Девета поредна година в рамките на София Филм Фест (12-и 31-и март 2020 г.) ще се проведе програмата „Кино Гурме“ – съвместна инициатива с партньорството на Domaine Boyar. В кино салона с чаша бакхусов еликсир в ръка, ценителите на седмото изкуство и питието на боговете ще имат възможността да се насладят с очи и небце на вълшебната симбиоза между духа на екрана и темперамента в бутилката.
По време на кино дегустацията и тази година ще се излъчват филми, разказващи за направата, поднасянето и съпътстващата магия при вкусването на вина и храни, обещава Мира Сталева – изпълнителен директор на София Филм Фест. Шест заглавия са подбрани в тазгодишната кино селекция, а преживяването от тях ще бъде съпътствано и със специална селекция вина. За подходящото съдържание на чашата ще се погрижи Domaine Boyar, поднасяйки изтънчени вина, в хармония с драматизма на дадената лента. (Още за силата на вината, които ще се съчетаят с интереса на киноманите – четете в kulinarno.bg)
Документална трилогия на Дейвид Кенард ще представи тънкостите на винопроизводството. „Една година в Бургундия“, „Една година в Шампан“ и „Една година в Порто“ проследяват пътя на виното от отглеждането на гроздето, до бутилирането на напитката. На преден план е човешкото светоусещане за създаването на уникален винен вкус. Хора и природа участват заедно в магически кръговрат, където звездите, луната, дъждът, сушата и познанията на разумния енолог работят заедно за получаването на съвършеното вино.
„Една година в Бургундия“ (2013 г.) проследява работата на седем семейни изби в едноименния френски регион. На преден план са човешките преживявания, като част от вкуса в бутилката. Тъга, триумфи и падения се редуват с вино познания и техники, за да убедят зрителя, че заедно с гроздето, се бутилира и част от духа на производителя.
„Една година в Шампан“ (2014 г.) разказва за направата на пенливи вина, представяйки работата на шест изби. Филмът запознава с хората, които влагат разум и чувства през трудната 2012-а година, за да постигнат изтънчения вкус на качественото едноименно пенливо вино. Разглеждат се стиловете на изработка, страховете на производителя, неволите на времето и реколтата и отношенията в семейството и работата по пътя към идеалната чаша шампанско.
„Една година в Порто“ (2016 г.) е краят на трилогията. В лентата невидимият основен персонаж е времето като нужна съставка от вкуса на вино Порто. Пътешествието отново е предприето от главния вино гид и в предишните две части – Мартин Сауиние, който обикаля четири винени къщи в Португалия, за да представи вплитането на време, човешки нрав и природа в производството на истинското Порто.
„Отбивки“ (2004 г.) по едноименния роман на Рекс Пикет е художествено навлизане на режисьора Александър Пейн в света на виното през очите на двама приятели, потеглили из Калифорния, за да посетят различни изби и да се насладят на уникалния вкус на гроздовия еликсир. Тук се появява вечната тема за любовта и виното, хванати ръка за ръка и преплитащи се в интригуващи взаимоотношения, които разпалват сърцето и небцето.
„Виното Зове“ (2018 г.) е френски документален филм на Брюно Совар, разкриващ тайните на екологично произведените вина в Страната на любовта. Това е нова мода в направата на изтънчени и полезни за тялото вкусове, което тепърва набира скорост. А какво се случва в лозята и избите, в бурето и шишето – това са въпроси, на които ще отговори лентата, проследяваща процеса на направа на БИО Вина.
„Сладък живот“ (1960 г.) на Фредерико Фелини се завръща с подобрено качество и 60-годишен юбилей в „Кино гурме“ като част от София Филм Фест. Тук вкусът на храната и виното сякаш остават на заден план, съпътстващи романтичната история на Марчело Мастрояни и Анита Екберг. Тежкото класическо кино с нежни нюанси и търсещи тела ще бъде акомпанирано от подобаващо вино, обещават организаторите.
