Независимо дали сте в настроение за драма, тръпки или пръскане на магия, ние ще ви покрием. 🎬🍿
🧜♀️ Русалки: Потопете се в свят на драма и магически русалки! Може ли лятната любов да оцелее във вълните или някой ще размъти водите? Разберете в това очарователно приключение. 🌊💖
😱 Мълчанието е злото: Подгответе се за психологически трилър, който ще ви остави без думи. Когато се преминават граници, мълчанието е най-страшното оръжие. Готови ли сте да се изправите срещу страховете си? 🧠
🔥200% вълк: Присъединете се към Фреди Лупин в диво, анимационно приключение, където той трябва да спаси света от космически сблъсък след объркано желание! Очакват ви върколаци, лунни спрайтове и смях. 🌕🐺
Грабнете билетите си, вземете закуските си и нека направим този уикенд незабравим! 🎥✨
Въпреки че получи забрана от баща си да се връща у дома, Мария все пак ще се осмели да влезе в родната къща, за да се види с близките си. Еуфорията от нейното завръщане ще бъде развалена от Рангел, който отново ще обърне гръб на дъщеря си и ще я изгони.Този път обаче Гълъбина няма да остане безучастна към държанието му и ще го изненада неприятно. Съпругата му категорично ще се обяви срещу неговото решение и ще протестира по собствен начин. Какъв е той, зрителите ще разберат в следващия епизод на „Столичани в повече”, утре, от 21:00 часа, по bTV. Притиснати от обстоятелствата, Лютови ще са принудени да приютят младоженците вкъщи. Докато Йордан се опитва да се примири със ситуацията, новината за новата снаха няма да даде покой на Славея. Нещастието им ще стане още по-голямо, когато разберат, че и другата снаха – Йовка, се е върнала при Спас.Самата Йовка ще бъде измъчвана от мисълта, че вероятността Радко да е бащата на детето й е огромна и ще вземе решението да направи аборт. ... още »
Известните холивудски актьори Фелисити Хъфман и Уилям Х. Мейси се сдобиха със своите звезди на холивудската Алея на славата в един същ ден. Номинираните за “Оскар” изпълнители се превърнаха във втората съпружеска двойка, след Лорън Шулър Донър и режисьора Ричард Донър, които бяха почетени със звезди на един и същ ден. Двамата се женят през 1997-ма година и продължават да бъдат едни от най-търсените актьори за поддържащи роли в Холивуд.Мейси има участия в хитове като “Плезънтвил”, “Еър Форс Едно” и “Джурасик Парк 3”, а Хъфман е най-известна с ролята си на Линет Скаво от популярния телевизионен сериал “Отчаяни съпруги”. Двамата актьори имат и по една номинация за награда “Оскар” за изпълненията си в “Трансамерика” (Хъфман, в категорията “Най-добра актриса”) и “Фарго” (Мейси, в категорията “Най-добър поддържащ актьор”).На общата церемония по откриването на звездите им преди няколко дни присъстваха както техни фенове, така и други известни лица от шоубизнеса, сред които писателят Дейвид Мамет и сценариста на “Социалната мрежа”, Арън Соркин.“Уилям и Фелисити са едни от най-уважаваните от мен актьори. Филмографиите и превъплъщенията им говорят сами за себе си. Това са двама доказани таланти, за които беше само въпрос на време преди да получат своите звезди на Алеята на славата”, заяви по време на церемонията Арън Соркин.През годините двамата актьори са си партнирали на големия и на малкия екран множество пъти – най-известния филм в който са участвали заедно е режисираната от Пол Томас Андерсън драма “Магнолия”. Освен това, те имаха и няколко общи появи в успешния телевизионен сериал “Спортни нощи”.Любопитно е да се отбележи че в непосредствена близост до новооткритите звезди на Мейси и Хофман се намират звездите на певицата Шер, режисьора Уилям Фридкин, Сюзън Сарандън, Бети Уайт и на познатия от “Изкуплението Шоушенк”, Тим Робинс. В момента, Уилям Х. Мейси се снима в сериала “Безсрамен”, а Фелисити Хъфман приключва с работата си по последния сезон на “Отчаяни съпруги”. ... още »
