Не, не става дума за 10-те жени, които най-често си фантазирате, а за 10 от най-впечатляващите женски персонажи от фентъзи филмите. Но и така не е далеч от истината.Поводът – тези дни отбелязахме завръщането на екран на сериала, който разтърси целия свят – „Игра на тронове”, базиран върху поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин.И ако повечето фенове (особено жените) изгарят от нетърпение да видят разразяването на предстоящата война, истинската причина, заради която ние го чакаме с пяна на уста, е завръщането на Емилия Кларк в ролята на Денерис Таргариен – русата съпругата-принцеса, превърнала се във воин, която стана секс символ на сериала.В нейна чест, а и понеже макар и актуална, тя не е единствената, ви предлагаме още 9 от най-желаните фентъзи героини на всички времена и измерения.10. Нейтири („Аватар”)Много от нас се питаха дали са запазили разсъдъка си, когато на излизане от прожекцията на „Аватар” се озъртахме наоколо да видим някоя триметрова синя извънземна жена. Някои се дори се опитаха да си резервират билет до Пандора с надеждата да открият там своята собствена На’ви принцеса-воин.Дали буйното въображение на Джеймс Камерън, майсторското използване на технологиите в киното или страховитото изпълнение на Зоуи Салдана придадоха живот на този образ, не е толкова важно. Единственото, което има значение, е че Нейтири не съществува и още сме в депресия заради това. А и продължението на „Аватар” не се очаква скоро…9. Сюзън Певънзи („Хрониките на Нарния“)Когато за пръв път видяхме Сюзън в „Лъвът, Вещицата и дрешникът“ на К. С. Луис, тя беше почти дете, втората по възраст от четирите деца от семейство Певънзи. Но с развитието на книгите и сериала Сюзън порасна и от смела 12-годишна хлапачка се превърна в прекрасна кралица с гарваново черна коса, наричана Сюзън Благородната.Вече е достатъчно голяма за да… пие например. А и дочуваме, че напоследък в Нарния нощният живот бил разнообразен.8. Галадриел („Властелинът на пръстените”)От всички брилянтни създания на Толкин, Галадриел е най-брилянтната, най-живата, с най-дългите прави златни коси и… най…най…Ако сте гледали филма, със сигурност се досещате за какво става дума. Кейт Бланшет е зашеметяваща жена. А като добавим към това елфическа същност и кралско потекло, резултатът е абсолютна загуба на разсъдъка.7. Лютиче („Принцесата булка”)Робин Райт обезсмърти едноименния образ в книгата на Уилям Голдмън „Принцесата булка”, която режисьорът Роб Райнер превърна във филм през 1987-а. Е, после тя се омъжи за вечното лошо момче Шон Пен, но и това не можа да ни принуди да я запомним като жертва на поредния завършил зле холивудски брак.Много по-добре е да я запомним като хипнотизиращата Лютиче, точкова чиста и красива жена, че си струва два часа гледаш Кери Елвс, само за да я видиш още веднъж.6. Бела Суон („Здрач”)Когато кастинг режисьорите търсили изпълнителка на главната роля за „Здрач”, те са знаели, че им трябва актриса, чиято върховна красота да възпламени многовековна битка между вампирите и върколацитеВместо това те открили Кристен Стюарт, чиято красота ни кара да забравим колко неприятно се чувстваме, когато я гледаме да прави каквото и да било друго, освен да играе.5. Арвен Ундомиел („Властелинът на пръстените”)Ако някога се озовете пред вратата на Арвен с букетче бели цветя алфирин в ръцете, то има няколко неща, които не трябва да забравяте, за да очаровате вечната полуелфска принцеса на Толкин.Първо, баща й лорд Елронд мрази футбол, затова не му носете снимка на Гонзо например. Второ, майка й Селебриън е знатна тъкачка, така че едно изтъкано лично от теб одеяло няма да навреди.И накрая, двамата й по-големи братя Еладан и Елрохир мразят да ги питат „Ако единият от вас го боли, и другият ли чувства същото?”, затова не задавайте тъпи въпроси. Накрая вече остава само да приемете някак си факта, че Арвен е някъде над 2700-годишна… и готово.4. Катнис Евърдийн („Игрите на глада”)Всеки, който мисли, че „Игрите на глада” са за 13-годишни, очевидно не е чел книгата или гледал филма. А да съдиш само по рекордните приходи от бокс офиса не е много интелигентно.В основата на епоса на Сюзън Колинс за деца, които убиват деца, е стоманената 16-годишна Катнис, която има лък и повече кураж от стая, пълна с брадати мъже.Катнис оживява чрез Дженифър Лорънс, очарователна млада актриса, с която може и да нямате никакви шансове, но поне би набила лошия батко, който ви взимаше парите в трети клас. Ако я помолите любезно, разбира се.3. Дея Торис, марсианска принцеса („Джон Картър”)За съжаление тази марсианска принцеса от разказите на Едгар Бъроуз няма да получи всеобщата любов, която заслужава, след като филмът „Джон Картър” потъна в бокс офиса и ще донесе на Дисни към 200 милиона долара загуба. Но за желаещите да научат повече за евентуалната жена на Джон Картър, Бъроуз е написал в „Принцесата на марс” следното: „Отдолу под своите изкусно изковани железни орнаменти тя беше напълно гола и никакво облекло не би могло да украси красотата на нейната перфектна и симетрична фигура”.