Третият филм на режисьора Милко Лазаров тръгва по кината в цялата страна на 21 февруари. „Стадото“ (международно заглавие “TARIKA”) имаше своята световна премиера на един от най-големите и стари кино фестивали в света BFI Лондон през месец октомври 2024, а на 13-ти ноември 2024-а откри Киномания в зала 1 на НДК. Филмът беше представен на филмовите фестивали в Кайро и Калкута, където получи наградата за най-добър филм. “Темата на филма е изключително актуална днес в света в който живеем, защото все по-трудно приемаме различните от нас и сме готови с ярост да браним, онова, което ние вярваме за правилно“, споделя режисьорът Милко Лазаров.
„Стадото“ разказва за Тарика, момиче с особенни способности, което живее в погранична местност където хора от различни етноси привидно живеят в разбирателство, докато един ден мистериозно започват да измират домашните им животни. Хората от селото обвиняват за бедите си Тарика и решават да се саморазправят с нея и баща ѝ.
Главните роли са поверени на Захари Бахаров и Весела Вълчева, също така ще видим Иван Бърнев, Иван Савов, Христос Стергиоглу, Марко Ноков и други.
„Стадото“ е продуциран от Веселка Кирякова, РЕД КАРПЕТ, в ко-продукция с ZDF/ARTE, 42film – Германия и AMOUR FOU - Люксембург. Финансиран от ИА Национален филмов център, Eurimages, Mitteldeutsche Medienförderung, Film Fund Luxembourg, Creative Europe Media. Световен разпространител - Films Boutique, разпространител за България - Purple Rain.
Филмови творци от 5 държави и 3 континента ще присъдят наградите на фестивалаТеодор Ушев - най-влиятелният аниматор в света за последните 25 години, според международна анкета на престижния анимационен фестивал в Лерида (Animac), ще бъде председател на Международното жури, което ще оценява филмите от Международния конкурс за първи и втори филми и Конкурса за български късометражен филм на юбилейния 25-и София Филм Фест. Член на журито ще бъде и Светла Цоцоркова, режисьор на „Сестра“ – филма-победител в Международния конкурс на 24-тия СФФ. Другите трима участника в журито са руският режисьор Иля Хржановски, унгарският режисьор, актьор и продуцент Саболч Хайду и македонската актриса Наташа Петрович.Теодор Ушев (Канада-България) е мултимедиен артист, режисьор и графичен дизайнер. В последните 15 години работи за Националния филмов съвет на Канада. В творческата си биография има повече от 15 филма, донесли му над 200 международни награди по цял свят. Сред тях - номинация за „Оскар“, „Кристал“ от Анеси, две награди за най-добър анимационен филм на Канадската филмова Академия, почетен медал от Френската академия за филмово изкуство „Сезар“ „Златен Глобус“ за най-добър късометражен филм. Ушев е член на Американската академия за филмово изкуство AMPAS, а също така е кавалер и на Ордена на изкуство и литература на Франция. В момента той работи по първия си пълнометражен игрален филм – фантастичната антиутопия „φ1.618“, по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров, като главните роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова. На 25-ия СФФ Теодор Ушев ще представи програма със свои анимационни и експериментални филми, сред които познатите на българските зрители „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ по произведения на Георги Господинов.Иля Хржановски (Русия) е роден на 11 август 1975 година в Москва. Завършва режисура във ВГИК. Първият му сериозен успех идва с филма „4“ през 2005 година. Бунтарски и иновативен за руското кино, той му носи международно признание и отличия от фестивалите в Ротердам (голямата награда), Анталия, Атина, Буенос Айрес, Сочи, Трансилвания и др., както и номинация за Европейските филмови награди. Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на „Берлинале 2020“ и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс). Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968). Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като много от ролите изпълняват действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. „ДАУ“ е сниман повече от 10 години. Това е мултимедиен проект, който променя начина, по който се създава кино като цяло. Сниман е без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. „ДАУ. Наташа“ ще бъде представен в програмата на 25-ия СФФ.