🌟 Пригответе се за изпълнена с екшън седмица с две вълнуващи филмови премиери в Cine Grand! 🎬🍿 1️⃣ Лоши момчета: всичко или нищо Присъединете се към емблематичните Лоши момчета за още едно високооктаново приключение, изпълнено с вдигащ адреналина екшън и зашеметяващи каскади! 2️⃣ Наблюдателите Изживейте изтръпващо напрежение, докато мистериозни същества дебнат в сенките, държайки публиката на ръба на местата си от началото до края. Не пропускайте вълнението! Планирайте и гледайте тези вълнуващи издания в Cine Grand! 🎥🍿
Един от любимите режисьори на публиката на София Филм Фест отново е у нас. Сърджан Драгоевич („Не сме ангели“, „Хубаво село хубаво гори“, „Свети Георги убива змея“, „Парад“) пристига с новия си филм „Небеса“, съставен от три различни истории, всяка от които подхожда към темата за божието чудо (в каноничния смисъл на понятието) от различен ъгъл в три различни години – 1993, 2001 и 2006. Какво значи ореолът, с който се сдобива атеистът Стоян, какъв е пътят към изкуплението на стари прегрешения, как творческата индустрия изяжда изкуството и как вярата също може да се превърне във форма на консуматорство, какво е саможертвата в името на ближния днес… Всички тези важни въпроси са оплетени в сложен лабиринт, който не изключва и комедията като форма, колкото и сериозни теми да поставя. Киноверсията е над два часа, а Сърджан Драгоевич подготвя също така тричасова режисьорска версия, която ще има и своя телевизионен вариант, разделена на 4 серии. С „Небеса“ Драгоевич участва в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест.Г-н Драгоевич, да започнем с литературната основа на филма. Историите са от френския писател Марсел Еме, но колко добре съответстват на нашата, балканската действителност само!Вдъхновението идва още от времената, когато бях ученик. Тогава открих неговите приказки, още през 70-те години на ХХ век, и много ми допадна чувството му за хумор, иронията му. Разбира се, после преминах през много други неща – бях журналист, писах поезия и проза, завърших клинична психология, после се записах да уча във Филмовата академия… и след доста години, сигурно 40, отново се върнах към Марсел Еме, преоткривайки го и спомняйки си, че още като ученик съм гледал на приказките му като на възможност за много добър филм, защото са толкова универсални и вечни… Може би е съвпадение, но по-малката ми сестра вече 25 години е монахиня и с нея често се виждаме, макар манастирът, в който тя е игуменка, да е чак в Черна гора. Двамата често разговаряме по въпросите за вярата, вярването и християнството, така че този филм по някакъв начин е посветен и на нея. В началото решението ѝ да се замонаши ме изненада – тя завърши филология, но на 20 и няколко години реши да отиде в манастир – житейски път, който малцина избират. Но пък виждам, че тя е щастлива и посветена на своя избор и няма дилема около него, за разлика от нас, „цивилните“, които често изпитваме съмнения относно вярата и всичко около нея, оценявайки и позитивното, духовното, но създавайки и негативни конотации спрямо църквата като институция.Сестра Ви хареса ли филма?Тя прочете няколко от версиите на сценария, после гледа и филма, докато още се монтираше, и много ѝ допадна. Прожектирах „Небеса“ и на други духовни лица – на един православен владика в Германия – отец Григорий, както и на един католически епископ. И двамата много го харесаха, а знаете, че не е лека задача да направи човек филм на толкова чувствителна тема, защото лесно можеш да засегнеш някого, ако той е дълбоко вярващ. На различните фестивали, на които досега се е появявал филмът, реакциите са много интересни. Например в Испания, на фестивала във Валенсия, асоциациите бяха с Бунюел и зрителите откриваха повече критиката към църквата, отколкото други зрители в други страни и градове. В Локарно пък имаше зрители от Азия, за които концепцията за прераждането във втората част беше най-любопитна и свързваха тази тема с влияния от будизма. Но да се направи филм за християнството не е просто и лесно.