След невероятния успех на Клети създания зашеметяващата Ема Стоун и несравнимият Йоргос Лантимос отново обединяват сили в новата триптих басня Благи деяния от 6 септември само в кината. Впечатляващата продукция изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин. През изминалата събота Благи деяния предизвика абсолютен фурор по време на представянето си на фестивала в Кан и затвърди позицията си на творба с дръзка оригиналност, порочен хумор и необикновена ексцентричност, а Джеси Племънс грабна наградата за най-добър актьор за ролята си във филма.
Антологията Благи деяния разглежда три самостоятелни истории, в които едни и същи актьори, сред които Джеси Племънс, Уилем Дефо, Маргарет Куали, Хонг Чау, Хънтър Шейфър, Джо Алуин, Мамуту Ати и Стоун, играят различен персонаж. Запознаваме се с мъж без право на избор, който се опитва да поеме контрола над собствения си живот; с полицай, който е разтревожен, че изчезналата му в морето съпруга се е завърнала и изглежда като друг човек; с жена, решена да открие конкретен човек със специални способности, на когото е предопределено да се превърне в изумителен духовен водач.
„Мисля, че е интересно да наблюдаваме как човек може да си мисли, че има контрол над нещата или че е свободен да решава, а когато му се даде абсолютната свобода, му е трудно да се справи с нея и да се ориентира. Това е микрокосмос на реалния живот и как хора, които изглежда сякаш нямат никаква власт, контролират хора, които може да изглеждат много по-силни.“ споделя Лантимос.
Първият трейлър ни връща към стила на Йоргос, изпълнен с груба студенина, с която той се прочу. Видеото успява да събуди интереса и само да загатне за това, което ни предстои.
;
Режисьор е Йоргос Лантимос (Клети създания, Фаворитката, Омарът, Кучешки зъб) и написан от Ефтимис Филипу (Омарът, Убийството на свещения елен, Кучешки зъб) и Лантимос. Продуценти са Ед Гийни и Андрю Лоу, Кася Малипан и Лантимос. Актьорският състав включва двукратната носителка на „Оскар“ Ема Стоун (Клети създания, Ла Ла Ленд), Джеси Племънс (Силата на кучето), Уилем Дефо (Клети създания, Проектът „Флорида“), Маргарет Куали (Клети създания, Maid), Хонг Чау (Китът, Менюто), Мамуту Ати (Black Box), Джо Алуин (Фаворитката) и Хънтър Шейфър (Еуфория) и др.
ДОМ НА КИНОТО | 18:15 „Златан Дудов - чужд сред свои“ (2021) на режисьора от сръбски произход Михайло Коцев (ученик на Кшищоф Зануси и Бари Хенсън) е сред документалните премиери на 26-ия София Филм Фест. През личната си история, тръгвайки от живота и социалната среда в родния си град Бор в Сърбия, режисьорът разказва откъде идвавдъхновението му да разбере кой е Златан Дудов (1903-1963) и да тръгне по следите му, за да разкаже за неговия бунтовнически реализъм, останал в киноисторията.ДОМ НА КИНОТО | 20:00Германският режисьор Андреас Дрезен се стреми да разкаже историята на мъчителна несправедливост, случила се в Гуантанамо, без да губи надежда в човешкия вид. Най-новият му филм бе номиниран за „Златна мечка“ и получи две „Сребърни мечки“на Берлинале 2022 – за най-добър сценарий и за най-добра роля (Мелтем Каптан), както и наградата на филмовата гилдия. „Рабие Курназ срещу Джордж У. Буш“ разказва историята на турско семейство, живеещо в Бремен – техният най-голям сине изпратен в лагер с обвинение в тероризъм. Възмутена от тази несправедливост, майка му Рабие е готова да премести небето и земята, за да си върне детето.КИНО ЛЮМИЕР | 18:00Създаден по мотиви от бестселъра на Давид Лагеркранц, „Аз съм Златан“ на Йенс Шьогрен разказва за ранните години на Златан Ибрахимович, който израства в престъпен шведски квартал.Роден в семейство на балкански имигранти, за Златан футболът е начин за бягство от тежката действителност. Забележителният му талант и целеустременост го изстрелват напук на всички до върховете на световния футбол, където играе за клубове катоАякс, Ювентус, Интер, Милан, Барселона, Пари Сен Жермен и Манчестър Юнайтед.КИНО ЛЮМИЕР | 20:30Не пропускайте най-новия филм на Пол Шрейдър „Комарджията“, продуциран от Мартин Скорсезе, с участието на Оскар Айзък, Тай Шеридън, Тифани Хадиш, Уилям Дефо, Боби К, Кинг, Александър Бабара.