КИНО „ЛЮМИЕР“18:30 „Преди края“ на режисьорката Елдора Трайкова е впечатляваща история за наближаващ апокалипсис, последните дни на едно село. Причината е залежи от въглища, открити на негова територия и необходими за работата на няколко ТЕЦ в промишлениякомплекс „Марица-изток“. Не пропускайте ПРЕМИЕРАТА на „Преди края“, носител на наградата "Златен ритон" за най-добър български документален филм през 2020!20:30 Заснет по едноименната книга на Гюнтер Грас, „Тенекиеният барабан“, режисиран от Фолкер Шльондорф, разказва за възхода и рухването на Третия Райх, видян през очите на малкия Оскар. В рамките на фестивала зрителите имат възможността да гледат режисьорската версия на филма, представена ЛИЧНО от неговия режисьор Фолкер Шльондорф! ... още »
Той е чаровният, вглъбен, чувствителен майстор-разказвач, когото публиката познава още от последното десетилетие на ХХ век. Неусетно и безпрекословно, от интригуващата история на „Празненство”, през „Всичко за любовта”, „Скъпа Уенди”, „Един мъж се завръща у дома“, „Субмарино”, разтърсващия, награждаван в цял свят „Ловът”, класическата екранизация „Далече от безумната тълпа”, „Комуната”, „Курск“ и до миналата година с фестивалния фаворит „Още по едно“, Томас Винтерберг се превърна през годините в творец, уважаван от фестивални селекционери и киноспециалисти и обичан от зрителите.Винтерберг е роден през 1969 година в Копенхаген. Учи във филмово училище в Дания. Заедно с датските режисьори-експериментатори Ларс фон Триер, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен, Томас Винтерберг подписва манифеста за филмово творчество на легендарното движение „Догма 95“. Тяхната съкровена цел е „обновяване“ езика на киното и чрез десетте безкомпромисни правила се стремят да върнат естествеността в разказите и да възродят класическата естетика. Именно като участник в това движение Винтерберг създава „Празненство“ (1998), който е удостоен с наградата на журито в Кан, номиниран е за „Златен глобус“ и БАФТА, и са му присъдени наградите „Откритие на годината“ на ЕФА и „Независим дух”. В програмата на 25-ия СФФ публиката има възможност да види специална ретроспектива, съставена от едни от най-обичаните филми на режисьора.През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен. Филмът е с номинация за „Златен глобус“ и е от претендентите за Оскар за международен филм. Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, ще има своята премиера на голям екран в България именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг.Фестивалната гала, посветена на Томас Винтерберг, е ДНЕС, в Дома на киното. Гледайте „Още по едно“ – прожекцията започва в 20:30 часа! ... още »
Почти нищо не може да се сравни с изненадата и удивлението, когато гледаш за първи път филм на Сали Потър. Провокативната британска режисьорка винаги е искала да руши стереотипи. Тя притежава уникален подход - свикнали сме да очакваме това от нея още от „Орландо” и „Урок по танго”, и събира с лекота невероятен звезден състав за всеки свой следващ филм. В „Пътищата на живота“ Потър се доверява на таланта на Хавиер Бардем, за да разкаже един ден от реалността на Лео и неговата дъщеря - заедно с изключително талантливи актьори като Ел Фанинг, Лора Лини и Салма Хайек, те рисуват моментна картина на мозайката от алтернативни животи, които героят би могъл да изживее. Почеркът на Потър – разказ без компромиси, суров и безпощаден, е една от характерните особености на нейните творби, обичани от фенове и киноспециалисти, а умението ѝ да извлича от актьорите всичко най-добро, на което са способни, е наистина възхитително.Гледайте филма ДНЕС – 12 март, петък, от 18:30 часа в Кино „Люмиер Лидл“!Имате и още две възможности за среща с „Пътищата на живота“ – на 18 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 31 март, от 18:30 часа, в Дома на киното. ... още »
