В своя най-нов филм „Неудобна материя“ авторитетният австрийски режисьорНиколаус Гайрхалтертръгва по следите на битовите отпадъци из цялата планета и хвърля светлина върху безкрайната борба на хората да установят контрол над огромните количества боклук. Филмът му пристига в София с наградата „Зелен леопард“ на Световния фонд на природата от фестивала в Локарно 2022.
Може да гледате филма ДНЕС, 23 март, от 18:00 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 26 март, от 16:15 часа в Euro Cinema.
Още една документална творба бе отличена в Локарно – „Джиджи Закона“ получи Специалната награда на журито. Според неговия сценарист и режисьор Алесандро Комодин, този филм е „фрагмент от живота на погранична Италия“ и разказва за един провинциален полицай, който наблюдава необяснима вълна от самоубийства и разследва странния свят между реалността и фантазията, в който една градина се превръща в джунгла, а един вечно усмихнат човек на закона е отворил сърцето си за любовта...
Може да гледате филма УТРЕ, 24 март, от 18:15 часа във Френски институт - зала „Славейков“ или на 25 март, от 16:00 часа в Културен център "G8".
През изминалата 2012-та година по кината в целия свят се завъртяха няколко дългоочаквани холивудски заглавия, които както се очакваше доминираха в международния бокс офис. В рамките на изминалите дванадесет месеца три филмови продукции надминаха границата от един милиард долара, а лидерската позиция в световния бокс офис беше заета от ансамбловия комиксов екшън “Отмъстителите 3D”, който завърши представянето си с приходи от над 1.5 милиарда долара.По отношение на филмите които предпочитат да гледат на голям екран българските зрители не се различават особено от тези в останалите европейски държави и в САЩ и напълно очаквано в родния бокс офис за изминалата година отново доминираха американски студийни филми, повечето от които са продължения от вече изградени и успешни поредици. От около пет години насам интереса на родната публика към анимационните продукции, особено тези в триизмерен формат, се е увеличил значително и затова съвсем не е изненадващо, че най-успешното заглавие в България за календарната 2012-та година е всъщност анимирана продукция. С впечатляващите си приходи от 2,680,371 лева високобюджетната анимация на 20th Century Fox ”Ледена епоха 4: Континентален дрейф” се превърна в безапелационния лидер в миналогодишния роден бокс офис. Остави далеч зад себе си очаквани и силно рекламирани заглавия като ”Черният рицар: Възраждане”, ”007 координати: Скайфол” и ”Отмъстителите 3D”. Четири от филмите в българския топ 10 за 2012-та година са анимационни продукции, а седем от заглавията се разпространяваха в триизмерен формат. За съжаление, и въпреки подновения интерес към родното кино през изминалите няколко години, в миналогодишния топ 10 няма българско присъствие.Благодарение най-вече на успешния ”Ледена епоха 4” студиото 20th Century Fox е лидер в класацията за филмовите компании с най-печеливши продукции в България. Втората позиция е заета от Сони Пикчърс, а гиганта Уолт Дисни е на трето място. Пет от заглавията тръгнали по кината през 2012-та година могат да се похвалят с приходи от над един милион лева и само едно от тях (“007 координати: Скайфол”) не се разпространяваше в триизмерен формат – факт, който за пореден път потвърждава силния афинитет на българина към 3D-продукциите.Ето и списъка с десетте най-успешни филми в България за календарната 2012-та година (уточнение: някои от филмите продължават да трупат приходи, но в случая се отчита единствено постигнатото през календарната 2012-та година – от 1-ви януари до 31-ви декември):1. ”Ледена епоха 4: Континентален дрейф” - 2,680,371 лева. Общи световни приходи - 875,238,162 долара.В Съединените щати поредицата ”Ледена епоха” никога не е поставяла бокс офис рекорди, но изключително силния интерес на зрителите извън границите на Северна Америка продължава да изненадва анализаторите и филмовите продуценти. 