Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Ќачало ї

Ќовини

ї

“еми »нтервю на ћилчо ћанчевски за Д—енкиФ

»нтервю на ћилчо ћанчевски за Д—енкиФ
Cinefish.bg

“еми
»нтервю на ћилчо ћанчевски за Д—енкиФ

09.03.2008, 11:26  |   ¬ид€на: 1187  |   синефиш.бг  |   √ќ–≈ўј “≈ћј
—енки” е трети€т ¬и филм след „ѕреди дъжда” и „ѕрах”.  акво е новото в него?

„—енки” веро€тно е по-личен. Ќе само защото и двамата с главни€ герой обичаме дини или защото мо€та майка беше лекар също като неговата... „ѕреди дъжда” и „ѕрах” също са лични филми, но те умишлено са достатъчно отворени, така че да могат да се интерпретират и като коментар на обществото. ¬ „—енки” също има нещо от това, но той е много повече филм за вътрешни€ живот на един човек. јз се чувствам лично свързан с хипнотичното, пълно с кошмари пътуване на Ћазар. ¬ този смисъл новото е, че този филм се възприема като много по-личен, въпреки, че започвайки да го прав€, не б€х го планирал по този начин.

Ћюбовната истори€ между Ћазар и ћенка във филма е много силна. ¬€рвате ли, че любовта може да доведе до изкупление?

ƒа, в€рвам. ѕът€т на изкуплението преминава през поемането на отговорност за нашите действи€, дори за постъпките на други хора, които са свързани с нас, и през поправ€нето им чрез любовта. “ова обикновено е страшно. »менно затова и този филм е „страшен” /scary/. Ќо аз мисл€, че страхът е нещо добро. »зправ€йки се лице в лице с нашите страхове, и особено като ги преодол€ваме чрез любовта, ние стигаме до изкуплението.

 акво мислите в тази връзка за семейните ценности?

—емейството се надцен€ва. Ћюбовта – не. Ћюбовта в брака, към детето или родителите е нещо прекрасно и важно. Ќо семейството като институци€ пон€кога се извращава и служи за потискане на личността. “ова е една от темите на „—енки” – как родителите пон€кога се кри€т зад престорената си любов към детето, ко€то може да бъде задушаваща, обсебваща, егоистична. ¬ластта на македонската майка в това матриархално общество е много гол€ма. ≈врейската майка и италианското „мамче” н€мата нищо общо с македонската майка-мъченица . /”¬ие ще ме вкарате в гроба!  ръвчицата ми изпихте!”/ ћайката на Ћазар е това, което би станала лейди ћакбет, ако беше дожив€ла да има гол€м син.

Ћазар с€каш се разкъсва между четири силни жени: майка си, жена си, ћенка и съседката си.  ак се стигна до точно този портрет на „слаби€” пол?

ќпитвам се просто да кажа истината в лицето на пропагандата за „силата” на мъжете.

¬ъв филма се съдържа гол€мо сексуално напрежение...

—ексът е нещо добро. Ћицемерието – лошо. —ексът съдържа в себе си живота и смъртта. «аради начина по който го третира обществото, превръщайки го в табу, със своето лицемерие, създавайки нисък праг на толерантност към сексуалното – сексът се превръща в кра€ на краищата в нещо силно привлекателно за много творци. „—енки” е за сексът и смъртта – и още н€колко други неща, свързани с т€х.

—енки” е и филм за индивидуалното и историческото, и както споменахте – за поемането на отговорности, наистина ли за всекиго ли идва време за разплата?

Ќие сме възпитани да в€рваме, че на света съществува н€какво равновесие, н€каква справедливост. јз не съм сигурен дали това наистина е в€рно, но поне засега се опитвам да подсил€ тази илюзи€.

ƒа, в€рвам, че е добре да си платиш дълговете, дори ако те са ти оставени в наследство. “ова е прочистване в положителен смисъл, да бъдеш чист към сами€ себе си. –азбира се, в „—енки” това е казано по съвсем прост, достъпен начин, каквото тр€бва да бъде и изкуството, което интригува. ѕон€кога харесвам и езотеричното изкуство, но съм силно привлечен от простото, измамно просто изкуство, което всъщност може да бъде много дълбоко, като произведени€та на  ърт ¬онегът, например.

