от Мариана Иванова
Някой беше казал, че чувството за хумор е 90 % мисъл и 10 % талант. Съгласна съм с тези проценти. Няма как един човек ако е ограничен да може да поеме шега и съответно да отговари със същото.
А няма нищо по-тъжно от това да сте оперирани от възможостта да се засмеете на нечия иронична забележка. Животът е и без това е сложен и сериозен, за да не можем да се възползваме от лукса да го приемаме с шеговито намигване.
 Тази седмица е премиерата на българския филм “Хиндемит” на режисьора Андрей Слабаков. Не мога да разбера аз ли нямам чувство за хумор или той. Защото ако е първото аз дълбоко не разбирам неговото. В неговия комедиен фарс става дума за две семейства, които се съревновават помежду си във всичко - във вещите и дрехите, които имат, начина по който правят любов и в рекламираните отвари, които си приготвят. Обичат се достатъчно, за да започнат неистово да се мразят.
 В тази “трагикомедия на абсурда” всичко като че ли е много вярно. Всеки от нас може да намери нещо от своето ежедневие и лудост или от това на съседа. Но има нещо(а), което пречи да сме удовлетворени от това, което наблюдаваме в “Хиндемит”. И което ни пречи да го харесаме. Дали е историята или начина й на разказване, или жанра, или ролите на Малин Кръстев, Валенин Танев, Тончо Токмакчиев и др., които не става ясно защо се появяват и изчезват, а ние оставаме в недоумение и в търсене на отговора, какво се опитваше да ни каже автора.
 Това което наистина може да адмирирате след края на филма обаче са изпълненията на актьорите в главни роли - Ернестина Шинова и Деян Донков. Те играят по две роли и то доста убедително. Кого всъщност го интересува да гледа на кино нещо, което споделя живота му или по-скоро кошмарите му вече повече от 15 години.
На никой не му се гледа това, от което се опитва да избяга. Гледа му се нещо смешно или нещо смислено. Но “Хиндемит” не е нито едно от двете. Не е естествено да се набутва очите на хора абсурдът, който ни заобикаля отвсякъде и непрекъснато ни напомня за това, че ни е оградил със зид, който е невъзможно да прескочим. Може или да се натъжите или да се ядосате след такъв филм. Нито едно от двете състояния не ви носи положителна енергия. Спестете си го.
Още рецензии
• Малко истинска любов
• Бонд, Астън Мартин, Крейг. Една невероятна комбинация
• Спасение дебне отвсякъде българското кино
• Руси амбиции и неволи
• Правителството като Биг Брадър
• Дебилни братя
• Революционно събуждане в чернобяло
|