80 процента от световните приходи на триизмерния ”Ледена епоха 4” са натрупани извън САЩ, а що се отнася до България филма безпроблемно се справяше с конкуренцията в продължение на няколко седмици. Със сигурност може да се каже, че ”Ледена епоха” е една от най-известните и гледани поредици в България и огромния успех на четвъртата част едва ли скоро ще бъде подобрен от друга анимационна продукция.2. ”Хобит: Неочаквано пътешествие” - 1,578,030 лева. Общи световни приходи - 831,844,187 долара.Важно е да се отбележи, че филма на Питър Джаксън все още се върти по българските и световни киноекрани и приходите му ще продължат да се увеличават. До последния ден на календарната 2012-та година “Неочаквано пътешествие” е натрупал напълно задоволителните 1,578,030 лева, което за пореден път потвърди интереса на родната публика към високобюджетните приключенско-фантастични продукции. Връзката на лентата с доста популярната по родните ширини трилогия “Властелинът на пръстените“ също й помогна в борбата за зрители, а предварителната рекламна кампания бе една от най-силните на годината. 3. ”007 координати: Скайфол” - 1,192,272 лева. Общи световни приходи - 1,024,193,213 долара.23-ят филм за Джеймс Бонд се превърна в едно от малкото заглавия на изминалата година, които определено надминаха предварителните очаквания по отношение на бокс офиса не само в САЩ и Англия, но и в България. Родната публика превърна лентата с Даниел Крейг в най-успешното заглавие за Бонд сдобило с кино-разпространение в България. Любопитно е да се отбележи, че “Скайфол” е единствения от петте филми с приходи от над един милион лева, който не разчиташе на по-скъпите билети за триизмерни прожекции. 4. ”Отмъстителите 3D” - 1,157,711 лева. Общи световни приходи - 1,511,757,910 долара.Филмът на Джос Уедън е своеобразно продължение на няколко успешни комиксови продукции и успехът му по родните киноекрани беше напълно очакван. Освен това лентата разчиташе и на звездния си актьори екип съставен от едни от най-популярните изпълнители в момента. В световния бокс офис ”Отмъстителите 3D” остави зад себе си всички останали филми от 2012-та година и се превърна в третата най-успешна продукция на всички времена (след “Аватар” и Титаник”).5. ”Храбро сърце” - 1,062,453 лева. Общи световни приходи - 535,379,132 долара.Българската публика винаги е подкрепяла скъпите анимационни продукции, особено тези в триизмерен формат, и “Храбро сърце” не бе изключение. Лентата на студиото Пиксар беше предшествана от добра реклама и след премиерата й интереса на публиката не спадна в продължение на един месец. Представянето на филма е още по-впечатляващо като се вземе в предвид факта, че за разлика от първите четири заглавия в топ 10 той не е продължение или част от вече изграден франчайз. 6. ”Диктаторът” - 835,563 лева. Общи световни приходи - 177,547,352 долара.Въпреки скромното си представяне в световен мащаб ”Диктаторът” привлече в българските киносалони изненадващо голям брой зрители и в крайна сметка се превърна в най-успешната игрална комедия на годината в България. Филмите със Саша Барън Коен винаги са имали своята публика, но едва ли някой е очаквал, че “Диктаторът” ще постигне такъв успех в българските киносалони. Лентата остави в сянката си по-скъпи заглавия като ”Тъмни сенки” и ”Бойни кораби” и потвърди за пореден път значителната популярност на Саша Барън Коен сред младата българска публика.7. ”Джон Картър: Между два свята” - 827,687 лева. Общи световни приходи – 282,778,100 долара.Триизмерната лента на Андрю Стантън се превърна в един от най-сериозните бокс офис провали на всички времена в световен мащаб. На фона на всичко това приходите на филма в България са доста прилични, което е поредния показател за това, че родната публика не се влияе от представянето на дадено заглавие в останалата част от света. Като основни фактори за доброто постижение на ”Джон Картър” по тукашните киноекрани могат да бъдат изтъкнати стабилната реклама и факта, че публиката определено харесва да гледа приключенско-фантастични филми на голям екран в 3D-формат.8. ”Чудната петорка” – 787, 710 лева. Общи световни приходи - 279,035,093 долара.