—енки” зас€га един мрачен момент от истори€та на √ърци€ и ћакедони€ – изселването на македонците от крайбрежието на ≈гейско море. Ќо това не бива да се интерпретира като обвинение, защото вашата политическа позици€ е доста по-широка от този геополитически епизод. “ака ли е наистина?

“ози паралелен сюжет е важен, макар да не е основна тема на филма. “рагеди€та на егейските македонци е опустошителна, но във филма т€ е само мрачна с€нка в ц€лата фреска.. —ега чета една книга „ѕогребете сърцето ми при –аненото кол€но” – за войните с индианците в американски€ «апад и виждам един друг геноцид, друг случай на етническо прочистване. ≈гейските македонци са прогонени от историческите си родни домове. —тотици и хил€ди са изхвърлени, разселени из съседните страни или дори убити. ћного деца са разпилели из ≈вропа. »мам при€тели, родени в “ашкент, „ехословаки€ или –умъни€, чиито родители са имали такава съдба, и те са се завърнали да живе€т в ћакедони€. ƒа прикриваш геноцида от миналото означава само да го увеличаваш и аз чувствах, че тази истори€ тр€бва да намери м€сто в „—енки”, където се говори за отговорността на индивида пред лицето на семейството и истори€та. —лед като написах сценари€, един македонец от Ўвеци€ ми писа за истори€та на негов познат, който погребал баща си в новата му родина – –епублика ћакедони€. Ќ€колко години по-късно – следвайки предсмъртната вол€ на баща си – той изровил костите му , прекосил нелегално границата с √ърци€ през нощта и ги заровил отново в родното м€сто на баща си от другата страна на границата.

¬ „—енки” намира м€сто този нощен ритуал на «адушница. ƒали това е действителен и все още практикуван традиционен обред?

ƒа, така е. “ова е христи€низиран езически ритуал. ћакар че следва определени празници от източно-православни€ календар и църквата не го признава официално, т€ все пак израз€ва н€каква търпимост към него. Ќикога н€ма да видите свещеници на гробището през нощта на «адушница. “ова става три пъти годишно, когато хората ход€т на гробовете на техните скъпи покойници, нос€т храна и пиене за душите на мъртвите, отливат вино или раки€ за покойните, чист€т гробовете и прекарват нощта там. ќсобено интересен намирам факта, че това фактически се превръща в тържество на живота чрез приемането на смъртта. Ќе винаги, разбира се, - често е много мъчително да си припомн€ш, че н€кой, когото толкова си обичал, вече е мъртъв, но това е н€какъв начин да го преодолееш. “ова се случва сред една напълно съвременна градска среда. ’ората идват със своите големи коли, с мощни стереоуредби, говор€т по мобилните си телефони, които после изключват, пал€т свещ, отливат вино или раки€ за мъртвите. ¬ „ѕрах” предложих една историческа верси€ на нощта на «адушница, докато в „ѕреди дъжда” има едно гол€мо погребение; така н€как си непреднамерено, нещата от различни филми се свързват.

„ѕреди дъжда” би тр€бвало да се възприема доста по-широко в сво€та политическа тематика за ирационалността на вс€ка племенна вражда и развращаването на индивида в плен на традици€та – нещо, което е валидно навс€къде по света, не само на Ѕалканите. Ќо дон€къде това беше възприето ограничено геополитически. ћоже би затова посланието на „—енки” звучи по-универсално?

ћисл€, че зависи от това кой прецен€ва. » как зрител€т разчита онова, което му се представ€.  огато гледаме –омео и ∆улиета, никой не говори за клановите вражди в »тали€, въпреки че има основани€ за това!  огато един филм идва от ћакедони€, не е задължително той да разказва за ћакедони€; той би могъл да говори за хората въобще. ƒоброто произведение на изкуството разказва за хората, не се опитвайте да го набутате в н€какви чекмеджета.

