Рецензии
Кецове - на изток от ада

от Янко Терзиев
capital light

Във "Волния ездач" има една знаменателна реплика на Джак Никълсън: "Едно е да говориш за свободата, съвсем друго - да си истински свободен!"

Шестимата от "Кецове" - Коса (Филип Аврамов), Малкия (Иво Аръков), Иво (Иван Бърнев), Дебелия (Васил Драганов), Ема (Ина Николова) и Сивия (Валери Йорданов), са истински свободни. Филмът на Валери Йорданов (и сценарист) и Иван Владимиров е за цената, която трябва да платят за това.

Те са деца на големия град, за тях той е адът - част от провала им да намерят щастие с честност, чувствителност и неконформизъм. Посоката на бягството им е максимално на изток - последния девствен плаж на брега на Черно море. Три двойки приятели, които не се познават предварително, всеки със своя причина да зареже всичко. Ема се грижи за алкохолизираната си майка, събрала се с мъж, който я бие.

Справя се с него, защото е тренирала бокс (както самата Ина Николова), тайната й мечта е да се занимава с рисуване, в което е добра (Ина Николова е аниматор с награди). Но вместо това боядисва фасади на високи сгради, висейки на алпинистки въжета заедно с приятеля си Сивия.

Той е лежал в затвора за младежка глупост, научен е да търпи, защото е от различно семейство, но не и да скланя глава. Кодът на честта му е като на източен воин, притча за такъв един воин, разказвана с прекъсвания във филма, е зърното в сценария на Валери Йорданов.

Коса е клубен блусар, сетил се да навести баща си в малкия провинциален град в деня на погребението му. Парчетата на китарата му с духа на Кърт Кобейн съпровождат филма и дават настроението. То е на светло отчаяние пред агресията  и глупостта, на неудовлетвореност от случващото и неслучващото се с него и приятеля му Малкия. Въпреки разликата във възрастта двамата са на "бро" - братя по копнеж и понесени рани.

Малкия е бивш боксьор, после горд бачкатор, не търпи нагла простащина, случва се да я пребие до смърт на пияна глава. Но това е била властта в цивилни дрехи, затова го издирват национално, пътят назад е отрязан.

Дебелия е непохватен добряк с изневеряваща приятелка и зла хазяйка, качваща постоянно наема му. За да го покрие, той трябва да поправя стари мебели, вместо да пише сценария на живота си и честна поезия. Приятелят му Иво е актьор, решил да напусне сцената като Шута в "Крал Лир" и на репликата "Вземи му на човека всичко друго освен необходимото в живота и той ще заживее като скота.".

Шестимата ги събира плажът на утопичното бягство (Иракли, Карадере и т.н., всеки да попълни по избор), последната спирка на вътрешното емигрантство по български.

За разлика от новата вълна филми, опитващи да разказват космополитни истории, "Кецове" е с болезнено родни корени. Валиден и ценен тук, разчитащ зрителят да е наясно с мерзостта и безнадеждието, от които шестимата бягат. Бивакът им на плажа е с веещ се национален флаг - тяхната малка България, която отказват да предадат на злите концесионери с мутренските им (запомнящ се Мариян Вълев) атевета.

На плажа условностите падат заедно с дрехите и грижите за битовото. Времето спира да има значение, водят се симпатични махмурлийски спорове как пространството може да го замени. Иво носи любителска камера, снима филмче за изгубената си в чужбина приятелка, за да й покаже как е тук и кои са новите му приятели. Филмът редува хладна красота на пейзажите (операторът Рали Ралчев е съавтор на атмосферата) с обективното действие на изгубването в свободата и моменти на крайна искреност пред любителската камера.

Сред шегите, безпризорността и внезапните любовни обвързвания се отговарят и въпроси какво обичаш и мразиш, от какво те е страх и за какво мечтаеш, каква е идеята ти в живота.

"Кецове" е морална камбана и прощаване на едно дълго лъгано поколение с илюзиите от всякакъв вид. Той е за трагедията да си различен в среда на конформизъм и лъжа. Изпълнен е неравно (драматургични луфтове в средната, плажна част), но завладяващо. Стига по-далече от предишни примери за поколенчески бунт ("Бягащи кучета" и "Парчета любов" от 1989, "Емигранти" от 2004). Там мотото беше - щом е така, ще им живеем напук. В "Кецове" животът е лечима болест.

Поривът да си свободен и господар на съдбата си вече изключва компромиса като възможност.

И (както е във великите филми примери от "Буч Касиди и Сънданс Кид" до "Телма и Луиз") дава право на един тържествуващ финален стоп кадър над бездната.

Когато на воина дълго са му обещавали щастие и богатство, а е получавал само унижения - той просто си тръгва. И те си тръгват.