Анимацията тръгна по кината в разгара на еуфорията около последната част от поредицата ”Здрач”, но това не й попречи да натрупа добри приходи и в крайна сметка дори остави зад себе си вампирската история за влюбените Едуард и Бела. ”Чудната петорка” все още се върти по кината и увеличава приходите си, а коледната му тематика определено помогна в борбата за зрители преди няколко седмици. Благодарение на постижението си филма се нареди сред най-успешните оригинални заглавия на 2012-та година.9. ”Хотел Трансилвания” - 760,470 лева. Общи световни приходи - 316,226,758 долара.Предварителните очаквания относно бокс офис представянето на озвучената от Адам Сандлър и Селена Гомес продукция не бяха особено големи, но родната публика за пореден път доказа, че поне що се отнася до България никоя триизмерна анимация не трябва да бъде подценявана. Доброто представяне на ”Хотел Трансилвания” и в останалата част от света беше причината от студиото Сони Пикчърс да обявят, че лентата ще се сдобие с директно продължение.10. ”Черният рицар: Възраждане” - 757,535 лева. Общи световни приходи - 1,081,041,287 долара.Силно дискутирания и рекламиран филм с Крисчън Бейл очаквано донесе стабилни приходи от световното си киноразпространение и въпреки, че е на последната позиция в българския топ 10 представянето му може да бъде сметнато за успешно. Лентата на режисьора Кристофър Нолан не се пребори с конкурентния ”Отмъстителите 3D”, но все пак се представи по-добре в България от ”Невероятния Спайдър-мен”, който дори разчиташе на по-скъпите цени за триизмерни прожекции. ”Възраждане” е последната част от Батман-трилогията на Нолан и въпреки, че не постави рекорди в родния бокс офис филма се счита за задоволителен успех.Сред по-известните заглавия, които не намериха място в топ 10 са ”Здрач: Зазоряване - част 2”, ”Непобедимите 2”, ”Тъмни сенки”, ”Бойни кораби”, ”Невероятния Спайдър-мен”, ”Мадагаскар 3”, ”Игрите на глада”, ”Мъже в черно 3”, ”Снежанка и ловецът”, ”Гневът на титаните”, Американски пай: Отново заедно” и ”Заразно зло: Възмездие”. ... още »
Фаворитът от Сан Себастиан 2012 ще зарадва премиерно българската публика на 17-ия София Филм Фест 2013Най-новата кинотворба на Франсоа Озон „В къщата” спечели „Златна раковина” и Наградата на журито за сценарий от фестивала в Сан Себастиан и наградата на ФИПРЕССИ от МФФ Торонто 2012. Филмът е включен в програмата „Големите награди” на София Филм Фест 2013.„В къщата” разказва историята на 16-годишен тинейджър, чието ангелско излъчване прикрива трескаво желание да моделира реалността според собствените си фантазии, а противоречивото му отношение към заобикалящите го хора, които превръща в персонажи на една паралелна реалност, много напомня на самия Франсоа Озон. Актьорският екип, очаквано за филм на Озон, отново е впечатляващ – ролите са поверени на Фабрис Лукини, Ернст Юмхауер, Кристин Скот Томас и Еманюел Сение.Клод е ученик в гимназия в парижко предградие, където г-н Жермен (Фабрис Лукини) е учител по литература. Домашното „Разкажете как прекарахте края на седмицата” провокира началото на поредица текстове, в които юношата описва как се е вмъкнал с измама в дома на свой съученик. Тъй като собствената му семейна среда е далеч от мечтите, Клод е впечатлен от „нормалното” семейство на Рафаел и особено от излъчването „жена от средната класа” на майката на Рафаел (Еманюел Сение). С всеки следващ разказ Клод разкрива малко повече, като постепенно променя текстовете си според изискванията на г-н Жермен, а истиността на фактите влиза в конфликт с безкрайните възможности на писателската фантазия...Франсоа Озон предизвиква интелектуален световъртеж, провокиран от въпросите за границата между реалността и фикцията. Филмът, пропит ту с лека, ту с жестока ирония, е екранизация по испанската пиеса „Момчето от последния чин” на Хуан Майорга. На въпроса, защо е променил заглавието на пиесата, Озон обяснява: „То акцентираше върху синдрома „учениците от последните редове”, които обикновено са различни, открояващи се от останалите, често талантливи и неприспособими към социалния живот. Но за мен това беше само част от темата, защото тук всички персонажи са важни, а къщата наистина е сърцето на историята, както в много от предишните ми филми и така новото заглавие се наложи съвсем естествено”. „Връзката учител-ученик беше това, което ми допадна веднага в пиесата – споделя още Франсоа Озон. – Сякаш биха могли да се възприемат едновременно и гледната точка на учителя, и тази на ученика, докато предаването на опита обикновено е от възрастния към юношата, а тук сякаш протичаше и в двете посоки. Чрез двойката Жермен – Клод е представена необходимата двустранност за всеки творчески акт: издател и писател, продуцент и режисьор, също читател и автор или зрител и кинематографист. Веднага щом прочетох пиесата почувствах възможността, която ми се предоставя да говоря индиректно за моята работа, за киното, откъде идва вдъхновението, какво представлява един творец, един зрител.”