Ќа времето „ѕрах” се занимаваше с това как се пише и възприема истори€та, как всеки има сво€ собствена верси€ за миналото. ƒоколко сте обсебен от истори€та?  акво означава т€ за ¬ас?

»стори€та е забавна. јз всъщност не съм обсебен от не€. ”жасно е да се превърнеш в роб на истори€та и – както често се случва– на исторически неверните митове. јз съм страстен любител на истори€та, но не бива да се зарав€ме прекалено в не€. ƒа, тр€бва да научим н€кои неща от не€ – например да не влизаме прибързано във войни, ако въобще го правим. »стори€та може да разказва истории. –азказването на истории е нещо важно за нас, защото ни учи как да се държим според историите на други хора. “ези разкази може да са от учебници по истори€, от устните исторически предани€, от митовете и легендите, смешни случки, вицове, клюки... –азказването на истории е нещо, което в много отношени€ ни прави хора. ”чи ни как да се държим - за зло или за добро.

¬ „ѕрах” ¬аши€т герой в един епизод пътува във времето и всъщност се оказва дух, така че тази нескрита иде€ €вно ви следва отпреди.  акво точно ¬и подтикна да разкажете истори€ за духове?

ќ, това е страхотно, никога не б€х мислил за това, но е напълно в€рно. »мах гол€мото щастие и късмет да разказвам лични истории вместо да прав€ филми за алчната индустри€ и самодоволните шефски офиси. «аради тази свобода /и дълга към самото изкуство/ всички тези теми и елементи, които съществуват в моите работи, могат отново да вл€зат в действие по вс€ко време, могат да се наслагват с друга тема от друга истори€ и това да ти даде нещо друго. “ова е моментът в „ѕрах”, когато всички истории кръстосват пътищата си и един герой дава живот на друг. ƒори не б€х мислил за това преди да го споменете, но то е с€каш „—енки” е подхванал тази тема и € продължава.

¬се пак обаче „—енки” не е истори€ за духове – това е традиционна драма, в ко€то се €в€ват духове.  акто „’амлет”, където призракът се €в€ва на живите, за да усложни живота им още повече.

¬инаги съм харесвал „страшните” /scary/ филми. —трахът е нещо хубаво. ƒа погледнеш страха си в очите е още по-добре. ќбичам „страшните” филми, защото са честни, като комедиите: или си усп€л да уплашиш сво€та публика, или не; или си € разсм€л, или не. Ќ€ма начин да € измамиш. ’аресвам хорора с иде€, не шокиращите гадости или кърваво насилие. ѕон€кога тази иде€ се развива през цели€ филм, нараства и € отнас€те със себе си у дома, пон€кога т€ се завръща и ви преследва в сънищата ви. “акива са „Ѕебето на –озмари”, „»зчезването” /първото/, „Ўепоти и викове”, „ѕерсона”, „ ървав трон”, „Ќаемател€т”. „—енки” би могъл да се нарече също така „∆иви€т кошмар на сина на лейди ћакбет”.

“ези реални призраци не са ли метафора на психологически призраци, които все още съществуват?

ƒа, веро€тно са. ¬ един момент, когато свърших сценари€ и преди да започна да снимам, го показах на един при€тел в ћакедони€, който е източно православен владика. “ой е сравнително млад, добър поет, харесва модерната музика. ¬ид€х го на концерт на  рафтверк, той се отнас€ към своето богословие съвсем сериозно и е прекрасен ум. “ой ми разказа какво вижда в сценари€ – нещо, което целенасочено никога не съм влагал в него, но очевидно е било там. —поред него, семейството на Ћазар – неговото преусп€ло земно семейство, майка му, баща му, жена му – всеки от т€х има свой огледален образ в света на призраците.  алина би могла да бъде неговата майка в отвъдното, √ерасим – негови€т баща, а ћенка – неговата жена. “огава разбрах, че призраците единствени се отнас€т добре с Ћазар; независимо че в първи€ момент са плашещи – докато той не се изправи лице в лице със собствените си страхове. “ова е единственото м€сто, където намира топлота, не в семейството си. » после владиката ми каза още нещо от интересни€ начин, по който той е прочел сценари€ ми. ћислех си, че единствени€т призрак, който н€ма огледален образ е бебето, което √ерасим носи на ръце. Ќо владиката ми каза, че бебето е сами€т Ћазар, вече прероден! “ова ми даде иде€ за един специален кадър в кра€ на филма: когато бебето изчезва, √ерасим отива да прегърне Ћазар; така той заема м€стото на бебето, което току-що е изчезнало.