Какво е значението на чудото за съвременния човек?Централно вдъхновение за „Небеса“ ми бяха божествените чудеса, които и в прозата на Марсел Еме са разгледани по много оригинален начин, но едновременно с това идеята ми беше историите във филма да са ситуирани в наши дни. Във времената на пост-комунизма, след 50 години атеизъм, не е лесен процес да приемеш Христос и християнството и много опити за завръщане към християнството са смешни. Получава се така, защото много хора се учат да бъдат отново вярващи, а това учене често е свързано с много недоразумения – измислят се много обичаи, които не са съществували преди, християнството бива напасвано към днешната реалност на капиталистически преход и резултатът накрая е нещо доста необичайно... Като през II-III век, когато всичко е доста смесено с езическите богове и традиции. И този наш преход от комунизъм към капитализъм по някакъв начин напомня за времената на ранното християнство, според мен.Как можем да коментираме финала, без да издаваме какво се случва накрая?Финалът повдига въпроса за Златния телец – това е една метафора, която е също много важна за филма и поставя въпроса дали днес вярваме наистина в Христос или в някой негов заместител – бил той политически или консуматорски; дали вярата на съвременния човек всъщност не е в Златния телец, а не в Бога. В този филм има много алегории и метафори. Но мога да кажа, че драматургията на „Небеса“ е само мегафонът, през който публиката получава възможността по-лесно да го следи. Целият филм обаче е много повече мое лично есе за християнството, отколкото лесна за проследяване праволинейна история. А на тези 7-8 фестивала, на които беше показан в последните месеци, стигнах до заключението, че младата публика го приема най-добре – от гимназисти на 17-18 години до студенти. По-възрастната публика по-трудно го припознава.Ако разгледаме трите части на този омнибус, има много интересна градация. Първата част е повече комедия (подсещайки ни по нещо и за ранните Ви класики „Не сме ангели“, един вид автоцитат), докато нататък всичко сякаш става доста по-заплетено, абсурдистко, дори страшно и мрачно в определени моменти – тук също проблясват реминисценции, които емоционално можем да отнесем и към „Хубаво село хубаво гори“, и към „Свети Георги убива змея“, и към финала на „Парад“…Може би това идва от опита ми като клиничен психолог, но в повечето филми, които правя, изпитвам тази необходимост да извърша позитивна манипулация на зрителя, когото да поведа в съвсем друга посока, от тази, в която е очаквал. Това не е начин на разказване, който улеснява аудиторията. Днешната публика все повече и повече гледа платформи като „Нетфликс“ и други подобни, където филмите са предимно линеарни, с праволинейна драматургия от началото до края. А това, което аз се опитвам да правя, за мнозина зрители е затрудняващо и дори изнервящо. Има доста полярни реакции – от „тоя филм е пълна безсмислица, нищо не разбрах“ до „наистина много ми допадна“… За един автор най-лошата реакция е някой да каже „Ми, добре, не е лош“… А моята цел е реакциите да са силни – дали позитивни, или негативни, това за мен е почти едно и също… Като автор ми се струва, че имах правото да направя и некомуникативен филм. В кариерата си съм имал много филми, които са били хитове и в Европа, и по света. „Хубаво село хубаво гори“ имаше дистрибуция буквално по целия свят. „Парад“ беше изключително популярен и в Европа, и в нашия регион… Е, „Небеса“ не е такъв филм. Той ще се върти с години по телевизиите и накрая ще добие своя статус, но засега е филмът ми с най-малко зрители. Не съм и очаквал нещо различно. Имаме дистрибуция и в Сърбия, и в Германия, например. В Германия зрителите са три пъти повече, отколкото в моята страна… Публиката също много се е променила. Днешната публика в кината търси много повече забавлението, но… как да ви кажа – аз винаги съм правил това, което мен ме занимава и никога не съм тръгвал от въпроса дали на публиката ще й хареса или не. Като автор все пак имам правото да правя това, което на мен ми се иска.Не пропускайте „Небеса“ ДНЕС – 16 март (сряда) от 20:30 ч. в кино „Одеон“ (със среща-разговор със Сърджан Драгоевич и продуцентката Биляна Първанович) и УТРЕ – 17 март от 20:45 ч. в Културен център G8. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg! ... още »