Според Кристин Скот Томас „филмът поставя сериозни въпроси, по един простичък и забавен начин. Ако режисьорът беше друг, можеше да се получи трагедия, но Франсоа притежава необикновено чувство за хумор.” Фабрис Лукини добавя детайли за творческата атмосфера: „С Франсоа се работи много приятно. Той има специфичен подход по време на снимките, напълно се потапя в действието, сам конструира кадъра и непрекъснато е зает зад камерата. Атмосферата на снимачната площадка е необикновена – той създава наситеност, избягвайки прекалените разсъждения, защото не е човек на приказките, а на действието. Озон „връща жеста” с коментари като „Фабрис обича да работи, да репетира, понякога – докато ти се завие свят, а за един режисьор е идеално да има толкова отдаден актьор, готов да служи на ролята си” и „ролята беше забавна за Кристин. С нея се работи много лесно, преоткрих удоволствието, което изпитвах от работата си с Шарлот Рамплинг – намирам, че двете често говорят със сходна интонация. Освен това двойката, която сформираха двамата с Фабрис, се получи доста добре, интелектуалната им спойка, химията, дребните жестове на нежност, всичко изглеждаше много достоверно.”Основната програма на 8 Международен София Филм Фест през 2004 година беше закрита с премиерната прожекция на „Басейнът”, а през 2005 следващият филм на Франсоа Озон „5х2” отново присъстваше във фестивалната програма със специална гала. В програмата на 9-ия София Филм Фест беше включена и специална ретроспектива на режисьора с представяне на още 6 негови филма – „Ситком”, „Престъпни любовници”, „Капки вода върху горещи камъни”, „Под пясъка”, „8 жени” и „Басейнът”. Фестивалната публика с радост сподели удоволствието от срещата с творбите на един от най-стойностните режисьори на „новото европейско кино”. Традицията продължи и през 2007 година, когато на 11-ия София Филм Фест беше представен следващия филм на Озон – „Време за раздяла”, а през 2010 година на 14-ото издание на фестивала българската публика успя да види още една от неговите творби – „Убежище”.„В къщата” е 13-ият пълнометражен филм на Франсоа Озон и възможност да предостави „по-човешка” роля на Фабрис Лукини след „Трофейна съпруга” (2010) (в която след арестуването на деспотичния съпруг индустриалец, съпругата домакиня се превръща в делова жена). Темата за къщата като „сърцето на историята” ни препраща към „Убежище” (2009), където млада жена търси втори шанс в провинцията. Темата за обикновеното необикновено момче и за писателския потенциал ни връщат още назад към “Ricky” (2008) и “Angel” (2007). Мотивите за самотата и чувството за отхвърленост ни дават повод да си спомним „Време за раздяла” (2005), с драмата за самотата в последните дни от живота на 30-годишен фотограф, внезапно научил, че е болен от рак. Експериментът с възможните пътища и граници на реалността напомнят за фрагментите от живота на една двойка, разказа за нещата, които събират и разделят един мъж и една жена в „5х2” (2004), а делничният съспенс – за трилър-усещането на „Басейнът” (2003). Творческият подход в екранизацията на театрална пиеса ни връща още по-назад, към „8 жени” (2002), а сравнението, което Франсоа Озон прави на Кристин Скот Томас и Шарлот Рамплинг, както и темата за смъртта препращат към „Под пясъка” (2001). Корени на двусмислените отношения учител-ученик откриваме в „Капки вода върху горещите камъни” (2000). А върху жестокостта и иронията Озон работи още в „Престъпни любовници” (1999) и „Ситком” (1998).