|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Том Хидълстън в ролята на Джонатан Пайн в „Нощният мениджър“Джонатан Пайн е бивш войник, сражавал се в Ирак, който в момента се е отдръпнал от живота и от себе си, преживявайки като нощен хотелски служител. Нощна птица, подложил се на доброволно заточение и бягащ непрекъснато от емоционално обвързване, Пайн изпитва болка на съвестта, когато разкриването на документи, поверени му тайно от гостенка на хотела, довежда да нейната смърт. Развитието, започнало като търсене на изкупление, се превръща в търсене на собствената му душа, когато Пайн прониква в най-близкото обкръжение на Ричард Роупър и заживява в сенчестите недра на неговия свят.Бихте ли ни разказали най-напред за Вашия герой в „Нощният мениджър“?Изпълнявам ролята на Джонатан Пейн, който в началото на разказа е една изгубена душа. Той работи като нощен служител в петзвезден хотел в ски курорта „Зермат“ в Швейцарските Алпи, водейки почти монашески живот, потънал в пряк и преносен смисъл в сняг, тишина и тъмнина. Мисля, че Пайн е загадка за всички и за самия себе си – униформата и изражението, с които посреща хората, са маска, която го защитава от познаването на самия себе си. Зад безупречната си униформа от три части, безупречната вратовръзка, излъсканите черни обувки и безукорните маниери, той е почти безличен, тъй като е изпълнен с вина и срам заради това, което се е случило в миналото му. Той е бивш войник, който е изкарал два мандата в Ирак, затова макар и освободен от армията, продължава да служи, само че този път в хотела.Какво Ви привлече в този вълнуващ проект? Получих първия епизод от лондонския си агент, който ми каза, че Саймън и Стивън Корнуел – синовете на Джон льо Каре, търсят някой, който би се заинтересувал от телевизионна адаптация на „Нощният мениджър“. Прочетох първия епизод и от самото начало бях завладян от историята и образа. Влюбих се в него на минутата.Познавахте ли романа, преди да се ангажирате с драмата? Не бях чел романа преди това, но веднага след като прочетох сценария, го издирих. Мисля, че Джон льо Каре заема уникално място сред разказвачите в английската литература. Мисля, че той е изключителен авторитет по темата, след като самият той се е занимавал с тази дейност, както казват. Той е изключително даровит разказвач и майстор в своята област – шпионския трилър. Мисля, че причината, поради която всеки актьор би бил привлечен от адаптация на негов материал, се крие в образите, които са невероятно сложни, невероятно богати и толкова изненадващи и противоречиви, колкото са хората в реалния живот.Какво Ви привлече в образа на Джонатан Пайн? Образът ме привлече, защото като актьор знаех, че ще трябва да използвам максимално интелектуалните и физическите си способности, тъй като той е агент на терен, който трябва да бъде и достатъчно интелигентен, за да действа под прикритие. Впечатлен бях от благородството, смелостта и морала му – той наистина е един много морален образ, който е носител на моралните принципи за света на самия льо Каре. Има една нишка, която пронизва всички творби на льо Каре и която им придава голяма морална здравина – разбирането за добро и зло, за почтеност и неговата противоположност.Това е епична продукция, снимана на много места. Бихте ли ни разказали за някои от местата, които сте посетили по време на продукцията? Местата наистина бяха удивителни. Тази история се характеризира с огромен обхват и амбиция и местата на които бяхме, й придадоха още по-голяма плътност. Сюжетът на „Нощният мениджър“ има такова невероятно международно покритие, което се простира от Кайро по времето на Арабската пролет до Швейцарските Алпи, Лондон и Девън. В книгата има сцени, които се разиграват на Бахамите и в Кипър, но в нашия прочит ние избрахме Майорка и турско-сирийската граница, Истанбул и Монако. Често пъти, появявайки се на снимачната площадка, съм имал чувството, че нищо не е оставено на въображението ми, тъй като се намирах в един напълно достоверен за героя контекст. Всяко от местата беше проектирано толкова прецизно и избрано толкова точно, че често ни спираше дъха.Какъв е приносът към проекта на носителката на наградата на Академията – режисьорката Сузане Биер? Сузане е рицар на истината и има изключително остро чувство за това кое изглежда естествено и правдоподобно в едно изградено от отделни епизоди повествование. Мисля, че никога не съм работил с режисьор, който има такъв невероятен инстинктивен усет за това какво може да позволи по отношение на вижданията си, което е много важно в истории като тази.