Светла Цоцоркова (България) е сценарист, режисьор и продуцент. С първия си късометражен игрален филм „Живот със София“ печели наградата Джеймисън на София Филм Фест през 2004 година. Филмът е представен в „Седмица на критиката“ в Кан, както и на фестивалите в Карлови Вари, Триест и др. Цоцоркова има и роли в киното - в късометражните „Омлет“ (1996) и „Втори дубъл“ (2010) на Надежда Косева, „Пясъчен часовник“ (1999) на Георги Дюлгеров. Дебютният ѝ пълнометражен игрален филм „Жажда“ е част от програмата „Нови режисьори“ на 63-ото издание на фестивала в Сан Себастиан през септември 2015 година. Филмът участва в над 60 международни фестивала и печели повече от десет награди в това число за режисура, за най-добър актьорски състав, за най-добра операторска работа, най-добра сценография и награда на публиката. „Жажда“ е номиниран за наградите на Европейската филмова академия в категория „Откритие“ през 2016 година. Световната премиера на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова „Сестра“ е отново в Сан Себастиан през 2019 година, в програмата „Нови режисьори“, където печели и почетен диплом на журито. Месец по-късно получава Голямата награда в Котбус и Голямата награда в Скопие. „Сестра“ е победителят в Международният конкурс на 24-тия София Филм Фест. Сред филмите, продуцирани от Светла Цоцоркова, са „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров, „Ловен парк“ и „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Врагове“ на Светослав Овчаров.Актрисата Наташа Петрович е родена в Щип, Северна Македония, през 1988 година. Учи актьорско майсторство във Факултета за драматични изкуства в Скопие и през 2010 става член на екипа на независимия македонски театър - Theatra. Започва филмовата си кариера с ролята на Деа в „Сенки“ на Милчо Манчевски, чиято премиера е в Торонто през 2007 и бе представен на София Филм Фест през 2008 година. През 2009 година тя получава главната роля на Самира в игралния дебют на Хуанита Уилсън „Като че ли не съм там“, чиято премиера е в Сараево, а отзвукът е сериозен брой награди за изпълнението ѝ от цял свят. През 2011 Наташа Петрович е избрана за една от европейските звезди в платформата „Shooting Stars” на кинофестивала в Берлин. Следват роли в „Стаята с пианото“ на Игор Иванов – Изи, „До дръжката“, режисиран от номинирания за Оскар Столе Попов, както и „Лазар“ на Светозар Ристовски, представен в Балканския конкурс на 20-ия София Филм Фест. Наташа Петрович получава главната женска роля в „Еликсир“, заснет в Берлин и режисиран от Броди Хигс – със световна премиера на Берлинале 2015; тя е в ролята на Инес във филма „Свидетел съм“ на Митко Панов, където партнира на легендарния немски актьор Бруно Ганц. В пандемичната 2020 година македонската актриса се снима в новия филм „Просто хора“ на режисьора Игор Иванов-Изи, копродукция с България, който ще е част от програмата на 25-ия София Филм Фест.Саболч Хайду е роден през 1972 година в Дебрецен, Унгария. Учи театър и кино в Университета в Будапеща, изявява се като актьор и започва да работи като режисьор. През 2000 година режисира своя първи пълнометражен филм „Sticky Matters“, който през 2001 година получава наградата за най-добър дебют в Унгария и специалната награда на журито на фестивала „Молодист“ в Киев. Големият пробив на Хайду е през 2006 в Кан с премиерата на третия му филм „White Palms“, който в Карлови Вари печели почетен диплом в конкурсната програма „На изток от запад“, както и четири награди на Унгарската филмова седмица. През 2010 година излиза „Bibliothèque Pascal“ с две награди от Сараево – на Cineuropa и на C.I.C.A.E., както и голямата награда за най-добър филм за годината в Унгария. Четири години по-късно се появява „Мираж“, чиято световна премиера е в Торонто, а следващият му филм „Живял съм и по-добре” („It’s Not The Time of My Life”), заснет с микробюджет и с участието на семейството му, постига изключителен успех в Карлови Вари - голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, а режисьорът, който е и изпълнител на главната роля, получава приза за най-добър актьор. 25-ият София Филм Фест ще представи най-новия филм на режисьора „Съкровищата на града“. ... още »
