„В небето” е причина да отидете на кино, дори ако посещавате кинозалата рядко. Удоволствието, което ще изпитате не може да се опише, трябва да се вдиша.
„Пиксар” притежават редкия талант да ни правят красиви анимационни подаръци. Те го опаковат добре, но в същото време не забравят, че „най-важно е това, което се вижда със сърцето”. Художниците на студиото диплят рисуваните от тях дарове с много любов и прецизност.
След прекрасния „УОЛ.И”, който ни стопли миналата есен, у нас пристигна новото им предложение - „В небето”.
Филмът на Пийт Доктър и Боб Петерсън успява да запази високо вдигнатото ниво и оправдава очакванията за поредно анимационно и емоционално киноизживяване.
Според мен „В небето” притежава качествата да влезе в тройката на най-добрите филми на 2009-та и със сигурност на едно от първите места на най-добрите анимации изобщо (особено недетските). Защото историята на „Пиксар” за полета на Карл Фредриксен и Ръсел към Южна Америка е поливалентно привлекателна, което я прави лека (без да бъде глупава) за разнородната публика.
Двата основни акцента във филма са филигранно изработените детайли и сериозната драматургична линия. Всеки кадър от анимацията има значение.
На пръв поглед можете да възприемете подробностите - снимки, оградки, бастуни, вежди, каски, слънчеви очила, пощенски кутии като част от интериора. Но не би било честно. И ако в един игрален филм е достатъчно просто да се поставят прдеметите на сьответните места, тяхното присъствие в кадъра на рисуван филм е равнозначно на създаването им..
От друга страна с молив и компютър двамата режисьори ни разказват една история, от която възрастните могат да си вземат дозата кино, без да се чувстват инфантилно. А децата ще се радват на цветното пътуване и слава богу няма да се задълбочат в посланието, предназначено за родителите им. Емоцията, с която те умилява този филм (без наличието на сълзлив драматизъм) е удивителна като въздействие. Което все по-трудно предизвиква у нас холивудското игрално кино.
Високото качество винаги си заслужава цената. „В небето” е причина да отидете на кино, дори ако посещавате кинозалата рядко. Удоволствието, което ще изпитате не може да се опише, трябва да се вдиша. Ако си нямате детенце, вземете някое чуждо или пък голямо, защото ще поискате да споделите усещането...
0 гласа