Шест интригуващи филма от Балканския конкурс на 27-ия София Филм Фест
Традицията повелява да представяме най-ценните творби на автори в киното от региона на Балканите, като международното жури тази година ще бъде ръководено от режисьора Костадин Бонев. Общо филмите в конкурса са 12. България ще бъде представяна с носителя на „Златна роза“ за най-добър филм – „Майка“ на Зорница София.
През 2020 година филмът на Емин Алпер „Три сестри“ спечели наградата за най-добър филм в Балканския конкурс на СФФ – три години по-късно представяме пред киноманите в София новия му интригуващ разказ „Изпепеляващи дни“ – своеобразна притча за корупцията в задушаващата, патриархална среда в глухата провинция. Филмът е копродукция между Турция, Франция, Германия, Нидерландия, Гърция и Хърватия. Историята проследява драматичната съдба на млад прокурор, наскоро назначен в малко турско градче, който е въвлечен в политически конфликт по време на първото си разследване на убийство. Със специфичния си визуален стил, Алпер умело пресъздава обществено-политическото състояние в страната и същевременно в разказа му присъстват остроумие, ирония и сарказъм. Филмът получава номинации за Queer Palm и за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан.
Действието в дебютния филм на хърватския сценарист и режисьор Юрай Леротич „Сигурно място“ се развива в рамките на 24 часа. Замислен като своеобразна възстановка с автобиографични елементи, това е трогателен филм „за невидимата война в самите нас“, като главно действащо лице в него е Дамир – изпаднал в сериозна депресия, той прави опит да посегне на живота си, а негови спасители се оказват майка му и неговият брат. Филмът пристига у нас с три награди от Локарно – за най-добри дебют, изгряващ режисьор и актьор и с две от „Сърца“ от Сараево – за най-добър филм и актьор.
След три пълнометражни филма, създадени по негови собствени сценарии, румънският режисьор Пол Негоеску решава да се довери на авторите Раду Романюк и Оана Тудор за своя четвърти филм - копродукцията между Румъния и България „Мъже на делата“. Представена с успех на фестивалите в Сараево и Варшава, историята проследява терзанията на началника на полицията в село в Северна Румъния, който се включва в незаконни машинации заедно с кмета, но след като в селото се случва убийство – представителят на властта трябва да вземе трудни решения, за да спре натрупването на напрежение в малката общност.
Най-новият филм на сценариста и режисьор Пиер Жалица„Ден на труда“ е съвместна продукция между Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора и бе удостоен с голямата награда на фестивала във Варшава. Сюжетът пресъздава шока на един емигрант, завърнал се в Босна, който открива, че баща му е арестуван по подозрения във военно престъпление, извършено през 90-те години.
След сериозния успех на „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на Теона Стругар Митевска – с две награди на Берлинале 2019 и номинация за „Златна мечка“, с наградата LUX на Европейския парламент, следващият проект на режисьорката е мащабна копродукция между Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания и Словения, дебютирал в програма „Хоризонти“ на Венеция, а съавтор на сценария заедно с Митевска е Елма Татараджич, дългогодишен селекционер на фестивала в Сараево. Историята в „Най-щастливият човек на света“ е свързана със спомените от войната, разтърсила бивша Югославия през 90-те години на ХХ век – в опит да открие така мечтаната романтична любов, една жена на средна възраст се сближава със свой връстник, с когото преди години са били от двете страни на огневата линия в Сараево и най-важното в неговия живот е да получи опрощение.
Дебютният филм на Йозкан Алпер„Есен“ получи наградата за най-добър режисьор в Международния конкурс на СФФ през 2009 година, а 14 години по-късно в Балканския конкурс на фестивала представяме неговия шести пълнометражен филм „Черна нощ“, удостоен с наградите за най-добър филм и най-добър сценарий на фестивала в Анталия. Филмът разказва за бурните страсти, които владеят сърцето на един жител на малко планинско градче и за необратимите последици от изчезването на един офицер, които отекват години след случилото се в една непрогледна черна нощ…
Останалите участници в Балканския конкурс на 27-ия София Филм Фест ще бъдат представени допълнително.
