Актьорът Луи дьо Фюнес, който дълго време бе недооценяван от критиката, сега сякаш е на път да бъде "канонизиран", съобщи в. "Фигаро".
Луи дьо Фюнес /1914 - 1983/ приложи на френското кино поредица сърдечни масажи, които го накараха да се превива от смях. В страна, където философи, социолози и психоаналитици се питаха каква е разликата между комично и смешка, между пародия и гротеска, между хумор и ирония, Дьо Фюнес направи нещо като десант, за да унифицира мненията.
Няма теория на смеха, която да отговори задоволително на простичките въпроси - Защо хубавата голяма торта с крем винаги постига своя ефект? Защо Лаурел и Харди, Бъстър Кийтън и Граучо Маркс никога не са демоде?
Отговорът е също толкова прост - Защото смехът е любов от пръв поглед, а тя не се обяснява. Днес трудно можем да си представим феноменът Луи дьо Фюнес през 50-те и 60-те години на миналия век.
Актьорът привлече вниманието с участието си в редица филми, сред които "Ни чул, ни видял" /1958/, "Фантомас" /1964/, "Оскар" /1967/.
Снимал се е и в 4 филма на Жерар Ури - "Глупакът", "Голямата разходка", "Лудостта на величията" и "Приключенията на равина Якоб".
Дьо Фюнес постепенно става много популярен и най-после получава ласкави отзиви от критиката.
За това му бяха нужни близо 20 години, защото за разлика от гримасите на Джери Луис, които веднага бяха оценени като признак за гениалност, тези на Луи дьо Фюнес получиха признание много по-късно. Книгата "Луи дьо Фюнес - гримаси и слава" от Бертран Дикал е публикувана от издателство "Грасе". БТА
0 гласа
велик актьор просто,няма втори човек като него