Добре звучи нали?! Потърсете рисунки на Торис онлайн (нейното леко облекло и по-точно липсата на такова са вдъхновението за златните бикини на Лея). После се погледнете в огледалото и си признайте, че тая рисувана жена изобщо не е зле.2. Принцеса Лея („Междузвездни войни”)Когато принцеса Лея Органа е хваната от Джаба Хатянина в „Завръщането на джедаите”, на Джордж Лукас и на дизайнера на костюмите Аги Джерард Роджърс им идвая брилянтната идея да я разсъблекат малко.Така се появяват легендарните металически бикини. Статистически доказано е, че през 1983 година мастурбирането сред тинейджърите се е увеличило с 300%.Благодарение на златните бикини Кари Фишер се превръща само за една нощ в секс символ, а Хан Соло в най-големия късметлия в познатата ни Вселена.1. Денерис Таргариен („Игра на тронове”)В началото на сериала „Игра на тронове” Денерис Таргариен (Емилия Кларк ) е платинено руса принцеса, наобиколена от мъже, готови да я защитят емоционално и физически.В края на първия сезон тя се превръща в халееси, убийца на вещици, ядяща конски сърца принцеса на драконите, готова да унищожи всичко по пътя си, за да върне трона на баща си. Големият въпросът е: А дали й се харесват свалките? ... още »
За децата на демокрацията този въпрос не означава нищо. Може би са го чували само като шеговита закачка между родителите си.За по-възрастните обаче той описва една част от живота им. Времето, в което са нямали избор в нищо, което правят или мислят. Времето, в което им е било налагано какво да гледат и да харесват. На какво да се забавляват и на какво да плачат.Демокрацията въведе свободната пазарна икономика и позволи да се създават предавания и филми, които трябва да отговорят на всеки вкус и зрителите да се забавляват на това, което сами поискат. Или поне трябваше да стане така. Малко над 20 години след демократичния вотнатискаме копчето на телевизорас надеждата няколко усмивки да прогонят безсънието ни. Часът е около 11 през нощта. По телевизията, окичила се с приза за най-гледана, върви шоу и по-точно актьорска вечер.5 минути по-късно на лицето ми липсва усмивка, а веждите ми са изпънати нагоре, в учудване. Почти целият скеч на актьора бе изпълнен с цинизми и вулгарни подмятания. Запитах се: „От кога хуморът се превърна в дефиниция на цинизъм? Толкова трудно ли стана да бъде измислен комедиен скеч, който да не е базиран на вулгарност, цинизъм и сексуални метафори.“Но какво общо има въпросното шоу с медийната реалност днес и преди 30 години? Ако проследим обаче поведението му ще стигнем до много логични заключения.През годините то спря да бъде истинско шоу, което забавлява зрителите, и се превърна в инструмент за налагане на собственото мнение на своя водещ. То често излиза от хумористичния си формат и на националните празници се превръща в образователно предаване по история, география и т.н.По време на избори то се превръща в публицистично предаване, тъй като водещият му е решил, че той задава най-правилните въпроси и зрителите имат нужда да ги чуят от него. Сценаристите му дори се бяха разсърдили публично на отказалите им поканата политици, тъй като смятат, че те са длъжни да изпълняват каквото кажат.Преди няколко месеца Шоуто отново спря да прави шоу и започна да свиква редколегия, която да решава обществени проблеми, а не да забавлява зрителя. Здравословните проблеми със зрението на водещия трансформираха шоуто в реалити за най-мъчителното слагане на очила в цялата световна телевизионна история.Колкото и голяма обществена личност да е водещият, дали зрителите се интересуваха всъщност от всички детайли по неговите лични проблеми или просто очакваха с пускането на телевизора да консумират един продукт, който не получаваха, а им се налагаше нещо друго?Водещият реши да покаже, че властта, с която разполага е толкова голяма, че дори си номинира и свой депутат, който да вкара в парламента. Разбира се, когато не предлагаш на зрителя това, което иска и очаква от теб, а му казваш меланхолично: Като не ти харесва, смени канала, нормално е той да го направи. Така, за да възвърне отново интереса на зрителя Шоуто започна да се трансформира в конкурс за красота, за пеене, за танцуване, за дебатиране и за какво ли още не.Поведението на водещия стигна до там, че той започна да използва телевизионното време на Шоуто, за да води лични войни пред зрителите с премиера на страната. Да, онзи същият, който преди повече от 5 години стоеше на неговото диванче в шоуто и той му казваше: Ей, ти си голям пич да знаеш, днес е определян като малоумник и некадърник.Всичко това отблъсна зрителя, който просто искаше да се забавлява, а не да бъде съден, поучаван, възпитаван и натоварван с чужди проблеми.Ето така се стигна до въпросната актьорска вечер. Героите, в които се бяха превъплътили, са се появявали толкова дълго и често в предаването, че вече не само не създаваха настроение, но и сякаш вече нямаха какво друго да кажат на зрителите освен как, кого, защо и кога са „онодили”. За да се поддържат сексуалните намеци, на които се крепи вече хуморът, в Шоуто бе въведен час и по сексолог, защото уж е негово задължение да обогатява сексуалните познания на българина.