Бразилска, швейцарска и малтийска истории са част от палитрата на Международния конкурс на 25-ия София Филм ФестПредставяме още три филма от Международния конкурс за първи и втори филм на предстоящия международен филмов фестивал София Филм Фест.„Розовият облак“ („The Pink Cloud“) е дело на бразилската режисьорка Юли Жербасе. Историята е повлияна от настоящето, в което всички са задължени да се съобразяват с изискванията за изолация и внимателно общуване. Мъж и жена решават, че са открили сродната си душа, но облак, който носи смърт, надвисва над света. Неизбежната карантина води до повишаване на напрежението в отношенията между двамата, които трябва да преодолеят различията си, ако искат да спасят връзката си… Със своите късометражни филми Жербасе е участвала в програми на фестивалите в Торонто и Хавана. „Розовият облак“ имаше световната си премиера в конкурсната програма в Сънданс, който приключи преди дни. Филмът получи много положителни критики и бе определен като „амбициозно стилен пълнометражен дебют“.След мощния старт в секцията „Нови режисьори“ на 68-ия филмов фестивал в Сан Себастиан, през Сао Паоло и Цюрих, игралният дебют „Шпагат“ („Grand Écart / Spagat“) на швейцарския режисьор Кристиан Йоханес Кох влиза в Международния конкурс за първи и втори филми в София. Творбата е своеобразен оригинален поглед към незаконната имиграция.„Това е изследвана тема от много швейцарски режисьори (в частност създатели на документални филми) напоследък, но филмът на Кох успява да достигне отвъд чистия факт, за да съчетае фантастиката и социалната реалност по завладяващ начин“, пише в ревюто си за „Шпагат“ Cineuropa.Действието се развива в селски регион на Швейцария. Една дребна кражба на ученичката Уляна води до сериозни последици за нейната учителка Марина, бащата Артьом, с когото преподавателката ѝ има тайна връзка (в ролята е познатият от „Левиатан“ руски актьор Алексей Серебряков) и за всички около тях. Животът на Артьом и Уляна е разбит – те нямат разрешение за пребиваване там. Разкъсвана между лъжи, лоялност и страст, учителката решава да действа радикално.* * * „Луцу“ („Luzzu“) е дебютният пълнометражен филм на Алекс Камилери, американски режисьор от малтийски произход, работил в близко сътрудничество с американския продуцент, сценарист и режисьор Рамин Бахрани. Той е продуцент на „Луцу“, в който главните роли са поверени на непрофесионални актьори. Филмът носи името на дървената лодка, собственост на малтийския рибар Йесмарк, който се справя трудно с препитанието на семейството си. За да осигури храна и лечение на новородения си син, Йесмарк е принуден да действа на черния пазар. Режисьорът прекарва години с рибарите, които са негови приятели, а впоследствие се превръщат и в актьори. Този филм е частица от реалността, пресъздадена с художествени средства, поразяваща със своята трогателна естественост. „Луцу“ участва с успех в конкурса в Сънданс’21 и бе отличен със специална награда на журито за актьорската игра на изпълнителя на главната роля Йесмарк Шиклуна. ... още »
Световният хит „Още по едно“на Томас Винтербергна 25-ия София Филм ФестФестивалът ще предложи и ретроспективана големия датски режисьорТой е чаровният, вглъбен, чувствителен майстор-разказвач, когото публиката познава още от последното десетилетие на ХХ век. Неусетно и безпрекословно, от интригуващата история на „Празненство”, през „Всичко за любовта”, „Скъпа Уенди”, „Един мъж се завръща у дома“, „Субмарино”, разтърсващия, награждаван в цял свят „Ловът”, класическата екранизация „Далече от безумната тълпа”, „Комуната”, „Курск“ и до миналата година с фестивалния фаворит „Още по едно“, Томас Винтерберг се превърна през годините в творец, уважаван от фестивални селекционери и киноспециалисти и обичан от зрителите.