Марио Григоров е един от малкото българи, които са част от американската филмова индустрия. През 2009-та на екран излиза най-успешният му продукт досега, музиката към номинирания за „Оскар” филм „Прешъс”.Григоров е роден в София през 1963г. В края на 60-те заминава заедно с родителите си за Техеран, където се сблъсква с близкоизточната култура. В средата на 70-те учи във Виенската консерватория. По-късно заминава за Австралия, където учи пиано и оркестриране. От 1992г. живее в САЩ. Има сключен договор с „Уорнър”, които издават първия му албум през 1994-та „Rhymes with Orange”.Марио Григоров с интерес прие нашето предложение за двуезично интервю. Ние го питахме на български, а той ни отговаряше на английски. Очакваме го лично да представи „Прешъс” на премиерата му по време на „София Филм Фест”.Как се чувствате като композитор на музиката към филма „Прешъс”, един от номинираните в категорията „Най-добър филм” от Американската филмова академия?За мен е чест и привилегия да бъда част от екипа на този невероятен филм.За трети път работите с режисьора Лий Даниелс след “Shadowboxer” и “Tennessee”, може ли да кажем, че се оформя един тандем между режисьор и композитор?Нещата между нас се получиха и работим ползотворно заедно.Откъде черпите вдъхновение за музиката си?Разговарям с режисьора, за да разбера каква е идеята му, след това композирам различна по стил и жанр музика, за да може той да избере най-подходящите композиции. Вдъхновявам се от гледната точка на режисьора и от самия филм.Ако имахте възможност да избирате, музиката на кой филм бихте искали да напишете?„Прешъс”.Срещате ли се с актьорския състав на филмите, за които създавате музика?Случва се много рядко. Обикновено се срещаме на партита и филмови фестивали.Преди да се установите в САЩ сте живял на много места. Къде ви беше най-интересно и къде имахте най-голямо вдъхновение, за да творите?Навсякъде беше много интересно и всяко едно място за мен беше една възможност да творя. Бях много малък, когато бях в Иран и слушах музика на касети, която ме караше да импровизирам. Тогава за първи път намерих пътя към world music. В Германия, като контрапункт на това свирех много Бах. Във Виена за първи път аранжирах музика за оркестър и композирах традиционен джаз. Междувременно учех класическо пиано в България с Милена Моллова. Тя ми показа как да импровизирам с музиката на Шопен. По-късно в Австралия започнах да композирам в стил класически джаз. Тогава току-що бях навършил 20. Започнах да композирам за игрални и документални филми. Това ми даде изключителната възможност да работя с професионалисти и да придобия опит в композирането. Имах възможността да съм на една сцена с Карлос Сантана в Австралия. Когато най-накрая се преместих в САЩ през 1992г. подписах договор с „Уорнър” и стартирах тригодишно турне като солов пианист. Тогава обиколих много държави в Северна Америка и Европа. Чрез тези концерти се научих как да импровизирам на място, което по-късно ми помогна при композирането на филмова музика.Композирате музика както за игрални, така и за документални филми. По различен начин ли подхождате към тях?Този въпрос ми харесва, но няма абсолютно никаква разлика, поради простата причина, че и при документалните филми има драматични моменти и епизоди, предизвикващи цялата човешка гама от чувства, както и при игралните филми.Кога за последно бяхте в София?Преди десет години.Преди няколко дни българският „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се размина на косъм от номинация за „Оскар”. Гледахте ли го?Да си призная, не съм. Но гледам много филми, които са заснети извън Щатите и с интерес ще го гледам. С течение на времето осъзнавам, че родната ми страна притежава един особен духовен заряд, както никое друго място на земята. Филмите не са само за забавление, те са отражение на нашия съвременен живот. Чувствам се готов да се доближа до моята родна страна, до нейната култура и да разбера повече за мястото, откъдето идвам.