 ои са двамата млади актьори и как решихте да дадете ролите точно на т€х?

Ѕорче Ќачев беше студент в театралното училище, а ¬есна —таноевска е професионална музикантка, завършила е консерватори€ в —копие и свири на арфа в Ќационалната опера. ѕроведохме много обстойно търсене за двете главни роли, а на практика и за всички останали във филма. — кастинг режисьорката ћилка јнчевска ние пробвахме буквално всеки актьор в ћакедони€ – професионален и непрофесионален – които не са толкова много. ÷€лата страна мина през кушетката за кастинг. ќбърнахме внимание на хора от съседните страни, които биха могли да говор€т македонски без акцент. Ќаправихме прослушвани€ за словенци, сърби, българи и др. ¬ид€хме също така македонци, които следват актьорство в чужбина и у дома. “ака че, това беше много обстойно, дълго, изчерпателно и изтощително търсене.

ѕосле започнахме да стесн€ваме кръга: след първи€ тур за рол€та на Ћазар имахме вече около 50-60 актьори, а за рол€та на ћенка може би малко повече – 70 или 80. ƒавахме обикновено текст от пиеса от ’’ век /јртър ћилър или “енеси ”йл€мс/ и откъс от Ўекспир. “е чет€ха, ние слушахме, после обсъждахме, после гледахме касети, после ги подреждахме по двойки в най-странни комбинации... ¬се повече стесн€вахме избора си и едва на шести€ тур им дадохме да четат от сценари€.

«а мен работата с актьорите е един от най-при€тните етапи, наистина много благодарен. ќбичам го и се отнас€м много бащински и покровителски към т€х, дори да са с 30 години по-стари от мен . ƒобрите актьорски изпълнени€ наистина са много важни, защото когато харесваме един филм, то е заради хората, които са в него – героите и актьорите, които ги игра€т – и заради отношени€та между тези герои, и още заради настроението на филма; не толкова заради сюжета или истори€та, или красивата визи€, или – не дай си √оспод – заради посланието... ќт решаващо значение е да имаш подход€щите актьори – подход€щи в смисъл, че притежават точната енерги€ за персонажа си. Ќе се интересувам толкова как изглеждат, дали вече са си създали име или не. Ѕорче и ¬есна нос€т енерги€та на Ћазар и ћенка в сърцата си, в своето ƒЌ . Ќе искам да знам как са стигнали до него, колко актьорска игра влагат, когато са пред работещата камера.

ћеждувременно Ѕорче завърши театралното училище, той живее в прекрасно селце в южна ћакедони€, заобиколен от червени домати и аз му завиждам. ¬есна си купи нова арфа. јз наистина се над€вам, кариерите им да тръгнат нагоре.

¬ие живеете в Ќю …орк вече повече от 20 години. „есто ли се връщате в ћакедони€?  ак са се променили нещата там?

«ависи. »маше периоди, когато въобще не се връщах, един дълъг отр€зък от 6 години, например, през който въобще не б€х ходил в ћакедони€. »ма години, когато се връщам и сто€ по-дълго. јз заминах след гимнази€та, така че б€х възпитан в ћакедони€ , но прекарах зрели€ си живот в Ќю …орк. –аботил съм в Ќю …орк, във ‘ранци€, ¬еликобритани€ и дори в япони€. ќказа се, че заснех и трите си филма в ћакедони€, независимо, че първоначално планирах да ги снимам другаде. Ќещо ме дърпа назад. Ќо най-вече се чувствам бездомен. »ли пък в добрите си дни чувствам, че имам много домове. ѕрекарвам по-гол€мата част от времето си в Ќю …орк, преподавам в Ќюйоркски€ университет, което ми достав€ огромно удоволствие, но в кра€ на краищата снимам в ћакедони€, дори финансирането на моите филми идва от ≈вропа. ј напоследък много харесвам азиатски филми.

