Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Артисти »

Антъни Хопкинс - Артист

Артист - Антъни Хопкинс, Anthony Hopkins
Когато 30 години по-късно на Хопкинс, вече като актьор, му се наложило да играе Хитлер, той неведнъж си спомнял за „милия ми дядо”, „могъщо, безпощадно и сантиментално чудовище”.

Гласувай за актьора:
Потребители:
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
22
Гласувай:
Среден резултат: 0/100

Антъни Хопкинс - Артист

Anthony Hopkins
ЗА АКТЬОРА ГАЛЕРИЯ ФИЛМОГРАФИЯ МНЕНИЕ
06.03.2024  |   синефиш.бг



Филип Антъни Хопкинс се ражда на 31 декември 1937 в Порт-Талбот, Южен Уелс, Великобритания, в семейството на пекаря Ричард  Хопкинс и съпругата му Мюриъл. Родителите на Тони работели денонощно в собствената си пекарна и живеели по принципа „разточителността е майка на всички беди”. „Колкото по-голям ставах, толкова повече заприличвах на баща, си”, спомня си Хопкинс, на когото, както и на повечето жители на Уелс, не е чуждо чувството за самоирония. „Аз, както и той например, постоянно ходя от стая в стая и изключвам лампите, икономисвайки електричество. Ненавиждам разточителността.”

Което е вярно, вярно е. На снимките на „Дракула” Антъни не на шега се скарал с Френсис Форд Копола. Знаете ли за какво? Заради  неикономичното изразходване на хартията! Трябва да признаем, че стойността на разбитите от разбеснелия се актьор декори значително превишавала стойността на хартията.

Най-безпощаден борец с разточителността в семейството бил дядото — дребен домашен тиранин, държащ в страх всички, а най-вече малкия Тони. Когато 30 години по-късно на Хопкинс, вече като актьор, му се наложило да играе Хитлер, той неведнъж си спомнял за „милия ми дядо”, „могъщо, безпощадно и сантиментално чудовище”. В детството си Антъни най-често изпитвал две чувства: скука и страх. Да остане цял живот обитател на Порт Талбот му се струвало непоносимо ужасно, а да си учи уроците и да ходи на училище също съвсем не му допадало. „Антисоциален тип” — така го наричали учителите и често го наказвали с линийката по главата. „Аз чувствах, че не съм като другите. Постоянно ме беше страх, че „дъската ми хлопа“. Единствените хора, от които се интересувах, бяха актьорите.

Едва завършил училище, Хопкинс завинаги напуска ненавистния роден град. Първо играе в любителски театър, после печели стипендия за обучение в театрално-музикалния колеж в Кардиф. Там учи две години  - от 1955 до 1957 г. През 1958 г. го викат в армията, следващите две години прекарва в Булфорд като щабен чиновник в едно от подразделенията на Кралската артилерия. През 1960 Хопкинс е поканен на прослушване при сър Лорънс Оливие, по това време оглавяващ Националния театър. Само две години по-късно Хопкинс става дубльор на Оливие в постановката на „Мъртвешки танц” по Стриндберг.

Слуховете за тях и яркият им живот ме вълнуваха.”
Попаднал от дълбоката уелска провинция в самия център на артистичната бохема, Антъни Хопкинс  буквално разцъфва. „Все едно отново се родих!”, спомня си актьорът. Той бързо се превръща в душата на всяка компания. Впрочем, един любопитен факт: по това време Хопкинс влиза в състава на актьорската компания „Феникс” — какъв по-подходящ символ на неговата съдба за непрекъснатото му възраждане от пепелта! И именно след гореспоменатия скандал за икономии в град Феникс, Аризона, Антъни се зарича да спре алкохола. Но това е по-късно. А в края на 60-те актьорът още не се замисля за коварството на огнената вода. Живътът е прекрасен, перспективите – най-розови. А да си пийне малко от доброто старо уиски за успехите в кариерата, това си е направо задължително. А където има алкохол, там се случват и побоища! Впрочем тогава порядъчните лондончани предпочитат да не забелязват, че едва ли не всяка вечер се налага да изнасят от кръчмите актьора, който с първите си филми доказва, че талантът му не е по-малък от този на Лорънс Оливие…

Вече с няколко успешни роли в постановки по Шекспир в актьорската си сметка, през 1968 Антъни Хопкинс дебютира в киното с историческия „Лъвът през зимата” с ролята на Ричард Лъвското сърце, във филма с превъзходен актьорски ансамбъл. Достатъчно е да споменем само имена като Питър О’Тул, Катрин Хепбърн, Тимоти Далтън. Британската академия признава филма за най-добър, а за най-добър изпълнител на главна роля е определен Антъни Хопкинс. Това е първата му

Американската аудитория се запознава с Антъни Хопкинс през 1973 година: Тогава той играе главната роля в американския минителесериал «QBVII» (реж. Лион Юрис). Героят му е талантлив лекар от полски произход, сътрудничил по време на войната с Гестапо, избегнал осъждане, който се опитва да изкупи вината си, работейси за благото на човечеството. Но възмездието го настига в лицето на американски режисьор от еврейски произход, който разкрива миналото му. Много критици считат тази роля за една от най-успешните в кариерата на Хопкинс.
награда.

