Имаме удоволствието да ви представим новото видео от „Смъртта може да почака“, посветено на един от младите и забележителни холивудски актьори Рами Малек.
В 25-ия филм за легендарния Джеймс Бонд той влиза в ролята Сафин - най-зловещия персонаж в цялата история на иконичната поредица. Сафин е един от акцентите на предстоящата продукция, а какво споделят режисьорът Кари Фукунага и талантливият актьор за страховития образ, може да видите в най-новия материал от най-новия филм за емблематичния 007.
В „Смъртта може да почака“ плановете на Джеймс Бонд за заслужена почивка отново са нарушени от поредната опасна мисия, възложена от ЦРУ. А този път може би и най опасната. Но очаква ли някой агент 007 да предпочете спокойствието? Залогът е голям, желанието за справедливост също. А това означава единствено, че филмът гарантира разтърсващи емоции и много адреналин!
Наистина ли „Смъртта може да почака“? Ще разберем всичко на 20 ноември в кината на 2D, 3D, IMAX и 4DX.
Отново ще гледаме филми за мистичния руски монах Григорий Ефимович Распутин.Популярният духовник и лечител е имал огромно влияние върху руския цар Николай II и съпругата му благодарение на факта, че лекувал хемофилията (генетично заболяване, свързано със затруднено кръвосъсирване, което води до предвидима или спонтанна загуба на кръв, която при заболелите е по-голяма от нормалното) на сина им.Върл противник на войната, той става известен с греховните си страсти, политически манипулации и с легендарната си смърт.Първият филм ще носи заглавието "Raspoutine" и ще е френско-руска телевизионна копродукция с бюджет от $12 милиона. В нея ще участва Жерар Депардийо, а снимките ще започнат през декември в Москва и Санкт Петербург, съобщава Variety.Вторият пък е англоезичната лента "Rasputin: The Healer", която се очаква да глътне около 25 милиона от щатската валута. Розелин Бош ("The Roundup") е сценаристка и режисьор на филма, който се очаква да излезе през есента на 2011 г.И двата проекта ще се съсредоточат върху последните две години от живота на Распутин - от 1914 г. до 1916 г. Това означава, че те ще се разглеждат акта на убийството му (съвпадащо по време с атентата над принц Франц Фердинанд, довел до избухването на Първата Световна война).Филмите ще покажат и влиянието на монаха върху царицата и правителството, докато царят е на фронта. Мълвата гласи, че легендарният духовник е бил наръган, пребит, отровен и прострелян четири пъти, за да се удави накрая в река Нева.Распутин е доста привлекателен образ за кинотворците и в него са се превъплъщавали актьори като Алън Рикман, Кристофър Лий, Том Бейкър, Борис Карлоф и др. ... още »
Истински празничен маратон на тема "Доктор Хаус" ще настане по време на официалните почивни дни у нас.От AXN обявиха, че специално за феновете на хитовата медицинска сага ще излъчат всички 24 епизода от петия сезон на сериала на 22, 23 и 24 май.Те ще бъдат разпределени по 8 серии на ден, като стартът е всеки ден от 11:45 часа сутринта.Така, ако случайно нямате възможности или желание да почивате в провинцията, спокойно можете да отдъхнете с може би най-култовия вариант на "личния си лекар" на малкия екран.Междувременно, от FOX разкриха, че почитателите на сагата могат да са спокойни, тъй като от есента се очаква реализацията на нов седми сезон и благодариха на зрителите, благодарение на които "Доктор Хаус" е сред сериалите с най-висок рейтинг в американската телевизионна мрежа. ... още »
Моделът на Victoria’s Secret, Рози Хънтингтън-Уайтли, най-вероятно ще замести Меган Фокс в ''Трансформърс 3''. Ситуацията напомня на тази, в която беше и самата Меган Фокс. Преди излизането на „Трансформърс“ тя се изавяваше основно като модел, с излючение на малки телевизионни роли. Хънингтън няма никакъв предишен актьорски опит, но за подобни продукции, рядко се и изисква. Надявам се само присъствието й да не е толкова дразнещо, колкото беше това на Меган Фокс.Източник: filmschoolrejects.com ... още »
