Казват, че трябва да се учим от по-възрастните и по-мъдри хора. Вярно е, че опитът е много важен. Понякога обаче трябва да се оставим на свежите и новаторски идеи на по-младите. Те са необременени от идеите, още предвкусват живота и трябва да им се дава шанс. Доверете се на по-младите!
Това казва и младият актьор на Модерен театър – Явор Бахаров. А на него със сигурност можете да се доверите. Той е роден в столицата и тази година е завършил НАТФИЗ в клана на проф.Пламен Марков и Ивайло Христов. Може би фамилията му ви звучи познато? Разбираемо е, защото той е брат на актьора Захари Бахаров. И вече гони неговата слава...
Яворе, как реши да се насочиш към театъра?
Когато завърших, заминах да уча в Истанбул, но там трябваше да уча езика, беше трудно и в последствие се отказах. Когато се върнах в София, брат ми вече играеше в театъра. Отидох на няколко представления, но още се чудех с какво да се захвана. Един приятел ми каза: "Защо не пробваш и ти да играеш?". И така се реших... Отидох в Театралната студията "Бончо Урунов", където се подготвях няколко месеца и след това кандидатствах. В НАТФИЗ вече започнах да гледам на нещата професионално и разбрах колко е сериозна работата в театъра.
Сега, след като завърши, как възприемаш театъра? Какво ти дава той?
Ами смятам, че гледам по-скоро професионално на играта в театъра. Той ми дава много неща, но най-вече удовлетворение. Виждам, че в това, с което се занимавам, има смисъл. Имам много приятели, които все още не са намерили своя път, а пък аз вече съм открил призванието си. Хубаво е да ходиш на работа с усмивка и да се връщаш с усмивка, а това ми се случва често.
Дебютът ти на професионална сцена в "Самотният запад" ли беше?
Не, имахме едно представление – "Пухеният" в Сатиричния театър. В НАТФИЗ ни учеха, че дори дипломните представления са на професионално ниво. Вече сме ходили по много фестивали в Москва, във Варшава и т.н., обиколили сме много градове в България и точно тогава съм се калил и съм добил опит.
Каква беше първата ти мисъл, когато прочете тази пиеса?
Мислих си, че е готина. Тя е на Мартин Макдона. Той е много добър автор. Казах си, че са ми дали хубава роля и че съм късметлия, защото ще мога да я изиграя. Радвах се, че са ми гласували доверие. Надявам се представлението да има публика и хората да го харесват. Също така ние да се усъвършенстваме в играта си.
А героят ти в "Самотният запад" има ли нещо общо и близко до теб самия?
Ами да, главното нещо е, че аз и в живота съм по-малкият брат. Възрастовата граница между героите е колкото моята с брат ми. Но винаги, във всички роли гледаш някакви черти на героя си, които да го свързват с теб.
А има ли някоя роля, която смяташ, че те характеризира?
Замислял съм се, но не мисля, че има точно такава роля, въпреки че много ми се иска. Всъщност, има една пиеса на Бертолд Брехт – "Ваал" и там главният герой ми допада. Иначе едва ли някой е написал пиеса за мен. Такава, че да ме олицетворява.
Имаш ли предпочитания към това да играеш в комедия или драма?
Нямам предпочитания. Харесва ми да играя и комедия, и драма. От двете няма по-лесно и по-трудно, двете са еднакво трудни. Както няма големи и малки роли, за всичките трябва да работиш на 100% и да си ги защитиш. Сега репетирам една комедия в Модерен театър с Ивайло Христов. Казва се "Да играеш жертвата" и се надявам да стане добре.
Ще разкажеш ли малко повече за последния филм, в който си се снимал - "Tilt”?
Това е един пълнометражен филм, спонсориран от Филмовия център, копродукция между България и Германия. Продуценти са "Чучков брадърс" или по-точно - Виктор е режисьор, Борко е продуцент. Това е дебютът на Виктор като режисьор. Двамата отдавна имат идея за подобен филм, защото те са израснали точно по това време. Става дума за Прехода, за едни момчета, които търсят своя път след промените в България – едни забогатяват много бързо, други потъват надолу... Идват наркотиците и с тях е много лесно да се издигнеш, много лесно е и да пропаднеш. Всъщност, вътре е преплетена една любовна история между моя герой и дъщерята на един бивш полицай. Гледах филма на груб монтаж и смятам, че ще стане добре. Интересен е, динамичен, младежки... Ние сме нови лица, всички се справяме добре с работата си... Всички са справят супер, без мен... (смее се) Още не съм свикнал да се гледам на екран.
Какво е чувството да се гледаш на филм?
Много е странно. Със сигурност не си удовлетворен. Все си мислиш, че можеш повече – "Ей, тука тва трябваше да направя, там друго". Смяташ, че не си измислил достатъчно интересни неща или не си вкарал достатъчно емоция. Виждаш си грешките.
А как преминаха снимките на "Tilt"?
Ами снимките бяха в България и Германия. Четири седмици бяхме в София. Все пак историята е за момчета, които са израснали в центъра на столицата. Има много снимки на Паметника на съветската армия. Не знам дали хората, които са се събирали там в тези години, ще видят сцени от собствения си живот, но ние се опитахме да сме максимално достоверни. В Германия бяхме само десет дена и наистина там беше много интересно. Работихме пет седмици по дванайсет часа на ден, уморително беше. Накрая вече ми беше писнало. Като мина обаче известно време ми домъчня и ми се искаше пак да снимам. Още повече, че свикваш с хората, с които работиш. Това е една голяма машина, голямо семейство. Радвам се, че екипът беше много професионален. Надявам се да се получи и да го гледат вашите читатели, а и много други хора.
Какво е мнението ти изобщо за новите български филми, които започнаха да излизат напоследък?
Според мен добре се приемат. Говорил съм с много различни хора и отзивите за "Източни пиеси", например, са много положителни. Специално този филм и "Дзифт" на мен ми направиха силно впечатление и са на европейско ниво. Интересното е, че режисьорите им са все от новото поколение, което от една страна ми подсказва, че трябва да се дава шанс на по-млади хора. А във Филмовия център може би държат някакво статукво. Захапали са един кокал и много не го пускат, но когато го пуснат се получават доста добри неща.
А какво е нужно на българското кино, за да изкарва повече такива качествени филми?
Като цяло може би парите и спонсорите са проблемът. Отделя се много малка част от Държавния бюджет за култура – 0.75%. Все пак няма и един процент... това е смешна работа. Надявам се след време да се появи човек в управлението на държавата, който наистина да отделя повече средства за културата. Само за сравнение – след Втората световна война, победената Германия отделя цели 32% от бюджета си за култура. Това кара обществото да се събуди и да тръгне напред.
.jpg)
0 гласа
по добре и от двете по малко да има