Новият филм на Гийермо дел Торо („Лабиринтът на Фавна”, „Огненият пръстен”, „Хелбой”) – „Формата на водата” е номиниран в цели седем категории за престижните награди „Златен глобус”, които бяха обявени вчера. Той е с най-много номинации, съответно за: най-добър филм (драма), режисура, драматична актриса на Сали Хоукинс, поддържащ актьор на Ричард Дженкинс, поддържаща актриса на Октавия Спенсър, сценарий и музика. Филмът ще можем да гледаме на 17 декември от 20:30 часа в зала 1 на НДК, като част от тазгодишната Киномания и само три дни след американската му премиера. Сред номинираните са още два филма, които бяха в селекцията на кинопанорамата - „Три билборда извън града” ( с шест номинации) и „Да обичаш Винсент” (номиниран за най-добра анимация).Във „Формата на водата” Дел Торо рисува фантастична любовна история с елементи на шпионски трилър, която се развива в разгара на Студената война в Америка през 1963 г. В тайна правителствена лаборатория работят глухонямата Илайза и колежката й Зелда, които неволно разкриват секретен експеримент. В продукцията участват Сали Хоукинс, Майкъл Шанън, Октавия Спенсър, Ричард Дженкинс, Дъг Джоунс и др. Филмът вече беше оценен високо на фестивала във Венеция през септември тази година, където грабна голямата награда „Златен лъв”. Останалите прожекции на филма са:понеделник, 18 декември 2017, 19:15, Euro Cinema вторник, 19 декември 2017, 20:00, Дом на киното сряда, 20 декември 2017, 19:30, G 8 четвъртък, 21 декември 2017, 20:30, ОдеонБилети на касите на НДК. ... още »
След обявяването на поредните номинации на Гилдията на чуждестранните журналисти в Холивуд винаги има изненади – приятни за някои и точно обратното за други. Като цяло фаворитът „Формата на водата“ напълно оправда очакванията и поведе пред останалите по брой номинации, следван плътно от „Три билборда извън града“ и „Вестник на властта“. Кои все пак може да се чувстват ощетени?Едно от основните обвинения към гилдията е, че пренебрегна жените режисьорки. Вярно, че „Lady Bird” получи четири номинации, но не и за режисурата на Грета Гервиг. Един от най-касовите филми на годината, харесван и от критиците – „Жената чудо“, отново с дама на режисьорския стол (Пати Дженкинс) пък въобще отсъства. Сред актрисите този път липсват имената на Дженифър Лорънс, Кейт Уинслет, Ема Уотсън и Джулия Луис-Драйфус, чийто култов сериал „Вице“ също не беше споменат.Доста странно изглеждат трите номинации за новия филм на Ридли Скот „All the Money in the World”, в който ролята на Кевин Спейси бе „изрязана“ и изиграна отново от Кристофър Плъмър, номиниран за „Златен глобус“. Иначе сред големите щастливци са номинираните за първи път Ансел Елгорт („Зад волана) и порастналия Фреди Хаймор („Артур и минимоите“), който участва в сериала „The Good Doctor”. ... още »
Когато разказваш прекалено лична история, винаги има опасност да станеш жертва на емоциите си и да останеш неразбран от зрителите. Режисьорът Робин Кампило обаче с лекота избягва всички „подводни камъни“. Неслучайно е възнаграден с едни от най-продължителните аплодисменти в историята на фестивала в Кан, където е премиерата на „120 удара в минута“. Рядко претенциозната и нагледала се на какво ли не публика на Лазурния бряг е била толкова възхитена и развълнувана. Кампило, заедно със своя съсценарист Филип Мангео, си припомнят преживяванията в началото на 90-те като членове на ACT UP – френска организация, чиято цел е да фокусира вниманието на обществото върху засилващото се разпространение на СПИН. Разбира се, това общество не се вълнува от подобен проблем, но активистите на ACT UP нямат намерение да стоят в ъгъла. Те правят всичко възможно да заявят своето присъствие по всевъзможни, често доста радикални начини.