През есента на 2010-та година, от студиото Lionsgate оповестиха, че ще финансират направата на продукцията “Веселите убийства” (“The Happytime Murders”), описвана като “безкомпромисен нео-ноар филм, в който хора и кукли ще разследват жестоки престъпления”. Необичайният сюжет и обещанията на продуцентите че лентата ще бъде единствена по рода си привлякоха интереса на няколко холивудски звезди, сред които и Камерън Диас.В самия край на 2010-та актрисата бе основен кандидат за една от главните роли във “Веселите убийства”, но тъй като снимките бяха отложени за неопределен период от време, тя бе принудена да напусне проекта. Сега, година и половина по-късно, лентата е отново в активен период на препродукция и очакванията са че снимките ще започнат в края на предстоящата есен.От Lionsgate потвърдиха информацията и заедно с това оповестиха че главната женска роля (същата за която кандидатстваше Камерън Диас) най-вероятно ще бъде поверена на актрисата от “Новогодишна нощ” и тазгодишния “Ловец на глави”, Катрин Хейгъл.Хейгъл все още не е подписала договора за участие, но вече провежда разговори с продуцентите на филма. Освен информацията за Хейгъл, от студиото разпространиха и две концептуални рисунки от “Веселите убийства”, които ясно илюстрират какъв ще бъде света в нео-ноар продукцията. На първия кадър се вижда главния куклен герой “детектив Фил Филипс”, а на втория е изобразена сцена на убийство, която бива разследвана както от Филипс, така и от неговите партньори от полицията (които ще бъдат изиграни от истински актьори). Въпреки че става дума за концептуално изкуство, източници от Lionsgate заявиха че главния герой ще изглежда точно по този начин и екипът на филма дори е заснел няколко пробни сцени в които той обсъжда престъплението с партньорите си.Режисурата на “Веселите убийства” е поверена на Брайън Хенсън (сериала “Фарскейп”), а според сценариста Тод Бърджър (“Южняшки истории”) готовия филм ще бъде “уникален по рода”, и въпреки участието на кукли в стил “Мъпетите”, той няма да бъде предназначен за деца.Действието на криминалната лента ще се развива в свят в който хора и кукли живеят заедно, но независимо от опитите и на двете страни, куклите продължават да бъдат третирани като второразредни същества и често стават жертва на човешката жестокост. Ситуацията ескалира още повече, когато куклите-актьори от популярното през 80-те години детско шоу “The Happytime Gang” започват да умират един след друг при мистериозни обстоятелства. За разрешаването на случая е нает бившия полицай и настоящ частен детектив Фил Филипс, чиито брат също е бил убит преди години от неизвестен извършител. Заедно с партньора си Едуардс, Филипс ще трябва да открие убиеца преди да е станало твърде късно.Режисьорът Брайън Хенсън вече се среща с актьори за останалите “човешки” роли във филма, а до няколко седмици се очаква участието на Катрин Хейгъл да бъде потвърдено. Има слухове че “Веселите убийства” ще бъде заснет в триизмерен формат, но за момента няма потвърждение от продуцентите.В най-добрия случай, криминалната лента ще тръгне по кината през втората половина на следващата година. ... още »
ЖЕРАР Наивен млад французин, който идва в България по работа. Изтънчен, внимателен и много влюбен в селянката Магдалена. Романтичната му инпулсивност го кара да вземе няколко неблагоразумни решения, които водят до комичен сблъсък на култури и променят живота му.В ролята: Любомир Ковачев.МАГДАЛЕНА Момиче от село с буен нрав и гореща кръв. Импулсивна и безкомпромисна. Въпреки нежната си външност, Магдалена е готова да избухне във физическа саморазправа с който и да е противник. Зад всичко това обаче се крие чувствителна и ранима жена.В ролята: Саня Борисова.КАЛИН Калин е отдаден на работата и спорта млад мъж, който се старае да контролира емоцийте си и, ако е възможно, изобщо да не ги показва. Но сърцето не може да бъде управлявано и в един момент Калин се сблъсква с непознати чувства, с които не знае как да се справи.В ролята: Ники Илиев.ЗЛАТАН Добродушен селянин, баща на пет деца и мъж под чехъл. Златан прави всичко, което жена му Гина иска от него, и си търси повод да се напие винаги, когато тя не е наоколо.