Ето как вместо свободата зрителят да избира какво да гледа, това го прави водещият, който смята, че знае какво е най-добро за гледане.За наше нещастие това правят и самите телевизии. Вместо да се конкурират на пазарадвете най-големи частни медии копират една от друга.Спомняте ли си миналото лято, когато едната обяви, че наесен стартира музикален конкурс, а другата веднага отговори със свой, който стартира с месец по-рано? Едната направи свой комедиен сериал и другата веднага не пропуска да създаде негов еквивалент, който да бъде излъчван по същото време. Едната направи свое публицистично предаване и другата веднага предлага на зрителя същото.Разглеждайки програмата на двете телевизии се прокрадва съмнението, че са еднояйчни близнаци, държащи се по идентичен начин, а не конкуренти, търсещи различен път към зрителя. Уеднаквяването е толкова голямо, че дори без да искате да превключите от едната на другата може да минат часове докато разбере това. Логично, слабият зрителски интерес към слабата продукция, която му се предоставя, вкарва телевизиите в ожесточена борба за рекламодатели.Но вместо някоя от тях да инвестира в по-качествена продукция (това, което се случи с появата на сериала Стъклен дом) и най-просто да попита зрителя какво иска да гледа, те правят всевъзможни отстъпки на рекламодателите. Така се стига до предлагане на евтина стока, но с лошо качество.Преди няколко години, с идеята уж телевизиите да предлагат повече и по-интересни предавания, които да задоволяват вкусовете на повече зрители, те се клонираха. Сега зрителите могат да гледат по 3-4 повторения на предаванията, а сериалът „Женени с деца“ за над 30-ти път. Дори ако превключвате често каналите, можете да попаднете на сериал, който върви едновременно по повече от 2 канала.Безидейност може да се забележи и в самите водещи на предаванията. Много рядко на зрителите се предлагат нови гледни точки. По всяка тема те си имат определен набор от гости, които да потърсят за авторитетно мнение. За съжаление се оказва, че тези гости се търсят не само от едно определено предаване, а от всички медии.Така зрителят започва деня си с коментар на един икономист в сутрешния блок. След това продължава да го слуша в радио предаване на път за работа и докато пие сутрешното си кафе и преглежда пресата, прочита негово интервю на страниците на вестника. На трите места той изразява едно и също мнение, често казано дори и с едни и същи думи. Така вместо да чуете по няколко различни мнения и гледни точки, в главата Ви се набива едно, сякаш други не съществуват. Това създава усещането, че целият свят се заключва само в телефонния указател на журналистите.Еднообразието в телевизионното съдържание до известна степен се определя и от еднообразието на продуцентите, които го създават. Една продуцентска компания подготвя по няколко предавания за една и съща телевизия, използвайки едни и същи свои актьори.Така например, актьорите от Комиците могат да бъдат гледани и в сериала Столичани в повече, който се излъчва по същата телевизия. Господарите на ефира пък освен пет дни в седмицата можеха да бъдат видени и на шестия в Пълна лудница. Водещите Иван и Андрей след като се блъскаха дълги години с едната телевизия, си спечелиха почти целодневно предаване по другата.Ако прибавим към това и редицата други предавания, в които участват като гости оставаме с впечатление, че лицата показвани по телевизора са една точно определена група. Вместо да се потърсят нови лица и нови хора, които да бъдат интересни за зрителите, преди няколко години двете телевизии направиха рокада на няколко предавания. Хайде сега, като не Ви харесва превключете канала! Сред уж голямата конкуренция измежду продуцентите обаче много трудно може да бъде срещнато име, което да не е отдавна познато на зрителите.Връщайки се отново в онези години на апогей на руските филми в България, трудно можем да усетим разликата между това да имаш избор какъв филм да гледаш и да го нямаш. Сякаш не зрителят натиска копчетата на дистанционното, а други хора определят какво му е интересно. Е и да не му е, телевизията не е негова, няма право на глас.Въпреки всичкия ресурс, с който разполагат частните телевизии,пазарната конкуренция между тях все така някак си липсваи за нас зрителите остава въпросът: Е добре де, защо телевизията продължава да плаща за предавания, които не са интересни на никого?Наскорошният скандал между продуценти и телевизия, по-скоро показа, че зрителят не е фактор в телевизионния живот на страната, а трябва да се съобразява с интересите и договорките на телевизиите, рекламодателите и продуцентите, които налагат своята гледна точка.А рейтингите? Те са се превърнали в аналогия на политическия вот. Гласоподавателите не са доволни от никого, но просто няма кого друг да изберат.И така поднасяният ни телевизионен продукт дава своя скромен принос България да попада на 78-мо място в света по свобода на словото през тази година.Христо Христов, Икономика и общество ... още »
