Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, на сръбски: Ђоко Росић , Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 29 февруари, 1932 в Крупан, Кралство Югославия.
Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
На 21 февруари, 2014-та година, Джоко Росич почина в болница "Лозенец". дни преди да навърши 82 години.