В една шпионска драма или в която и да е дейност, която изисква логична съгласуваност, за хората е много лесно да правят компромиси, защото така изглежда по-добре или защото това улеснява графика. В такива случаи оправданието е, че публиката няма да забележи това, но истината е, че тя го забелязва. При Сюзън стиковката е толкова прецизна и всичко е така логично обвързано, че в повествованието няма никакви празноти или неясноти – тя не пропуска нищо и е изключително взискателна по отношение на сюжета и сглобяването на парченцата от пъзела така, че той да изглежда логично. Защо Пайн се чувства длъжен да помогне на Бър и да рискува живота си, съгласявайки се да действа под прикритие, за да разобличи Роупър? Мисля, че Джонатан се опитва да осмисли живота си. Разбира се, той е жив физически и има работа, но е забутан в швейцарските планини и работи нощем в хотел. Мисля, че това не е призвание, а е по-скоро удобство, тъй като изискващите се дисциплина, търпение и маниери са нещо, което му е познато от армията. Когато Бър намира Пайн, тя събужда нещо от неговата същност, което е било потулено за известно време, и което според мен, са неговите морални устои и неговият гняв. Това е морален гняв който, доколкото мога да преценя, се споделя от Джон льо Каре – гняв, породен от наличието на хора по света, вършещи неща, които трябва да бъдат спрени. И по някакъв начин той смята, че има куража да се заеме с това.Какво можете да ни кажете за Ричард Роупър? Ричард Роупър води много луксозен и атрактивен живот, който се финансира от приходите от сделки с оръжие, предлагано на най-платежоспособните купувачи. Забележителен живот с частни джетове, частни яхти и къщи по Средиземноморието. Мисля, че Роупър е привлечен от Пайн, поради това че двамата си приличат в много отношения. Мисля, че има нещо, което често характеризира романите на льо Каре, нещо специфично английско – обща отправна рамка, чувство за хумор и разбиране за света, което често прозира в детайлите.Роупър е много очарователен, много харизматичен, непринуден, забавен, сърдечен, интелигентен, изискан англичанин. Увлекателен събеседник, невероятен гост за вечерни партита, свободно изразяващ се и владеещ аудиторията оратор, с огромен потенциал за добри дела. Причината, поради която е решил да използва този свой потенциал в услуга на злото, е това, което възмущава толкова много льо Каре, а оттам – и Пайн.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
|
|
|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Хю Лори в ролята на Ричард Роупър в „Нощният мениджър“Ричард Роупър притежава добър произход, добро образование, добри маниери и чар. Но, зад наложената пред обществото маска на бизнесмен-милиардер, предприемач, филантроп и джентълмен се крие един Мефистофел. Най-лошият човек в света е изградил империя от търговията си с човешкия живот, продавайки оръжия на тези, които предлагат най-висока цена, и купувайки по пътя си всички души, които успее. Когато Пайн спасява сина му – неговата любов и единствена слабост, Роупър го приема в своето семейство, което може да се окаже гибелно за него.Откога се интересувате от „Нощният мениджър“ и кое Ви привлече най-напред в тази история? Влюбих се в тази книга при първото й прочитане в далечната 1993 година. Боготворях льо Каре от тийнейджърска възраст, но специално тази история ми се стори безкрайно интересна, завладяваща и романтична, почти митична. Въпреки че нямам абсолютно никакви умения или инстинкт за продуцентска дейност, това беше първият път в живота ми, в който изпитах желание да се пробвам в тази област с тази книга. Доколкото си спомням, опитах се да получа правата, преди да успея да дочета третата глава. Естествено, не успях – великият Сидни Полок се беше оказал по-бърз и нямаше намерение да се откаже – но образът на Пайн (да, още през 1993 година аз самонадеяно виждах себе си в ролята на Пайн...) е завладяващ: този странстващ рицар, бродещ наоколо, търсещ кауза, знаме, за които да се бори. И нещо повече – за които да умре. Намерих историята за прекрасна.Казвайки това, нямам никакви заслуги за задействането на нещата. Когато казах на продуцентите, че ще бъда щастлив да участвам в продукцията като актьор, доставчик на провизии, всичко което мога, в името на нейния успех – просто исках да взема участие в нея.Това е съвременна адаптация на романа. Как това променя историята, за да бъде приспособена към днешния ни свят? Мисля, че характерно за всички митове е, че те са в известен смисъл вечни. Истории, които могат да бъдат разказвани и преразказвани по всяко време, във всякакви условия. Обикновено обичам да казвам, че да се опитваш да осъвремениш нещата е задача за глупаци, защото събитията винаги са по-силни от теб. В първоначалната история търговецът на оръжие Ричард Роупър, чиято роля изпълнявам, продава оръжие на колумбийските наркокартели. И може би днес картелите нямаше да изглеждат толкова ‘актуални’, ако неотдавна те не бяха свалили един хеликоптер на мексиканската армия с ракета земя-въздух, при което правителството на Мексико призна по същество, че се намира във война с невероятно добре въоръжена сила и че няма представа какъв е източникът на нейните оръжия. Льо Каре написва това и след 20 години то се случва. Във всеки случай, ние приспособихме историята, започвайки с Арабската пролет, която датира от 2010 година (между другото – още едно събитие, което никой не очакваше; независимо от всички спътници на ЦРУ, кръжащи над главите ни, никоя информационна организация или разузнавателна служба не го предсказа) и стигайки до наши дни. Сценаристът Дейвид Фар свърши невероятна работа, пренаписвайки голяма част от историята, за да я приспособи към друг континент и към контекста на други събития. Надявам се, че сме успели да й придадем донякъде актуално звучене, като сме запазили нещо от митичната й характеристика.