Артисти
Били Боб Торнтън: Холивуд в момента продуцира най-лошите филми, правени някога

Били Боб Торнтън знае някои неща за качественото кино. Той е бил на върха с филми като "Балът на чудовището", "The Man Who Wasn't There" и "Лошият дядо Коледа".

В същото време той е участвал и в някои скучни трилъри ("Орлово око"), причиняващи артрит комедии ("Господин Удкок") и безсмислени драми ("Контролна кула"). Когато той заговори за качество, сме сигурни, че има достатъчно опит и от двете страни.

Затова когато актьорът заяви пред Telegraph, че Холивуд в момента продуцира най-лошите филми, правени някога, хората се заслушаха. Според Торнтън лентите са насочени главно към "поколението, играещо видео игри. А в тези видео игри, както непрекъснато повтарям на сина ми, те убиват хора за забавление.

А традиционно във филмите с насилие винаги има някаква поука. Повечето филми сега са 3D, фентъзи  - за вампири, военни орели и всякакви такива неща".

Има нещо вярно в това, което той казва, но наистина ли това е най-лошия период в правенето на филми? Ако само се замислим за "Генезис" и "Играта на играчките 3" - те постигнаха голям комерсиален успех въпреки прегъващите времето структури и сложната емоционалност. А и са далеч от идеята за лекичък летен блокбъстър. Като добавим и "Социалната мрежа", 2010-та съвсем не изглежда толкова отчайваща.

2010-та обаче е и годината, която "роди" и ленти като "Дърти хлапета", "Денят на влюбените", "Заразно зло: Живот след смъртта", "Сексът и градът 2", "Последната песен", "Space Chimps 2: Zartog Strikes Back" и няколко други дребни "злини". Може би в думите на Били Боб Торнтън има някакъв смисъл, но дали тези заглавия са по-лоши от всеки един друг период в киното?

Ако се върнем в края на 80-те години, там кървищата, леещи се от екрана, значително надминават това, което виждаме днес. Никой съвременен филм не може да достигне безсрамния "Mac and Me" от 1988 г., където бутилка „Кока-Кола" е използвана, за да върне мъртвите роднини на героя обратно към живота.

Едва ли има нещо толкова абсурдно като филма от 1987 г. "Супермен 4". А да не забравяме и подигравки като лентата на Чък Норис "Braddock: Missing in Action III" и "Mannequin" - може би най-лошия филм, правен някога (в него мъж се опитва да прави секс с кукла-манекен).

И макар че модерната ирония се отнася към тях доста мило, повечето от нискобюджетните филми на 50-те години са просто негледаеми. Модерното кино може да няма дълбоки истории и висока моралност, но поне самата продукция има стойност. Затова колкото и да е зле сега, тогава е било далеч по-страшно.