1. Тя е отдаден екоактивист - Когато е била малка е страдала много сериозно от астма. В близост до дома им е имало фабрика, от чиито комини вечер са бълвали облаци отровен дим и всичко е влизало в жилището им. "Баща ми се опитваше да ни държи защитени от отровните газове, но просто нямаше как да живеем на вечно затворени прозорци."2. Не обича да дава автографи – Камерън се аргументира с факта, че ако се снима с един фен и му даде автограф, поне една дузина хора ще се стълпят около нея, за да искат да им подпише нещо. "Всъщност цялата мания около това да се похвалиш, че имаш автограф от някого е доста безсмислена" – споделя актрисата.3. Има пластична операция - "Просто се наложи да си коригирам носа по здравословни причини. Едната ми ноздра беше тотално запушена, а с другата едва дишах. Нямаше начин да се избегне хирургичната намеса. Но ако не ми се беше наложило, никога не бих прибегнала до скалпел. Не одобрявам пластичните операции, освен ако не са крайно наложителни."4. Открита е за света на киното на парти – фотографът Джеф Дънас срещнал 16-годишната Камерън и й предложил да й помогне да стане модел. "Тя е пълна с енергия, просто се вижда на лицето й." След тази среща Камерън подписва с Elite Model и кариерата й започва.5. Изкарала е истински късмет с първата си роля в киното – агентът й я пратил на прослушване за ролята на Тина в лентата "Маската". Камерън била във възторг от идеята и заявила, че това е точно нещото, което искала да прави. Толкова силно е искала ролята, че е загряла телефоните на режисьорите, за да я вземат като партньор на Джим Кери.6. Обожава Памела Андерсън – Камерън Диас била изключително голяма почитателка на култовия сериал "Спасители на плажа". Оттогава идва и манията й по Пам. "Когато я видях за първи път си помислих, че това е най-красивата жена, която съм срещала."7. Няма нищо против факта, че не е майка – "Имам петима племенници, не е като да не знам какво е да имаш деца. Аз се грижа много за тях и не мисля, че е проблем това, че самата аз няма да стана майка. Това е просто въпрос на избор."8. Страхува се от филми на ужасите – "Мразя филми на ужасите, просто не мога да ги гледам."9. Суеверна е – Камерън почуква на дърво поне 20 пъти на ден, за да пази злото и лошия късмет надалеч. "Но не съм чак толкова обсебена. Веднъж посрещнах петък 13-ти с черна котка в скута си."10. Няма намерение да се задомява скоро – Камерън имаше редица неуспешни връзки (Джъстин Тимбърлейк, Джей Лено, Мат Дилън). "Не, нямам нужда от сериозна връзка, за да се чувствам пълноценна." ... още »
Представянето на работния вариант на българо-немската филмова продукция „TILT” на режисьора Виктор Чучков-син се превърна в добър повод за шумно парти, организирано от продуцентска компания „Чучков брадърс” в столичния клуб „Джинджър”.Купонът в чест на „TILT” събра повече от 200 гости, сред които и голяма част от европейския кино елит - дистрибутори, продуценти и режисьори. Изцяло в стилистиката на филма гостите в подлеза на ул. Фритьоф Нансен успяха да поиграят флипер на специално осигурена за събитието машина и да видят наживо какво е усещането да си в тилт. Докато киноекранът в заведението показваше кадри от лентата, танцьорки в ученически униформи колоритно напомняха за отминалото време.В рамките на 14-тото издание на София Филм Фест „TILT” беше показан на закрита прожекция, предназначена само за селекционери на големите европейски кино фестивали. В момента филмът е в етап на постпродукция, като саунда към него ще бъде направен в Германия. Камерата на „TILT” се завъртя миналата пролет в София и в немското провинциално градче Хайлигенщат. Лентата разказва историята на група авантюристични тинейджъри по времето на падането на комунизма. Въпреки че „TILT” е все още в суров вид, закритата му прожекция спечели интереса на много агенти по филмови продажби. Българският зрител ще може да го види в края на тази година.