Франсоа Озон е роден в Париж през 1967 г. Отгледан като най-голямото от четири деца в семейството на преподаватели в католическо училище, той е страстен почитател на киното още от юношеските си години. Първоначално се интересува от актьорския занаят и се появява като статист в няколко филма, но след това се насочва към режисурата, взима от баща си неговата камера super 8 и започва да снима. От 1988 прави късометражни филми, които му спечелват популярност във професионалните среди. Най-известният сред тях е “Une robe d'été” (1996), историята на една ваканционна любов между млада испанка и юноша гей. Завършва кинорежисура във FEMIS. Снима късометражни филми на super-8, 16 мм и 35 мм, много от които са селектирани за международни фестивали. След 10 години трупане на опит в късометражното кино, Озон дебютира с пълнометражния филм „Ситком” (1998), представен в „Седмицата на критиката” на Кан 1998. През следващите години филмите му са отличени на различни фестивали. Франсоа Озон е член на журито на Берлинале 2012.Озон заявява особеното си отношение към актрисите: „Предпочитам да работя с актриси, отколкото с актьори. Жените са по-умни, по-изтънчени и интелигентни. Те са по-смели и, което е най-важно, актрисите често се решават на такъв риск, на който не би се решил никой актьор. С мъжете е по-трудно – те се страхуват да проявят своето женско начало и затова трудно се подчиняват, особено на мъж-режисьор.” Озон често подлага героите си на различни изпитания, поставя акцент върху сексуалността, разчита безусловно на силата на актьорската игра. Не обича излишните любезности и на терен е по-скоро жесток, като се води от принципа, че в киното всичко е позволено, за разлика от реалния живот.Почитателите на стойностното европейско кино ще имат възможност да се срещнат с най-новата творба във филмографията на Франсоа Озон „В къщата” на 17-ия София Филм Фест през март. ... още »
Сюжетът на комедийният екшън "Нежна полиция", описван като комбинация между “Внедрени в час” и “Ченгета в резерв”, разказва за обтегнатите отношения между винаги изнервена агентка на ФБР (Сандра Бълок) и полицайка от Бостън (Мелиса Маккарти), разчитаща на необикновени методи за разкриване на престъпленията. Премиера в България: 05.04.2013Нецензуриран трейлър >> ... още »
Известни личности и роми заживяват заедно на екранСъвсем скоро Нова ТВ ще предложи на зрителите един интересен социален експеримент, който ще провокира и ще разсмива. „Шатра” е името на най-новия реалити формат, който ще стартира в ефира на Нова ТВ, а уникалното в него е, че ще събере под един покрив известни български личности с четири големи ромски фамилии. „Шатра” ще забавлява зрителите, като в същото време ще разкрива начина на живот на ромите в България, неговата пъстрота, простота, веселие и проблеми. В рамките на няколко дни БГ звезди ще трябва да живеят в ромската общност, като се съобразяват с правилата, обичаите и реда в семейството Първите, които ще влязат в „Шатра“, са попмузикантът и артист Любо от „Те“, режисьорът, сценарист и актьор Андрей Слабаков и ко-водещата в „На кафе“ Диляна Маринова-Джуджи. Реалити форматът ще поднесе много необичайни и комични ситуации, музика, танци, напрежение, драматични моменти и не на последно място, ще разкрие могат ли известните личности да живеят с ромските си домакини под един покрив и на какво могат да се научат един друг.Продуцент на предаването е продуцентска къща „Паприка Латино“ („X Factor”, „Черешката на тортата”, „Фермер търси жена”). За първи път „Шатра” се излъчва в Румъния, където постига изключителен успех, а след това в Сърбия. Какво ще се случи, когато четири ромски фамилии посрещнат българските звезди, какво ще вземат един от друг – чаша сол или чаша захар, предстои да разберем скоро с „Шатра” по Нова ТВ.Интересни факти за ромската Нова година:• Вечерта на 13-ти срещу 14-ти се събира цялото ромско семейство. Приготвят се птица с ориз или с кисело зеле, баници, баклави, правят се и сарми. • По-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. • Стопанинът разчупва питката, в която има паричка и едва след това сядат около трапезата. • Вярва се, че през нощта идва Банго Васил, закрилникът на ромите.• На сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.• На 14-ти януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че такава ще бъде и цялата Нова година. ... още »