Носителят на наградата за най-добър сценарий от фестивала във Венеция 2021 – „107 майки“ на режисьора Петер Керекеш ще бъде показан в специалната селекция „Калейдоскоп“ на 26-ия СФФ. Филмът проследява историите от реалния живот на майки в затвора в Одеса, в Украйна. Съвместна продукция между Словакия, Чехия и Украйна, филмът успешно смесва документален разказ и художествена измислица. Леся е извършила престъпление от страст, за което излежава 7-годишна присъда в един от женските затвори на Одеса. Тя току-що е родила първото си дете и навлиза в свят, населен само от жени: затворнички, медицински сестри и надзирателки, жени на всякаква възраст, съпруги и вдовици, дъщери, бременни жени и жени с деца. Ако не беше цветът на униформата, щеше да е трудно да се разбере кой кой е. „Исках филмът да бъде автентично колективно свидетелство на осъдените майки – не само чрез разговорите, но и чрез безмълвните сцени – самотата, която изпитват, когато отнемат децата им, а те отчаяно довършват тортата за рождения ден; проблясъците на щастие, когато за кратко жените забравят, че са в затвора“, споделя Петер Керекеш. „107 майки“ е експериментален филм, базиран на задълбочено проучване, пет-годишен снимачен период и над 400 интервюта с истински затворници. Филмът се превръща в приказка за майчинството, а едно особено трогателно интервю с майка и дъщеря остава в сърцето на публиката задълго. Не пропускайте „107 майки“ ДНЕС – 15 март (вторник), от 20:30 часа в Дома на киното и УТРЕ – 16 март (сряда), от 19:45 часа в Euro Cinema. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! Най-новият филм на украинския режисьор Олег Сенцов „Носорог“, започва своя път от международния копродукционен пазар София Мийтингс през 2012 година и печели наградата за най-добър филмов проект - режисьорът е откритие на София Мийтингс. Реализиран като съвместна продукция между Украйна, Полша и Германия, „Носорог“ участва и в Works in Progress на София Мийтингс, а през есента на 2021 година бе световната му премиера в конкурсната програма „Хоризонти“ на кинофестивала във Венеция. „Носорог“ е история за криминален престъпник, който търси изкупление; един разказ, който представя грозната страна на живота в постсъветска Украйна. В главната роля е младата звезда Сергей Филомонов. Неговият герой с прякор Носорог e престъпник в Украйна през 90-те години на миналия век, въвлечен в мафиотския подземен свят. Любовната му връзка с Марина (в ролята Алина Зевакова) първоначално е щастлива, но със задълбочаване на отношенията му с престъпния свят, животът му се променя радикално и безвъзвратно. „Носорог“ напомня до голяма степен на класически филм за мафията, но специфичната обстановка го отличава, спечелвайки му място в жанра на постсъветската криминална драма“, пише онлайн изданието Deadline за филма на Сенцов. Проектът „Носорог“ е белязан с реалната житейска история на режисьора Олег Сенцов, който е член на Международното жури на 26-ия СФФ, но в момента е на фронта в Украйна. В самото начало на подготовка на снимките на филма през 2014 година, Сенцов е арестуван от руските служби за сигурност по обвинения в терористични действия заради позицията му за анексирането на Крим от Русия и подкрепата му на Евромайдан в Киев. Впоследствие получава присъда от 20 години затвор. Благодарение на международната филмова общност, която повдига апел за защита и освобождаване на Сенцов, той е пуснат на свобода срещу размяна на затворници, след 5 години и половина ефективно излежаване на присъдата, гладна стачка и сериозно брожение в света на киното срещу безапелационната позиция на руското правителство по случая. След дълго физическо възстановяване, Сенцов възобновява работата си по „Носорог“ и успява да го завърши. Не пропускайте „Носорог“ на голям екран УТРЕ – 16 март (сряда), от 20:30 часа в Кино „Люмиер“ и на 19 март (събота), от 19:30 часа в Дома на киното. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