от Елена ПеневаГолям бюджет, съответстваща рекламна кампания, култова видеоигра и амбиции за всепомитащ успех. Името на Джери Брукхаймър, екипът на Дисни, който стои и зад "Карибски пирати", каст от актьори, които изглеждат просълзяващо добре.Какво повече, бихте попитали. Нищо, бихме отговорили. "Принцът на Персия" е всичко, което е трябвало да бъде – брутално комерсиален, пределно визуален и не особено смислен филм, който няма да се отбележи в учебниците по кинознание (за сметка на бокс офиса). И още: епичен, динамичен, зрелищен, с блестящо пипнати специални ефекти и впечатляващи каскади.Лентата разказва за древна Персия, където е нападнат и завладян свещен град заради подозрение в предателство. Доста далеч от сценария на играта, филмът следи един от принцовете на Персия (Джейк Гиленхал), който заедно с мистериозната принцеса на града (Джема Артъртън) тръгва на пътешествие из пясъчната пустош, за да опази древна кама, в която под формата на магически песъчинки е заключена съдбата на света.Срещу него се обединяват братята му и куп други опасни противници, докато той се опитва да попречи на чичо си-братоубиец (Бен Кингсли) да затрие всичко, опиянен от желанието за власт.Въпреки плоската фабула персонажите са убедителни и добре пресъздадени, а диалозите по ненатрапчив начин – забавни и остроумни.Това не важи за сюжета, но не можем да отречем, че мъдрите и пиперливи изказвания на литературен английски определено качват нивото на сценария с едно ниво и е удоволствие да ги следиш."Принцът на Персия", подобно на "Сблъсъкът на титаните", е преди всичко храна за очите и чудният златист цвят на картинката, както и красивите гледки и мощни премятания на каскадите определено засищат подобаващо сетивата.Ако сте го чакали като второ причастие след "Карибски пирати", ще се разочаровате. Ако обаче пристъпите в киносалона със смирението на верен поклонник на комерсиалното, ефимерно холивудско зрелище, Джери Брукхаймър ще ви възнагради с добре прекарани 2 часа. ... още »
Дженифър Анистън е започнала да се притеснява от възрастта си.По време на снимките на последния си филм "The Switch" тя постоянно прикривала лице с косата си и очевидно се чувствала неуверена в себе си.Най-интересното дошло, когато отишла при режисьора и заявила, че иска всички кадри с нея дa се ретушират и преработят.Разбира се, никой не уважил каприза на Анистън, първо защото сцените вече били напълно завършени и подредени, и второ, защото сметнали, че няма никаква нужда да правят краката на Джен по-перфектни, отколкото са.Във филма "The Switch" Дженифър Анистън си партнира с Джейсън Бейтман и по българските екрани ще тръгне на 20 август. ... още »
от Стефан Димов„Злокобен остров” е едно психологично и много вълнуващо пътешествие, един филмов спектакъл в целият си блясък, бележещ връх в кариерата на Леонардо Ди Каприо.Основната сила на филма е в неговата безкомпромисна атмосфера, която въздейства тотално на зрителя и не само го пренася директно на мястото на действието, а и го прави част от него.Историята се развива почти 10 години след края на Втората световна война, в Шътър Айлънд, труднодостъпен остров, намиращ се в близост до Бостън, на който е разположена болницата Ашклиф - заведение за душевно болни престъпници.Още от първият си кадър, филма ни подсказва своята същност – мистерията. Потъналият в мъгла ферибот превозва щатския шериф Едуард „Теди” Даниълс (Леонардо Ди Каприо) и новият му колега, шериф Чък Аул (Марк Ръфало), които се отправят към острова, за да разследват изчезването на опасна пациентка – Рейчъл Соландо.Характерът на Теди започва да се разкрива от началото, при първият спомен за жена си Долорес, която е починала преди известно време. Той не може да преодолее загубата й и тя често му се явява (колкото повече се въвлича в разследването и губи разсъдъка си, толкова по–често Долорес му се явява).