Винтерберг е роден през 1969 година в Копенхаген. Учи във филмово училище в Дания. Снима късометражни филми от 1990, като поетичният разказ „Момчето, което вървеше гърбом” (1995) печели няколко престижни международни награди. Следващата година Винтерберг финализира своя пълнометражен дебют – трилъра „Най-големите герои“. Заедно с датските режисьори-експериментатори Ларс фон Триер, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен, Томас Винтерберг подписва манифеста за филмово творчество на легендарното движение „Догма 95“. Тяхната съкровена цел е „обновяване“ езика на киното и чрез десетте безкомпромисни правила се стремят да върнат естествеността в разказите и да възродят класическата естетика, като стигат дотам, че забраняват ефектите, изкуственото осветление, илюзията и предвидимостта в драматургията. Именно като участник в това движение Винтерберг създава „Празненство“ (1998), който е удостоен с наградата на журито в Кан, номиниран е за „Златен глобус“ и БАФТА, и са му присъдени наградите „Откритие на годината“ на ЕФА и „Независим дух”.Следващите творби на режисьора са заснети извън ограниченията на „Догма 95“ – премиерите на „Всичко за любовта“ (2003) и „Скъпа Уенди“ (2005, на който сценарист е Ларс фон Триер) са в програмата на Сънданс. Мрачната история на двама братя, които се опитват да се справят с депресиращото си ежедневие „Субмарино“ (2010) получава номинация за „Златна мечка“ в Берлин, а шокиращата история за човек, който става жертва на обезумяла тълпа, пресъздадена в „Ловът“ (2012), има в актива си номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА, спечели три награди в Кан, след които и абсолютно заслужения приз за най-добра мъжка роля на Мадс Микелсен, както и още десетки международни отличия. Творческият път на Винтерберг продължава с адаптацията по романа на Томас Харди „Далече от безумната тълпа“, в която главните роли са поверени на Кери Мълиган и Матиас Шонартс. През 2016 година в програмата на Берлинале е включена премиерата на неговия филм „Комуната“, който получава номинация за „Златна мечка“, а актрисата Трине Дирхолм е удостоена със „Сребърна мечка“ за своята роля. Преди малко повече от две години Винтерберг опита силите си в полето на средно-бюджетните европейски екшъни с „Курск“.През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен. Филмът е с номинация за „Златен глобус“ и е от претендентите за Оскар за международен филм. Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, ще има своята премиера на голям екран в България именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг.В програмата на юбилейния фестивал публиката ще може да види още:Превърналия се в класика „Празненство“ (1998) е трагикомична мелодрама по сценарий, създаден от Винтерберг в съавторство с Мортен Кауфман. Филмът се е срещал с българската публика на София Филм Фест, когато представихме движението „Догма 95“. В центъра на сюжета е суматохата около юбилея на патриарха на голямо семейство в едно провинциално имение. С напредването на вечерта пред гостите са направени болезнено откровени разкрития. Главните роли са поверени на легендарната Трине Дирхолм, Хенинг Морицен, Улрих Томсен, Томас Бо Ларсен и др.„Субмарино“ (2010) поставя началото на изключително ползотворно партньорство между Винтерберг и Тобиас Линдхолм – двамата заедно са съавтори на сценариите и на „Ловът“, и на „Още по едно“. Премиерата на филма е на Берлинале и след овации на много международни фестивали, „Субмарино“ бе представен и в програмата на 15-ия София Филм Фест. Историята за двама братя, които цял живот се опитват да обичат, да разберат и да забравят миналото, е трогателна и разтърсваща със своята откровеност. Те трябва да преоткрият възможността за близост и да осъзнаят, че не те са виновни за всичко, което им е поднесъл животът.„Ловът“ (2012), показан с голям успех на 17-ия София Филм Фест, бе първият датски филм през новото хилядолетие, представен в официалния конкурс на Кан. В главната роля е Мадс Микелсен – уважаван учител в детска градина, попаднал в кошмарния капан на една детска лъжа, която трансформира отношенията между хората като лавина и е причина за кардинални промени в живота на всички замесени.