Гневът е един от водещите мотиви във филма. Гневни са голяма част от членовете на тази организация, повечето от които са ХИВ-позитивни и са наясно, че не им остава много време да живеят. Те съответно се гневят на останалите от ACT UP, които се опитват да бъдат по-умерени в действията си. Затова и честите словесни престрелки между двете групи са заредени с много гняв.На все по-разпалените сбирки на организацията обаче се случва и друго – заражда се романтични връзка между новодошлия Натан (Арно Валоа) и един от най-дейните активисти Шон (Нахуел Перез Бискаяр). Двамата са много различни: Натан не е болен от СПИН и е далеч по-затворен и тих от неукротимия Шон, който е готов да спори с всеки и е носител на вируса. Но явно противоположностите се привличат и двамата са готови на всичко, за да отстояват любовта си.Всъщност можеш ли да обичаш някой, с който със сигурност няма да прекараш остатъка от живота си? А възможно ли е мислите ти да са изпълнени с някой друг, докато животът ти неумолимо се приближава към неизбежния край? Мъчително е да гледаш как някой постепенно губи битката с коварна болест, но само си представете за момент, че наистина познавате този човек...Поразителна е химията между Валоа и Бискаяр. Двамата наистина са много различни, но се допълват във всяка сцена, била тя по-интимна или тъкмо обратното – някой от щурите протести на ACT UP или поредното купонясване в някой клуб... като за последно. Те безспорно са сред откритията на годината и тепърва ще чувате имената им покрай предстоящите награди и номинации.Всъщност всички актьори на Кампило са безупречни. Те са съвсем истински, почти като герои от документален филм. Това още повече засилва автентичността, което явно е и основната цел на режисьора. Той е прекалено сериозен, но за подобна история това е неизбежно. Да, „120 удара в минута“ не е лесен за гледане и преживяване. Но въпреки че продължава над два часа, действието не натежава нито за минута, а финалът в стил „животът продължава“ е покъртителен. Кампило заслужава наистина аплодисменти: за смелостта, за откровеността, за изумителната лекота, с която припомня събития, които не трябва да се забравят. Всички награди, с които вече се окичи и тепърва ще получава, може би все пак ще накарат доста зрители и у нас да гледат тази различна любовна драма. Чудесно е, че толкова силен европейски филм достигна и до нашите екрани. Всъщност само до арт кината, не го търсете в препълнените мултиплекси.Ивайло Петков ... още »
Европейската Филмова Академия и EFA Productions раздадоха наградите на най-добрите филми за изминалата 2017 година. Всеобщото гласуване изведе на преден план един невероятно силен филм, чиито достойнства бяха признати още през май в Кан, където творбата спечели тазгодишната „Златна Палма” – това е „КВАДРАТЪТ” („THE SQUARE”) на Рубен Йостлунд.Провокативната копродукция между Швеция, Германия, Франция и Дания беше удостоена с призовете за най-добър сценарий, най-добър художник и най-добра европейска комедия, Клаес Банг получи статуетката, която се полага на най-добрия европейски актьор за 2017 година, а режисьорът Йостлунд беше удостоен с наградата за най-добър режисьор. Кулминацията на вечерта на наградите на ЕФА беше обявяването на НАЙ-ДОБРИЯ европейски филм на 2017 година – това е отново „Квадратът”, който със своите ШЕСТ награди на Европейската филмова академия ще бъде един от „гвоздеите” в програмата на 22-рия София Филм Фест през март 2018.ОЧАКВАМЕ Ви на КИНО през март 2018 – предстои 22-рият София Филм Фест! ... още »
