Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес
Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес
Cinefish.bg

Интервюта
Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

16.03.2022, 09:27  |   Видяна: 781  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА
Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

Един от любимите режисьори на публиката на София Филм Фест отново е у нас. Сърджан Драгоевич („Не сме ангели“, „Хубаво село хубаво гори“, „Свети Георги убива змея“, „Парад“) пристига с новия си филм Небеса, съставен от три различни истории, всяка от които подхожда към темата за божието чудо (в каноничния смисъл на понятието) от различен ъгъл в три различни години – 1993, 2001 и 2006. Какво значи ореолът, с който се сдобива атеистът Стоян, какъв е пътят към изкуплението на стари прегрешения, как творческата индустрия изяжда изкуството и как вярата също може да се превърне във форма на консуматорство, какво е саможертвата в името на ближния днес… Всички тези важни въпроси са оплетени в сложен лабиринт, който не изключва и комедията като форма, колкото и сериозни теми да поставя. Киноверсията е над два часа, а Сърджан Драгоевич подготвя също така тричасова режисьорска версия, която ще има и своя телевизионен вариант, разделена на 4 серии. С „Небеса“ Драгоевич участва в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест.

Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

Г-н Драгоевич, да започнем с литературната основа на филма. Историите са от френския писател Марсел Еме, но колко добре съответстват на нашата, балканската действителност само!

Вдъхновението идва още от времената, когато бях ученик. Тогава открих неговите приказки, още през 70-те години на ХХ век, и много ми допадна чувството му за хумор, иронията му. Разбира се, после преминах през много други неща – бях журналист, писах поезия и проза, завърших клинична психология, после се записах да уча във Филмовата академия… и след доста години, сигурно 40, отново се върнах към Марсел Еме, преоткривайки го и спомняйки си, че още като ученик съм гледал на приказките му като на възможност за много добър филм, защото са толкова универсални и вечни… Може би е съвпадение, но по-малката ми сестра вече 25 години е монахиня и с нея често се виждаме, макар манастирът, в който тя е игуменка, да е чак в Черна гора. Двамата често разговаряме по въпросите за вярата, вярването и християнството, така че този филм по някакъв начин е посветен и на нея. В началото решението ѝ да се замонаши ме изненада – тя завърши филология, но на 20 и няколко години реши да отиде в манастир – житейски път, който малцина избират. Но пък виждам, че тя е щастлива и посветена на своя избор и няма дилема около него, за разлика от нас, „цивилните“, които често изпитваме съмнения относно вярата и всичко около нея, оценявайки и позитивното, духовното, но създавайки и негативни конотации спрямо църквата като институция.

Сестра Ви хареса ли филма?

Тя прочете няколко от версиите на сценария, после гледа и филма, докато още се монтираше, и много ѝ допадна. Прожектирах „Небеса“ и на други духовни лица – на един православен владика в Германия – отец Григорий, както и на един католически епископ. И двамата много го харесаха, а знаете, че не е лека задача да направи човек филм на толкова чувствителна тема, защото лесно можеш да засегнеш някого, ако той е дълбоко вярващ. На различните фестивали, на които досега се е появявал филмът, реакциите са много интересни. Например в Испания, на фестивала във Валенсия, асоциациите бяха с Бунюел и зрителите откриваха повече критиката към църквата, отколкото други зрители в други страни и градове. В Локарно пък имаше зрители от Азия, за които концепцията за прераждането във втората част беше най-любопитна и свързваха тази тема с влияния от будизма. Но да се направи филм за християнството не е просто и лесно.

Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

Какво е значението на чудото за съвременния човек?

Централно вдъхновение за „Небеса“ ми бяха божествените чудеса, които и в прозата на Марсел Еме са разгледани по много оригинален начин, но едновременно с това идеята ми беше историите във филма да са ситуирани в наши дни. Във времената на пост-комунизма, след 50 години атеизъм, не е лесен процес да приемеш Христос и християнството и много опити за завръщане към християнството са смешни. Получава се така, защото много хора се учат да бъдат отново вярващи, а това учене често е свързано с много недоразумения – измислят се много обичаи, които не са съществували преди, християнството бива напасвано към днешната реалност на капиталистически преход и резултатът накрая е нещо доста необичайно... Като през II-III век, когато всичко е доста смесено с езическите богове и традиции. И този наш преход от комунизъм към капитализъм по някакъв начин напомня за времената на ранното християнство, според мен.