В ролята: Валентин Гошев.МАЙКАТА НА ЖЕРАР (ЕЛИЗАБЕТ) Майката на Жерар е елегантна жена на средна възраст, която живее в спомените си. Въпреки, че не го признава, тя все още не може да превъзмогне липсата на бившия си съпруг.В ролята: Катрин Готие.БАЩАТА НА ЖЕРАР (ВЕНСАН) Венсан е мъж в криза насредната възраст, напуснал жена си заради два пъти по-младо от него момиче. Да живее с новата си любима обаче страшно го изморява и той осъзнава, че няма да може дълго да поддържа нейното темпо, включващо непрекъснато ходене по дискотеки, молове и купони.В ролята: Кристоф Ламбер.СТОЯНКА Учителка по френски от Банско. Наивно романтична натура.В ролята: Елен Колева.ПОЛИЦАЯТ Безкрупулен и зъл български полицай.В ролята: Асен Блатечки.ДРУГИГИНА – В ролята: Жулиета Колева. Жена на Златан. Силно ревнива.МОМЧИЛ – В ролята: Юлиян Ковалевски. Баща на Магдалена. Добродушен селянин, силно привързан към дъщеря си.МИНКО – В ролята: Васил Грънчаров. Син на Златан. Млад селянин, който от всичко на Света най-много мрази Крум.КРУМ – В ролята: Станислав Дойнов. Син на Момчил и брат на Магдалена. Млад селянин, който от всичко на Света най-много мрази Минко. По лошо стечение на обстоятелствата във втората половина на филма двамата делят една болнична стая.МАГДАЛЕНА 2 – В ролята: Адриана Кънчева. Дъщеря на Златан и Гина.ЛЮДМИЛА – В ролята: Лина Гагова. Дъщеря на Златан и Гина.КАЛИНА – В ролята: Геновева Крумова. Дъщеря на Златан и Гина.ПЕТРИНКА – В ролята: Илияна Коджабашева. Дъщеря на Златан и Гина. Несподелено влюбена в Жерар.ДОКТОР – В ролята: Георги Кадурин. Жевеещ в града селянин, който мрази другите селяни. ... още »
Първият български исторически психо-трилър „Номер 1000“ ще бъде показан в кината в цялата страна от 6 април.Действието се развива в две епохи, Първото българско царство и наши дни 21 век и разказва за сблъсъка между 1300 годишен войн, превърнал се в клошар и студент от наши дни, който е склонен към самоубийство. Официалното представяне на лентата беше на 20 януари пред препълнена зала в Дома на киното в София.Филмът е с продължителност 50 минути и е изцяло частно финансиран от създателите му.„Номер 1000“ ще бъде показван в голям брой кина в цялата страна.Ето и кои са те:СОФИЯ: Дом на КинотоЕвросинемаКино "Влайкова"ПЛОВДИВКино "FACES"БЛАГОЕВГРАДCinemaxГОЦЕ ДЕЛЧЕВНово Кино ПарадизоСЛИВЕНКино Агликина ПолянаСИЛИСТРАКино СилистраГАБРОВОКино АлекоТЪРГОВИЩЕКино ЦентрумДОБРИЧКино ИкарЯМБОЛКино Елит ... още »
Режисьорът Уди Алън продължава кино обиколката си в Европа и ще снима следващия си проект в Дания.Алън снима повечето от ранните си филми в родния си град Ню Йорк, но в последните години се отказа от Голямата ябълка, за да се възползва от данъчните облекчения и интересните места в Европа.Той снима няколко филма в Лондон - от "Мач Пойнт" до "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат". "Вики, Кристина, Барселона" беше заснет в Барселона, Испания, а "Полунощ в Париж" - във Франция.За последния си филм "Nero Fiddled" Алън избра Италия, припомня БГНЕС.Сега режисьорът за първи път е насочил поглед към Скандинавия и ще снима все още неозаглавения си нов проект в Дания, съобщава "Холивуд Рипортър".В момента Уди Алън води преговори да работи по лентата в столицата на Копенхаген. ... още »
от Стефан ДимовСлед успеха на френският ням, черно-бял филм – „Артистът”, във всяко едно отношение, нека споменем още няколко черно-бели ленти, които през годините бяха оценени или недооценени.1979 – „Манхатън” на Уди АлънОтличия – награда Сезар, 2 награди БАФТА, 2 номинации "Оскар", номинация "Златен Глобус", номинация от режисьорската и сценаристската гилдия на АмерикаПриходи – 40 милиона долараУди Алън решава да заснеме филма си в черно-бяло, защото „това ще даде един страхотен изглед на Ню Йорк, който е един вид герой във филма” и също така, Алън си спомня Ню Йорк от детството си в черно-бяло, „поради множеството стари черно-бели снимки, филми и книги за града, в който винаги