Уилям Тел е бивш военен следовател, който живее под прикритие като дребен комарджия. Подреденият му живот се обърква, когато се среща с Кърк – млад мъж, който иска да отмъсти на общ враг. С помощта на загадъчнaта финансистка Ла Линда Тел въвежда Кърк в хазартните среди, за да го отклони от целта, но скоро открива,че призраците от миналото няма да го напуснат толкова лесно.КИНО ОДЕОН | 18:00„Беглецът: Филм за Антъни Бурдейн“ ще бъде показан за първи път на голям екран в програмата на 26-ия СФФ. За феновете Антъни Бурдейн винаги е бил пример за неуморна любознателност, дълбоко отдадена на стремежа да опознае всичко, което този свят може да предложи. Този филм не разказва за трагичния край на Бурдейн, а отдава почит на начина, по който той живееше – честен, авантюристичен и ангажиран. Режисьорът Морган Невил се съсредоточава върху периода от живота на Бурдейн, който е най-добре познат на публиката, и очертава възхода му към телевизионната слава.EURO CINEMA | 19:30 |Премиерата на най-новия филм на майстора-режисьор Пабло Ларейн „Спенсър“ бе в конкурсната програма на Венеция '21 и получи номинация за Оскар за изпълнението на Кристен Стюърт в ролята на любимата на целия свят принцеса Даяна. Бракът ѝ с принц Чарлз отдавна е охладнял. Въпреки че слуховете за изневери и развод стават все повече, за коледните празници в имението на кралицата в Сандрингъм е обявено примирие. Всички ядат, пият и стрелят по време на лов. Това не е изнанада за Даяна, но тази година нещата ще бъдат много по-различни. Тя си представякакво можеше да се случи през тези няколко съдбоносни дни.АНТРАКТ | 19:00София Филм Фест гостува за първи път в новото културно пространство АНТРАКТ!Първата ни прожекция там е на „Рицари на справедливостта“, дело на сценариста и режисьор Андерс Томас Йенсен, със силното, авторитетно присъствие на всеобщия любимец Мадс Микелсен.Историята представлява наситен с емоционална дълбочина трилър на отмъщението, като сюжетът се концентрира върху разследване на причините за един пътен инцидент. Когато един от оцелелите споделя с героя на Микелсен, че според него и статистическите данни не става дума за случаен взрив във влака, при който загива съпругата на бившия военен на служба в Афганистан, те обединяват усилията си, за да разкрият истината и да бъде въздадена справедливост. Филмът получава високи оценки от страна на киноспециалистите и получава четири датски филмови награди от общо 15 номинации. Международната му премиера е в Ротердам през 2021, а след това обикаля филмови форуми буквално в цял свят. Зареждащо с особено напрежение е очакването да видим майсторството на Микелсен в ролята на суров и безскрупулен отмъстител.ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! ... още »
На 30 март в Cine Grand Park Center ще се излъчи специална селекция от късометражни филми, подбрани от Кинематограф. Всички филми са от България с едно изключение - от Казахстан! От Кинематограф обещават една много противоречива, наситена с черен хумор и трогателна селекция. Тънката нишка, свързваща филмите, ще е Бащата и неговите безброй роли в човешкия живот.Фокус в програмата ще бъде "Черупки" на режисьора и сценарист Слава Дойчева. Освен прожекция на филма, Слава ще гостува за дискусия с публиката. "Черупки" има няколко световни награди, както е и номиниран в селекцията на София филм фест през 2020 г. Филмът разказва за Невена, която остава сама на Великден, защото приятелката й отива на семеен обяд. Невена боядисва две червени яйца и тръгва да търси собствения си баща.В "Багаж" на Светослав Стоянов, оплетен в мрежа от лъжи, бюрокрация и нищета, Дима открадва трупа на своя отчуждил се баща от болница в Берлин и тръгва обратно към България. Така започва пътешествието на баща, който вече се е покаял, и син, който все още има нужда да прости.Ще бъде излъчен и уникалния "Баща" на Компот Колектив - анимация с екип от 4 държави, в която реалността е обърната наопаки, за да се случи един невъзможен диалог между дете и баща, който така и не се реализира в действителността.В "Батмобил" на режисьора на нашумелия "Ботев е идиот" - Деян Барарев, ще видим историята на един баща, който не иска нищо повече от това синът му да го вижда отново като БатманЦена на билет: 10 лв ... още »