Разследването напредва, като Теди прави нови и все по–тревожни открития относно случая и самия остров, като същевременно започва да се чувства и изглежда все по–болен. До края на филма, напрежението нараства постоянно, докато един обратен завой преобръща цялата история и остава зрителя напълно безмълвен.Интересен е и образа на партньора на Теди, Чък, който винаги е смирен, съгласява се с колегата си, не взима крайни мерки и почти през цялото време стои леко настрана, зад Теди.„Злокобен остров” е едно психологично и много вълнуващо пътешествие, един филмов спектакъл в целият си блясък при спомените и сънищата на Теди, които имат ключово значение за филма, зрителното възприятие на историята и емоционалното й въздействие; цветовете в тях са много по–пъстри, светлината е по–ярка, музиката е много по–мелодична. Точно тези моменти правят много силен контраст с останалата част от филма или така наречената реалност.С брилянтната си визия и автентичност, безспорния гений във филмовия дизайн, носителя на две награди „Оскар”, Данте Ферети („В името на розата”, „Интервю с вампир”, „Да срещнеш Джо Блек”, „Бандите на Ню Йорк” и др.), пресъздава суровата и сива същност на острова и болницата Ашклиф, която е строго подсигурена.Сградите й са големи, строги и масивни тухлени замъци, прозорците са защитени с решетки. Вътрешността на острова и трите основни крила на болницата са оградена от крепостна стена, завършваща с бодлива тел, по която тече ток.Огромно присъствие в „Злокобен остров” има музиката. Натъртваща, тревожна и звучаща като от 50/60-те години на 20 век, сякаш излизаща от филм на Хичкок. Освен като фонова, в голяма част от епизодите (особено тези със спомените от Втората световна война и тези с жената на Теди), музиката е водеща. Тя добавя допълнителна дълбочина в цялостната картина на филма и в сложността на характерите. Приляга много точно с душевното състояние на Теди и терзанията му. Музиката не е писана за филма, а е специално селектирана от дългогодишния сътрудник на Мартин Скорсезе – Роби Робъртсън (работил заедно със Скорсезе по филми като „Последният валс”, „Разяреният бик”, „Цветът на парите”, „Бандите на Ню Йорк” и т.н.).Освен всички изброени плюсове, забележително за „Злокобен остров” е, че в него умело са преплетени похвати от киното от средата на миналия век (когато се развива и действието) с модерни драматургични техники, докарващи зрителя до пълен катарзис и оставящи го в размишления дълго след края на филма. ... още »
На фокус: „Рапсодия в бяло”2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Рапсодия в бяло” на Теди Москов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.„Рапсодия в бяло” – филмътТова е историята на една жена, но не съвсем жена. Не съвсем, защото е смешновато дебеличка. Защото е клоун, а жената-клоун е много тежка работа. През цялото време клоунът пречи на жената, а жената - на клоуна. Как и кога тези две страни ще сключат примирие, ще се обединят, за да свършат нещо заедно?! Това е един от въпросите, на който ще отговоря. Въобще всичко в живота на тази героиня е не съвсем. Работи като актриса, но не съвсем. Изиграва ролята на своя живот, но не съвсем. Накрая загива, но не съвсем. (Нарочно пиша със загадки, за да гледате филма.) Теди Москов„Рапсодия в бяло” е копродукция на БНТ, Дарик Радио, Арт Фест и Бояна Филм. Премиерната дата, от която тръгва по кината у нас, е 21 ноември 2003 година. Филмът е представян на над 10 международни и национални фестивали. Режисьор и сценарист е Теди Москов, ролите се изпълняват от Мая Новоселска, Филип Трифонов, Самуел Финци, Христо Димитров, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов и др.