Продуценска компания „Чучков Брадърс” участва с цели четири филма във фестивалната програма на тазгодишния София Филм Фест. Единият „Раци” е копродукция с „КЛАС Филм” с основен продуцент Росица Вълканова и режисьор Иван Черкелов, а "Ловен парк" на режисьора Любомир Младенов е копродукция с „Фронт Филм” - с основен продуцент Надежда Косева. Другите два филма са късометражната лента "Новият" на младия режисьор Вито Бонев и разбира се – „TILT” на режисьора Виктор Чучков-син. „TILT” е копродукция с БНТ и се реализира с финансовата подкрепата на Национален Филмов Център, програма „Култура” на Столична община, регионален фонд МДМ – Германия, програма МЕДИА на Европейския съюз, фонд „Евроимаж” към Съвета на Европа и програма NIPKOW – Берлин.„TILT” означава „блокаж” и е термин от играта флипер. Когато топчето е между двата палеца на играча, той трябва леко да го побутне, за да не попадне в средата. Ако играчът не е добър и избута машината по-силно от необходимото, машината се изключва автоматично. Всичко е възможно с концентрация и усет, но ако се блъска прекалено силно, играта блокира и показва „TILT”. Заглавието на филма е метафора за съдбата на героите, които често получават „тилт”. ... още »
Вчера приключи официалната програма на 14-ия СФФ. Фестивалът бъде запомнен с една от най-силните програми от много години насам. Съвсем заслужено българският „Източни пиеси” спечели две награди. Странно защо турският„Объркана броеница” беше предпочетен пред по-силния румънски „Медал за храброст”? Другите призове бяха дадени на филми, произведени в различни точки на света. Програмата на 14-ия СФФ продължава до 25 март, възползвайте се.Ето и наградените:ГОЛЯМАТА НАГРАДА -За най-добър филм в международния конкурсдиплом и премия от 5000 евро"Една война" (Русия) на Вера ГлаголеваСПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО -За филм от международния конкурс„Последното лято на детството" (Аржентина, Испания и Франция) на Хулия СоломонофСПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО (Special Mention)"Източни пиеси" на Камен КалевНАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА -За филм от международния конкурс "Чакай ме, няма да дойда" (Сърбия) на Мирослав Момчилович НАГРАДА КОДАК ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ(диплом, статуетка, филмов негатив/лабораторни услуги на стойност4000 USD, осигурени от “Кодак”) "Източни пиеси" на Камен КалевНАГРАДА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ(диплом, статуетка и премия от 6000 евро, осигурени от Jameson) "Приказки" на Николай Василев НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМЗа филм от международния документален конкурс(осигурена от Българската национална телевизия) „Рецепти по история" (Словакия) на Петер Керекеш.НАГРАДА NO MAN'S LAND ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ "Объркана броеница" (Турция) на Махмут Фазъл Чошкюн Награда на ФИПРЕССИ„Лош ден за риболов" (Уругвай) на Алваро Брехнер ... още »
от Мариана ИвановаЕдна от кинопремиерите тази седмица е достойна конкуренция на силните фестивални заглавия, които ни предлага 14-ия Международен София Филм Фест. Филмът се казва „Агора” и е на Алехандро Аменабар. Последният му филм е поредно доказателство, че младият чилиец няма слабо заглавие.За каквото и да разказва, той дълбоко изследва темата, която е решил да разнищи. При това заглавията нямат нищо общо помежду си като време, място, актьорски състав и конфликт. Спомнете си ги - „Отвори очи” (1997), „Другите” (2001), „Морето в мен” (2004) и сега „Агора” (2009). Аменабар ни показва светът преди шестайсет столетия и ни представя християнството по доста различен начин от общоприетото му звучене днес. Режисьорът успява да вплете в една филмова окръжност вярата, движението на планетите, заслепеността, крайността, политиката, жестокостта, любовта, науката, агората. Рейчъл Уайз прави най-силната си роля в последните десет години като древгръцкият учен Хипатия.Нейната Хипатия е силна, жествена, умна, пренебрегнала личния си живот в името на науката. За мъжките роли Аменабар избира Макс Мингела (Давос) и Оскар Исаак (Орест) – двамата я обичат, възхищават се на всичко, което е и я подкрепят до последния й миг. Камерата подкрепя драматургичния замисъл, като следи агората и конфликтите, които се кръстосват на нея от космически поглед. Костюмите и декорите се допълват взаимно с пясъчните си цветове, миришещи на минало. „Агора” не е направен в Холивуд и затова е съвсем естествено омразата да победи. Финалът на лентата е завършва историята по прекрасен начин – последният поглед на Хипатия е вперен в любимата й форма – кръгът, през който се вижда небето. Този край нарежда Аменабар до големите режисьори, благодарение на чувствителната точност, с която работи. ... още »
