|
|
ФИЛМ
|
|
Филмът „Земята е синя като портокал“ на Ирина Цилик ще открие първото издание на живо на международния фестивал „София ДокуМентал“. Стартът на събитието ще бъде даден на 7 септември /вторник/ в 20 ч. в специално устроен за целта салон под купола на Ларгото. Лентата разказва историята на семейство, което се опитва да оцелее в конфликта в Източна Украйна, датиращ от 2014 г. За да се справят с ежедневната травма от живота във военна зона, самотната майка Анна и четирите й деца правят заедно филм за живота си в Донбас. Заснетите нтервюта, реконструирани сцени в мазето и разговори за изкуство не само разкриват случващото се в ежедневието на героите под постоянните удари с граната в квартала, но и тяхната стратегия за оцеляване, която минава през окото на камерата. Майката Ханна Хладка и дъщеря й Анастасия Тофимчук ще бъдат специални гости на фестивала и ще споделят от първо лице преживяванията си в дискусия с публиката след прожекцията. Още една среща със зрителите те ще имат на 8 септември в другата фестиналва локация – Дома на киното, на следващия ден. 8 поредни дни в центъра на София, под прозорците на Президенството и Министерски съвет, повече от 40 смели документални филми ще поставят теми, които предизвикват бурни обществени дебати. Еви Карагеоргу- програматор на фестивала, е подбрала най-доброто от съвременното световно документално кино с награди от „Сънданс“ и „Берлинале“, номинации и отличия „Оскар“. Общото между всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност и право на глас.Затова и слоганът на фестивала е „Do cross the line“ – апел към зрителите да прекрачат отвъд задръжките и предразсъдъците си и да гледат кино, което провокира, предизвиква, поражда размисли и дебати, понякога дори скандализира. Филмите са организирани в 7 тематични раздела. Сред най-интересните заглавия са: многократно наградения “Сабая” (“Sabaya”) от Хогир Хирори (Награда за най-добра режисура -"World Cinema Documentary”, 2021 Sundance), “Дисидентът” (“The Dissident”) от Брайън Фогел (един от документалните филми, номинирани за Оскар през 2021) , “Аз съм Грета” (“I am Greta”) от Нейтън Гросман, който следва младата активистка Грета Тунберг, “Смелост“, чийто оператор Таня Хорилчук също гостува и е член на журито, както и „Помирение“ - гостува Мария Зидар. В селекцията има включени и 3 български филма – премиерната лента на Стефан Командарев „Живот от живота“, „Тихо наследство“ на Петя Накова и „Музика за филм“ на Павлина Иванова. Фестивалът има състезателна програма, която цели да окуражи млади жени режисьори в областта на документалното кино. 3-членно жури ще обяви победителката на 13 септември . Публиката също ще може да гласува за своя фаворит.Закриването е на 14 септември вечерта с филма „Сестри на радиочестоти“ за създателките на електронната музика. Специално участие вечерта ще има експерименталното дуо „Трохи“. Фестивалът се организира от Балкански документален център, Фондация „Конрад Аденауер“, Чешки център, с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Столична община и Американско посолство в България и се провежда в Ларгото, Дома на киното и Чешкия център. ... още »
|
|
|
|
АРТИСТ
|
|
Филмовият критик, селекционери дългогодишен приятел на СФФЯнко ТЕРЗИЕВ ще получиСпециалната награда на фестивалана юбилейното му 25-о изданиеОще от самото начало, през годините на Рок Филм Фест в Дома на киното, Янко Терзиев е сред верните приятели, който са готови да жертват няколко денонощия - само и само каталогът да излезе навреме и с най-перфектно подготвените текстове. Филмов специалист от изключителна класа, Янко Терзиев винаги е подкрепял фестивалната програма със своите ерудирани, стилни и аргументирани рецензии и текстове, посветени на световното кино, което всяка година има шанс да бъде представено пред българската публика именно благодарение на фестивалния калейдоскоп. Селекционер и опитен майстор с енциклопедични познания, Янко Терзиев е един от най-четените автори на „Капитал“ и е бил вдъхновител на много млади киноведи, които са решили да се посветят на света на киното именно благодарение на неговата харизма. Предлагаме тук част от един емоционален текст, подготвен от филмовия програматор Владимир Н. Трифонов (целият текст ще откриете в Каталога на 25-ия София Филм Фест). Професията „програматор“ съществува и един от хората, които през годините са оформили своеобразния й неписан кодекс, е Янко Терзиев. От средата на 80-те близо двайсетина години той бе програматор на Филмотечно кино „Одеон”, за кратко и на Дома на киното. Тъкмо той е човекът, спомогнал за формирането на вкусовете към голямото кино и за познаване на шедьоврите на великите майстори на поне три поколения зрители на „Одеон” („Дружба” до 1990 г.) и конкретно на моето – вероятно последното, което навлезе в тази материя в годините на кинолентата. Вече цели 20 години класата му е видна от критическите анализи на нови филми на страниците и в сайта на „Капитал”. С работата си като редактор/делегиран продуцент в СТФ „Екран” към БНТ той има съществен принос за видимо по-качествените сериали, създадени от обществената телевизия.Още преди да се запозная с него, се наслаждавах като киноман на умението му да поставя филмите в подходящия контекст – незабравими остават програми като „Градът в киното“, „Филми по пътя“, „Джазът в киното“ или „Големите поети на киното“. Великолепни бяха текстовете му, които излизаха през 80-те в сп. „Филмови новини“, а през 90-те – и в сп. „Кино“. Вече срещата със самия Янко Терзиев послужи като пряко вдъхновение да се посветя всецяло на показването на филми – доброто кино на големите майстори, което всеки програматор като нас мечтае да сподели както с близките си приятели, така и с колкото се може повече непознати зрители.Тъкмо този неподражаем усет за представяне на хубавите филми води до същността на професията на програматора – не просто да съставиш с вкус една филмова програма, а именно да споделиш вече виденият и харесан филм. Както казва Скорсезе в свой скорошен текст, посветен на Фелини: „Това е израз на щедрост – споделяш филм, който обичаш и те е вдъхновил.“ Същото, за което говореше и един от най-прекрасните образи в световното кино – прожекционистът Алфредо, изигран великолепно от Филип Ноаре в „Ново кино Парадизо“ на Джузепе Торнаторе: радостта от това да покажеш и да споделиш емоцията от много хубав филм с колкото се може повече хора.Днес това става просто с изпращане на един линк, навярно ще ме репликират по-младите почитатели на киното. Съществената разлика, когато работиш в киносалон, е че виждаш лицата на хората – не само трепета и желанието им, с които идват на касата и държат да видят избрания от тях филм тъкмо на голям екран, но и особено вълнението им след края на прожекцията.Със сигурност докато имаме шанса да сме отдадени на това свое чудесно призвание, поколенията, възпитани от последните мохикани на любовта към киноизживяването като Янко Терзиев, ще работим за връщането на хората в киносалоните. Не само по фестивали...* * * София Филм Фест се осъществява с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София. Основни съорганизатори и партньори са Министерството на културата, ИА „Национален филмов център“ и Програма „Творческа Европа МЕДИА“ на Европейския съюз.Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF ... още »
|
|