Режисьорът за филма"Ще се смея над неща, които натъжават. Искам комедията и трагедията да вървят в една крачка. Това е филм за борбата със страшния непобедим враг - баналността на живота. Ще се прокрадва Чеховска провинциална безнадеждност, разчупена от резки обрати на Чаплиновски хумор. Един поклон пред нямото кино и Чехов."Теди МосковКак създадохте сценария на „Рапсодията”?Взех бял лист хартия и химикалка, после написах няколко думи. След това подредих всичко в изречения – от 1 до 978. Един ден, както си лежах в болницата в Германия, ме обхвана прилив на енергия. За около час направих 20 страници една след друга. Целият пролог е създаден на един дъх. Когато излязох от болницата, започнах да пиша по-бавно и писах дълго. Сценарият, според мен, е много по-хубав от филма. Майка ми (писателката Рада Москова – бел. авт.) помогна много, защото тя е старо куче – сценарист. Но е и безжалостен критик. Юлия Огнянова също ми подсказа някои неща, операторът Иван Тонев се включи с идеи, а Коста Биков от БНТ направо измисли името на филма.Идеята за този филм е много стара. Във варненския театър, където аз и Мая работехме по разпределение, след като завършихме ВИТИЗ, имахме голям чешит за директор – Йордан Тодоров. Той ме провокира и създадох образа на Филип Трифонов. В сюжета съществуват доста биографични моменти, мои и на Мая лични преживявания.В интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт”, 15 ноември 2002Фелини се забавляваше, правейки кино – и при Вас ли е така?Обичам да се забавлявам, но обикновено отивам със страх на работа, защото никога нямам предварително написан план и разчитам на това, което ще ми хрумне в момента. И никога не знам дали точно днес ще ми хрумне...Наистина ли вярвате, че хубавите неща падат от небето?Да. Както и лошите. Яворов го е доказал с “Градушка”.В интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар”, 13 ноември 2002Та един ден 6010076684 реши да напише сценарий. ЕГН-то беше в болница след удар от МПС във ФРГ. Сценарият стана приятен за четене и невъзможен за правене. След много труд успях да го трансформирам в приятен за правене и невъзможен за четене. Мисля, че целият екип се кефеше по време на работа. След това леко се стресна, като видя резултата.текст за сп. „Екран” - „ТЕДИ МОСКОВ КАЗА”, май 2003Критиката за филма„Рапсодия в бяло” е разказ за изгубените поколения на една изгубена държава. Потискащо, особено ако ти остава още време за живеене в същата държава. Филмът е далеч от психологическия реалистичен разказ. Действията се случват, водени единствено от прищевките на разказвача. Така избраната стилистика изключва въпроси от рода на „защо героят постъпи така, след като...”, които най-често се отправят към драматургията на българските филми.Героите не са толкова човеци, колкото се водят по логиката на Уди Алън „и тогава аз нарисувах една алегория”. При този принцип едноплановостта не дразни, а конфликтите се раждат от сблъсъка на „едното” с „другото”. „Рапсодия в бяло” е блестящо екранизиран театър, като силата му е именно в симбиозата на двете форми на изразяване.Нет Фокус, dir.bgФестивални участия и награди2002Награда на името на Ив Монтан за Най-добър актьор/актриса (Мая Новоселска), Наградата на ФИПРЕССИ - МФФ „Молодист”, Киев, Украйна Най-добър български оператор (Иван Тонев) - Международен София Филм ФестМФФ Варшава, Полша – конкурсна програма2003Специалната награда на журито - Международен телевизионен фестивал „Златната ракла”, ПловдивМФФ Белград, Сърбия и Черна гораМФФ Скопие, МакедонияМФФ Торун, ПолшаМФФ Истанбул, Турция – конкурсна програмаМФФ Москва, РусияМФФ Александрия, ЕгипетМФФ Калкута, Индия ... още »