от Антон Терзиев"Легион" е оригинален фентъзи трилър, в който идеята наистина е "свръх" спрямо досегашните апокалиптични трактовки.Пол Бетани е Архангел Михаил, отцепник в предвожданата от Архангел Гавраил хвърковата чета, с генерално пълномощно да погубят земляните.Само разбунтувалият се ангел, все още вярва в Човека. "Ако не се изгубиш, няма и да се намериш". Такава е ангелската диалектика.За него крилата (привилегиите) са ненужно тегло - реже ги още в началото. Липсата им компенсира с тонове огнева мощ. Мисията му е да спаси надеждата на човечеството, намираща се в корема на глуповата сервитьорка в зачукана сред американската пустош закусвалня.Следвайки сърцето си и опълчвайки се на заповедта, Михаил всъщност минава теста за преданост и лоялност към Бог. Нещо което изпълнителният Гавраил не успява. Гавраил колкото повече се натяга на началството, толкова повече се отдалечава от Неговия промисъл.За беда промисълът на Скот Стюърт свършва до тук.Масовката от ангелски зомбита окупирала залостената закусвалня не се различава от масовката и декорите на повечето Б-филми и не прави опит за такова. Стереотипите са следвани на сляпо, характерите са двуизмерни. Невъзможно е да симпатизираш и на новородената надежда.Рояците мухи са обичайния предвестник на смъртта (но не красиви като в "Константин"), а трикове като пукащи се циреи и ходене по тавана на забързан кадър предпочитаната застраховка. Кевин Дъранд като Гавраил е нищо повече от летящ гладиатор, на светлинни години от пропадналия чар на Гейбрил Бърн или Питър Стормеър, облагородили библейския образ преди него.Пол Бетани си тежи на мястото, въпреки че леденото хладнокръвие на хипербореец от "Гангстер номер едно", с което "влезе" в киното тук лесно може да се сбърка с недоумение от собствените му действия.При всички пропуснати възможности, може само да си пожелаем в "Легион 2", оригиналната концепция да се "намери". Въпрос на вяра. ... още »
„Абсурдна комедия, изтъкана от малки грешки, водещи до големи неприятности". Така Димитър Митовски определя дългоочаквания си филм „Мисия Лондон", който се очаква по кината през април.Режисьорът и продуцент на „Биг Брадър 4" вече работи по следващите си проекти (един от които е предстоящият телевизионен сериал „Стъклен дом") и е категоричен, че парите не са най-големият проблем на българското кино. Разказа ни и как навремето се е „разминал" с Националната художествена академия.Очакват се много нови български филми. Задава ли се успешна година за родното кино?Много бих желал това да се случи, защото идват нови млади хора и аз вярвам в това, което правят, в техните идеи, в таланта им, във възможностите им. Така че смятам, че наистина годината ще бъде успешна.Масовата реакция на тези, които са гледали трейлъра на новия ти филм „Мисия Лондон", е, че той не прилича на български. Това комплимент ли е за теб?От една страна е комплимент, от друга ми е много странно, когато някой в България започне да говори за нещо, което не е българско - тоест то е по-хубаво от това, което е българско. Не бих искал да е така, но в крайна сметка това съм направил и така изглежда - хората така го приемат, така го чувстват и аз не мога да им противореча. Все пак последната дума имат зрителите.Значи не е било цел да изглежда като западен филм?Не. Аз съм правил и други филми, които изглеждат по този начин. Явно това е моята естетика, не съм го търсил преднамерено.А какви бяха основните ти влияния тогава?Странно, но аз много харесвам филмите на братя Коен, техния абсурден хумор. В „Мисия Лондон" надали зрителите ще усетят влияние от тях, но това е най-близкото, за което съм мислил, докато снимам филма.Недостатъчното финансиране ли е най-големият проблем на българското кино?