Усмихнат, искрен, земен, търпелив, интелигентен, талантлив, приятелски настроен. Биолог, режисьор, французин, носител на “Оскар”, харесва бели ленени ризи, обича природата, обожава децата. Това е Люк Жаке - режисьорът на “Походът на императорите” и “Лисицата и детето”. Неговите филми са дълбоки, прями, вълшебни и ни правят по-добри. Усетът на Жаке към детайла се откроява в мириса на есенната шума, в рисуването на паяжината, в луничките на Бертий. Такива “малки подробности” правят от занаятчията майстор – без значение дали той създава филми, хляб или обувки.
По време на краткото си гостуване в София във връзка с българската премиера на „Лисицата и детето”, специално за www.cinefish.bg Люк Жаке отговори на няколко въпроса:
Харесвате ли “Малкият принц” и има ли връзка между историята във филма и книгата?
Люк Жаке: Страшно много обичам „Малкият принц” и съм голям фен на приказката, но за мен „Лисицата и детето” няма някаква тясна връзка с приказката на Екзюпери. По-скоро това е автобиографичен филм, в който съм се опитал да вкарам колкото е възможно повече лично преживяване и много емоции от детството ми.
Каква е разликата в работата с деца и с животни?
Л.Ж:. Беше ми по-интересно да работя с деца, понеже никога не бях снимал хора. Аз познавам добре животинския свят и контактът с децата беше истинското откритие за мен.
Как снимахте сцената между риса и лисицата? Питомна лисица ли участваше в нея?
Л.Ж:. Тази сцена е една от големите тайни, които ще запазя за себе си и затова няма да изпадам в детайли от нея. Нека си остане в кухнята на филма. Това, което ще издам е, че в това преследване ще видите истинска лисица и истински рис и най-важното - накрая лисицата остава жива, рисът не я изяжда!
Във филма има момент, в който една от лисиците изяжда нещо, което се оказва отрова, наистина ли умира от нея?
Л.Ж.: Не. Всяка лисица имаше „асистент” - човек, който и отговорен за нея. Искам да Ви уверя, че през целия филм се грижехме толкова внимателно и търпеливо както за детето така и за всички животни и птици, които взеха участие в „Лисицата и детето”.
Кои са трите неща, които зрителите бихте искали да запомнят след финалните надписи на “Лисицата и детето”?
Л.Ж.: Първото послание е, че се надявам да преживеят една истинска авантюра, едно много специално преживяване сред природата, която въобще не е толкова далече от нас. Второто нещо, което не искам да забравят е уважението, което всеки трябва да изпитва към другия, респективно към природата. Мисля, че тези две неща са едно добро начало!
Как ви хрумна идеята за следващия ви филм със заглавие “Фреската”?
Л.Ж.: Правенето на филми е по-скоро необходимост, отколкото нещо друго. Веднага след като излезе „Лисицата и детето” казах на всички журналисти, че ще направя почивка, защото не искам да снимам филм след филм. Но идеята за „Фреската” дойде толкова спонтанно и естествено в ума ми, че дори нямах време да го осъзная, направо седнах да пиша сценария.
0 гласа
Да, приказка и природа в едно!