Разкажете за Siblings Music.Siblings Music е компания, която създадох преди няколко години. Замислена е като продуцентска компания, която да ръководи различни дейности, свързани с изкуството. Аз съм неин основател и изпълнителен директор. Работим с още няколко композитори и творци. Пишем оригинална музика, която предлагаме за лицензиране на различни видове медии. Работим в сферата на киното, рекламата, звукозаписната индустрия и в почти всички дейности, към които е приложима музиката. Това беше едно вълнуващо начинание, с нетърпение очакваме да създаваме повече музикални продукти и дори в бъдеще да продуцираме собствените си проекти. Ясно съзнаваме какво точно правим и с кого работим. Целите ни са строго определени и качеството на продукта ни е изключително високо.През 2008-ма работите заедно с Мери Ламбърт, режисирала клипове на Мадона, Джанет Джексън, Стинг и „Юритмикс”. Как се работи с жена, давала наставления на едни от най-големите имена в музиката?За мен беше изключително лесно да работя с Мери. През повечето време работехме по телефона, тъй като тя беше в Лос Анджелис, а аз в Ню Йорк. Любопитен е начинът, по който тя изискваше точно определените моменти, в които да бъде музиката и самият метод на работа. Все пак тя има зад гърба си много музикални видеоклипове. Имам странното усещане, че от този момент нататък ще изисквам от режисьорите, с които работя, да монтират музикалната фонограма във възможно най-ранен етап от заснемането на филма. Това помага за доизграждането на различни идеи от филма, както и за цялостния облик на продукцията. Методът не винаги е приложим, но понякога е добре да се работи по този начин.Какво предстои до края на 2010-та?Мисля, че ме очаква една вълнуваща година. Поканен съм на „София Филм Фест”, за да представя филма „Прешъс”. Много се вълнувам, защото ще изнеса и концерт. Освен това с нетърпение очаквам да се запозная и да работя с талантливи филмови творци от България.Интервюто взе Здравко Григоров ... още »
Британското киностудио Ecosse Films обяви, че възнамерява да реализира нова екранна версия на прочутия класически роман "Островът на съкровищата" на Робърт Луи Стивънсън.Филмът ще е насочен изцяло към младежката аудитория, като сюжетът ще се фокусира върху взаимоотношенията между Джон Силвър и Джим Хокинс.Основната идея на създателите е лентата да напомня на приключенска комедия, като за пример е посочена последната адаптация за Шерлок Холмс - тази на режисьора Гай Ричи. Именно в подобно амплоа се очаква да видим и знаменития пират - дългия Джон Силвър.Сценарият вече поръчан на Нийъл Джонсън, който е в основата на "Да запазиш тайна".Все още обаче няма яснота нито около каста, нито за това кой ще режисира филма. ... още »
Джуд Лоу и Рейчъл Уайз спечелиха водещите актьорски награди на сайта whatsonstage.com, които се определят с гласуване на публиката, съобщи Би Би Си, цитиран от БТА.Джуд Лоу спечели награда за най-добър актьор за изпълнението си на Хамлет, а Рейчъл Уайз - за най-добра актриса за ролята на Бланш Дюбоа в "Трамвай "Желание".Двамата холивудски актьори са номинирани също за театралните награди "Лорънс Оливие". Миналия месец те получиха и наградите на Дружеството на критиците.Те не присъстваха на церемонията в Лондон заради филмови ангажименти.За най-добра постановка зрителите избраха "Зла" ("Wicked"), а за театрално събитие на годината - "В очакване на Годо" с участието на Иън Маккелън и Патрик Стюарт. Патрик Стюарт спечели наградата за най-добър актьор в поддържаща роля за изпълнението си в "Хамлет"."Хамлет" получи и наградата за най-добра шекспирова продукция. Роуан Аткинсън спечели наградата за актьор в мюзикъл за изпълнението си в "Оливър!", а Патина Милър - за актриса в мюзикъл ("Монахини в действие"). БТА ... още »