Не, няма такова нещо. На българското кино му трябват нови идеи и нови хора, които да ги прокарват. Сигурен съм, че ако имаме качествени идеи, пари могат да бъдат намерени. А дори и да не бъдат намерени, пак може да бъде правено добро кино и има много добри примери за това. Така че големият проблем на родното кино са идеите, а не парите.Повечето хора те свързат с киното, телевизията и рекламата, но не знаят, че много обичаш да рисуваш...Това не е хоби, а професия. Винаги съм мислел, че ще стана художник, защото съм завършил и художествено училище, но докато бях ученик, направих и няколко филма. И тогава бях много раздвоен какво точно искам да правя и бях решил да кандидатствам и в академията и във ВИТИЗ. Но точно по това време излезе закон, който не даваше право на един кандидат-студент да кандидатства в две училища по изкуствата. Не знаех какво да правя, хвърлих ези-тура и се падна ВИТИЗ.Ако наредим едно до друго кино, телевизия, реклама, рисуване - кое те влече най-много?Те са много различни неща като емоции, като изживяване, така че не бих искал да им слагам някакви приоритети. Обичам всичките и точно това е хубавото. Така не се затормозявам, не влизам в нещо конкретно и да се мъча само с него - като ми писне едното, правя малко другото, после третото и така. Мисля, че това много помага, защото дава различни гледни точки, които за един човек, който иска да каже нещо в изкуството, е само от помощ.Планираш следващ филм отново по роман на Алек Попов.Ние вече работим по романа му „Черната кутия", който е много по-добър от „Мисия Лондон" и е много по-голям успех на Алек, въпреки че „Мисия Лондон" е българският бестселър. Между другото неговите книги също не приличат на български и може би тук намираме много общи допирни точки и затова работим така добре заедно. Иначе „Черната кутия" е страхотна история - част от действието се развива в Ню Йорк, друга в София, но най-добре е хората да си купят романа и да го прочетат.А има ли друг български автор, който би искал да екранизираш?Да, дори в момента работя и върху един пълнометражен анимационен проект с Момчил Николов, който също е много добър млад автор. Филмът е сбор от негови разкази, от които сме конструирали една история. Все още обаче е в доста начален етап, така че по-нататък ще кажа повече за него.интервюто взе Мартин Евстатиев ... още »
Предлагаме ви да видите тийзер трейлър на филма "Twilight Saga: Eclipse".Киностудията Summit Entertainment представи трейлъра в деня на премиерата на филма "Не ме забравяй", в която главната роля се изпълнява от звездата от "Здрач" Робърт Патинсън.Снимките на лентата "Twilight Saga: Eclipse" приключиха през октомври миналата година. Режисьор на лентата е Дейвид Слейд, а главните роли са поверени на Патинсън, Тейлър Лотнър и Кристън Стюарт."Twilight Saga: Eclipse" ще се появи по кината на 30 юни 2010 г. Вторият филм от сагата "Здрач 2: Новолуние" донесе на създателите си около 600 милиона долара. БТАТийзер трейлърът можете да видите тук ... още »
от Антон ТерзиевМиа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински "панелак". Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутий и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже "обичам те" там, той казва "мразя те".Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците й не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си - страхотния Michael Fassbender от страхотния "Глад"!В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му.Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin'. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Майкъл Фасбендер, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се "избистрят"- "специално" училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс. Андреа Арнолд е свършила работата си "мъжки" и "Аквариум" заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.Кейт Джейвис е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът й е толкова мощен, играта й е толкова натуралистична и естествена (Кейт Джейвис привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен. Докато светът още е захлас от постиженията на сай-фай жанра, "Аквариум" неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница. ... още »