Фреди Крюгер. Всеки път, когато чуя това име, звукът на четири бръснача, стържещи по ръждив метал, пронизва мозъка ми.Той е един от най-интересните и страховити персонажи в хоръра, който винаги намира нови и доста често смущаващи начини да довърши жертвите си.Когато разбрах, че ще има римейк на класиката от 80те, бях повече от скептично настроен. Холивуд е доказъл, че вероятността новата версия да надмине оригинала е почти нулева. Но все пак става въпрос за Фреди и ,ако не друго, се надявах, че ще се насладя на сцени, в които тийнейджъри умират по-креативен начин от убиец, който видимо се забавлява от агонията на жертвите си.Дори с ниски очаквания филмът ме разочарова. „Кошмари на Елм Стрийт“ е толкова клиширан, че и да бяха заменили Фреди с обикновен сериен убиец, нямаше да се забележи голяма разлика.Ще започна с това, което прави един хорър хорър, а именно – страшните сцени. Такива нямаше. Всеки „стряскащ“ момент е предвидим и безефектен, а напрежението през целия филм беше нулево.Дори моментите, които са копирани едно към едно от оригинала, изглеждат глуповато. Истинският ужас във филма започва, когато някой от героите си отвори устата и на човек му се приисква лично да се погрижи това никога да не се повтаря.Тук ще вметна, че и в оригинала персонажите не бяха толкова интересни, но въпреки всичко човек изпитваше някаква съпричастност, когато някой умреше. В новата версия този момент е повече на облекчение, че повече няма да трябва да го слушате. Убийствата са не по-малко скучни. Оригиналността на поредицата идва от факта, че злодеят живее в света на сънищата и правилата в него са други. За това и може да се измислят интересни начини за отстраняване на героите. Сценаристите явно са решили, че тези сцени не са важна част от филма и са ги направили възможно най-еднотипни и клиширани. Двете, които изпъкват, са взети почти директно от оригинала, което само по себе си говори колко труд е вложено в сценария.Историята е горе-долу същата, с малки промени, които не допринасят с нищо повече към това, което знаем отпреди. За тези, които за пръв път чуват за „Кошмари на Елм Стрийт“, ще кажа накратко, че става въпрос за педофил, който е бил изгорен жив от семействата на малтретиратаните деца и сега се завръща в сънищата им, за да си отмъсти. Ясно е, че идеята на филма е да запознае новото поколение с Фреди, но го прави по възможно най-неефективния начин. Защо? Защото него почти го няма. “Кошмарите на Елм Стрийт“ е класика основно заради Фреди. Той е душата на филма. В новата версия обаче, Фреди е просто един сериен убиец, който с нищо не се различава от десетките, които сме гледали в подобни продукции. Джаки Ърл Хейли е доказъл актьорския си талант, но в този филм му е дадено изключително малко екранно време, за да покаже на какво е способен. Едва в последния кошмар има лек проблясък на потенциал, който за съжаление не може да компенсира за цялото пропиляно време. Въпреки всичко си личи, че актьорът е искал да подходи по нов начин към героя. Новият Фреди е много по-мрачен, ядосан и директен, отколкото този на Робърт Енглунд, който е по-скоро комичен. В това няма нищо лошо стига да можехме да го опознаем.За да не излезе, че филмът има само негативи, ще кажа и нещо позитивно. Като цяло, продукцията изглежда много добре. Има сцени, които са заснети интересно и кадри, които са впечатляващи. Ефектите и гримът на Фреди са страхотни. Също, както казах, смятам, че Джаки Ърл Хейли („Пазителите“, „Малки деца“) се представи на добро ниво, имайки предвид малкото, с което е трябвало да работи. Саундтракът на Стийв Джаблонски ползва мотиви от оригинала и като цяло се вписва добре във филма.„Кошмарите на Елм Стрийт“ не успя да опроваргае репутацията на Холивуд относно римейците. Към филма е подходено по възможно най-клиширания начин, отнемайки уникалността на поредицата и превръщайки я в един глуповат хорър. Ако не знаете кой е Фреди, ви препоръчвам да гледате класиката от 1984-та. Ако все пак харесвате стандартните тийнейджърски ужаси, то тагава „Кошмари на Елм Стрийт“ е точно за вас. ... още »