През 1974 Хопкинс дебютира на Бродуей в спектакъла „Equus”, който по-късно сам поставя в Лос Анджелис. Следващите десет години живее и работи в Лос Анджелис. Хопкинс получава две награди „Еми” за роли в телевизионни филми: на Бруно Хауптман в „Отвличането на Линдберг” и на Адолф Хитлер в „Бункерът”.

Следват „Черинг Крос Роуд 84” и „Човекът слон”. След ролята на капитан Блай в  „Баунти”, където се снима с тогава все още изгряващата звезда Мел Гибсън, Хопкинс се завръща в Англия и участва театралната постановка „Правда” по Дейвид Хеър, за която получава награда за най-добър актьор на Британската театрална асоциация и наградата на "Observer" за изключително постижение в „Антоний и Клеопатра” и „Крал Лир”. През 1987 кралица Елизабет го удостоява с рицарско звание за многочислените му заслуги в изкуството и популяризирането на британската култура по света.

Маниакът Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата”, похапващ черния дроб на своя враг с гарнитура от зелен фасул, превръща Хопкинс в свой и за американските зрители. Дотогава маститият актьор се числи към макар и уважаваните, но малко известни „британски сноби”. През 1991 Антъни Хопкинс получава „Оскар”. През 1992 участва във филмите „Имението „Хауърдс Енд”, „Дракула” и „Легенди за страстта”, като в последния играе с Брад Пит. Същата година излиза и „Пътят към Уелвил”.

През  1993 г. е номиниран за „Оскар” - с главната роля и за играта си в „Остатъкът от деня”. Британската академия за кино и телевизия му дава званието „най-добър актьор”. Играе с Дебра Уингер във филма на Ричард Атънбъро от 1993 „Земята на сенките”. Хопкинс е номиниран отново за „Оскар” за ролята на президента Никсън в едноименния, разпалил духовете филм на Оливър Стоун, а следва и трета номинация през 1997 г. за паметното му изпълнение като бившия президент на САЩ Джон Куинси Адамс в „Амистад". Междувременно през 1996 дебютира като режисьор с екранизация на чеховския „Чичо Ваня”, като при това освен че играе главната роля, сам пише и музиката. Актьорът е играл главните роли и в „Да устоиш на Пикасо”, и в приключенската драма, режисирана от Ли Тамахори по сценарий на Дейвид Мамет „Острието”, с участието и на Алек Болдуин.

През 1998  Хопкинс отново си партнира с Брад Пит в „Да срещнеш Джо Блек”, играе и в „Маската на Зоро”, с участието на Антънио Бандерас и Катрин Зита-Джоунс. Към този филм, независимо от цялата условност на сюжета, Хопкинс се отнася напълно сериозно и участието му придава особен, тънък чар на лентата. През 1999 излиза „Инстинкт”. От последните роли на актьора можем да отделим екранизацията по Шекспир „Тит".

На 12 април 2000 г. Антъни Хопкинс става гражданин на САЩ, но получава разрешение да запази британското си рицарско звание и титлата „сър”. Следват филмите „Сърца в Атлантида”, „Дяволът и Даниъл Уебстър” и продължението на историята за Ханибал Лектър. През 2002 по екраните излиза шпионската комедия на Джоуел Шумахер „Лоша компания”, в която Хопкинс играе с Крис Рок. И, разбира се, новата (всъщност предишна) история на знаменития доктор-канибал – „Червеният дракон”, в която участват още Едуард Нортън, Ема Уотсън, Харви Кайтел. През 2003  Хопкинс се снима с Никол Кидман и Гари Синийз в „Скрити белези”.

Последните филми с участието на големия актьор, които имахме възможност да гледаме, бяха: „Най-бързият мотор” (2005), у нас само на DVD; „Цялото кралско войнство” (2006); „Боби” (2006) и „Пропукване” (2007).

През 2004 г. Хопкинс започва да рисува и бързо печели одобрение. Картините му са изложени в няколко картинни галерии и вече са част от колекции на видни колекционери по целия свят.

Антъни Хопкинс продължава да работи активно и със сигурност ни предстоят нови вълнуващи срещи.”, както и епизодичната, но запомняща се роля в „Невъзможна мисия 2".



Споделете:
ПОСЛЕДНИ МАТЕРИАЛИ ЗА АРТИСТА  
 
Избери Aртисти  
Всички артисти (А-Я)   Всички артисти (А-Я)
А   Б   В   Г   Д   Е   Ж   З   И   Й   К   Л   М   Н   О   П   Р   С   Т   У   Ф   Х   Ц   Ч   Ш   Щ   Ь   Ю   Я
Всички артисти (А-Z)
A   B   C   D   E   F   G   H   I   J   K   L   M   N   O   P   Q   R   S   T   U   V   W   X   Y   Z
Артисти с най-висок рейтинг  
Март
1. Иво Златков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
58/100
2. Марк Ръфало
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
45/100
3. Меглена Караламбова
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
4. Лоренцо ди Бонавентура
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
5. Уилям Дефо
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
6. Оливия Колман
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
7. Кристофър Уокън
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
8. Пол Кинг
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
9. Павел Веснаков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
10. Четин Текиндор
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
35/100
Последно добавени артисти  
 
Cinefish.bg Cinefish.bg