Това е епична продукция. Бихте ли ни разказали за някои от местата, които сте посетили? Бяхме на някои места, които спираха абсолютно дъха ни. Започнахме със „Зермат“ в Швейцария. Наистина е впечатляващо да отвориш прозореца на спалнята си и да видиш пред себе си връх Матерхорн. После прекарахме шест седмици в Мароко, след което снимахме пет седмици в Майорка. Нямаше ден, в който някой от екипа да не каже: “Не мога да повярвам, че съм тук и правя това”. Истински късмет е, че имахме възможността да играем образите на герои, които водят толкова луксозен, аристократичен начин на живот, а за да пресъздадем този начин на живот, ние трябваше да го изпитаме. Това е трудно...В центъра на историята са динамичните взаимоотношения между Роупър и Пайн. Можете ли да ни кажете нещо за тази динамика, както и за динамиката между Том и Вас като актьори? Героят на Пайн е една изгубена душа – мисля, че това е едно от нещата, които ме впечатлиха при първия прочит на романа и които продължават да ме впечатляват всеки път, когато го чета отново. Той е благороден, смел, почтен и скромен, но той търси кауза, цел и решава да се изправи срещу враг, който неговата любовница му е описала като ‘най-лошият човек на света’ – такъв е образът на Роупър, който аз трябва да се опитам да пресъздам.Това е една нееднозначна история, доколкото първоначалната цел на Пайн е да разгроми това чудовище, но, в същото време той трябва да устои на факта, че чудовището, подобно на много като него, е привлекателно, изкусително и очарователно, придаващо на лошите неща, които върши, някаква логика, дори блясък. Има моменти, в които Пайн се колебае на границата на тъмната страна, в които се питате по кой път ще тръгне. Питате се дали Роупър също не се колебае – може би той иска да го хванат, иска да го предадат. Зрителят е оставен сам да прецени кога Пайн и Роупър са близко до това да преминат границата и да преминат на другия бряг, където Роупър може да забие камата в гърдите си, а Пайн да се превърне точно в това, което е решен да унищожи. Това имам предвид, когато говоря за митична борба. Това е едно изключително завладяващо изследване и аз възприемам по същия начин голяма част от творбите на льо Каре. Някои го охарактеризират като автор на шпионски романи, но неговите истории далеч надхвърлят рамките на жанра; той използва света на шпионската дейност и разузнаването, за да изследва най-дълбоки човешки проблеми. Мисля, че ние успяхме да покажем това! Когато Роупър среща Пайн в Швейцария, нещо в него го привлича и веднага събужда интереса му – кое е това нещо, според Вас? Може ли някой да не бъде привлечен от Том Хидълстън? Аз мисля, че Роупър, при цялото си злодейство и всичките си чудовищни замисли, се стреми към някакъв вид естетика. Той се стреми към преживявания извън това просто да прави пари – към събеседник, с който може да споделя удоволствията и тържеството си, към целия този процес, към приключението, и мисля, че той гледа на Пайн като на равен на себе си или дори като на свой двойник. Най-малкото, той вижда в негово лице човек, на когото може да завещае империята си. Всъщност, Роупър има малък син, чиято роля се изпълнява от фантастичния Ноа Джуп (запомнете това име!), но аз мисля, че ако проследим историята на Дениъл, ще установим, че той е прекалено мил, прекалено почтен, за да тръгне по пътя на баща си. Роупър търси някой, който носи злоба в себе си, някой който да споделя удоволствията на неговото злодейство, и макар че Пайн не е злодей, той поне е човек, който се носи без посока – нали в крайна сметка дяволът търси души, които нямат котва, а в началото на историята Пайн определено няма котва. А може би, Роупър вижда в него и възможност не само да го използва за своите търговски цели, но и за забавление. Мисля, че той изпитва удоволствие от компанията на Пайн, от неговото отношение, от всичките му афекти. Роупър избира много внимателно хората около себе си, според мен в съзнанието си той си е изградил нещо като цял кралски двор, и в лицето на Пайн той вижда подходящ образ, с който може да освежи този двор.Роупър е положил големи усилия да държи Джед настрана от бизнеса си, но с развитието на историята това става все по-трудно. Какво ще ни кажете за тази връзка?Джед е два пъти по-млада от Роупър – изглежда е традиция богатите и успели мъже да привличат около себе си млади и красиви жени; може да се предполага, че Роупър има доста пикантно минало в това отношение. Но, към началото на историята двамата с Джед са заедно вече от доста години. Мисля, че те са близки, че между тях има истинско привличане, но вероятно Роупър иска тя да остане невинна – той чувства, че ако я направи съучастница в действията си, ще опетни това, което иска да запази недокоснато. Може би някъде в подсъзнанието си той гледа на Джед като на възможност за изкупление, точно защото тя не е замесена. Той може да има с нея една по-чиста и по-проста връзка, тъй като ръцете й не са изцапани с кръв от ужасните неща, които той е извършил – а може би нейната невинност е друг зареждащ източник за него. Нямам представа, както може би и той самият. Би трябвало да съм разбрал това досега, но в тази история има толкова много въпроси, на които не е лесно да се отговори и които могат да се разглеждат по толкова много различни начини. И точно цялата тази сложност поражда такова удоволствие.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
|
|