Футболните фенове и всички наши зрители могат да гледат мачовете на голям екран във FULL HD.От 8 юни до 1 юли 31 мача на живо в най-добрите зали в кината Арена в цялата страна!Бира в неограничени количества!Цените на билетите - Символични: 2 лв за всички мачове от Груповата фаза, 5 лева за четвъртфинали, полуфинали и 6 лева за финала!Специални ценови предложения за най-големите запалянковци:Карта за всичките мачове от Груповата фаза само за 10 лева. Цената се заплаща предварително и при представянето й на касата на киното всеки зрител може да получи 1 билет за съответния мач. Картата не е персонална и можете да я подарите на близки и приятели.Специален пакет за Финалната фаза: четвърт финали, полуфинали и финал – седем билета за 30 лева. Купуват се наведнъж, всеки билет е с място и удоволствието е гарантирано.Количествата на картите и специалните пакети са ограничени. Билетите ще бъдат пуснати в продажба от 25.05! ... още »
Един от най-уважаваните режисьори в световното кино, сър Ридли Скот, се завръща към жанра на научната фантастика с нова смесица от екшън, ужаси, мистерия и много повече в премиерната продукция на 20th Century Fox „Прометей“, която обещава да се нареди до останалите безспорни класики в кариерата на Скот – „Пришълецът“ и „Блейд Рънър“.С „Прометей“ Скот създава един напълно нов свят, в който група учени се отправят към най-тъмните кътчета на вселената в търсене на отговори за произхода на човека. Те ще трябва да водят страховита битка, която ще определи съдбата на цялото човечество. Въпреки че от няколко десетилетия не е режисирал фантастичен филм, Ридли Скот никога не е губил желанието си да се завърне към жанра, който го е направил име от световна величина. Летвата обаче е вдигната твърде високо с „Пришълецът“ и „Блейд Рънър“, така че е необходима наистина грандиозна и оригинална идея, която да го мотивира.„От „Блейд Рънър“ насам не бях срещал фантастичен проект, който да звучи достоверно, да е оригинален и да носи необходимия заряд. „Прометей“ определено има всички отличителни черти и това наклони везните,“ обяснява Скот.Идеята за „Прометей“ започва с една фигура, която зърваме само за кратко в „Пришълецът“ и която скоро е забравена на фона култовото чудовище, което буквално изскача на преден план. Но това мистериозно същество – огромна фосилизирана фигура с отворен гръден кош, станала известна като Космическият жокей – е ярък спомен за неговия създател. „От работата ми по „Пришълецът“ остана именно желанието да открием повече за историята на този извънземен индивид. Кой е той? Откъде идва? Каква е мисията му? С каква технология разполага? Реших, че тези въпроси може да се окажат изключително подходяща основа за развиването на още по-мащабни идеи.“Така че „Прометей“ започва своето развитие още преди години като предистория на „Пришълецът“, но постепенно еволюира в нещо много по-голямо и различно, по думите на самия Скот. Филмът се интересува и движи от нови идеи и въпроси, които занимават въображението на своите създатели. „В процеса на разработване на филма се оформи тази нова, грандиозна митология, която е определяща за оригиналността на конкретната история,“ обяснява режисьорът. „Заклетите фенове ще разпознаят частици от вселената на „Пришълецът“, но идеите в настоящия филм са уникални, всепроникващи и провокативни. „Прометей“ е именно този фантастичен разказ, който винаги съм искал да представя на екран.“Ко-сценаристът Джон Спейтс добавя: „Най-трудното при писането на историята е липсата на каквито и да било опорни точки. Всичко трябва да се измисли. Творейки един нов свят заедно с Ридли Скот, на разположение имах едно огромно платно, което чака да бъде запълнено.“ От своя страна другият ко-сценарист и изпълнителен продуцент Деймън Линделоф споделя, че е „невероятно изумен от оригиналността във визията на Скот за филма. Тя е предизвикателна, жива и да се надяваме последното нещо, което някой си е представял.“С развитието на сценария се появяват и големите идеи: по време на пътешествие за среща с нашите „създатели“, екипът на космическия кораб Прометей и мегакорпорацията, финансираща начинанието, се оказват в ситуацията да предизвикат боговете. А както самият Прометей от гръцката митология най-добре знае, да предизвикваш боговете е много лоша идея. В крайна сметка обаче филмът е изграден около самите нас... хората. „Става въпрос за човечеството в бъдещето и желанието му да оспори някои от най-ревниво пазените научни и философски идеи.“Екипът учени на борда на кораба е на път да открие отговори за някои от най-важните въпроси свързани с живота въобще. Двама млади брилянтни учени в лицето на Шоу (Нуми Рапас) и Холоуей (Логан Маршал-Грийн), всеки с коренно различни възгледи, са натоварени с лидерството на експедицията. Шоу е дълбоко вярваща и иска да срещне т.