Главните роли в „Комуната“ (2016) са поверени на Трине Дирхолм и Улрих Томсен, познати на публиката от „Празненство“. Винтерберг изследва социалните промени през 70-те години през микрокосмоса на една комуна в Копенхаген. Ентусиазирани от разкрепостеността, присъща на епохата, мъж и жена решават да съберат разнородна тайфа от съквартиранти в наследствена голяма къща. Ето какво споделя самият Винтерберг: „В този филм аз съм сценарист на историята. Филмът е вдъхновен от собственото ми израстване в подобна комуна. Това е забавен и нежно-топъл разказ за болката от раздялата и необходимостта да заместваш един човек с друг…”В основата на сюжета на „Курск“ (2018) е книгата на Робърт Мур, описваща бедствието от 2000 година с руската атомна подводница. Сценарият е дело на номинирания за „Оскар” Робърт Родат, а в актьорския екип са Колин Фърт, Матиас Шонартс, легендарните Макс фон Сюдов и Майкъл Никвист. Историята е част от реалността на близкото минало - „Курск” потъва по време на тренировъчни действия в Баренцово море. След първоначалния ужасяващ инцидент на борда оцеляват 23 матроси, които са отчаяни в очакването да пристигне помощ.Срещата с филмите на изключителния датски режисьор Томас Винтерберг е през март – не пропускайте! ... още »
Най-големият фестивал за късометражно кино в района и единствен по рода си в страната ще проведе своето 18-то издание от 27-и февруари до 06 - и мартМеждународният фестивал за късометражно кино IN THE PALACE ще проведе 18-тото си издание онлайн. Филмите тази година ще могат да бъдат гледани в специално разработената за нуждите на филмовите фестивали нидерландска платформа Film Chief -https://inthepalace.filmchief.com/ - където скоро ще бъде публикувана цялата програма на събитието за 2021 г.Освен филмите, ще бъдат проведени онлайн срещи с екипите на българските филми, както и онлайн семинари на различни теми. „Пандемията и Националния филмов център вкараха всички в различен режим на работа и ние фестивалите сме принудени да се адаптираме към новата реалност. Имахме огромно желание да осъществим фестивала както до сега, но е време за промяна и ние направихме първата стъпка към нея“, споделя Цанко Василев, директор на IN THE PALACE.Билети ще могат да бъдат купувани от самата платформа. Събитието предлага билет за един филмов блок на цена от 10 лева, както и билет за целия фестивал, осигуряващ достъп до всички филми, включени в програмата на тазгодишното издание, на цена от 20 лв.Една от новостите в 18-тото издание ще бъдат два нови международни конкурса - за пълнометражно кино (NOT SHORT AT ALL FILM COMPETITION) и за късометражни филми до 1 мин (TOO SHORT FILM COMPETITION).За фестивала:IN THE PALACE International Short Film Festival e единственият фестивал в страната, сертифициран да номинира професионални късометражни филми в три категории за разглеждане от Академията за филмови изкуства и науки на САЩ за наградите Оскар: най-добър игрален от международната състезателна програма; най-добър анимационен от международната късометражна програма; и най-добър български филм. Заедно с това, от 2019 г. фестивалът е квалифициран да предлага и студентски филми за Student Academy Awards® - студентските Оскари.IN THE PALACE International Short Film Festival от 27-и февруари до 06-и март 2021 г. на https://inthepalace.filmchief.com/ ... още »
Наградата осигурява Доли медия студиоЗа 19-та поредна година международният филмов фестивал София Филм Фест организира конкурс за български късометражен филм. През повечето години програмата е подкрепяна от ирландското уиски Джеймисън, което допринесе за успешното развитие на създаването на късометражно кино в България. За втора поредна година наградата ще се връчи от Доли медия студио. В конкурса са участвали много от водещите имена в съвременното българско кино, сред които Драгомир Шолев, Андрей Паунов, Борис Десподов, Светла Цоцоркова, Петър Вълчанов, Павел Веснаков.Селекционната комисия – режисьорът Борис ДЕСПОДОВ, сценаристът и продуцент Ваня РАЙНОВА и миналогодишният носител на Наградата за най-добър късометражен филм, режисьорът Христо СИМЕОНОВ, избраха следните 12 заглавия, които ще бъдат представени на Международното жури на 25-ия София Филм Фест: 1. Дишай / Breathe, режисьор Бисер Джонев2. Еди-кой си / Someone, режисьор Милко Йовчев3. Заклинание / Spell, режисьор Виктория Караколева4. Карантина / Quarantine, режисьор Димитър Димитров5. Лека нощ, Лили / Good Night, Lily, режисьор Петър Вълчев6. Любов по време на туризъм / Love in Time of Tourism, режисьор Весела Данчева7. Оттук дотук / From Here to Here, режисьор Георги Мартев8. Под един покрив / Under the Same Roof, режисьор Симеон Цончев9. Танда / Tanda, режисьор Теодора-Косара Попова10. Черупки / Eggshells, режисьор Слава Дойчева11. AIVA, режисьор Венета Андрова12. Santiago, режисьор Андрей КулевНаградата е на стойност 9 500 евро (1 500 евро парична премия и 8 000 евро в постпродукционни услуги), осигурени от Доли медия студио, които се получават от режисьора на филма-победител.На добър час на избраните творби! ... още »