ПРЕДСТАВЕН лично от Майкъл Пейлин пред публиката в Дома на киното„ЖИВОТЪТ НА БРАЙЪН“ е може би най-известният игрален филм на „Монти Пайтън“. Той със сигурност е най-амбициозният и предизвиква най-сериозни противоречия, включително обвинения в богохулство. Протестът на различни религиозни групи преди 40 години е толкова силен, че филмът е забранен за показ в някои държави. „Това е новото пришествие на Брайън, а ние сме тук, за да подарим на света нова доза смях“, споделят неуморните „питони“, които все още са сред нас. „Действието в „Животът на Брайън“ може да е част от историята преди 2000 години, но то е и огледало на нещата, които се случват днес в света. Само дето е смешно!“Интересна подробност от създаването на филма е фактът, че председателят на EMI лорд Делфонт решава да прочете сценария преди началото на снимките – и никак не го харесва! Той си „измива ръцете“ като се оттегля от проекта – и „Монти Пайтън“ спешно трябва да съберат 2 милиона долара, ако искат да реализират идеята си. Тогава Ерик Айдъл решава да се обади на Джордж Харисън – най-богатият човек, когото познава – и след като бившият „Бийтълс“ се посъветва със своя бизнес мениджър в Щатите Денис О’Брайън, те решават да се включат във финансирането на филма. Така се създава продуцентската къща HandMade Films, благодарение на която са реализирани няколко класически британски творби от 80-те години – „Животът на Брайън“ на Тери Джоунс, „The Long Good Friday“ на Джон Макензи, „Бандити на времето“ на Тери Гилиъм, „Мона Лиза“ на Нийл Джордан и др. Както казва самият Джордж Харисън, искрен почитател на „Монти Пайтън“, „Когато нещо е наистина много добро, то заслужава да бъде направено!“Историята на София Филм Фест от самото си начало е свързана неразривно с „Монти Пайтън“ и техните филми – през годините сме представяли на публиката у нас всички техни творби (почти), а наши специални гости са били Тери Джоунс, Майкъл Пейлин (който снима в България епизода „Eastern Delight“ от документалната поредица „Новата Европа на Майкъл Пейлин“) и Тери Гилиъм и всички те са получили Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното! ... още »
Павел Г. Веснаков завършва Нов български университет като студент на Георги Дюлгеров. Първият му филм е късометражната драма „Влакове“ (2011). Третият му късометражен филм Чест получава Голямата награда на международния кинофестивал в Клермон-Феран. Следващият му късометражен филм „Зевс“ е носител на Голямата награда на кинофестивала в Брест, Франция.Пълнометражният дебют на Павел Г. Веснаков „Уроци по немски“ е единият от двата български филма в Международния конкурс на СФФ тази година. Филмът ни среща с избухливия Никола, който след края на пробацията си планира да напусне с приятелката си страната. В последните дни преди пътуването той се опитва да се помири с близките, с миналото си и със самия себе си.Как се роди „Уроци по немски“?Работата за първи пълнометражен игрален филм е и много емоционална. Като човек, който не разполага с толкова много опит конкретно в разказването на история във формат час и половина, през цялото време бях изпълнен с колебания дали взимам най-добрите решения, дали правя най-доброто, на което съм способен. Но когато започна самото снимане, тези съмнения останаха на заден план. И единственото нещо, което имаше значение, беше дали реално се случва някакво преживяване пред камерата или просто се документират неща, които нямат никаква художествена стойност. Правенето на филми поставя авторите в деликатна ситуация – всеки един момент да бъдеш на ръба на провала, но ако човек успее да преодолее страха, изпитва и творческата свобода.„Уроци по немски“ е филм за втория шанс, задава въпроса възможен ли е втори шанс в живота и как той може да бъде постигнат. Тази тема е любима на киното. Вас с какво ви привлече?