Ли, Йета и Че са три приятелки на прага на порастването. Консервативната среда в родното им село някъде в планините на Косово не им понася - майката на мъжкараната Че я притиска да поеме семейния фризьорски салон, баща ѝ я бие; Йета е изгубила родителите си като дете и дели дома си с един твърде настъпателен чичо; влюбената Ли мечтае за свобода и разнообразие. Момичетата гледат малкия си свят от високо, от любимата си скала на хълма над селото. По всичко изглежда, че трите, с тяхното твърде силно приятелство, не могат да се впишат в средата - каквото и да направят, все се оказва, че са нарушили някакво правило.Когато местна банда напада приятеля на Ли, девойките решават, че самите те биха могли да станат банда. Започва поредица от обири - весели, звездни и лековати, каквито могат да са само в мечтите на три тийнейджърки.В „Хълмът на лъвиците“ всичко се случва с еуфорична лекота - любов, несигурност, скръб и желание за свобода ехтят с лъвски рев между планинските ридове, а трите момичета, всяка по своя начин крехка и силна, успяват, макар и в едно безизходно лято, да изживеят приключението на живота си.Режисьорката и сценаристката на филма Луана Байрами (името ѝ означава „лъвица“ на албански!) е родена в Република Косово, а понастоящем живее във Франция. Започва кариерата си като актриса в телевизионни и филмови проекти, между които „Портрет на момиче в пламъци“ (2019) на режисьорката Селин Сиама. „Хълмът на лъвиците“ (2021) е нейният режисьорски дебют, а в Балканския конкурс на София Филм Фест това е поредното силно заглавие от младата косовска кинематография в последните години, наред с „Татко“ на Висар Морина и „Галактика Андромеда“ на Море Рача.Не пропускайте „Хълмът на лъвиците“ на голям екран ДНЕС - 15 март (вторник), от 19:00 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
Новата социална сатира на румънския режисьор Раду Жуде „Каръшко чукане или шантаво порно“ („Bad Luck Banging or Loony Porn“), носител на „Златна мечка“ за най-добър филм на Берлинале 2021, проследява несгодите на учителката Еми, която осъзнава, че кариерата и репутацията ѝ са сериозно застрашени, след като в интернет се появява порно-видео с нейно участие. Еми отказва да се поддаде на обществения натиск, макар че може да се окаже изкупителна жертва, върху която се трупат чужди грехове. Трагикомичният абсурд на обществените морализатори е подходяща „мишена“ за автора на филма, доказал майсторството си през годините в различни жанрови експерименти. Фокусът попада върху румънското общество, но сатиризирането на повсеместното лицемерие и колективната истерия се простира отвъд националните граници. „Каръшко чукане…“ може да изглежда дълбоко циничен по отношение на човешката природа, но всъщност истинските му цели са крехките дискурси, които изграждаме, за да прикрием и оправдаем нашите долни пориви, облечени в илюзии за история и морал.“, пише „CineVue“ за филма. Раду Жуде е режисьор-откритие на София Мийтингс от преди повече от десетилетие. Почти всичките му игрални филми са били представяни на СФФ. Не пропускайте „Каръшко чукане или шантаво порно“ на голям екран УТРЕ – 16 март (сряда), от 21:00 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! С премиерата си в Локарно 2021, най-новият филм на авторитетния сръбски режисьор Сърджан Драгоевич „Небеса“ („Heavens Above“) получи наградата на младежкото жури на фестивала и адмирациите на киноспециалисти и публика на фестивали в цяла Европа. Действието в тази мрачна фентъзи-комедия се развива в три различни десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в различни сюжети и при все по-странни обстоятелства. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необичаен поглед към преходния период в една пост-комунистическа държава. Чудесата провокират цялата общност да погледне на света през тотално различна перспектива и в съвсем нова светлина. Ето какво споделя авторът на филма в Локарно: „Като режисьор, който е прекарал половината си живот в социалистическо общество на атеисти, за мен беше предизвикателна идеята да направя филм, свързан с християнството. Тази задача се оказа още по-сложна, тъй като исках да създам комедия, която да представя деликатна тема като вярата с дължимия респект.“ Не пропускайте „Небеса“ представен лично от неговия режисьор УТРЕ – 16 март (сряда), от 20:30 часа в Кино ОДЕОН, и в четвъртък – 17 март, от 20:45 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
В „Любовна песен“ („A Love Song“) на американския режисьор Макс Уокър-Силвърман участват Дейл Дики („Winter's Bone“) и Уес Стъди („The Last of the Mohicans“), носител на почетната награда на Американската киноакадемия за 2019 година. Действието във филма се развива в идиличен къмпинг в планините на Колорадо, където една жена прекарва дните си, слушайки птиците, лови раци от езерото и се опитва да открие станция на старото си радио. Но най-вече тя чака Лито, своя скъп приятел от детството, когото не е виждала от десетилетия. „Любовна песен“ е чиста магия: обикновена, дълбока и изцяло поглъщаща любовна история между двама герои в красотата на пустинята – модерен уестърн, изненадващ и музикален, който ще развълнува публиката по целия свят”, смята Габор Грейнър от „Films Boutique“. Не пропускайте „Любовна песен“ на голям екран ДНЕС – 15 март (вторник), от 13:00 часа в Дома на киното! „Мис Осака“ („Miss Osaka“) на датския режисьор Даниел Денчик се превръща в своеобразен мост между Скандинавия и Япония в търсене на „място, където можеш да бъдеш този, който искаш, място на свобода и за мечтатели“ (Cineuropa). Една жена присвоява самоличността на японска туристка, запътила се към Северното сияние, и се опитва да реализира себе си в среда, която е тотално непозната и предизвикателна за нея – превръща се в съблазнителка с ангажименти в нощен клуб и дори привлича вниманието на опасен японски бизнесмен. Какво ще се случи, когато приятелят на скандинавското момиче се опитва да разгадае изчезването на любимата си и на японската ѝ приятелка? Тази копродукция между Дания, Норвегия и Япония смесва различни жанрове – психологически трилър и сантиментален разказ с елементи от етнологията, като по този начин провокира въображението на публиката с намигане към класиката „Фотоувеличение“ на Антониони. Не пропускайте „Мис Осака“ ДНЕС – 15 март (вторник), от 18:00 часа и УТРЕ – 16 март (сряда), от 13:00 часа в Дома на киното. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
В Зала „РЕЗОНАНС“ на Дома на киното от 19:00 часа ДНЕС ще бъде представен майсторският клас на легендарния немски режисьор ФОЛКЕР ШЛЬОНДОРФ „Да работиш с актьори“Той е автор с неповторим почерк, който прилага и в интерпретацията на различни теми и сюжети, и в работата си с актьорите. Приятел на София Филм Фест, Шльондорф е гостувал у нас през годините, като на 10-ото издание на фестивала е удостоен с Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. Той е един от най-продуктивните европейски режисьори, известен с творбите си на няколко поколения киномани по цял свят. У нас той е представял книгата си „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми“, която излиза като част от поредицата „Амаркорд“ на издателство „Колибри“, както и режисьорската версия на шедьовъра „Тенекиеният барабан“, показана за първи път в Кан през 2009. Носителят на „Оскар”, отличеният със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино” Фолкер Шльондорф разказва с нежност за другите и безмилостно за себе си. Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. В душата на родения на 31 март 1939 г. във Висбаден творец се борят две стихии - дисциплинираността на немския произход и артистичният хаос на френското възпитание. Шльондорф завършва Сорбоната, където специализира политология и икономика. На режисурата се посвещава в Института по кинематография в Париж. Известно време живее във Франция и работи като асистент-режисьор на Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. През 1966 година реализира своя кинодебют „Младият Тьорлес“ - притча за безапелационния възход на нацизма в Германия. Филмът успява да предизвика противоречиви реакции в киногилдията, спечелва вниманието на голям брой зрители и се превръща в хит в боксофис класацията на Германия. „Младият Тьорлес“ е удостоен със специалната награда на критиката на фестивала в Кан – приз, който отваря вратите на европейската сцена не само за него, но и за цяло поколение режисьори от Новото немско кино, като Райнер Вернер Фасбиндер и Вим Вендерс. В продължение на 20 години Шльондорф е женен за не по-малко известната Маргарете Фон Трота (1971 до 1991). Преди да се посвети само на филмовата си кариера, Шльондорф режисира няколко известни опери във Франкфурт, Берлин и Париж. През 1973 г. създава своя филмова компания заедно с няколко приятели - „Биоскоп филм”, която продуцира много от бъдещите му проекти. Емблематичната и може би най-гениална творба сред филмите на Шльондорф е „Тенекиеният барабан“ (1979), който бе бъде показан в неговата реставрирана режисьорска версия в програмата на 25-ия София Филм Фест през 2021 година. Творбата на Шльондорф е носител на „Оскар“ за чуждоезичен филм и на „Златна Палма“ от фестивала в Кан. „Една любов на Суан“ (1984) е един най-харесваните филми на Шльондорф, създаден по сценария на Питър Брук и Жан-Клод Кариер и реализиран с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан. През 1985 г. Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „Смъртта на търговския пътник“ с участието на Дъстин Хофман и Джон Малкович. През следващите години продължава да снима, насочвайки се към прочути романи и така се раждат „Хомо Фабер“ (1991, по едноименния роман на Макс Фриш, със Сам Шепард и Джули Делпи в главните роли), „Горски цар“ (1996, по книгата на Мишел Турние, с участието на Джон Малкович), „Палмето“ (1998, по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейз, с Елизабет Шу и Уди Харелсън) и др. Фолкер Шльондорф казва за киното „Езикът - това не са само думите, това са репликите, мелодията, позите в един филм. Защото чрез тях човек може да усети кое е истина и кое лъжа, дори на език, който не разбира!“. Не пропускайте уникалния шанс да видите МАЙСТОРСКИЯ КЛАС на Фолкер Шльондорф „Да работиш с актьори“ в програмата на 26-ия София Филм Фест! ... още »
17 март – кино ЛЮМИЕР – 18:00 ГАЛА премиера на най-новия филм на сръбския режисьор Радивое Андрич, добре познат на българските зрители с хитовете „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ и „Светкавици“, който ще представи лично своя най-нов филм „Как се научих да летя“ в София. Проектът е създаден по награждавания роман на известната детска писателка Ясминка Петрович и бе представен в развитие на София Мийтингс 2018. „Как се научих да летя“ е съвместна продукция между Sense Production (Сърбия), Kinorama (Хърватия), Арт Фест (България) и Silverart (Словакия). Филмът разказва семейна история през погледа на една тийнейджърка. Действието се развива на идиличния остров Хвар, създавайки картина на безгрижно детство - както чрез начина, по който възприема света дванайсетгодишната София, така и от гледната точка на нейната баба. 17 март – кино ЛЮМИЕР – 20:30 ВРЪЧВАНЕ на Специалната награда на София Филм Фест на изключителният творец Лех МАЙЕВСКИ, член на Международното жури на 26-ия СФФ. Лех Майевски е поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, оператор, монтажист, композитор, художник... и продуцент. Неговите видео, филмови и художествени произведения са