Светът на изкуството е безкраен. И както в киното съществуват всякакви жанрове, теми и сюжети, така и безбрежните простори на музиката обитават изключителни таланти. Един от тях е българският музикант Tеодосий Спасов – творец с безброй почитатели в цял свят. Често го наричат „кавалджията на света“. Неговите изпълнения са уникален синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. Той композира филмова и театрална музика, творби за симфоничен оркестър и кавал. Има издадени над 38 албума със солови изпълнения и с различни музикални състави.Tеодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в град Исперих. Завършва Средно музикално училище „Филип Кутев“ в град Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в град Пловдив. Познат е на всички като виртуозен изпълнител, композитор с изключително оригинални идеи, за осъществяването на които работи заедно с музиканти от различни жанрове. През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. През 1995 списание „Нюзуик“ го определя като един от най-талантливите музиканти в Източна Европа и пишат за него: „Спасов не просто оцелява в посткомунистическата културна пустош – той създава нов музикален жанр“.От 1986 година, когато издава първия си соло албум, до ден днешен Теодосий Спасов е работил с музиканти от световна класа - Иво Папазов, Георги Янев, Петър Ралчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Стоян Янкулов-Стунджи, Петър Петров, Христо Йоцов, Анатоли Вапиров, „Акустична версия“, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Глен Велез, Дейв Лийбман, Глен Мур, Мино Синелу, Пол Макендлез, Били Кобъм, Марк Джонсън, Казуми Ватанабе, свири с фолклорни, джазови и класически оркестри и състави - музикалните състави на Българското национално радио, „Мистерията на българските гласове“, Ансамбъл „Филип Кутев“, музикалното танцово шоу „Riverdance“ (Ирландия), формацията „Балкански коне“, заедно с диригента Кристиян Ярви, китаристите Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, участва в проекта „Балканска треска“, представен съвместно с Лондонски симфоничен оркестър, Филхармоничен оркестър Монако, Симфоничен оркестър Лайпциг, Симфоничен оркестър на БНР и Македонската филхармония.Теодосий Спасов участва в записи за филми и театрални спектакли, работи с Енио Мориконе, Карло Селиото. Негова е музиката към култови и по-нови български филми – „Граница“ (1994) на Христиан Ночев и Илиян Симеонов, „Гори, гори, огънче“ (1994) на Румяна Петкова, „Следвай ме“ (2003) на Дочо Боджаков, „Приятелите ме наричат Чичо“ (2006) на Ивайло Христов, „Пазачът на мъртвите“ (2006) на Илиян Симеонов, „Бартер“ (2016) на Атанас Киряков, „Докато Ая спеше“ (2016) на Цветодар Марков. В края на 2020 година се появи и „Танцът на пингвините“ - филм на Теодосий Спасов за пътешествието до Антарктида, режисьор е Ема Константинова, а професор Христо Пимпирев е главен продуцент и автор на идеята за този филм – „Има десетки филми за нашите експедиции, но никога не са правени през погледа на един творец, през погледна на световноизвестен музикант“.Теодосий Спасов е носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), както и наградите „Златен век“ - отличие на Министерството на културата, връчено му по повод неговия 50-годишен юбилей през 2011 за големия му принос в развитието и популяризирането на българската култура и традиционен фолклор, и през 2013 орден „Кирил и Методий – първа степен с огърлие“ за неговия изключителен принос към българската култура.В годината на юбилейния 25-ти София Филм Фест Наградата на София на Столичната община ще бъде връчена на изключителния музикант и композитор Теодосий Спасов - това ще се случи в деня на откриването на фестивала на 11 март, в Зала 1 на НДК, седмица след 60-годишния юбилей на големия артист на България и света. ... още »
