Джонатан Пайн е бивш войник, сражавал се в Ирак, който в момента се е отдръпнал от живота и от себе си, преживявайки като нощен хотелски служител. Нощна птица, подложил се на доброволно заточение и бягащ непрекъснато от емоционално обвързване, Пайн изпитва болка на съвестта, когато разкриването на документи, поверени му тайно от гостенка на хотела, довежда да нейната смърт. Развитието, започнало като търсене на изкупление, се превръща в търсене на собствената му душа, когато Пайн прониква в най-близкото обкръжение на Ричард Роупър и заживява в сенчестите недра на неговия свят.
Бихте ли ни разказали най-напред за Вашия герой в „Нощният мениджър“?
Изпълнявам ролята на Джонатан Пейн, който в началото на разказа е една изгубена душа. Той работи като нощен служител в петзвезден хотел в ски курорта „Зермат“ в Швейцарските Алпи, водейки почти монашески живот, потънал в пряк и преносен смисъл в сняг, тишина и тъмнина. Мисля, че Пайн е загадка за всички и за самия себе си – униформата и изражението, с които посреща хората, са маска, която го защитава от познаването на самия себе си. Зад безупречната си униформа от три части, безупречната вратовръзка, излъсканите черни обувки и безукорните маниери, той е почти безличен, тъй като е изпълнен с вина и срам заради това, което се е случило в миналото му. Той е бивш войник, който е изкарал два мандата в Ирак, затова макар и освободен от армията, продължава да служи, само че този път в хотела.
Какво Ви привлече в този вълнуващ проект?
Получих първия епизод от лондонския си агент, който ми каза, че Саймън и Стивън Корнуел – синовете на Джон льо Каре, търсят някой, който би се заинтересувал от телевизионна адаптация на „Нощният мениджър“. Прочетох първия епизод и от самото начало бях завладян от историята и образа. Влюбих се в него на минутата.
Познавахте ли романа, преди да се ангажирате с драмата?
Не бях чел романа преди това, но веднага след като прочетох сценария, го издирих. Мисля, че Джон льо Каре заема уникално място сред разказвачите в английската литература. Мисля, че той е изключителен авторитет по темата, след като самият той се е занимавал с тази дейност, както казват. Той е изключително даровит разказвач и майстор в своята област – шпионския трилър. Мисля, че причината, поради която всеки актьор би бил привлечен от адаптация на негов материал, се крие в образите, които са невероятно сложни, невероятно богати и толкова изненадващи и противоречиви, колкото са хората в реалния живот.
Какво Ви привлече в образа на Джонатан Пайн?
Образът ме привлече, защото като актьор знаех, че ще трябва да използвам максимално интелектуалните и физическите си способности, тъй като той е агент на терен, който трябва да бъде и достатъчно интелигентен, за да действа под прикритие. Впечатлен бях от благородството, смелостта и морала му – той наистина е един много морален образ, който е носител на моралните принципи за света на самия льо Каре. Има една нишка, която пронизва всички творби на льо Каре и която им придава голяма морална здравина – разбирането за добро и зло, за почтеност и неговата противоположност.
Това е епична продукция, снимана на много места. Бихте ли ни разказали за някои от местата, които сте посетили по време на продукцията?
Местата наистина бяха удивителни. Тази история се характеризира с огромен обхват и амбиция и местата на които бяхме, й придадоха още по-голяма плътност. Сюжетът на „Нощният мениджър“ има такова невероятно международно покритие, което се простира от Кайро по времето на Арабската пролет до Швейцарските Алпи, Лондон и Девън. В книгата има сцени, които се разиграват на Бахамите и в Кипър, но в нашия прочит ние избрахме Майорка и турско-сирийската граница, Истанбул и Монако.
Често пъти, появявайки се на снимачната площадка, съм имал чувството, че нищо не е оставено на въображението ми, тъй като се намирах в един напълно достоверен за героя контекст. Всяко от местата беше проектирано толкова прецизно и избрано толкова точно, че често ни спираше дъха. Какъв е приносът към проекта на носителката на наградата на Академията – режисьорката Сузане Биер?
Сузане е рицар на истината и има изключително остро чувство за това кое изглежда естествено и правдоподобно в едно изградено от отделни епизоди повествование. Мисля, че никога не съм работил с режисьор, който има такъв невероятен инстинктивен усет за това какво може да позволи по отношение на вижданията си, което е много важно в истории като тази.
В една шпионска драма или в която и да е дейност, която изисква логична съгласуваност, за хората е много лесно да правят компромиси, защото така изглежда по-добре или защото това улеснява графика. В такива случаи оправданието е, че публиката няма да забележи това, но истината е, че тя го забелязва. При Сюзън стиковката е толкова прецизна и всичко е така логично обвързано, че в повествованието няма никакви празноти или неясноти – тя не пропуска нищо и е изключително взискателна по отношение на сюжета и сглобяването на парченцата от пъзела така, че той да изглежда логично.
Защо Пайн се чувства длъжен да помогне на Бър и да рискува живота си, съгласявайки се да действа под прикритие, за да разобличи Роупър?
Мисля, че Джонатан се опитва да осмисли живота си. Разбира се, той е жив физически и има работа, но е забутан в швейцарските планини и работи нощем в хотел. Мисля, че това не е призвание, а е по-скоро удобство, тъй като изискващите се дисциплина, търпение и маниери са нещо, което му е познато от армията. Когато Бър намира Пайн, тя събужда нещо от неговата същност, което е било потулено за известно време, и което според мен, са неговите морални устои и неговият гняв. Това е морален гняв който, доколкото мога да преценя, се споделя от Джон льо Каре – гняв, породен от наличието на хора по света, вършещи неща, които трябва да бъдат спрени. И по някакъв начин той смята, че има куража да се заеме с това.
Какво можете да ни кажете за Ричард Роупър?
Ричард Роупър води много луксозен и атрактивен живот, който се финансира от приходите от сделки с оръжие, предлагано на най-платежоспособните купувачи. Забележителен живот с частни джетове, частни яхти и къщи по Средиземноморието. Мисля, че Роупър е привлечен от Пайн, поради това че двамата си приличат в много отношения. Мисля, че има нещо, което често характеризира романите на льо Каре, нещо специфично английско – обща отправна рамка, чувство за хумор и разбиране за света, което често прозира в детайлите.
Роупър е много очарователен, много харизматичен, непринуден, забавен, сърдечен, интелигентен, изискан англичанин. Увлекателен събеседник, невероятен гост за вечерни партита, свободно изразяващ се и владеещ аудиторията оратор, с огромен потенциал за добри дела. Причината, поради която е решил да използва този свой потенциал в услуга на злото, е това, което възмущава толкова много льо Каре, а оттам – и Пайн.
