Беше 2001-а година, Югославия все още съществуваше в доста трансформиран вид. Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина вече бяха независими държави след мъчителни конфликти, но още не се бяха появили филми като „Ничия земя“ на Данис Танович или „Гърбавица“ на Ясмила Збанич. България още не беше член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. В рамките на СФФ се излъчи панорама на югославското кино, която включваше дебюта на Радивое Андрич „Три палми за двама пънкари и едно маце“ (1998). Бях впечатлена от погледа на режисьора към героите на хиперинфлацията, която съсипваше обществата ни. Вместо кахърността, която беше обзела населението и родното ни кино, съседът ни предлагаше опитите за оцеляване на няколко приятели, пълни мухльовци с екзотични фантазии, с находчиви и винаги оптимистични планове за печелене на пари. Чувството за хумор на Андрич беше безбрежно – от многократната употреба на презервативите, през изпълнението и чупенето на китара под градинския маркуч до комичния банков обир. Веднага ме спечели умението на героите да се борят за достойнството си в очевидно враждебни и нелепи обстоятелства чрез силата на смеха и абсурда. А харесах режисьора заради топлото чувство към тях, смес от снизходителност и обич.
През следващата година пристигна „Светкавици“ (2001), назован на шега „първият югославски комерсиален ъндърграунд филм“. Всички качества на дебюта се бяха разгърнали по най-естествен път – незлобливият хумор, алтернативната и някак одомашнена музика, героите льохмани. Комичните премеждия незабавно се нанизваха като огърлица, макар и само за една нощ, независимо дали приятелите танцуват, свалят мадамите, маскират се или се опитват да откраднат пари. Ние в България си въобразявахме, че сме свръхстрадалци, а комшиите, въпреки травмите от войната, се кефеха във и на филма!? Да ти заскърцат зъбите от завист.
Струва ми се, че със „Светкавици“ българската публика откри какво най-много й допада в Радивое Андрич – той приема света по начин, по който много ни се иска да се отнасяме и ние – с непоклатима, но не повърхностна лекота, с разбиране, без да е задължително приемане на обратите на съдбата, с много премерена симпатия към неудачниците. Разгръщайки ветрило от човешки характери, режисьорската жизненост извира от всеки кадър, заразява с виталност и увлича в пъстрия хоровод на променливия свят. Бликащото балканско веселие е балсам насред недостига на житейска удовлетвореност.
Дойде 2005-а и се появи „Когато порасна, ще стана Кенгуру“. Зрителският успех на филмите на Андрич растеше, растеше и ежедневното отчаяние на героите му, които се мотаеха, псуваха на поразия, напиваха се, гледаха футбол и не гледаха кино, пушеха трева, биеха се, рушаха и все повече затъваха във всекидневието, без да са усетили нито младостта, нито смисъла на живота. Приличаха на младежите от филмите на Фелини („Мамини синчета“) или Пазолини („Безделник“, „Мама Рома“), но с хумора на наркоманите от „Трейнспотинг“. Все ти се струва, че няма накъде повече да пропадат, а с някаква хем делнична, хем преекспонирана виталност те оцеляват– с мечти и планове за бъдещето, с любов и приятелство, със солидарност и тарикатлъци.
За известно време Радивое Андрич изчезна от хоризонта и ето че през 2022-ра се появи като член на международното жури на СФФ, заедно с екранизацията си по романа на Ясминка Петрович „Как се научих да летя“, при това с българско копродуцентско и творческо съучастие. Лека изненада – детски филм? Но не просто детски, а от онези, които са със и за деца, но възрастните също се забавляват. Там край морето 12-годишната София хем ще си изживее детството с опитите да не изгори или да не я ухапе комар, хем ще порасне с първата целувка и селфитата, хем ще поумнее покрай двете си баби и подмолния разказ за травмите от миналото.
„Светкавици отново“, който ще видим на СФФ’24, ме кара да очаквам същия коктейл от остроумие, нелепости, оптимизъм, жизненост и великодушие, които са запазената марка на Радивое Андрич.
Петя Александрова
Пет от филмите на Радивое Андрич, включително премиерният “Светкавици отново”, са програмирани на 23 и 24 март (събота и неделя), а в неделя каним всички почитатели на режисьора на “Кафе с автограф” във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ - начало 11:00 часа.