Харесва ми, че има елемент на нещо изповедно в него. Героят е поставен в такъв момент от живота си, в който трябва да си даде равносметка за всичко, което е постигнал, и онова, което не е направил. Това го кара да разкрие себе си, да се отвори като човешко същество. Като автор аз се чувствах по същия начин, правейки филма с идеята, че споделям нещо, което ме притеснява; разсъждавам върху сюжет достъпен за много хора, които живеят в България, в това общество, в което и аз живея.Във филма ви Юлиан Вергов е неузнаваем. С това си превъплъщение печели наградата за главна роля на фестивала в Кайро. Как изградихте образа на Никола?Цялата ми работа с Юлиан Вергов е плод на нашето приятелство. Когато пренаписвах финалната версия на сценария, аз вече знаех, че той ще изпълнява ролята и начинът, по който си представях всичко, вече беше много конкретно свързан с неговата личност и с неговите професионални качества. С актьорите не сме се водили плътно по сценария, а по-скоро сме гледали дали това, което се случва пред камерата има някаква истинност в себе си, дали може да му повярваш. Затова когато има диалози във филма, те винаги са в един кадър. С монтаж не мога да помогна по никакъв начин на образите на героите. Или това, което се случва, се е случило наистина и те са го преживели, за да може зрителите да го съпреживеят, или просто не се е получило. Това беше един огромен риск, който поех и с помощта на Юлиан, който присъства във всеки кадър на филма, успяхме да изградим този стил.Гледайте „Уроци по немски“ на 13 март, събота, от 20:30 часа, в кино „Люмиер Лидл“. ... още »
Истанбул. Наши дни. По-точно 26 октомври 2020 година (датата е ситуирана леко напред във времето, тъй като филмът е завършен няколко месеца преди настъпването й, и е взета директно, признава режисьорката, от класиката на Робърт Земекис „Завръщане в бъдещето“). Малки улички, клаустрофобия, полицейски хеликоптер, натрапващ се (и визуално, и звуково) при най-малкото съмнение за нещо противодържавно; млади момичета и борбата им за свободно себеизразяване чрез изкуството на танца, сирийски бежанци, деца на сирийски бежанци, тайни куиър партита и въобще партита (които днес така и така са на ръба на закона, макар филмът да е завършен преди пандемията), протести за правата на жените, смартфони, заснемащи всичко, незаконно рушене и незаконно строителство, насилствена промяна на облика на крайните квартали… Един чудовищен метрополис-колаж, за чиято мащабност въобще не се говори директно – през цялото време ние виждаме (и чуваме, звукът в този филм е изключително важен) само в радиус от няколко метра, но чувстваме ритъма и аритмията на този огромен капан за хора със собственото си тяло.Във филма се разказват историите на четирима герои, постепенно усукващи се взаимно посредством връщане към вече преживени от нас, зрителите, ситуации – но всеки следващ път от различен ъгъл. Като стъпки и движения на танц, който още не владеем. Азра Дениз Окяй обаче го владее майсторски, макар това да е едва първият ѝ пълнометражен филм. И ако си мислите, че да се снима такъв филм по улиците на Истанбул (особено след 2016) е нещо обичайно или лесно, самата авторка на филма разказва за свой сблъсък със силите на реда, които, след като се легитимира пред тях като режисьор, вземат думите й толкова насериозно, сякаш им е казала, че е астронавт. Изключително смел и майсторски филм, който дава обективен поглед върху ситуацията в Турция днес, без да издига плакати, а със силата на голямото изкуство.Азра Дениз Окяй има корени от България и Туркменистан, живяла е и във Франция, където завършва филмово изкуство в „Сорбон-Нувел“. Занимава се с фотография и с музика (нейни са клавирните импровизации в началото на филма) и се интересува от мултикултурния аспект на обществото в съвременна Турция – също тема, която на официално ниво се избягва през последните години. „Призраци“ е истински шедьовър, който вече беше оценен по достойнство на фестивалите във Венеция (Награда на международната седмица на критиката) и в Анталия.Гледайте филма на 13 март, събота, от 18:00 часа, в кино „Одеон“ и на 23 март, от 14:00 часа, в Дома на киното. ... още »