Разгледайте новата ни програма и изберете желано заглавие. Очакват ви страхотни кино емоции във всички салони на Cine Grand, оборудвани с луксозни кресла. За бързо и лесно закупуване на билети заповядайте на: cinegrand.bg. ... още »
Разгледайте новата ни програма и изберете желано заглавие. Очакват ви страхотни кино емоции във всички салони на Cine Grand, оборудвани с луксозни кресла. За бързо и лесно закупуване на билети заповядайте на: cinegrand.bg. ... още »
В първия си пълнометражен филм „Света Еми“ гръцката режисьорка Арасели Лемос ни среща със сестрите Еми и Тереза - филипинки, които са останали да се оправят сами в Атина, след като се е наложило майка им да напусне страната. Отношенията между двете момичета са нарегнати - макар да не могат една без друга, те имат съвършенно различни цели в живота - Тереза търси любов и е готова да стане майка, а Еми, която е още тийнейджърка, се разкъсана между желанието си да остане дете и свръхестествените способности, които започва да усеща у себе си. Премеждията, през които минават двете момичета, са по-скоро ежедневни, но зад тях се крият хиляда и една микроагресии, а всеки от героите във филма по някакъв начин желае да използва останалите.Ето какво разказа Арасели Лемос пред Фестивалния ежедневник за своя филм."В началото просто исках да споделя история за силната връзка между две сестри, за тяхната взаимна зависимост и за невъзможността им да си представят живота си поотделно. Основата за тази сериозна връзка е една тайна. Казах си, че ще е добре да са част от някоя малка маргинализирана общност и така достигнах до идеята да са филипинки в Гърция. Беше ми много любопитно да опозная културата им, а филмът е един своеобразен билет за пътуване, който дава шанс да надникнеш в тяхната общност. Започнах да посещавам църквата им и така открих колко популярна традиция са при тях лечителите. Впрочем, помня че когато бях дете, майка ми също често посещаваше лечител. Хората ходеха да го видят в дома му. И изведнъж тогава моите собствени детски спомени се свързаха с филипинските традиции - така се оформи цялата история."Има много нива и конфликти в сюжета - социалната действителност в Гърция, любовта и зависимостта, религията... Нека започнем да разплитаме откъм социалните проблеми. Дали Вашият филм рисува достоверна картина?Гърция от хилядолетия е страна на мореплаватели. И така сме се свързали с филипинците - гръцките капитани и собственици на кораби отначало са взимали филипински моряци на работа. Канели са ги в Гърция заедно със семействата им. Така през 80-те години на ХХ век в Гърция са дошли да живеят много филипинци. Днес има второ поколение, родено и израснало у нас, но гърците по принцип са доста нетолерантни към различните от тях. Парадоксално е колко много се нуждаем от помощта на филипинците и как въпреки това не контактуваме. Сякаш искаме просто да ни свършат работата, за която сме ги извикали, и дотам. Но ето, сега има ново поколение, което се бори с въпросите за мястото си в обществото и за идентичността си - дали тези млади хора са гърци или филипинци.А какво трябва да бъде излекувано в гръцкото общество?Исках Еми да е свързана с традициите. С този свят, който тя не познава, и затова се плаши от него. В себе си тя носи духовността и един полъх от света на свръхестественото, който обикновено се губи. Исках Гърция да представлява модерния западен свят и рационалната мисъл, и Еми да влезе в сблъсък с тази реалност. В същото време това е сблъсък, който тя не преживява съзнателно - просто го въплъщава.Струва ми се, че в „Света Еми“ всичко важно се случва между жени. Мъжете остават по периферията.