В интервю за The NY Daily News Тарантино коментира възможния си нов проект.„Бих искал да снимам уестърн. Но не такъв, развиващ се в Тексас, а по време на робството. С тема, от която всички се страхуват. Нека да си признаем. Можеш да направиш скучен урок по история, разказващ за група роби, които избягват от подземна железница. Или можеш да направиш наистина вълнуващ филм. Да направиш приключение. Спагети уестърн, развиващ се по това време. Аз бих го нарекъл „саутърн””Все още не е потвърдено, дали новият проект на носителя на „Златна палма” и „Оскар” ще е в този дух, но това е доста е вероятно. Последният филм на Куентин Тарантино „Гадни копилета” взе награда от миналогодишния фестивал в Кан, а тази година е номиниран от Академията в осем категории. ... още »
Имаме удоволствието да ви поканим на първото за 2010 година издание на кино форума “Отворен клас” Париж/София, организиран от френския продуцент Патрик Сандрен.17-то издание на “Отворения клас” ще е на тема „Светът на звука” и ще се проведе на 20 и 21 февруари в театър @ЛМА @ЛТЕР на СУ „Св. Климент Охридски” от 10.30 до 18.30 ч.Това издание на кино форума е посветено на изкуството на звука в радиото и киното – източник на творчески и драматургичен материал. Форумът ще изследва историята на звука в радиото и киното, връзката между тях с оглед основните аспекти на звука и звуковото възприятие на радиослушателя и зрителя.Със специалното участие на:Даниел Дее, автор на концепции и звукорежисьорСилвен Жир, програмен директор на радио „ARTE Radio.com”Марк Жакен, председател на асоциацията „Фонургия Нова“Митко Новков, художествен ръководител на отдел „Художествено-творчески” на СТФ „Екран”Водещ на срещата: Франсоа Кайа, документалист, издателУчастниците в “Отворения клас” ще се срещнат с основателите на радио „ARTE Radio.com” – интернет радиото на европейския телевизионен канал „АРТЕ” и на френския фестивал „Фонургия Нова” – един от най- големите Международни фестивали за радиофонично творчество. Гостите от Франция ще обсъдят най-новите тенденции в звукозаписа в радиото.Участниците ще дебатират и дали техническите открития в сферата на звука в киното водят до подобряване на слушането или са само поредните „модерни играчки”.Ще се дискутират и проблемите, свързани с естетиката и творчеството в създаването на звука в радио и кино изкуството, както и въпросите, свързани със съдържанието, които си задава всеки слушател и зрител в качеството си на свободен и любознателен гражданин, загрижен за своята информираност и независимост.По време на кино форума ще бъдат показани откъси от филми, различни звукозаписи, както и радио предавания, участвали в Международния фестивал „Фонургия Нова”.И това издание на „Отворения клас” е с Вход свободен за всички ценители на Седмото изкуство! ... още »
Роман Полански отново е в новините с режисьорската си работа, а не с извършеното провинение преди 30 години в САЩ, съобщи Ройтерс.Филмът "Писател в сянка" получи най-ласкави отзиви след прожекцията в рамките на конкурсната програма на Берлинале. 76-годишният режисьор, който е под домашен арест във вилата си в Гщад, е сред ранните фаворити за наградите, макар и още фестивалът да не е преполовен.Политическият трилър "Писател в сянка" е една от 20-те ленти, оспорващи си наградата "Златна мечка" за най-добър филм. Тази награда Полански вече спечели през 1966 г. със "Задънена улица". Фактът, че той е сред фаворитите, е забележителен, като се има пред вид, че Полански завършва филма в затвора и под домашен арест."С този извънредно забавен, добре развиващ се в спирала трилър той демонстрира точно защо още е величина, с която да се съобразяват, - пише Уенди Айд във в. "Таймс". - От началната сцена е ясно, че Полански има пълен контрол, независимо дали е бил зад решетките, когато го завършва".САЩ искат екстрадирането на Полански, за да се изправи пред закона, след като избяга от страната през 1978 г., преди да бъде прочетена присъдата му за противозаконен секс с 13-годишно момиче.Питър Брадшоу от в. "Гардиън" казва: "Това е неговият най-приятен филм от години, кошмар в стил Хичкок с постоянно чувство на неспокойство, което свива стомаха, поднесено уверено и със замах".Холивудските киноиздания обаче са по-предпазливи. Кърк Ханикът от "Холивуд рипортър" описва филма за британски министър-председател в немилост като "гладък" и "хипнотичен", "но като откъснеш очи от екрана след надписите, не се замисляш отново за него".