чувам музиката на Гершуин.”1980 – „Човекът-слон” на Дейвид ЛинчОтличия – награда Сезар, 3 награди БАФТА, 8 номинации "Оскар", 4 номинации "Златен Глобус", номинация от режисьорската и сценаристската гилдия на АмерикаБюджет – 5 милиона долараПриходи – 40 милиона долараПродуцентът на филма, Мел Брукс, лично наел Дейвид Линч като режисьор (поради силните си адмирации към „Гумена Глава” (1977) на Линч) и изискал, „Човекът Слон” да бъде заснет в черно-бяло. Брукс, също така решил да махне името си от маркетинговата кампания на филма, както и от надписите, за да предотврати погрешни реакции и очаквания за филма от страна на публиката, предизвикани от собствената му комедийна кариера.1980 – „Разяреният Бик” на Мартин СкорсезеОтличия – 2 награди "Оскар", награда "Златен Глобус", 2 награди БАФТА, 6 номинации "Оскар", 6 номинации "Златен Глобус", номинация от режисьорската гилдия на АмерикаБюджет – 18 милиона долараПриходи – 23 милиона долара (САЩ)Един от най-епичните, сурови и брутални филми правени някога (не само по отношение на готовия продукт, а и продукцията на филма, което е няколко пъти по-драматично от самата лента). Скорсезе искал филмът му да се различава от другите цветни филми, а и също така да избегне един от тогавашните проблеми с избледняване на цветната лента.1980 – „Спомени от Звезден Прах” на Уди Алън1982 – „Рибка Боец” на Франсис Форд Копола1984 – „По-Странно от Рая” на Джим Джармуш1986 – „Извън Закона” на Джим Джармуш1987 – „Криле на Желанието” на Вим Вендерс1991 – „Сенки и Мъгла” на Уди Алън1993 – „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг1994 – „Продавачи” на Кевин Смит1994 – „Ед Ууд” на Тим Бъртън1995 – „Мъртвец” на Джим Джармуш1998 – „Знаменитости” на Уди Алън1998 – „Следенето” на Кристофър Нолан1998 – „Пи” на Дарън Аронофски2001 – „Човекът, който не беше там” на Братята Коен2003 – „Кафе и Цигари” на Джим Джармуш2005 – „13” на Гела Баблуани2005 – „Лека нощ и Късмет” на Джордж Клууни2005 – „Град на Греха” на Робърт Родригез, Франк Милър и Куентин Тарантино2006 – „Добрият Германец” на Стивън Содърбърг2007 – „Не съм Там” на Тод Хейнс2008 – „Пресеполис” на Венсан Паронно и Маржан СатрапиДзифт (2008)Режисьор: Явор ГърдевСлед като спечели сребърен Св. Георги и наградата на федерацията на руските филмови клубове на фестивала в Москва, Дзифт накара българската публика отново да започнат да си купуват билети за родни продукции. Също така ни показа, че сценарист и режисьор, дебютанти в киното, могат да направят пълноценен, оригинален и напълно жанров филм, без той да наподобява на нещо или да се опитва да бъде такъв, какъвто не е.Приет радушно от публиката и критиката, все пак голяма част от хората в България, занимаващите с кино не го удостоиха с похвалите си, защото „обвивката на филма надхвърляла съдържанието” ... или по-скоро, защото именно дебютанти им показват как се прави сериозно световно кино с голяма идейност и фантазия. Въпреки, че е заснет цветно (цветен трейлър на филма може да се види в dvd изданието), филмът би изглеждал коренно различно и далеч не толкова стилно, ако бе представен на публиката в такъв вариант.Точно черно-белия изглед, стилната кинематография на Емил Христов, брилянтния задкадров глас на Захари Бахаров и нелинейната структура ти дават желание да се любуваш на „Дзифт” отново и отново. За филма, легендарната актриса Лив Улман (председател на журито в Москва през 2008) казва:„Българският филм беше невероятен. Това е дебют, фантастичен от към кинематография, просто е фантастичен.” През 2009, „Дзифт” става първият български филм, излъчен по HBO. Може да го гледате онлайн вече и тук netcinema.bg.