"Хайде, че не е за телефон..." Колко пъти миналите през онова време, (уж) свършило с падането на Стената, казвахме фразата и превключвахме на безобидни теми, безинтересни за незнайния "трети" в разговорите ни. В готовия от 2010 и излизащ сега "Зад кадър" я казва елитна сценаристка, дъщеря на генерал от КГБ, съпруга на талантлив режисьор, конформист. Големият брат тогава не беше телевизионно риалити, а 24-часова действителност, слушаше всичко и всички, от горе до долу. Слушането бе малкият проблем, управляването на животите, бавното отучване от самата потребност за свобода, свикването с ненормалността като нормалност беше големият.
За това време разказва интелектуалната драма на Светослав Овчаров - един филм повече за "мислещата", отколкото за "чувстващата" част от публиката. По-малката част за съжаление. Започва с надпис "по действителен случай". Случаят е личната съдба на големия български оператор Христо Тотев ("Осъдени души"). Става дума за пречупването му да подпише декларация за доброволен доносник на Държавна сигурност. Процеса Овчаров проследява със средствата на оценъчно-разсъдъчното, не на емоционално-въвличащото кино. Не очаквайте инжекциите с трилър и мелодрама от образеца по темата, германския "Животът на другите". На масата режисьорът слага тезата си и после я облича в драма с актьори. Това е възможен подход към темата и трябва да уважаваме избора му на средства. Още повече те са положени талантливо и са издържани в единен стил (оператор Рали Ралчев, сред художниците Георги Тодоров) от първия до последния кадър. Поканени сме не на съпреживяване, а на замисляне - като в пиеса на Брехт.
Известен оператор (Иван Бърнев) е в най-силните си години, за него се борят най-добрите режисьори. От цинични таланти със съсипано здраве (Пламен Масларов) до галеници на елита (Валентин Ганев) от кръга на Людмила Живкова, със споменатата съпруга сценаристка (Койна Русева), разчистваща като булдозер кариерата на мъжа си. Операторът има обичаща го съпруга (Касиел Ноа Ашер) и белодробно болен син. Синът и съпругата отиват на лечение в Западен Берлин при германската баба (Цветана Манева) на момчето. Детето магически оздравява от новия въздух, за него там е по-добре, но операторът може да снима филмите си само тук, там е никой. Колебанията му са подходящ материал за бърз колегиален донос (в механизмите на действие на системата Овчаров е безпощадно точен документалист). Завърта се машината за следене и манипулиране.
Живата съдба на човека се превръща в затворено между две папки дело "Оператора". За пълненето на папката отговаря човек - винт (Красимир Доков) от голямата репресивна машина. Когато няма нищо за съобщаване, на обекта се приписват измислени намерения, за да се имитира дейност и да се оправдае самото следене. Обработват се "сигнали" по линия "интелигенция", прокрадва се страшната дума "невъзвращенец", окраската (техен жаргон) е "подозрителни връзки с чужденци". Перверзността на заниманието на следящия Овчаров подчертава с поставянето до него на хубава млада сътрудничка (Гергана Плетньова), фанатичен войник на партията. Двамата на пода в сивия кабинет играят белот по бельо и бодат салам от вестник в дългите нощи на безсмисленото си дежурство, горе магнетофонът със записвания живот на оператора се върти с поставени листчета на щекотливите моменти, например споменаването на името Людмила.
Някак спокойно, без външни актове на насилие, естествеността е превзета отвътре. Силата на филма е в обективирането на този процес и интелектуалното ни ангажиране с него. Вирусът на следенето поразява следените, те губят невинността си, разпадат се бавно в чувство за вина. Овчаров поема риска да редува състояния, а не действия, губейки по този начин масовия зрител, но оставяйки главната си теза естетически "незамърсена". Има дори смелостта да я сложи като финален надпис на филма, завършващ в сегашно време: "30 години след събитията, разказани във филма, и 20 години след падането на Берлинската стена политиката, икономиката и нравствеността в България продължават да се определят от хората на бившата Държавна сигурност." Подписваме се под това.
„Зад кадър” - най-новия филм на режисьора Светослав Овчаров, по сценарий, разработен от него и Христо Тотев, беше награден на един от най-престижните филмови фестивали в света – в Кайро.
Филмът спечели вчера Наградата за режисура и Наградата на ФИПРЕССИ. В респектиращата колекция от награди за българското кино се включиха и призове от най-авторитетния фестивал в Африка и Близкия Изток!
След като откри 14-ия София Филм Фест и участва с успех в Пусан, „Зад кадър” беше показан в международната конкурсна програма на Кайро заедно с още 16 филма от цял свят – Аржентина, Египет, Франция, Гърция, Унгария, Индия, Ирландия, Италия, Филипините, Полша, Румъния, Русия, Словения, Швейцария и Турция.
Международното жури на завършилия вчера фестивал беше съставено от 11 души, председателствано от легендарния мексикански режисьор Артуро Рипстейн. Едно от условията, фигуриращи в правилата на Международния филмов фестивал в Кайро, не разрешава на журито да присъжда повече от ДВЕ награди на един филм от състезателната програма. „Зад кадър” е единственият филм, получил две награди на фестивала!
Фестивалът в Кайро е единственият кинофестивал в Близкия Изток и Африка, признат от FIAPF (Международната Федерация на Асоциациите на филмовите продуценти) в т.нар. категория А, в която влизат най-утвърдените фестивали в целия свят.
Подредени според позицията си в годишния календар, това са Берлин, Кан, Шанхай, Москва, Карлови Вари, Локарно, Монреал, Венеция, Сан Себастиан, Варшава, Токио, Мар дел Плата, Кайро. Първото издание на фестивала е през 1976 г. и досега сред призьорите са били Елизабет Тейлър, София Лорен, Клаудия Кардинале, Питър О’Тул, Катрин Деньов, Марчело Мастрояни, Кристофър Лий, Джина Лолобриджида, Морган Фрийман, Джон Малкович, Микеланджело Антониони, Елия Казан, Ванеса Редгрейв, Оливър Стоун, Омар Шариф и много други.
„Зад кадър”, продукция на Гала Филм с подкрепата на МЕДИА и НФЦ, в копродукция с БНТ и Ню Бояна Студио. Заснет майсторски от Рали Ралчев, филмът е по досието на оператора Христо Тотев, разработван от Държавна сигурност и разказва историята на филмов оператор неговата съпруга, разделени от Желязната завеса – тя е избягала с детето им в Западен Берлин, а той е останал в България.
Тя вярва, че само там детето им ще бъде здраво. Той не може без любимата си работа. Снима с най-добрия режисьор, част от партийната върхушка. Служителите на Държавна сигурност педантично наблюдават оператора. Телефонните разговори на семейството се подслушват, писмата им се отварят. Близките му отношения с хората от властта го правят още по-подозрителен.
Тайните служби смразяват отношенията в семейството. Чувствата между съпрузите преминават през любов, отчуждение и омраза. Когато могъщите партийни покровители на оператора рухват, той загубва всичко, което е обичал – семейството си, работата си, смисъла на живота си. Трийсет години по-късно операторът снима историята на своя живот. Онези, които са го преследвали навремето, днес режисират филма.
Наградите на „Зад кадър” са поредното заслужено признание за успехите на новото българско кино, което през последните години се сдоби призове от най-престижните световни фестивали, включително и номинация за "Оскар".