В "Писател в сянка" главната роля изпълнява Юън Макгрегър. Той е писателят, който трябва да напише увлекателно мемоарите на бившия премиер (Пиърс Броснан). Политикът скоро се оказва въвлечен в опити да бъде съден за военни престъпления, а писателят започва да открива неудобни истини за бившия лидер и съпругата му (в ролята Оливия Уилямс).Полански не е единственият, който направи впечатление на критиците в Берлин. Още два филма се представиха силно "Ако искам да подсвирна, подсвирвам" е представител на новата вълна на румънското кино. "Скрийн интернешънъл" писа, че филмът е с "изключително качество". Същото издание хвали още повече "Submarino" - датска драма със сцени на домашно насилие, която действа като "емоционален масаж". ... още »
Universal обяви, че най-сетне главните действащи лица в третата част на поредицата за неповторимия боец Ридик са oфициално част от екипа.Екшън звездата Вин Дизел и режисьорът Дейвид Туохи подписаха договорите си, с което проектът получи дългоочакваната "зелена светлина". Все още не е ясно кога ще стартират снимките, но за сметка на това се знае локацията - Нова Зеландия, като причината е съкращаване на производствените разходи. Лентата ще разполага със значително по-нисък бюджет от предходните две, затова продуцентите са се ориентирали към по-евтина дестинация.Допълнителен мотив е и провалът с продължението на филма от 2004 година. Както е известно, оригиналът - "Пълен мрак" се появи през 2000-та година и при бюджет от 23 милиона долара, регистрира приходи от 53 в световния бокс офис.Това логично доведе и до гореспоменатото продължение, което обаче се оказа абсолютен провал в САЩ. В реализацията му бе вложена колосалната сума от 105 млн., която филмът така и не успя да избие, завършвайки обиколката си по екраните в Северна Америка с постъпления от едва 57 млн.В крайна сметка обаче салоните в останалия свят успяха да спасят положитението, докарвайки приходи от още толкова, за да успеят поне да покрият производствените си разходи. ... още »
С цялата истерия около поредицата на Стефани Майер „Здрач“ няма как да отречем, че вампирите са по-актуални от всякога. А дали въобще някога са излизали от мода?Каква е тайната на тяхната привлекателност – безсмъртието им, за което всеки копнее, или може би невероятният им сексуален заряд? Нека погледнем по-отблизо „Истинска кръв“ – сериала, който покори света и който накара дори Линдзи Лоън да се появи с изкуствени вампирски зъби в интернет…Създаден от ГЕНИАЛНИЯ АЛЪН БОЛ– човека, написал сценариите на шедьовъра „Американски прелести“ и култовата поредица „Два метра под земята ООД“, излъчваният по HBO „Истинска кръв“ е не само далеч от типичния американски сериал, но и няма нищо общо с тийнкопнежите, на които станахме свидетели в „Здрач“.Поредицата ни показва живота в провинциално американско градче, в един свят, в който вампирите са се разкрили пред хората и поне на пръв поглед се опитват да водят нормален живот. Сега, когато японци са измислили синтетична кръв, чието име Tru Blood дава името на сериала, те няма нужда да се хранят с невинни хора. Това обаче не е пречка градът да бъде сполетян от поредица брутални убийства, а и фактът, че самата вампирска кръв е скъпоплатен наркотик, усложнява ситуацията още повече… В центъра на палитрата от колоритни персонажи е Суки (ролята донесе награда „Златен глобус“ на актрисата Анна Пакуин), сервитьорка с телепатични възможности, която се влюбва във вампира Бил (Стивън Мойър), по-възрастен от нея с има-няма 150 години. Естествено, както често се случва при Алън БолНАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ГЕРОИ СА НА... ВТОРИ ПЛАН– обсебена от вампирите баба, цапната в устата чернокожа приятелка и готвач наркопласьор с хомосексуални наклонности... Знаейки, че става дума за Бол и HBO, не може и да сме изненадани, че сексът играе централно място в историята, затова препоръчително е да пазите децата си далеч от дистанционното. Много целомъдрени критици вече порицаха сериала заради „рекламирания