Контрол (2007)Режисьор: Антон КорбинЛюбител на английската пост-пънк група Joy Division още от началото им, плодородния фотограф и режисьор на клипове, Антон Корбин, прави своите първи стъпки в кариерата си точно със снимки на Joy Division (в края на 70-те), които го изтласкват нагоре в средите. Животът на Корбин по онова време до голяма степен се преплита с този на групата, тъй като той се мести да живее в Англия, за да е близо до тази музика. Осем години след смъртта на вокалиста на Joy Division, Иън Къртис, Корбин заснема видеото към песента „Atmosphere”, а през 2005, той решава да направи дебюта си в киното точно с биографичен филм за Къртис, като финансира половината бюджет (2,3 милиона паунда) от собствения си джоб и избира да го заснеме в черно-бяло, за да отрази по-точно атмосферата на Joy Division и настроението на епохата.Филмът получава огромно европейско признание, като е обявяван неведнъж за най-добрия британски филм на 2007, получава 3 награди в Кан, награда в Стокхолм, Братислава, Чикаго, награда от Empire и БАФТА, и е добре приет от членовете на групата, които споделят, че въпреки сравнително точното изобразяване на събитията, всъщност „истината е прекалено скучна” и е трябвало определени неща да се изменят. В интерес на истината, „Контрол” е един постен и доста скучен филм, който все пак те потапя в атмосферата на групата, главния герой и времената, но не задоволява цялостните ти нужди като зрител и остава на светлинни години от виртуозния „Доорс” на Оливър Стоун.Омраза (1995)Режисьор: Матийо Касовиц„Омразата поражда омраза”През 1993, момче от заирски произход, приятел на сценарист-режисьора Матьо Касовиц от предградията, е задържано от полицията, завързано за радиатор с белезници и застреляно в главата от полицай, който „е бил изневрен от думите на 17 годишния младеж”, и докато го е заплашвал, пистолета му неволно гръмнал.Младият Матьо се вдъхновява от случая и решава да направи филм за нетърпимостта между различните етнически и обществените слоеве във Франция, и омразата между тях. Самият Касовиц черпи опит и от собствените си участия в подобни размирици, показани във филма.„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010, а филмът държи перфектен „свеж” рейтинг от 100 % в сайта rottentomatoes.com.„Анжел-А” (2005)Режисьор: Люк Бесон„Първия ми голям трепет в правенето на този филм бе преоткриването на Париж. „Последната Битка” (1983) ми позволи да зърна неговата плът и скелет. "Метро” (1985) ме отведе във вътрешностите му. Това, което ми остана да открия, бе истинския, прекрасен Париж – този, който омайва милиони туристи сяка година, а ние, парижаните, подминаваме с наведена глава всеки ден, изгубени в собствените си светове. След всички тези години, имах пламтящо желание да заснема чудесата на Париж, които са били свидетел на всички мои радости и тъги.”След като работи по „Петият Елемент” и „Жана Д’Арк” едно след друго, почти без уийкенд почивка, Люк Бесон е тотално изтощен и донякъде „изключен от целия процес ”, и той не снима филм през следващите 6 години, докато не се завръща към своя стар, 10-годишен сценарий, в който са поставени основите на историята, но липсват репликите на героите.Съюзявайки се с близкия си оператор, Тиери Арбогаст („Никита”, „Леон”, „Петият Елемент”, „Жана Д’Арк”), Люк точно и ясно му обяснява какво иска да направят (без да му дава сценария) и как да уловят в черно-бяло чудесата на Париж, когато той е окъпан в нереално-естествената светлина на зората. Резултата е „Анжел-А”, една съвременна, рядка и изключително красива приказка, която за огромно съжаление е неизвестна на широката публика. Един от тези чисти, леки и лишени от всякаква вулгарност филми, които достигат до най-дълбоките кътчета в душите на своите герои, а карат тези на зрителите да летят. Въпреки 11-те години между тях, разликата в жанра и сюжета, докато гледаме филма откриваме немалки прилики и няколко умишлени препратки към „Леон”. С бюджет от 15 милиона евро, филмът не възвръща дори и част от него, като същевременно не получава и нито една награда или номинация от фестивал. ... още »