Покрай еуфорията от премиерата на „Епизод 8“, на дневен ред е друг филм от междузвездната вселена – за Оби Уан Кеноби. От няколко години се говори за самостоятелен филм за рицаря-джедай и по всичко изглежда, че „Лукасфилм“ са в напреднал стадий по създаването му.Ако всичко е наред, снимките ще стартират през януари 2019 в английското студио Пайнууд с премиера някъде през 2020. Според непотвърдена информация режисьор ще бъде номинираният за „Оскар“ Стивън Долдри („Били Елиът“), а сред продуцентите ще е Катлийн Кенеди. Действието в новия филм ще се развива между „Отмъщението на ситите“ и „Нова надежда“ и ще представи Оби-Уан на планетата Татуин, който следи израстването на Люк. Все още не е ясно дали Юън Макрегър ще се завърне към ролята или предстои да му търсят заместник. Освен самостоятелен филм за учителя Кеноби, „Лукасфилм“ не са се отказали и от идеята да разкажат историите на Боба Фет и Йода. Продукцията за Боба Фет дори се сдоби с режисьор в лицето на Джош Транк, но след провала на неговата нова версия на „Фантастичната четворка“ той бързо бе зачеркнат. Дали работата по двата филм ще продължи, явно зависи от успеха на филма за Хан Соло, чиято премиера е на 25 май 2018 г. ... още »
Историята, разказвана от сериала „Залезът на тамплиерите“, дава известна светлина и тълкувание на събития, случвали се в продължение на векове, от превземането на град Акра от Саладин през 1189 г., до фаталната дата за ордена – петък 13-ти 1307 год., която и до ден днешен е символ на нещастие за много хора по света. NOX NEMINI AMICA**Неслучайно Средновековието е известно като „Тъмните векове“. Заплашителността на нощта, нейната вредоносност се долавя особено осезателно от хората на онази епоха, в която ландшафтът на европейския континент и липсата на изкуствено осветление правят нощната тъма още по-плътна и гъста и я изпълват с всевъзможни опасности. Средновековният човек притежава една изключителна чувствителност към противопоставеността на ден-нощ, лято-зима, добро-зло. Нощта е сродница на смъртта. В най-тъмната си и дълбока част тя се докосва до безусловното битие, до самото безвремие, което представлява в своята същност смъртта. Християнството прибавя важни акценти към тази обща негативна нагласа спрямо нощния мрак, като голяма част от лошите събития, случили се в живота на библейските герои, излизането на демони и нечисти сили, стават именно през тъмната част от денонощието. Тамплиерите (лат. Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici – Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм) са членовете на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход. Те са не само воини на Христа, но и тайно, мистично общество, чиято истинска цел все още е предмет на спорове между учените. Една от основните цели, приписвани на тамплиерите, е намирането на свещенния Граал. Според каноничната версия, така се нарича съдът, с който след екзекуцията на Христос е събрана неговата кръв. След това въпросния съд придобива магични свойства. Тази реликва вероятно се оказва във владение на тамплиерите, след като разкопават останките на Соломоновия храм. Но сред някои по-непопулярни версии, Граалът, пазителят на христовата кръв, е не просто обикновена вещ, той е символ, символ на познанието. Съкровището, което носи светлина, това което разсейва мрака на битието, олицетворението на божествеността, всъщност е познанието, такова – каквото се е опитал да го предаде чрез думите си самият Христос. Това не е просто своеобразен артефакт, а символ, създаден за да се обозначи истинската „магия“. Именно познанието е това, което прави човека богоподобен. „В началото бе Словото“ (Йоан, 1:1)Именно актът на изначалната артикулация, който „включва“ хода на историята е това, което „твори“ битие и в този смисъл действието е самото битие. Словото е първата и най-дълбока същност на съзиданието, метафизичния корен и неговото екзистенциално определение. Според средновековните нагласи, думите имат пряко и буквално физическо въздействие, както върху изричащия ги, така и върху слушателите. Благословията и проклятието, екзорсистката формула или кралската заповед най-непосредствено и нагледно моделират човешкото