"Дзифт" представлява жанрова комбинация от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност по жанровите закони на черния филм. Действието се развива в една нощ. Главният герой по прякор Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят - светът на социалистическа София.
Влязъл в затвора непосредствено преди девети септември 1944, Молеца е излежал присъда за убийство без да е убиецът. С излизането му на свобода, още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето. Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава. В търсене на истината за миналото си той се сблъсква с паноптикум от гротескни типове, населяващи асфалтовата джунгла на града.
Трескавият бяг на Молеца очертава картата на една ретро София – крайни квартали, централната банята, Каналът, поликлиниката, черквата, кръчмата, Мавзолеят, нощният бар, гробището. Тази фатално задъхана нощ е наситена с резки обрати и перипетии, халюциниране, биографични скокове в предкомунистическото минало, сантиментални срещи с някогашната любима, предателства, мирогледни сривове и разобличения. Краят идва с настъпването на новия ден във фургона на гробарите, където тайните излизат наяве.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Златна роза ’08 – Голямата награда „Златна роза” за най-добър филм, най-добра мъжка роля (Михаил Мутафов), награда за операторско майсторство, награда на журито за монтаж (Кеворк Асланян), награда на критиката, награда на „Ню Бояна филмс” Златна ракла ’08 – Награда „Галя Бъчварова” за изключително режисьорско постижение в игралното кино, „Златна ракла” за най-добър оператор на ТВ филм или минисериал, специална награда на журито за най-добър игрален филм София Филм Фест ’09 – Най-добър български игрален филм, специална награда на международното жури Москва ’08 – Награда на Федерацията на руските киноклубове, „Сребърен Свети Георги” за най-добър режисьор; номинация за „Златен Свети Георги” Палич ’09 – Награда за толерантност за най-добър филм Салерно ’09 – Най-добър чуждоезичен филм Висбаден ’09 – Специална награда Мар дел Плата ’08 – Номинация за най-добър филм
Преди малко гледах най- добрия филм български за всички времена .Изумен съм от класическия велик сюжет и от смелия опит на продуцента и актьорите да пресъздадат времето на тоталитаризма . Сега си припомних , че наистина живота тогава беше черно-бял , че всички милиционери бяха престъпници , че всички лекари и медсестри бяха курви . Сетих се също , че много лесно се намираха черни диаманти у бивши белогвардейци . В този филм умело са съчетани черен и бял цвят , завоалирано не се уточнява датата 9 ти без да е ясно за 1944 г ли става дума , или за 9 то юнския фашистки преврат през 1923 г ,3или за9 ти ноември един ден преди настъпването на цветния живот . Евалла , не знаех , че по което и да е от трите времена по наще затвори е имало боксови круши .Създателите на филма са използували много професионално модерния от преди15 години чернобял фон съчетан със оскубани от миналото остарели улични жаргонни фрази и същевременно са гледали до някъде истинския български филм "Авантаж " от който са решили да оскубят някои парчета и да ни ги поднесат сега за да се изкефим ние . Само за сведение на по-младите искам още да добавя , че качака е по - добър от сегашните треви , които са негово производно . Освен със остарели технологии кино се прави и със задълбочени познания по определена тема .Благодаря за вниманието .
4 гласа