от Янко ТерзиевКъде другаде ще видите режисьорския дебют на Вацлав Хавел, завършен месеци преди смъртта му ("Оттегляне"), най-новия рок документ на Мартин Скорсезе ("Джордж Харисън: Живот в материалния свят") и тайнствен български игрален филм със съвсем прясна награда от фестивал в САЩ ("Вяра, любов и уиски") един до друг? Предстоят три седмици качествено извънхоливудско кино с 16-ото издание на "София филм фест" (9 - 29 март, специална програма в Бургас, Пловдив и Варна, отзвучаващи прожекции до 5 април в Дома на киното).Най-важното филмово (пък и културно) събитие с международно участие в България отбелязва пълнолетие с много силно издание. Програмата събира 138 игрални, 39 документални и повече от 80 късометражни филма, пристигат над 300 чуждестранни гости. Преди две години създателят и директор на "София филм фест" Стефан Китанов каза за Light, че двигателят му през годините е бил интересът на публиката. "Ако има публика, която очаква твоето събитие, ти имаш необходимата мотивация. Правиш проект, който интригува града и културните институции и съответно се намират спонсори, защото интересът е взаимен." За него и екипът му "криза" си остана дума. Пак салоните (Зала 1 и "Люмиер" на НДК, Дом на киното, "Одеон", Френски културен институт, Чешки център, "Евросинема", тази година и дигиталните зали на "Синема сити" на "Стамболийски") ще са пълни с млада, любопитна и подготвена за европейско и авторско кино публика. Примамки чакат киноманите във всички рубрики - от галапредставянията с авторски екипи на сцената до новия тази година балкански конкурс със самостоятелно жури.Международният конкурсвече с престиж, равноценен на Солун, Сараево или Варшава, е за първи или втори режисьорски филми. Акредитацията му от могъщата федерация на филмовите продуценти (FIAPF) вкарва номинираните и спечелилите в една престижна фестивална орбита и след София, качва шансовете за търговско разпространение по света. Тази хубава инерция ще получат и двете български предложения в конкурса - "Аве" на базирания в Ню Йорк скулптор, съвременен артист и режисьор Константин Божанов и споменатият "Вяра, любов и уиски" на завършващата нюйоркското киноучилище "Тиш" Кристина Николова. И двата са за младежката любов като бягство и себенамиране в среда без много надежда.Ще ги конкурират руско-американска екранизация на "Поколение П" на Виктор Пелевин (реж. Виктор Гинзбург), камерната трагикомедия за трима несретници и надеждата от Германия "Куклата, шишко и аз" (реж. Феликс Щинц), "Свещеният летящ цирк" за ранните години на шестимата от "Монти Пайтън" на англичанина Оуен Харис (BAFTA за късометражен филм). Наградите ще решава жури, водено от Дейвид Макензи ("Младият Адам"), с членове руската актриса, писател и режисьор Олга Диховичная, словенецът Ян Цвиткович ("От гроб до гроб"), френският продуцент ("Преди дъжда", "Цирк Колумбия") Марк Баше и миналогодишният български победител Драгомир Шолев ("Подслон"). Макензи и Диховичная носят и последните си заглавия - "Перфектно чувство" (с Юън Макгрегър и Ева Грийн като влюбена двойка в апокалиптичен свят, сравненията са с "Децата на хората" и "Меланхолия") и "Портрет по здрач" (със самата Диховичная и Сергей Борисов, интимна драма за обратната страна на едно изнасилване).Голямата петоркаи този път включва призьори от Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто. Лично ще дойде режисьорът на "Имало едно време в Анадола" (Grand Prix в Кан) Нури Билге Джейлан, за да вземе Наградата на София за досегашен принос. Заслужено, киното на Джейлан не може да се сбърка, всеки негов кадър е фотографска картина. В подборката са и други любимци на Кан - белгийските братя Дарден с "Момчето с колелото".За отдадени киномани е "Торинският кон" (Приз на журито в Берлин) на самобитния майстор на "бавното" кино Бела Тар, разтеглящ известната случка с Ницше и катарзиса с прегърнатия кон до притча за края и смисъла. Ще видим "Златния лъв" от последната Венеция "Фауст" на не по-малко самобитния руснак Александър Сокуров. С любопитство ще разберем за какво награждават в Сънданс в категорията за неамерикански филм от норвежкия дебют на Ане Севицки "Хепи, Хепи". Но безспорният магнит в групата на лауреатите ще е взелият всичко през сезона до "Оскар" "Раздяла" на иранеца Асгар Фархади.