нар богове, за да може да постигне още по-голямо единение с традиционните си религиозни възгледи. От своя страна Холоуей иска да обори съществуването на всякакви духовни догми. При работата си като археолози двамата намират скални пиктограми от древни цивилизации по цялото земно кълбо, които сочат едно и също място в далечния космос. С помощта на тези археологически находки дуото успява да убеди корпорация Уейланд да финансира мисията.Нито един от двамата обаче не е подготвен за неизразимия ужас, който ги очаква. „При замислянето на мисията и двамата очакват срещата с мирни същества, които могат да дадат отговори на някои от най-големите човешки загадки,“ обяснява изпълнителният продуцент Майкъл Еленбърг. „Надяват се да срещнат идолизираните от всички нас всемогъщи и справедливи богове. Но тези същества се оказват всичко друго, но не и състрадателни. Те са опасна раса от свръхсъщества.“„Екипажът на Прометей си мисли, че отива до някакъв космически Рай, в който ще получи отговори на всичките си въпроси. Това, което ги посреща е един мрачен, коварен и плашещ свят, който се явява нещо като междинна станция за жестоките извънземни същества,“ добавя Джон Спейтс. „Студената и сурова среда наподобява по-скоро Ад отколкото Рай.“Във филмите на Ридли Скот, включително и в „Прометей“, откритията на героите често разбиват на парченца предварителните очаквания. „Това създава истински драматичен ефект,“ заявява режисьорът. „Нашата история си играе с идеята какво може да има в далечния космос и представя най-зловещия вариант. Възможността за реално осъществяване на заложеното в един филм винаги създава най-острото и взривоопасно драматично усещане у зрителите, което ми дава възможност да им изкарам акъла от страх.“На далечната планета екипът среща оцелял индивид от цивилизация, която притежава значителен брой опасни елементи, сред които различни форми на биология и биомеханика – всяка една, от които може да унищожи жертвата си за секунди. „Това ни води до въпроса,“ обобщава идеята за филма Скот, „какви биха били последиците от срещата с по-висше същество, чиито способности са на светлинни години пред нашите и това на практика го прави могъщо като божество?“ Казано иначе: Може би има някои неща, които трябва да си останат необяснени.ЕКИПАЖЪТ НА ПРОМЕТЕЙСилните женски образи са запазена марка за филмите на Ридли Скот: Сигърни Уивър като Рипли в „Пришълецът“, Джина Дейвис и Сюзан Сарандън в „Телма и Луиз“, Деми Мур в „Редник Джейн“... и т.н. В „Прометей“ имаме цели два значими женски персонажа, които продължават впечатляващата традиция в творчеството на Скот. Елизабет Шоу на Нуми Рапас е учен, изпълнен с вяра и надежда, която се трансфомира в истински войн, когато е изправена пред невиждана опасност; Викърс на Чарлийз Терон представлява интересите на корпорацията, която финансира пътуването до този далечен свят.Подобно на милиони зрители по целия свят, Скот е привлечен към Нуми Рапас в резултат от въздействащото й изпълнение в „Момичето с драконовата татуировка“ – първа част от екранизираната трилогия Милениум на Стиг Ларшон. „Нуми притежава рядка комбинация от чувствителност и физическо присъствие,“ споделя режисьорът. „Екранният образ на Лисбет Саландър бе толкова силен, че очаквах и на живо да срещна един силен, суров индивид; а Нуми взе, че се оказа изключително приятна, мила и умна. Това бе уникалната комбинация от качества, която най-добре се вписва в образа на Шоу.“Обаждане от Ридли Скот е момент, който може да предопредели кариерата на всеки актьор, включително и Рапас. „След срещата ми с него си мислех, че дори и да не получа ролята, аз вече съм достатъчно щастлива, защото имах възможността да прекарам цял час в компанията му.“ Оказва се все пак, че Рапас ще прекара доста повече време с режисьора, който я избира за ролята след екранен тест с оператора Дариуш Волски. „Използвахме един стар склад, който дизайнерът Артър Макс превърна в мрачно, индустриално място, а Нуми просто се появи и уцели десетката на това, което търсехме у героинята,“ обяснява Еленбърг. „Всички бяхме пометени от нейната ярост, сила и екранно присъствие.“Друг тип сила е демонстрирана от Мередит Викърс, която е на борда на Прометей, за да представлява скритите интереси на корпорация Уейланд. Когато Чарлийз Терон решава да приеме ролята, то образа на Викърс получава нови измерения. „Заедно с Чарлийз поработихме над образа, за да му придадем повече нюанси,“ обяснява Линделоф. „Викърс е герой, който публиката с удоволствие ще намрази, но има и моменти, когато суровата маска се пропуква и виждаме нейната уязвимост. Едва тогава започваме да разбираме защо е станала толкова раболепна и непоколебима. Всичко това я прави крайно интересен контрапункт на Шоу.“Терон е привлечена от възможността да изследва епичните теми на филма през призмата на някой, който е в конфликт с останалите членове на екипажа. „За Викърс това 2-годишно епично пътешествие до друг свят е просто част от един бизнес план. Нейната мисъл винаги е насочена към практичната полза от дадено действие,“ обяснява актрисата.