски истини със сериозен британски акцент, казани от възрастен джентълмен, който предпочита да бъде възпитана дама.
Еднакво симпатичен е, когато страда: „Обектът на желанията ми е истински мъж. А същността на един истински мъж е, че никога не се влюбва в хора от същия пол!” и когато се радва: „Колко симпатично! Да чуеш стари лафове от устата на младо момче.” Остроумните реплики следват една след друга и в края на филма имаме цял том с афоризми.
Имаме и едно приятно усещане като след среща с любим човек, с когото сме се забавлявали и присъствието му ни е заредило с положителни чувства.
„Не разбирам хората, които казват: "Чувствам се употребен." Ами какво да кажем за всички онези хора, които никога не са били употребени.”
0 гласа
е това е човека