Обществото се опитва да постави двете момичета в много строго определени роли. Искат Тереза да е „майката“ или я фетишизират като екзотична красавица, а Еми, която има специална дарба, се мъчи да отговори на изискванията и представите на една старица. Целта на героините ми е да извоюват контрола над своя собствен живот и да бъдат свободни сами да си проправят път, да създадат идентичност отвъд това, което обществото изисква от тях, и начините, по-които обществото очаква те да са полезни.Да, но дори и обществото и неговите изисквания ни се представят във формата на „по-възрастните жени“.Жените са приели правилата, те не са непременно някакви герои и борци за справедливост. Даже напротив – например госпожа Кристина експлоатира Еми. Жените носят целия натиск на обществото – и на свой ред го упражняват върху по-младите момичета.Оказва се, че всеки от героите Ви експлоатира някого. И това не се случва в някакъв голям мащаб, а по-скоро в поредица от съвсем обикновени жестове.За да оцелее, всеки трябва да вземе от другия каквото му е нужно. Дори Еми не изпитва към сестра си безусловна любов. Те и двете се нуждаят една от друга, за да оцелеят. Всяка от сестрите иска да наложи на другата условията на връзката им. Мисля, че това е нещо нормално за сестринските отношения. С промяната на динамиката те трябва да намерят ново равновесие, нужно е всяка от тях да се опита да приеме другата. Само това би могло да ги излекува, да им осигури някаква свобода и независимост. Ако това се случи след края на филма, то би било добра основа за нови, по-здравословни отношения.Разкажете ми за двете актриси в главните роли Абигейл Лома и Хасмин Килип.Абигейл е натуршчик, момиче което открихме във филипинското училище в Атина. Исках да намеря някой, който добре познава общността, традициите, манталитета, какво е да си част от малцинство, как си взаимодействат гърците и филипинците. Нямаше никакъв актьорски опит, за пръв път стъпи на снимачна площадка и не знаеше какво да очаква. Хасмин е от Филипините, не е учила актьорско майсторство, но е работила като актриса там. Тя е много талантлива и между двете се получи чудесна химия. Каквото не беше познато за едната, беше ясно за другата, така че те наистина си помагаха, създадоха си сестрински отношения, Хасмин винаги се грижеше за Абигейл.Всяка от големите стихии във филма Ви е изобразена чрез кръвта: любовта, омразата, страха, вярата, чудесата, принадлежността, срамът...Кръвта и това да си жена са свързани, а ние не говорим често за това. Обикновено асоциираме сълзите със слабост, но кървавите сълзи на Еми са свързани с нейните свръхестествени сили. От друга страна и раждането се свързва с кръвта. Освен това „Света Еми“ работи със съспенса, в някакъв смисъл филмът ми е и трилър. В началото кървавите сълзи са извън контрола на Еми, но когато тя започва да опознава способностите си, се научава да ги управлява. В крайна сметка успяваме да се доближим до вътрешния ѝ свят, да видим човешкото в нея, не само свръхестественото.Кървавите сълзи са често срещан образ в католицизма. Героите Ви са католици в една силно православна страна...Образът на Дева Мария, която лее кървави сълзи, според мен подхожда на филма. Харесва ми, че всеки го интерпретира веднага, но по свой начин. И наистина гърците в Гърция не се „смесват“ много с хора от други религии. Изключително важна част от гръцката идентичност е това, че православието не трябва да се поставя под въпрос, нищо не бива да го застрашава. Опитах се моят филм да задава въпроси, а не да дава направо отговорите. Във Филипините и досега има сблъсък между католицизма и езическите вярвания. Някои лечители работят с църквата, други – не, и това също е основа за конфликти. Получи се филм, който различните зрители разбират различно - на запад най-вече чрез съспенса, в Гърция през призмата на социалното, а във Филипините като история за диаспората им.Не пропускайте „Света Еми“ ДНЕС, 18 март (петък) – от 20:45 часа в Културен център „G8“, представен ЛИЧНО от неговата авторка. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg! ... още »