ќт друга страна, кой широко мислещ човек, а особено творец, не е бездомен днес?

≈тикетите, характеризиращи н€кого като ирански, аржентински или македонски кинематографист, са измислени от хора, които обичат да подреждат творците в чекмеджета. “о освен това е доста обидно и расистко. ¬€рвам, че Ѕергман щеше да прави също толкова добри филми, ако работеше в “айван, или пък “арантино би могъл да прави почти същите филми, дори ако ги снимаше в Ћагос.

 ак са се променили нещата в ћакедони€?

“ова е м€сто, което се промен€ бавно. »ма нещо в начина , по който хората гледат на живота. Ќе знам защо е така. ћоже би защото там се е натрупала толкова много истори€ и е трудно да бъде надмогната. »ли пък е просто провинциална? Ќапоследък вече е много по-динамична, много по-отворена. Ќалице е истинска тенденци€ на отвар€не към ≈вропа и често спирачката се дърпа от другата страна, от ≈вропа. ћакедонците са отча€ни, че не могат да пътуват , да прав€т бизнес, трудно е получат виза, дори за да отидат на гости.

»зглежда с€каш „—енки” би могъл да се случи и в Ќю …орк.

ѕървоначалната ми иде€ наистина беше действието да се развива в Ќю …орк. —ед€х си на „Ѕруклин ѕрамънейд” с един при€тел , който живееше в Ќю …орк по това време, той е дипломат. –азговар€хме си за истории, които бихме искали да чуем, или измисл€хме истории, които искахме да разкажем. «апочнахме да говорим за н€каква страшна истори€ в н€какъв град, в модерна градска среда, където обикновено не очакваш страшни истории. Ѕ€х привлечен от този контраст – нещо хипермодерно и крайно атавистично в същото време. √ледахме небостъргачите на ћанхатън и се питахме: „ћожеш ли да си представиш призраци тук?” Ѕеше минала около година или нещо подобно, докато пишех „—енки”, когато истори€та н€как се пренесе в мо€ друг дом, в ћакедони€, без и аз да разбера защо. »рони€та е, че първоначално се опитвах да разположа всеки от трите си филма в друга страна, но в крайна сметка ги заснехме в ћакедони€.. ћоже би тр€бва да престана да опитвам. ¬ъобще н€ма значение къде се развива действието, тъй като в€рвам, че доброто изкуство не зависи от м€стото или малката разлика между хората, които живе€т на различни места по света. ƒоброто изкуство е за онова, което е същността на това да бъдеш човек. ¬€рвам, че то се отнас€ до това какво значи да бъдеш човек, и доброто изкуство може лесно да бъде случи на вс€ко м€сто. јко сте свързани само с едно м€сто, вие не правите изкуство, а National Geografic или CNN за масовата телевизионна аудитори€. ¬инаги съм щастлив, когато хората идват при мен след прожекци€, например на „ѕреди дъжда”, и казват: „—ъщата истори€ може да случи в мо€та родина!” – в »рланди€, Ѕлизки€ »зток или »нди€.
—поделете:

Cinefish.bg ќў≈ Ќќ¬»Ќ»
Cinefish.bg - ¬сичко за киното ћЌ≈Ќ»я Cinefish.bg - ¬сичко за киното


«а да напишете коментар, е нужно да влезете с ¬ашите име и парола.


 

ѕќѕ”Ћя–Ќ» ‘»Ћћ» ƒЌ≈— ѕќѕ”Ћя–Ќ» ‘»Ћћ» ƒЌ≈— ѕќѕ”Ћя–Ќ» ‘»Ћћ» ƒЌ≈—
 
Cinefish.bg Cinefish.bg