Графата "задължителни"в тефтерчето на киномана тази година може да се окаже и тясна. Личното ми нетърпение е разпределено между рубриките "Големите майстори", "Гала" и "Специални прожекции". Идва един от големите пропуснати на последните оскари "Трябва да говорим за Кевин" на британката Лин Рамзи с, казват, паметно изпълнение на Тилда Суинтън. В "Тришна" Майкъл Уинтърботъм екранизира "Тес" от Томас Харди в противоположна посока от класиката на Полански с Настася Кински - в стила и с декора на Боливуд и Фрейда Пинто от "Беднякът милионер" в титулната роля. Ще е интересно какъв филм за Чернобил е направил бившият голям сценарист Александър Миндадзе с "В събота", историята му е около 14-те сватби в нищо неподозиращия град в деня на аварията. Актрисата от "Преди залеза" Жюли Делпи продължава с четвъртия си режисьорски опит "Космическа лаборатория".В програмата е разбунилият духовете с натурализма си прочит на "Брулени хълмове" на Андреа Арнолд (Fish Tank). Не бива да пропускаме и разгневилия английската критика "Анонимен" на Роналд Емерих, мистифициращ убедително авторството на Шекспир. За филмотечните киномани, и не само, е реставрираният по намерен в Бразилия негатив "Метрополис" на Фриц Ланг, по-дълъг с половин час от досега известната версия и с оригиналната си придружаваща музика. Личният ми десерт тази година ще бъде придружен с "Гала на толерантността" - "Хавър" на безподобния Аки Каурисмаки.Произведено в Българиястои все по-достойно във филмовите надписи през последните години. Ще видим цялата игрална продукция след март 2011. "Аве" е поредната крачка напред в отърсването от регионалните комплекси и напипването на универсалните теми.Парещият с искреността на поколението си "Кецове" е в Балканския конкурс. Дебютът "Жълто куче" краси селекцията за наградата Jameson с естетика по границата на реализма и с космополитно послание. "Миграцията на паламуда" търси надеждата в чупките на националния характер. Но родният акцент този път е в неигралния раздел. Излизат едновременно три пълнометражни документа за три личности, фокусирали в различно време българската любов и омраза. "Човекът и народа" на Светослав Овчаров е за Тодор Живков, какъвто го разкриват невиждани досега кадри и архиви. "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов е за криволичещата човешка и политическа съдба на Симеон Втори. "Стоичков" на филмовия журналист Борислав Колев е за човека отвъд футболния феномен. И трите образа са огледала на националния характер с различна степен на изкривеност, вероятността да познаем парчета от собствените си страсти и минало е реална. Докато първите два филма разчитат на рационалното ни отстранение, третият, верен на обекта си, допуска и чувства.Добри изненадичакат изкушения зрител постоянните рубрики по национален признак. Във "Фокус Румъния", отбелязващ 10-годишнината от "новата вълна" в северната ни съседка, се открояват "12:08 източно от Букурещ" и "Смъртта на г-н Лазареску".Във "Фокус Ирландия" намираме Нийл Джордан със "Закуска на Плутон". При специалните прожекции откриваме заглавието "Испания", със здрава австрийско-българска връзка. Сценарият е на българския писател във Виена Димитър Динев (гост на феста), продуцент на драмата за странстванията на духа и приемането на различния е Димитър Гочев. В австрийски ("Нощ в края на лятото") филм, и то в главна роля, ще познаем София Кузева (момичето между Христо Шопов и Георги Стайков във "Вчера"), историята е за тъмните страни на рутинното ежедневие.Като сателитни на българската документална лента "Татко снима мръсни филми", за която Light вече писа, е деликатесната за познавачи подборка "Най-лошите филми на света". Самият Ед Ууд е сценарист на "Оргията на мъртвите", подписан от българския културен авантюрист Стивън Х. Апостолоф, по-популярен в афиша на "би-бруталните" класики, така любими на Тарантино и Родригес, като A.S. Stephen. ... още »
