Екстремното отношение на Саша Барън Коен към комедията може и да ласкае критиците, но е донякъде е нож с две остриета. По принцип, нейното предназначение е да повдига настроението, съответно по никакъв начин не би трябвало да е продукция, към която трябва да си предразположен специално, за да я оцениш истински - и за съжаление, това ще да е ахилесовата пета на британеца. Просто е твърде остроумен, прекалено контекстуален, и прекомерно битов, с други думи - вероятно граничещ с гениалността, но и автоматично несмилаем за хора без нужната нагласа или в неправилното настроение.
В противен случай обаче, новото му упражнение по крайните граници на смешното е готово да ви залепи за екрана. Със заготовка доста сходна с тази, която вече видяхме при изпълнението на "Борат" преди грубо три години, дуото Коен-Антъни Хайнс отново ни запраща насред ежедневието на онази "велика нация" отвъд голямото море, определяно до известна степен не от друго, а от звездоманията. С главно действащо лице - австрийски гей, водещ на жълта рубрика. От този момент нататък, очевидно, крачката до пълната гавра с така наречената политическа коректност е съвсем незабележима, и "Бруно" я прескача с издути платна.
Или ако го погледне от друг ъгъл човек, новата продукция на Саша Коен съвсем не е смешна - по същия начин, по който от определена гледна точка не са забавни и руските "Особености...".
Въпреки, че комичните сцени се редуват през глава, а хуморът е безкрайно груб и на места откровено вулгарен - нещо, което напоследък се приема изключително горещо от новото поколение зрители, може би в някаква бунтарска светлина спрямо по-консервативните си предшественици - "Бруно" нагазва доста дълбоко в мътни води, показвайки реално колко плитки могат да бъдат хората под всичко онези пластове натрупана претенция. Нещо колкото забавно, толкова и тъжно.
Във всички случаи обаче, за пореден път във филм на британеца има какво да се види, макар и силно да подозирам, че отделните зрители ще намерят в него твърде различни неща. И като че ли не е толкова положителен фактът, че "Бруно" всъщност може да обслужи щенията на изключително голяма аудитория - колкото и странно да звучи, просто не си заслужава единствено заради шоковите визия и изпълнение.
А от друга страна, не бива да пропускаме, че точно тази обвивка може да бъде и до немалка степен отблъскваща.