Мотивите на Викърс са обвити в доста по-дълбока загадка, отколкото изглежда на пръв поглед. „Тя е истинска енигма и заобикалящата я мистериозност е нещото, което наистина ми допадна,“ казва Терон. „Викърс е прагматична и отчаяно иска да контролира ситуацията. Тя е против действията на останалите и постепенно става ясно, че или има таен план за изпълнение, или крие нещо съвсем различно.“Студената пресметливост на Викърс е почти като на машина, но всъщност друг член на екипажа е изкуствен интелект – андроидът Дейвид, изигран от Михаел Фасбендер. Въпреки изключителните си познания и други способности, Дейвид е призван предимно да прислужва на останалите пътници. „Реално той е икономът на кораба,“ обяснява Скот, „който съблюдава дали всичко е наред по време на 2-годишното пътуване по време, на което, човешкият екипаж е в състояние на постоянен сън.“Дейвид обаче демонстрира повече човешки качества, отколкото някой може да очаква от една синтетична личност. „Дейвид е проектиран да помага на хората, но намира мисията им за абсурдна, защото сам той е в компанията на своите създатели – хората – и не ги намира за особено впечатляващи. Заинтригува ме идеята да демонстираме неговото презрение към стремежите на хората в рамките на ограниченията, които програмирането му налага,“ обяснява Линделоф.Комбинацията от интелекта на Дейвид и помощните му директиви създават предпоставки за някои от най-неочаквано забавните моменти във филма. Когато го срещаме за пръв път, Дейвид е като дете на площадка за игри, но в случая тази площадка е Прометей. „Докато останалите от екипажа са в състояние на дълбок сън, Дейвид се забавлява с различните технически чудеса на кораба,“ казва Фасбендер. И като същинско дете той обожава да гледа един и същи филм непрекъснато. Неговият филмов фаворит е Лорънс Арабски на Дейвид Лийн; подобно на образа на Т.Е. Лорънс, изигран от Питър О‘Тул, Дейвид в много отношения е една идеализирана представа за човека. „Лорънс е бил странник в чужда страна. Считал се е за освободител – всичко това е част и от образа на Дейвид.“Отношението на Дейвид към човешките му спътници също е доста детинско. „Той е завистлив и арогантен, защото осъзнава, че познанията му далеч надхвърлят тези на хората,“ обяснява Фасбендер. „Дейвид иска да получи похвала за своята гениалност, но никой не му обръща особено внимание. Останалите не приемат Дейвид като един от тях и това го разстройва. И по детински той стига до крайности в решенията, които взима.“Янек, капитанът на Прометей, е описан от Скот като „стар морски вълк“ – класически офицер и 100% мъж, който е готов на всичко, за да защити кораба и екипажа. Неговите амбиции и обучение предлагат ярък контраст на възвишените цели, които преследват Шоу и Холоуей, а също и на чисто търговските интереси на Викърс.Британският актьор Идрис Елба, в ролята на Янек, се събира отново с Ридли Скот след съвместната им работа по „Американски гангстер“. Внушителното присъствие и изпълнение на Елба в този филм оставят силно впечатление у Скот, а също и превъплащението му в наркобос в телевизионната поредица The Wire или на ченге с проблеми в Лутър.Елба описва Янек като „докер и моряк. Това е неговият живот, а екипажът е негова отговорност. В крайна сметка той ще трябва да вземе изключително важно решение, което отразява истинската му същност.“Логан Маршал-Грийн поема ролята на Холоуей, който е партньор на Шоу в личен и професионален план. Двамата заедно търсят отговори на някои от най-важните въпроси поставени пред човечеството. Холоуей обаче очаква нещо напълно различно от Шоу в края на пътуването им.„Шоу е сърцето на проучването; той дава необходимия тласък,“ обяснява Маршал-Грийн. „Мисля си, че той търси отговорите на подобни фундаментални въпроси, защото винаги иска да бъде извън рамките на нормалното, на общоприетото. Той винаги стига до крайности – понякога в полза, понякога във вреда на екипа. Мотивира го самата тръпка от търсенето и откритията.“ ЗА ПРОДУКЦИЯТАВъпреки че Ридли Скот отдавна е възприел и използва новите похвати в киното, включително компютърно генерирани изображения, режисьорът е известен с вярата си в заснемането на истински построени декори. При положение, че повечето епични продукции, които се снимат днес, разчитат основно на компютърни ефекти, „Прометей“ е истинска рядкост: филмът ни предлага обширен фантастичен свят, в който повечето декори и прочие дизайнерски елементи са реални. Това предлага една впечатляваща осезаема среда, в която всяка снимачна площадка е по-впечатляваща от предишната. По думите на член от продукцията: „Ридли построи най-голямата игрална площадка за извънземни в света.“Актьори и екип остават без думи от работата на сценографа Артър Макс и неговите творци. „Трудно можеш да преувеличиш ефекта от разходката сред подобни декори,“ отбелязва Еленбърг.