представяни в различни галерии и музеи по света. Лех Майевски изнася лекции за скрития език на символите в различни университети, колежи и академии по изкуствата. Най-новият филм на Лех Майевски „Бриджит Бардо завинаги“ (2021) е създаден по романа му „Pilgrimage To The Grave of Brigitte Bardot Miraculous“. Действието се развива в средата на XX век в комунистическа Полша. Адам живее с майка си, която е преследвана от Държавната служба за сигурност. Бащата на Адам се сражава през Втората световна война като пилот в защита на Великобритания и оттогава никой не е чувал за него. Не е ясно дали е останал в Англия, или се е върнал и се крие, за да избегне преследване. От него пристигат пакети и пощенски картички, но Адам, който никога не е виждал баща си, подозира, че ги изпраща някой друг. В училище той продължава да мечтае, че един ден баща му ще кацне на спортната площадка със своя Spitfire и ще излезе жив, героичен и величествен. Един ден, докато гледа в киното филма „Презрение“ на Жан-Люк Годар, момчето се пренася в гримьорната на младата Бриджит Бардо и в нейния свят на филмови и музикални звезди... 19 март – Дом на киното – 13:30 Лех Майевски ще представи филма си „Мелницата и кръстът“ и непосредствено след прожекцията, от 15:30 часа започва специалното събитие „София – Град на киното: Интервю без автограф“Модератор на разговора с Лех Майевски е Драгомир Симеонов „Още преди да започнат началните надписи, „Мелницата и кръстът“ обещава завладяващо очарование, тъй като Питер Брьогел Старши, великият фламандски художник от XVI век, разговаря със своя покровител Николас Йонхелинк, докато той скицира етюди за подготвяна от него голяма творба. В това пищно и хипнотизиращо изследване на творчеството на един художник и на времето, в което е живял, Майевски представя едно продължително размишление върху самия творчески процес. Не художникът – изкуството е звездата тук, а режисьорът изтънчено пресъздава детайлите му. Той рисува кинематографично. Вдъхновяваща, примамлива медитация за образите и разказите – общата монета на историята, религията и изкуството“, пише за филма „The New York Times“. „The Wall Street Journal“ го определя като „визуално пищна историческа драма. Лех Майевски преоткрива процеса на изработване на платното, използвайки обширна компютърна графика и актьорски състав, за да създаде не само необикновена жива маса на фона на панорамата на Ниската земя, но и да разкаже историите на онези, до които Брьогел се е докоснал и на които е бил свидетел“. 20 март – кино ЛЮМИЕР – 17:30 100 години Нино Манфреди„Лунен удар“, представен от Роберта Манфреди и Алберто Симоне В партньорство с Италианския културен институт 26-ият София Филм Фест ще отбележи 100-годишнината от рождението на един от най-великите актьори в историята на италианското и световното кино – Нино Манфреди. На 20 март от 17.30 часа в Дома на киното режисьорът Алберто Симоне, който ще оценява творбите в Балканския конкурс на фестивала, ще представи лично филма си „Лунен удар“ („Colpo di luna“). Специален гост у нас ще бъде и една от дъщерите на легендарния комик – Роберта Манфреди, актриса и продуцент. Филмът „Лунен удар“ е създаден от приятеля на Манфреди, сценаристът и режисьор Алберто Симоне. Историята е за един астрофизик от Милано, наследил селска къща в Сицилия, който решава да я възстанови с помощта на затворения, необщителен дърводелец Салваторе (в ролята Нино Манфреди). Той взема присърце задачата и се захваща за работа с помощта на сина си, който има проблеми в развитието на способностите си. Работата върви доста бавно и когато собственикът решава да провери какво се случва – той открива, че Салваторе е превърнал къщата в терапевтична общност за хора, които имат нужда от специално внимание и грижа. „Лунен удар“ е прекрасен разказ, който излъчва топлота, човечност и проектира удивителното си емоционално въздействие, благодарение на трогателния сюжет и талантливите актьорски превъплъщения. ... още »
