Филми
„Източни пиеси” след Кан

Вчера се състоя пресконференция с екипа на „Източни пиеси”, който се върна от кинофестивала в Кан, където участва в „Петнайсетдневката на режисьорите”.

На събитието присъстваха режисьорът Камен Калев, един от продуцентите Стефан Пирьов и актьорите Николина Иванчева и Ованес Торосян.

Стефан Китанов разказа малко за атмосферата в Кан и как публиката е  реагирала на филма: „В Кан от двайсет години не се е появявал български филм в основна програма. Преди две години в „Седмица на критиката” попадна „Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов. Тази година е различна. Имаше сериозно българско присъствие в Кан. С участия в сериозни конкурси с награди. Имаше около 30 българи, от които 10 бяха журналисти. Събудихме интереса на много хора.

След прожекцията на „Източни пиеси”, до края на финалните надписи имаше овации. Като е важно да кажа, че в Кан обичат шумно да изразяват харесването или нехаресването на някой филм. Група „Насекомикс”, които имат основно драматургично значение за филма, пристигнаха специално, за да свирят на афтър партито. Групата успя да дойде в Кан, благодарение на проф. Стефан Данаилов, предоставил средствата за това”.

Голямата мъка на екипа, извън прекрасните емоции е била единствено, че Ицо - главният герой във филма не е вече сред тях, но те се радват, че лентата ще остане неговият паметник.

Каква е съдбата на филма след Кан?

Стефан Пирьов: Има интерес към „Източни пиеси” от цял свят. Вече са купени правата за разпространението му от малка компания във Франция, също така от  Белгия, Холандия, Швеция, Норвегия, Турция. В процес на преговори сме с Великобритания и САЩ. А световният разпространител на филма е „Мементо” Засега филмът няма български дистрибутор, имаме намерение той да тръгне в кината у нас през септември/октомври 2009 г..

Какво е да имаш дебют в Кан?

Николина Иванчева: За мен това е дебют на голям екран, аз наистина нямам база за сравнение, мястото е култово. Смятам, че това е подарък от съдбата и беше като на голям празник.

Ованес Торосян: Беше много хубаво. Аз завърших „НАТФИЗ” тази година в класа на проф. Пламен Марков и присъствието ми като част от екипа на този филм в Кан за мен беше голям стимул за работа. Отрази ми се много положително.

Настина ли филмът е създаден без субсидии?

Камен Калев: НФЦ беше обявил нулева сесия в годината, в която кандидатствахме за субсидии. Тогава решихме да го направим без средства от НФЦ и намерихме частен инвеститор за снимките и първия монтаж. Благодарение на съдействието на „София мийтингс”, ни подкрепиха шведски партньори за цялата постпродукция. След като филмът се класира в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, НФЦ финансира разходите по транспорта до фестивалния град, както и прехвърлянето на лента и субтитрирането на копието. Филмът наистина е миксиран в студията, които ползва и Ларс фон Триер за своите филми, а основният супервайзор, отговорен за звука е много известен в Швеция и е работил по някои от филмите на Бергман.

Колко струва филма, той е заснет на видео, нали?

Камен Калев: Да, заснет е на видео, но въпреки това се получи нещо завършено и голямо, благодарение на постпродукцията в Швеция. Филмът струваше 700 000 евро на видео, а прехвърлянето на лента и субтитрирането беше 43 000 евро. Всъщност ентусиазмът е много важен, защото филмът е монтиран на един лаптоп, което не е препоръчително въпреки всичко. Важното е, че помогнаха много приятели, на голяма част от екипа са им забавени плащанията, други като Ники, която имаше три снимачни дни, беше всеки ден на площадката и помагаше с каквото може, другите от екипа постъпиха като нея.

Има ли нещо, което е най-важно за да стане добър един филм?

Камен Калев: Може би това - човек да бъде отворен към това, което се случва. Да следва това, което се появява, а не да се бори със себе си. Това е жив процес, който трябва да се уважава, а не да се страхуваме от промените, които непрекъснато търпи. Бих казал, че имахме много късмет за това, че филмът стъпва върху човек като Ицо. Пред цялото време на снимки се опитвахме да бъдем максимално обективни и да не „нахалстваме”, защото той бе водещият, той беше моторът. Филмът съм го написал за него, в „Източни пиеси” има неща, които двамата сме преживели заедно. В мейкинга има едно изречение на Христо, в което той казва за филма „Всеки има свой дневник, а това е моят дневник.”

Стефан Пирьов: Христо и отношенията с брат му наистина се превърнаха в гръбнак на филма.

Ованес Торосян: Основна роля за успеха на филма и за добрите отзиви за него е това, че всички имахме доверие на Камен.

Николина Иванчева: Всеки имаше възможност да се изрази…дори и като прави кафе за другите.

Още новини:
• Рангел Вълчанов с македонска филмова награда
• Отново "Бъфи", но без Уедън?
• “Светът е голям…” събра овациите на испаноезичната общност в София
• "Рим" може най-сетне да продължи
• „Ангели и демони” – втори уикенд на първо място в родния бокс офис
• "Психо" на Алфред Хичкок стресира лондончани
• Орландо Блум се жени