CINEMA POLITICA е мрежа за разпространение на независимо документално кино с политическа и социална тематика от цял свят. Създадена е през 2003 в Монреал и има близо сто клона в Канада и по света. Основната идея на CINEMA POLITICA е да образова, чрез документални прожекции с ВХОД СВОБОДЕН! СКЪПИ БЪДЕЩИ ДЕЦАГермания-Великобритания-Австрия, 2021, 90 минрежисьор Франц БьомНагради и номинацииХот Докс ’21 – Награда на публиката В условията на засилващи се глобални протести „Скъпи бъдещи деца“ разказва за новото поколение, което е в основата на тази земетръсна политическа промяна. Ще станем свидетели как Райен протестира за социална справедливост в Чили, Пепър се бори за демокрация в Хонконг, а Хилда протестира срещу опустошителните последици от изменението на климата в Уганда. Изправени пред почти невъзможни шансове за успех и преодолявайки огромното въздействие от тяхната дейност върху личния им живот, ще попитаме тези три млади жени защо продължават да се борят. Гледайте филма ДНЕС, 18 март (петък) – от 19:00 часа в Гьоте-институт. ЕДИНСТВЕНА ПРОЖЕКЦИЯ – вход СВОБОДЕН! ... още »
Не пропускайте новия филм на Тод Стивънс „Лебедова песен“ с участието на великолепния Удо Киер, Дженифър Кулидж и Линда Евънс! Пат Пиценбаргър е ексцентричен бивш фризьор, който живее в Сандъски, щата Охайо. Най-добрият стилист на всички светски персони преди години, сега той е захвърлен в скучен старчески дом. След като е изгубил партньора си, къщата и скъпото за него обкръжение, Пат почти се е предал. Тогава научава, че в завещанието си наскоро починалата му бивша най-добра приятелка иска той да я гримира за последен път. Въпреки че не е забравил старите вражди, Пат бяга от старческия дом, започва да се лута из града и се изправя срещу живота, който е оставил зад гърба си. Гледайте филма ДНЕС, 18 март (петък) – от 18:00 часа в кино „Люмиер“, на 23 март от 20:30 часа в Кино Одеон и на 28 март от 18:30 часа в Дома на киното. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg! ... още »
Наистина, новият филм на сръбския режисьор Стефан Арсениевич, както се шегува самият той, можеше да се казва и „Любов и други престъпления“, че дори и „Изгубени и намерени“, ако такива филми, разбира се, вече не бяха направени преди години. В „Докато мога да вървя“ рамката е животът в бежанските лагери в Сърбия, а в центъра е историята на младо семейство икономически мигранти – малиец и ганайка (в главните роли Ибрахим Кома, роден във Франция в малийско семейство, и Нанси Менса-Офей, родена в Гана, но живееща в Австрия от тийнейджърска възраст). Творбата e копродукция между Сърбия, Франция, България, Люксембург и Латвия, и получи най-желания приз – „Кристален глобус“ за най-добър филм на фестивала в Карлови Вари 2021. Филмът работи за разбиването на много стереотипи, насаждани за хората, поели нелекия път към по-добър живот, и в същото време е поетично есе за любовта и за нелекия път, по който дори понякога я губим, оставайки ѝ верни дори в загубата, защото това ни казва собственият ни вътрешен компас.И тук разговорът е хубаво да започне с цитат: „Все пак, защо го направи?“ – пита служителят по мигрантските въпроси. „Трябваше“, отвръща главният герой. Сякаш в този разговор е закодирана цялата душа на филма.Истина е, да. Не бях очаквал, че тези думи ще въздействат толкова силно на хората, които гледаха филма. Всъщност самото изречение е вдъхновено от една театрална пиеса, стъпила върху същата средновековна епична поема за Страхиня Банович, от която и нашият филм тръгва. Тази поема е важна част от нашето културно наследство, а филмът ни е нещо като съвременен препрочит - с тази разлика, че в центъра не е сръбски национален герой, а африкански мигрант. В оригиналната поема на едно място се казва, че любовта не е нещо, което искаме или не, но когато я има, тя е насъщна… Така че и нашият филм е преди всичко филм за любовта и за всичко, което сме готови да направим за нея, когато е истинска.Героите Ви са мигранти от различни страни, търсещи начин да отидат по на запад от Сърбия, но Вие не оставате само при тази тема. Лесно е днес човек да постави етикет на което и да е произведение, казвайки „а, мигратски филм“, примерно. Макар персонажите да са предимно бежанци, тук Вие търсите и достигате до далеч по-универсални послания, съвсем преднамерено надхвърлящи конкретната историческа рамка.