битие, въздигат го или разрушават, придават му смисъл или го лишават от оправдание. За човека от тези времена, енергийността на словото е не умозрителна конструкция, а жив опит. В този смисъл тамплиерите, избраните воини на Христа, имат достъп до квинтесенцията на познанието, до писаното слово, до свещения Граал. А едно познание трябва да бъде пазено с цената на всичко, защото попаднало в непоходящи ръце, може да се превърне в най-мощното оръжие. И точно това обуславя символизма, най-изначалният и най-дълбокия начин за светогледно реагиране през средните векове. Словото не само предопределя, то създава.Съществуването на всяко едно материално земно проявление, всъщност е еманация на Божията воля. Божественото, самият Бог, който придава многообразието на формата, от която произлиза всичко. Точно в този смисъл се определя смисъла на Провидението. И именно словото е това, което прави човек богоподобен. Демиургът става такъв по силата на изреченото, по силата думите придаващи форма на познанието и пренасящи го в реалния свят. Като пазители, закрилници и защитници на цялото познание на света, на тайните скрити в Соломоновия храм, тамплиерите трябва да са не просто воини, не просто рицари, а учени, просветени и заклети в общество, което да запази всичко това в порядък, скрито от свидетелствата на времето. Те са тези, които олицетворяват в една или друга степен самото Божие провидение, като негови пазители. Те са призвани да удържат сътвореното, писанато слово – самият Граал в един установен порядък, активната сила, която задвижва „небесния свод“ и свързва елементите един с друг. * Absenta lucis - .лат. Липса на светлина (Б. а.)** Nox nemini amica - Нощта не е приятел (Б. а.)Greyklock ... още »
По време на всички медийни активности, съпътстващи дългоочаквания „Междузвездни войни: Силата се пробужда“, Кари Фишър винаги имаше един специален спътник – кучето Гари. То се превърна в истинска сензация, тъй като следваше актрисата навсякъде, дори и при дефилирането й на червения килим. Бдителни фенове забелязаха, че Гари се появява с малка роля в най-новия „Епизод 8“ от култовата сага. В една от сцените Фин и Роуз Тико попадат в галактическо казино. Именно в този момент може да забележите на екрана странно малко кафяво същество, което гледа към камерата. Това е Гари, преобразен с помощта на специалните ефекти в... извънземен домашен любимец.След смъртта на актрисата, която ще остане завинаги в паметта ни като принцеса Лея Органа, през миналата година нейния асистент Корби МакКоин осиновил кучето и сега то живее при него. Кари и Гари се запознали благодарение на дъщерята на звездата, Били Лурд, която подарила домашния любимец на майка си, за да й помогне да се пребори с биполярното си разтройство. Оттогава двамата били неразделни и дори Фишър признавала, че кучето я успокоявало и било много неспокойно, ако не е до нея. ... още »
Сезонът на кино наградите е в разгара си, а един от основните фаворити се очертава новият филм на Гилермо дел Торо „Формата на водата“. След голямата награда „Златен лъв“ от фестивала във Венеция, той получи цели 14 номинации за Critics’ Choice Awards. Сред по-важните са тези за най-добър филм, режисьор, актриса (Сали Хоукинс), поддържаща актриса (Октавия Спенсър), поддържащ актьор (Ричард Дженкинс) и оригинален сценарий.Сред другите фаворити за наградите на критиците са „Призови ме с твоето име“, „Дюнкерк“, „Вестник на властта“ и „Lady Bird” – всичките с по осем номинации.Лидер при телевизионните филми е „Feud: Bette and Joan“, за култовата вражда между холивудските легенди Бети Дейвис и Джоан Крофърд, изиграни от Сюзан Сарандън и Джесика Ланг. Минисериалът е с шест номинации, следван от „Големите малки лъжи“ и „Фарго“ с по пет.Церемонията по раздаване на наградите ще се състои на 11 януари. ... още »