Как можем да коментираме финала, без да издаваме какво се случва накрая?

Финалът повдига въпроса за Златния телец – това е една метафора, която е също много важна за филма и поставя въпроса дали днес вярваме наистина в Христос или в някой негов заместител – бил той политически или консуматорски; дали вярата на съвременния човек всъщност не е в Златния телец, а не в Бога. В този филм има много алегории и метафори. Но мога да кажа, че драматургията на „Небеса“ е само мегафонът, през който публиката получава възможността по-лесно да го следи. Целият филм обаче е много повече мое лично есе за християнството, отколкото лесна за проследяване праволинейна история. А на тези 7-8 фестивала, на които беше показан в последните месеци, стигнах до заключението, че младата публика го приема най-добре – от гимназисти на 17-18 години до студенти. По-възрастната публика по-трудно го припознава.

Сърджан Драгоевич за неправолинейната драматургия и за божието чудо днес

Ако разгледаме трите части на този омнибус, има много интересна градация. Първата част е повече комедия (подсещайки ни по нещо и за ранните Ви класики „Не сме ангели“, един вид автоцитат), докато нататък всичко сякаш става доста по-заплетено, абсурдистко, дори страшно и мрачно в определени моменти – тук също проблясват реминисценции, които емоционално можем да отнесем и към „Хубаво село хубаво гори“, и към „Свети Георги убива змея“, и към финала на „Парад“…

Може би това идва от опита ми като клиничен психолог, но в повечето филми, които правя, изпитвам тази необходимост да извърша позитивна манипулация на зрителя, когото да поведа в съвсем друга посока, от тази, в която е очаквал. Това не е начин на разказване, който улеснява аудиторията. Днешната публика все повече и повече гледа платформи като „Нетфликс“ и други подобни, където филмите са предимно линеарни, с праволинейна драматургия от началото до края. А това, което аз се опитвам да правя, за мнозина зрители е затрудняващо и дори изнервящо. Има доста полярни реакции – от „тоя филм е пълна безсмислица, нищо не разбрах“ до „наистина много ми допадна“… За един автор най-лошата реакция е някой да каже „Ми, добре, не е лош“… А моята цел е реакциите да са силни – дали позитивни, или негативни, това за мен е почти едно и също… Като автор ми се струва, че имах правото да направя и некомуникативен филм. В кариерата си съм имал много филми, които са били хитове и в Европа, и по света. „Хубаво село хубаво гори“ имаше дистрибуция буквално по целия свят. „Парад“ беше изключително популярен и в Европа, и в нашия регион… Е, „Небеса“ не е такъв филм. Той ще се върти с години по телевизиите и накрая ще добие своя статус, но засега е филмът ми с най-малко зрители. Не съм и очаквал нещо различно. Имаме дистрибуция и в Сърбия, и в Германия, например. В Германия зрителите са три пъти повече, отколкото в моята страна… Публиката също много се е променила. Днешната публика в кината търси много повече забавлението, но… как да ви кажа – аз винаги съм правил това, което мен ме занимава и никога не съм тръгвал от въпроса дали на публиката ще й хареса или не. Като автор все пак имам правото да правя това, което на мен ми се иска.

Не пропускайте „Небеса“ ДНЕС – 16 март (сряда) от 20:30 ч. в кино „Одеон“ (със среща-разговор със Сърджан Драгоевич и продуцентката Биляна Първанович) и УТРЕ – 17 март от 20:45 ч. в Културен център G8. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg!












Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg
Ключови думи: снимки на бандерас  |  джейсън сигъл  |  кеч мания  |  рио анимация  |  dreamworks  |  мистериозният влак  |  бокс офис  |  силен филм  |  портокал с часовников механизъм  |  мат рийвс  |  transformers dark of the moon  |  музика към филма булката беглец  |  сега и завинаги филм  |  уилям болдуин  |  емили мортимър  |  мерил стрийп дяволът носи прада  |  сирачето филм  |  стъпки в пясъка по кината  |  механикът the mechanic dawnload  |  бил форсайт