„Вдъхновяващо е на толкова много нива. Когато снимаш на реално място има толкова много неща, които се случват чисто интуитивно. Всеки се държи по-естествено, защото се чувства като в реална среда. Всеки елемент е базиран на реално съществуващ елемент от нашия свят. Връзката, разбира се, може да е твърде далечна, но все пак я има. А ако искате да уплашите хората и да ги докоснете, силно и емоционално, истинските декори са стъпка в правилната посока.“Продукцията заема 5 снимачни площадки от студио Pinewood във Великобритания, включително прочутата „007 площадка“ (една от най-големите в Европа с размер от около 18 000 кв. м.). Ограниченото снимачно пространство принуждава екипът да използва 5 площадки, за да пресъздаде цели 16 отделни декора, както и да увеличи размера на площадка 007 поне с 1/3. Основните снимки започват през август 2010, въпреки че по проекта се работи от много по-рано.Артър Макс е отговорен за външния вид не само на космическия кораб и превозните средства, но също и за облика на планетата, която е крайна спирка на експедицията. За самия Прометей Макс споделя, че е искал „да създаде нещо, което е последен писък на технологиите и представлява уникален кораб, снабден с всички възможни технологии за излседване най-тъмните кътчета на галактиката.“ „Разгледахме много от дизайните на НАСА и Европейската агенция за космически изследвания, след което си поиграхме с видяното в контекста на това как биха изглеждали космическите пътувания след няколко поколения,“ допълва сценографът.Мостикът на Прометей е сложна площадка на две нива, която е създадена с изключително внимание към детайла и спиращи дъха технологии, включително огромното предно стъкло на кораба, което обгръща мостика от всички страни. Вероятно най-сложната част от декора на Прометей е каютата на Викърс, която прилича повече на луксозен апартамент на 5-то авеню, отколкото на отделение от междупланетен превозвач. Мястото е преизпълнено с дизайнерски решения от по-стари и по-нови времена, включително пиано Фазоли, полюлеи Сваровски и високотехнологично медицинско отделение с роботизирана капсула, което е пригодено за обслужване на всяка медицинска нужда... или хирургическа интервенция. Подобната на ковчег камера заема централно място в една от ключовите сцени, която комбинира екшън, напрежение и ужаси по начин, който досега не е показван на екран. „Това, което се случва в капсулата е най-ужасното, което можете (или може би не можете) да си представите,“ казва Рапас.Сред останалите декори на Прометей са лаборатория за изследване на находките; подготвителна камера, в която екипажът облича костюмите за работа в чужда среда; крилото с капсули за криогенен сън по време на дългия полет, където Дейвид наблюдава състоянието на спящите пътници; столовата с удивително количество високотехнологично оборудване и т.н.Епичните декори на Макс вдъхват живот на непознатата планета, включвайки отличителна пирамида, в която е скрит космически кораб подобен на този, който зрителите познават още от ”Пришълецът“. Чрез използването на поредица камери, коридори и тунели, които свързват големите пространства едно с друго и след усилване на ефекта в пост-продукция се получава място огромно колкото Емпайър стейт билдинг. Големината му е толкова значима, че някои членове на екипа често си губят вещите в него.В огромния заден двор на студио Pinewood Артър Макс и екипът му построяват гаража на Прометей – една от трите площадки, които са ситуирани под основното тяло на кораба. Огромното пространство побира превозните средства чийто дизайн е нещо напълно ново и оригинално. „Трябваше да създадем превозни средства, които наистина могат да се карат по негостоприемна повърхност, която е вълниста и скалиста,“ обяснява Макс.„Искахме да създадем нещо, което да изглежда като част от арсенала на някое индустриално предприятие, но в същото време да има и определени футуристични елементи.“ Цели 11 седмици са необходими за сглобяването на тези грубовати машини, снабдени с последно поколение технологии, LED светлини и тапицирани седалки. След 15 седмици в Pinewood, продукцията се мести в Исландия за снимки на ключови сцени и пролога на филма. В близост до град Хекла екипът заснема епични екшън сцени докато един от най-активните местни вулкани се кани да изригне. Допълнително са снимани сцени и край впечатляващия водопад Детифос.Пред сериозни предизвикателства е изправен и един от другите верни сътрудници на Ридли Скот – носителката на Оскар за костюми Янти Йейтс. „Ридли бе категоричен, че иска да избегнем обемистите костюми тип НАСА, които публиката познава до болка. На него му допада изчистената линия, така че подходихме новаторски и създадохме костюм, който изглежда достатъчно удобен за всяка среда. Всеки комплект се състои от външна част за излизане в открития космос и неопрен, който се носи под нея; скоба, за която се захваща шлема и раница с кислород. Скот настоя за кръгъл шлем, който предоставя видимост на всички страни. Всеки шлем има 9 работещи екрана, осветление, захранване с кислород посредством два вентилатора на батерии. Външната част на шлема включва напълно функциониращ фенер и камери с висока резолюция, които предават и записват.