Това не е типичният филм за бежанци. Преди всичко, ние искахме да разкажем любовна история. Но тази любовна история протича в бежански лагер - и това я прави още по-вълнуваща с излизането наяве на неравнопоставеността на героите в обществото. В сърцевината на разказа е една много лична, интимна любовна история, която всеки би могъл да преживее. И докато хората ми казваха „Е, но това, което преживяват персонажите, няма много общо с бежанската криза“, аз си дадох сметка, че именно това е и нашата цел всъщност. Защото в много филми, пък и в новините мигрантите често са сведени само и единствено до ролята на жертви, тоест – те могат да бъдат само мигранти. Смятам, че това не е честно спрямо тях и исках да върна сложността на техните личности, достойнството им, защото те са хора точно като нас. А с това, което се случва с Украйна, сякаш за всички нас на Балканите, които сме толкова близо, става съвсем лесно да допуснем, че и самите ние може да изпаднем в подобна незавидна ситуация.Още в началото на филма имате тази силна сцена, в която новопристигналият сирийски бежанец споделя, че е университетски професор по литература, а ганайското момиче, съпругата на главния герой, отвръща, че тя пък е актриса. Тоест, съвсем ясно е заявено, че тези хора също имат своята житейска история и че макар да не са точно „програмисти“ (според категоризацията на езика на латентния расизъм у нас), те съвсем не са и хора „с неясно минало“…Направихме наистина подробни проучвания дори още преди сценарият да бъде написан и много от включените детайли са от живота на истински мигранти. Някои от по-малките роли също се изпълняват от бежанци, сирийските персонажи във филма примерно… И смятам, че едно от основните неща, които имахме за цел да кажем, е че не става въпрос само за намиране на убежище, покрив и храна, а за осъществяване на човешкия потенциал, който всеки от нас носи. А относно расизма, наскоро гледах репортажи за африкански и индийски студенти в Украйна, избягали от войната в други страни, където са били третирани безобразно. Продължава да ме изумява това как и в 21 век все още някои хора смятат, че различният цвят на кожата прави хората различни. За мен това е наистина абсурдно и във филма се опитваме да засегнем и този проблем. Преди Украйна на бежанците се гледаше сякаш като на една единствена група от хора, преследващи едни и същи цели. Така че ние се опитваме да покажем всъщност колко много и различни цели, съдби, отношения може да има в тази одисея на хората, които пътуват към един възможен по-добър живот.Вашият филм връща достойнството и на икономическите мигранти, на които обществото е свикнало да гледа доста пренебрежително – един вик, „защо не си стоите у вас, като няма война във вашата страна“…Да, икономическите мигранти, както установяваме, са в най-непривилегированата позиция и нямат почти никакви гарантирани права, поради което решихме те да са и фокус във филма. А мога да ви кажа също, че като започнеш да обикаляш бежанските лагери и да се срещаш с тези хора, виждайки при какви условия живеят там, сам установяваш, че те не са избягали току-така, че явно наистина е трябвало да го направят, че никой не би се поставил в тяхната позиция, ако не е бил принуден да го направи. Принудата може да е война. Но може да е и съвсем друга, икономическа например. Така че ние решихме да обърнем внимание именно на тези „най-нежелани“ мигранти, икономическите, защото искахме да дадем глас и на тях. От друга страна, ние в Източна Европа имаме сериозен опит в гастарбайтерството и наистина не мога да проумея защо точно в нашите страни има толкова негативно отношение към хора от Африка например, които се решили да избягат на Запад.Гледайте „Докато мога да вървя“ ДНЕС – 18 март от 18:15 ч. в кино „Одеон“ (представен лично от Стефан Арсениевич) и УТРЕ – 19 март от 16:00 ч. в Културен център G8. Филмът е достъпен също и ОНЛАЙН (до края на месец април) на online.siff.bg! ... още »