Историята, разказвана от сериала „Залезът на тамплиерите“, дава известна светлина и тълкувание на събития, случвали се в продължение на векове, от превземането на град Акра от Саладин през 1189 г., до фаталната дата за ордена – петък 13-ти 1307 год., която и до ден днешен е символ на нещастие за много хора по света.
NOX NEMINI AMICA**
Неслучайно Средновековието е известно като „Тъмните векове“. Заплашителността на нощта, нейната вредоносност се долавя особено осезателно от хората на онази епоха, в която ландшафтът на европейския континент и липсата на изкуствено осветление правят нощната тъма още по-плътна и гъста и я изпълват с всевъзможни опасности. Средновековният човек притежава една изключителна чувствителност към противопоставеността на ден-нощ, лято-зима, добро-зло. Нощта е сродница на смъртта. В най-тъмната си и дълбока част тя се докосва до безусловното битие, до самото безвремие, което представлява в своята същност смъртта. Християнството прибавя важни акценти към тази обща негативна нагласа спрямо нощния мрак, като голяма част от лошите събития, случили се в живота на библейските герои, излизането на демони и нечисти сили, стават именно през тъмната част от денонощието.
Тамплиерите (лат. Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici – Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм) са членовете на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход. Те са не само воини на Христа, но и тайно, мистично общество, чиято истинска цел все още е предмет на спорове между учените. Една от основните цели, приписвани на тамплиерите, е намирането на свещенния Граал. Според каноничната версия, така се нарича съдът, с който след екзекуцията на Христос е събрана неговата кръв. След това въпросния съд придобива магични свойства. Тази реликва вероятно се оказва във владение на тамплиерите, след като разкопават останките на Соломоновия храм.
Но сред някои по-непопулярни версии, Граалът, пазителят на христовата кръв, е не просто обикновена вещ, той е символ, символ на познанието. Съкровището, което носи светлина, това което разсейва мрака на битието, олицетворението на божествеността, всъщност е познанието, такова – каквото се е опитал да го предаде чрез думите си самият Христос. Това не е просто своеобразен артефакт, а символ, създаден за да се обозначи истинската „магия“. Именно познанието е това, което прави човека богоподобен.
„В началото бе Словото“ (Йоан, 1:1)
Именно актът на изначалната артикулация, който „включва“ хода на историята е това, което „твори“ битие и в този смисъл действието е самото битие. Словото е първата и най-дълбока същност на съзиданието, метафизичния корен и неговото екзистенциално определение. Според средновековните нагласи, думите имат пряко и буквално физическо въздействие, както върху изричащия ги, така и върху слушателите. Благословията и проклятието, екзорсистката формула или кралската заповед най-непосредствено и нагледно моделират човешкото битие, въздигат го или разрушават, придават му смисъл или го лишават от оправдание.
За човека от тези времена, енергийността на словото е не умозрителна конструкция, а жив опит. В този смисъл тамплиерите, избраните воини на Христа, имат достъп до квинтесенцията на познанието, до писаното слово, до свещения Граал. А едно познание трябва да бъде пазено с цената на всичко, защото попаднало в непоходящи ръце, може да се превърне в най-мощното оръжие. И точно това обуславя символизма, най-изначалният и най-дълбокия начин за светогледно реагиране през средните векове. Словото не само предопределя, то създава. Съществуването на всяко едно материално земно проявление, всъщност е еманация на Божията воля.
Божественото, самият Бог, който придава многообразието на формата, от която произлиза всичко. Точно в този смисъл се определя смисъла на Провидението. И именно словото е това, което прави човек богоподобен. Демиургът става такъв по силата на изреченото, по силата думите придаващи форма на познанието и пренасящи го в реалния свят.
Като пазители, закрилници и защитници на цялото познание на света, на тайните скрити в Соломоновия храм, тамплиерите трябва да са не просто воини, не просто рицари, а учени, просветени и заклети в общество, което да запази всичко това в порядък, скрито от свидетелствата на времето. Те са тези, които олицетворяват в една или друга степен самото Божие провидение, като негови пазители. Те са призвани да удържат сътвореното, писанато слово – самият Граал в един установен порядък, активната сила, която задвижва „небесния свод“ и свързва елементите един с друг.
* Absenta lucis - .лат. Липса на светлина (Б. а.) ** Nox nemini amica - Нощта не е приятел (Б. а.)