порочен начин на живот, отявлена, граничеща с порнография сексуалност и мръсен език“. Но ако успеете да пренебрегнете тези дребни „недостатъци“, гледането на „Истинска кръв“ ще се превърне в истинско удоволствие. Това, което отличава сериала от истории като „Здрач“, е, че под целия блясък, секс, кръв и зъбиОТКРИВАМЕ ДЪЛБОЧИНАБол твърди, че е създал шоуто като старомоден романс, но, естествено, нещата при него никога не са едностранни. А и не трябва да забравяме, че както „Здрач“, „Истинска кръв“ е също базиран на литературна поредица, но написана доста преди светът да се запознае с любовните трепети между Едуард и Бела. Бол казва, че никога не си е падал истински по вампирите и че не е гледал култовия в САЩ „Бъфи – убийцата на вампири“.„Вампирите обаче са секси“, споделя той и добавя, че няма как да устоиш на проникването, на обмяната на флуиди между вампира и неговата „жертва“. „Вампирите са отлична метафора за всички онези, които желаят да бъдат отвлечени от нещо страшно, но в същото време дълбоко неустоимо.“ Нещо повече, използвайки персонажите си, Алън Бол засяга теми, които винаги са го вълнували, като дискриминация, хомофобия и религиозен фундаментализъм. „В образа на вампирите могат да се огледат всички гейове, цветнокожи и всеки, който някога се е чувствал неразбран, изплашен и мразен, защото е различен…“, споделя Бол (самият той открит гей).А какво можем да очакваме в бъдеще? След успеха на втория сезон на вампирската сага и купищата наградиАМЕРИКА ВЕЧЕ СЕ ПРИГОТВЯ ЗА ТРЕТИЯ СЕЗОНМакар повечето подробности около историята да се пазят в тайна, то поне знаем имената на свежите попълнения в екипа. Ще видим новоизгряващия актьор Тео Александър в ролята на прекомерно красив вампир, както и Грант Баулър, познат като любовник на Ванеса Уилямс от „Грозната Бети“, като върколак.Анна ПакуинМакар че е родена в Канада, Анна прекарва детството си в Нова Зеландия, чийто премиер е искала да стане като малка. Единствената и роля преди участието й в класиката „Пианото“ е като скункс в училищна пиеса.Това обаче не и попречва да очарова зрители и критици с образа на буйната дъщеря на Холи Хънтър и да стане втората по възраст актриса, получила „Оскар“, в историята на академията. Следват участия в ленти като „Хърли бърли“ и „Разходка до Луната“, които спомагат за плавния преход от тийнзвезда в една от най-младите надежди на Холивуд. По-късно всички вече я познаваме и като Плевел в комиксовата поредица „X-мен“. Благодарение на смелите й решения я гледахме като дъщеря на Джеф Даниелс в „Полет към дома“ и като обект на неговите желания в „Китът и сепията“.Колоритна не само пред камерата, но и в живота, Анна, ревностна вегетарианка и любител на фотографията, не се посвени да се влюби в партньора си от „Истинска кръв“ Стивън Мойър, който е само с тринадесет години по-възрастен от нея. Освен че е сгодена за „вампир“, сред хобитата на Анна откриваме и любовта й към свиренето на пиано и виолончело, към ръгбито и джогинга и не на последно място към плетките...Стивън МойърПреди „Истинска кръв“ британецът Стивън Мойър е предимно известен с театралните си образи – най-вече в „Ромео и Жулиета“ и в рокоперата „Железният човек“.На големия екран сме го гледали в трилъра „88 минути“ с Ал Пачино и в скандалния „Quills – Историята на Маркиз Дьо Сад“ с Джефри Ръш и Кейт Уинслет. Актьорът споделя, че за ролята на 173-годишния вампир Бил Комптън в „Истинска кръв“ е трябвало да се пребори с цяло съзвездие британски актьори. Казва, че сериалът е предназначен за всички обсебени от вампирите, за безбройните фенове на Алън Бол, но и за онези, които обичат добрата драма.Това, което привлича хората, е фактът, че „Истинска кръв“ е „отлично написан, забавен и същевременно с това леко странен сериал“, добавя той. Въпреки че Стивън и Анна са щастлива двойка и извън екрана, Мойър споделя, че все още чувства дискомфорт, докато снимат секс сцени заедно. „Когато обаче се приберем вкъщи и се озовем в леглото, снимачният екип като че ли вече ни липсва“, шегува се той.от Траян Коянков ... още »