Кришнан Гуру-Мърти (Канал 4): Поздравления за филма. Защо искаше да направиш филм за робството. С желанието да направиш уестърн ли дойде тази идея?Куентин Тарантино (КТ): Винаги съм искал да изследвам робството в някой филм. Винаги съм искал да го изследвам, но причината, която ме накара да допра химикала в листа е да дам на афро-американските мъже – уестърн герой. Да им дам един готин фолклорен герой, който има възможността да си отмъсти – кръв за кръвта.КГМ: И това е момента с отмъщението. То необходимо ли е за историята?КТ: За тази история, в която разказвам за бялата расистка класа, извършваща геноцид – да, отмъщението е важно – то е причината, поради което го правя. Вместо просто да разкажа нещата по исторически, където това се е случило, онова се е случило и т.н.КГМ: Значи не можеш да бъдеш изненадан от противоречията, които филма предизвиква?КТ: Не мисля, че изобщо може да се направи филм за робството в Америка, който да не е противоречив.КГМ: Много ли си разочарован от някои от отзивите. Примерно на Спайк Лий ... ?КТ: Няма как да съм по-доволен от отзивите за този филм. Те са фантастични.КГМ: Предполагам, че това дава добра гласност за филма ...КТ: Не, не, не, не. Създава се един добър дебат. Аз съм отговорен за това, че хората говорят за робството в Америка по начин, по който не са го правили от 30 години.КГМ: Но би трябвало да си загрижен за това, че филма ти може да се отдели от останалата ти кариера като филм скастрен от много повече хора.КТ: Не е скастрен от повече хора. Това, което казваш не е точно.КГМ: Аз не казвам, че е. Просто питам, дали си загрижен?КТ: Сега точно не говоря за филма. Казвам, че в момента се води диалог между хората относно робството, а това не се е случвало скоро. Това е тема, за която хората се страхуват да говорят. А сега, заради този филм, хората не се страхуват да говорят за робството. Те говорят. Някой е харесал филма и пише рецензия. Особено днес с Интернета, всеки който иска може да говори публично. Това не е било възможно преди. Така че сега някой харесва филма и пише рецензия за него. В коментарите се виждат хора, който не го харесват – и те нападат автора. Някои хора, които не харесват филма правят блог за това, а други, които го харесват – ги нападат в коментарите. Това е диалог.КГМ: Нека да те питам относно насилието. Знаеш, всеки знае, че ти правиш филми с насилие и харесваш филмите с насилие. Защо обичаш да правиш филми с насилие?КТ: Ммм ... Не знам, това е все едно да питаш Джъд Апатоу: „Защо обичаш да правиш комедии?”КГМ: Наслаждаваш се много на това? Или просто ти харесва? Или ...КТ: Това е ... мисля, че това е добро кино. Считам го за добро кино. Стоиш в киносалона, където тези сцени с пречистващо насилие се развиват. Говоря за пречистващото насилие. Има два вида насилие в този филм. Бруталността, насилието върху робите. Никой в Америка не е третирал тази тема в такава степен, в каквато аз го правя. Показвам, че в Америка е имало два холокоста. Това е единият от тях. В киното, вече сме се занимавали с холокоста на американските индианци. Но не сме се занимавали с гибелните аспекти на търговията с роби. Моят филм показва това. А след това идва пречистващото насилие на Джанго, който си отмъщава – кръв за кръвта.КГМ: За това ли мислиш, че хората обичат да гледат жестоки филми – хора, който по никакъв начин не са жестоки или извратени, но за тях е приемливо да отидат на кино и да се наслаждават на насилието.КТ: Ами да, това е филм. Това е фантазия. Това е фантазия – а не истински живот. Това е фантазия. Отиваш на кино и я гледаш. Все едно да отидеш на кино и да гледаш кунг-фу филм, в който един човек напада други 100 в даден ресторант. Това е развлечение!КГМ: Но защо си толкова сигурен, че няма връзка между това човек да се наслаждава на филмовото насилие и това – да се наслаждава на действителното насилие?КТ: Не искам ... няма да ти кажа, защо съм толкова сигурен. Не ми задавай подобен въпрос – няма да се хвана на въдицата ти. Отказвам въпроса ти.КГМ: Защо?КТ: Защото отказвам въпроса ти. Аз не съм ти роб и ти не си ми господар. Не можеш да ме караш да играя по свирката ти. Не съм маймуна.КГМ: Не мога да те накарам да отговориш на каквото и да е. Просто ти задавам интересен въпрос.