“Корабното облекло на Дейвид е в унисон с човешкото облекло, но с по-изчистени линии. Терон от своя страна носи красив костюм от копринен мохер в ледено сиво. „Викърс е нашата ледена кралица. Винаги сме имали идеята да я направим да изглежда колкото се може по-подобна на скулптура,“ обяснява Йейтс. Взимайки предвид сходствата с морското дело по отношение на Янек, Йейтс облича Елба с омазнено яке от груб плат, което да показва, че той е начело на кораба от дълги години. Холоуей на Маршал-Грийн от друга страна демонстрира един непреходен вид на удобство, който включва суичер, къси панталонки и джапанки.Новите същества във филма са дело на Нийл Сканлан и Конър О‘Съливан. „Решихме да представим еволюцията на тези гадини чрез логика и биология,“ обяснява Скот. „Всеки стадий от от живота на съществото има своята цел,“ допълва Сканлан. „За нашата ксенобиология привнесохме елементи, които не са по-ранна фаза на тези от „Пришълецът“, а са по-скоро със сходно ДНК. Като цяло Ридли търси вдъхновение в природата – растения, морски и други създания. Нищо не е напълно измислено, а има своята реална основа.“Прометей е първият филм, който Скот снима дигитално и в 3D – формат, чиито технически предизвикателства и естетични възможности са посрещнати с нестихващ ентусиазъм от опитния режисьор. Скот и оператора Дариуш Волски използват технологията, за да подсилят екшъна и ужаса, както в малки затворени пространства, така и в епичните сцени на открито.Завръщайки се към жанра в чието зараждане сам участва, Скот продължава да разширява границите на познатото във визуално и тематично отношение. Самият режисьор отбелязва, че той винаги участва във всеки един процес от филма – от структуриране на историята, през подбор на актьорите, построяване на декорите, създаване на костюми и т.н., защото всичко това му дава възможност да открие нови начини да разкаже една увлекателна история. И докато всепризнатият майстор е готов да ви уплаши до смърт, той никога не губи от поглед по-голямата картина. „След като гледате Прометей,“ обобщава Скот, „вие ще сте преживели нещо напълно неочаквано.“ ... още »
Тази вечер по TLC ще видите две интересни истории на физическо преобразяване след жестоки инциденти.В 21:00 часа ще се потопим в историите на Мери и Хейли, които са жертви на насилие вкъщи и на пътя.Лицева травмаПремиера„Лицева травма“ проследява работата на д-р Андрю Джаконо – пластичен лицево-челюстен хирург от световна класа, който помага на жертвите на потресаващи случаи на домашно насилие, престъпления и жестоки инциденти. Тази завладяваща поредица представя както конкретни случаи, така и истории за оцеляване чрез ужасяващите разкази за жени, обезобразени при жестоки обстоятелства, които се борят за физическото и емоционалното възстановяване на своя живот. Присъединете се към д-р Джаконо и неговия екип, включващ лицензирания клиничен психиатър д-р Джанет И Тейлър, сертифициран житейски наставник, който се специализира в преодоляването на емоционалното въздействие на психичното заболяване, докато те се опитват да излекуват вътрешните и външните белези на жертвите - от първата консултация до разкриването на крайния резултат.В епизода на 22 май ще видим как Д-р Джаконо лекува Мери, която се разминава на косъм със смъртта след домашно насилие. Той помага и на Хейли, която оцелява, след като е блъсната от кола.Всеки вторник, 21:00 ч. ... още »
Британският актьор Рупърт Еверет смята, че е дошло време да изиграе образа на скандалния си сънародник Оскар Уайлд.Филмът ще се казва "Щастливият принц", а автор на сценария и режисьор е самият Еверет. Той определя лентата като "комедия с трагичен оттенък".За проекта актьорът е поканил цяла плеяда звезди като Ема Уотсън, Колин Фърт, Том Уилкинсън и Едуард Фокс.Снимките започват през лятото на 2013 г. , а "Щастливият принц" е копродукция между британски, германски и италиански филмови студиа. ... още »
Режисьорът Роман Полански представи в Кан, точно преди прожекцията на нова версия на неговия филм "Тес" с Настася Кински ... рекламен спот за италианската модна марка "Прада".Спотът, озаглавен "Терапия", представя сцена на психиатър (Бен Кингсли) и неговата елегантна пациентка, облечена изцяло в дрехи от скъпата марка (Хелена Бонъм Картър), предаде БГНЕС. Психиатърът бързо загубва всякакъв интерес към красивата си пациентка, като вниманието му се концентрира върху нейното кожено палто.Това е нещо като антиреклама, каза през смях Полански след кратката прожекция и обясни, че искал да покаже на света, че е способен да направи и късометражен филм. В началото на фестивала бе прожектиран документалният филм "Роман Полански - филм мемоар". В него 78-годишният режисьор се връща към главните етапи в своя бурен живот.В САЩ Роман Полански е преследван от правосъдието заради сексуална връзка с 13-годишна малолетна през 1977 г. Той бе арестуван през 2009 г. в Швейцария по силата на международна заповед за арест. След отказ на Швейцария да го екстрадира в САЩ, той бе освободен през 2010 г.Редактор: Десислава Симова ... още »
