Колегата Ангел Генчев предложи заглавието на статията да бъде „Хаус над кукувиче гнездо”. И след като изгледате пилотния двоен епизод на шестия сезон на „Хаус” (ако все още не сте – в такъв случай направете го, преди да продължите напред с материала), няма как да не се съгласите с него. Премиерата е изключително особена и е различна от всичко, виждано в Хаус досега, което е логично, имайки предвид целите, които обслужва.
Последната серия на предходния сезон ни остави заедно с всеможещия доктор на прага на ментален хоспис, с много отворени въпроси и жадно любопитство какво ще се случи по-нататък – дали на Хаус ще се наложи да остане дълго време в своебразната лудница или продуцентите на шоуто ще побързат да го изкарат от там, за да не губят рейтинги. Е случва се нещо по-средата – първият епизод започва там, където свършва последния. Хаус влиза в клиника и остава там цели осемдесет и седем минути екранно време – две слети серии с дължината на пълнометражен филм.
Атмосферата обаче е коренно променена и ще усетите това във всяка фибра на епизода. Фокусът наистина отново пада върху Грегъри, но този път в съвсем различна светлина и това прави преживяването наистина интригуващо. Хаус е обграден от пациенти с далеч по-тежки проблеми от неговите, но режисьор и сценаристи ги използват по много по-различен начин от обичайното. Тук Грег е безсилен - няма го доктора, няма го брилянтния ум – само още един страдащ, още един човек, който се нуждае от лечение. Въпреки, че Хаус почти до края запазва сарказмът, самочувствието и наглостта си, епизодът се стреми непрестанно да подчертае, че този път вече не го води до никъде, че черупката му не е нужна, за да блеснат възможностите му.
Грегъри прави грешка след грешка, едва не убива друг пациент, подценява лекуващите си лекари, губи на всички фронтове, къде се бори старият Хаус – от медицинските до тези на личните взаимоотношения. Докторът му – Дерил Нолан (в ролята Андре Брауър) – последователно и систематично се опитва да го накара, да разбере, че е просто човек и че трябва да открие това, което всички останали хора търсят – щастието си. Общото впечатление е, че създателите се опитват да дадат ново начало на сериала, но дали това е така и дали ще успеят да го направят адекватно и интересно, ще стане ясно най-рано в средата на сезона.
Режисурата е различна, но все пак много качествена и поставяща правилен акцент върху точните моменти. В този епизод тя е дело на Кати Джейкъбс, работила и по епизодите, в които умря Амбър, носещи подобна импресия. Тук обаче се наблюдават и единствените недостатъци на серията. Очевиден е стремежът на продуцентите да сбият максимално престоя на Хаус в санаториума, което води до известна накъсаност. В тези 80 минути се случва много, но те просто не стигат, за да бъде изграден преходът от стария към новия Хаус достатъчно плавно. На моменти дори се самозалъгвах, че докторът всъщност отново халюцинира. Взаимоотношенията в сериала винаги са били крайно логични и добре изградени, а тук Хаус се свързва с няколко души едновременно, като тази близост изглежда някак претупана и прибързана. Той минава през чувства като любов и приятелство някак твърде скоростно и нетипично за персонаж като неговия. Трудно ми беше да повярвам, че в края на серията Грегъри се прегръщаше със съквартиранта си по мъжки и се забавляваше, мажейки лицето си с торта.
Това обаче е по-скоро преодолим недостатък – епизодът е наистина прекрасен, а все пак говорим за сериал, а не за филм – част от логиката и развитието можем да оставим и на въображението си. Все пак си мисля, че още един или два епизода в същата обстановка нямаше да се отразят зле на сериала.
Актьорската игра оставя основно положителни впечатления. Хю Лори се справя на обичайното високо ниво, успява да имплементира успешно и реалистично новото в персонажа си. Голямо впечатление прави и Андре Брауър, който наистина прави чудесна роля и впечатлява повече, отколкото останалите второстепенни роли в сериала досега. Макар че ако трябва да си го кажем направо, основното постижение на екипа на Хаус е да изглежда добре в престилка, което всъщност не е малко, както и сами бихте се убедили след кратка разходка из произволна софийска болница. Надявам се да видим Брауър отново по-нататък в сериала.
Останалите актьори обаче просто нямат достатъчно време, за да блеснат особено, но пък определено не може да се каже и нищо лошо за тях.
В заключение – чудесно откриване на новия сезон. Да се надяваме, че добрите впечатления скоро ще ни накарат да забравим по-скоро посредствените предходни двадесет епизода. Времето ще покаже, а дотогава – приятно гледане.