КТ: А аз казвам ... аз отказвам да ти отговоря.КГМ: Добре, аз просто те питах защо. Няма проблем. Но виж сега, Джейми Фокс казва: „Не можем да обърнем гърбовете си и да кажем, че насилието във филмите, че всичко това което правим ...КТ: Тогава трябва да говориш с Джейми Фокс относно това. А мисля, че той е някъде тук, така че можеш да го направиш!КГМ: С удоволствие бих го направил, но ... интересно е, че вие имате различно мнение по въпроса, а аз просто искам да изследвам тези мнения.КТ: Аз пък не искам! Защото съм тук да продам филма си. Това е реклама за филма – нека не бъркаме нещата.КГМ: Значи ти не искаш да говорим за нищо сериозно?КТ: Не искам да говоря за това, за което ти искаш да говорим. Не искам да говоря за последиците от насилието в киното. Не искам ... причината, поради която не искам да говоря за това е, че вече съм казал всичко каквото имам да казвам по въпроса. Ако някой се интересува от мнението ми по въпроса – може да провери в Гугъл и да види всичко което съм казал през последните 20 години по въпроса. Не съм променил мнението си ни най-малко.КГМ: Не, но не си се аргументирал достатъчно добре.КТ: Работата ми не е да се аргументирам.КГМ: Не, но моята работа е да се опитам и да те накарам да го направиш.КТ: А аз ти затварям плювалника!КГМ: Това е изцяло твое ... това е изцяло твое право.КТ: Това е реклама за филма ми.КГМ: Да, но моята работа включва и това да се опитам да изследвам сериозни теми.КТ: Ами ... аз те приканвам да изследваш сериозни теми, но не и неща, за които вече безброй пъти съм говорил.КГМ: Ами ... насилието заема толкова голяма част във филмите ти и това е една приятна част от филмите ти за много хора. Точно поради тази причина отварям тази тема. Защото както знаеш, сега се намираме в много деликатен момент. Вице-президента се обръща към хората от филмовата индустрия, относно насилието в отговор на ...КТ: И ти знаеш какво е мнението ми по въпроса.КГМ: А то е, че няма връзка между нещата.КТ: Да.КГМ: Но ти не си казал защо мислиш, че няма връзка.КТ: Не е твоя работа какво си мисля аз!КГМ: Ами ... моя работа е да те попитам защо мислиш така, защото ...КТ: А аз казвам не! Затварям ти устата.КГМ: Но ти имаш отговорност като кинотворец, разбира се, да обясниш защо ...КТ: Не, нямам никаква отговорност към теб да обяснявам нещо, което не искам.КГМ: Не към мен, но към публиката, към твоите фенове. Нали знаеш, хората, които се интересуват от това което правиш.КТ: Те знаят, те са наясно с мнението ми. Обяснил съм го вече. Обяснил съм и точно това, за което ти говориш. Просто няма да го кажа за теб.КГМ: Защо?КТ: Защото не искам, защото вече съм го правил. Говорил съм по този въпрос много пъти през последните 20 години. Просто отказвам да се повтарям отново и отново само защото ти искаш да го направя за теб и за твоето предаване. И за вашия рейтинг.КГМ: Ами не, не е за нашия рейтинг. Става въпрос ...КТ: Да, точно за това става въпрос. Става въпрос за това аз да кажа тези неща за теб, за твоето шоу – това шоу, точно тук и сега.КГМ: Ами виж, това е ново предаване, не е филмово предаване, така че разискваме сериозни теми. Това е разликата.КТ: Точно така. Но ти искаш от мен да направя това, което вече съм правил преди и аз отказвам.КГМ: Добре. Това си е твое право. Нека да те питам нещо друго. Наскоро, в интервю за Плейбой, ти каза, че филмовите режисьори не стават по-добри с годините. Ти ставаш ли по-добър с годините?КТ: Смятам, че не стават по-добри, когато остареят. Мисля, че все още съм в добро състояние ... надявам се. Хората трябва да определят това. Нали?КГМ: Аз се наслаждавам на филмите ти, вероятно няма да ми повярваш. Просто ми е интересно какво мислиш ... КТ: Имам усещането, че ... правенето на филми ... режисьорите са като боксьорите. Те имат своето време. Надявам се, че аз съм от вярната страна от времето ми. Но в определен момент, боксьора започва да губи.КГМ: И въпроса е да разбереш кога този момент е дошъл.КТ: Да, въпроса е да знаеш кога да оставиш ръкавиците. Или в моя случай – мегафона.КГМ: Куентин Тарантино, благодаря ти много.КТ: И аз благодаря.превод: Стефан ДимовВидео-интервюто можете да видите ТУК ... още »
