Рецензии
Здрач 2: Новолуние

от Ангел Генчев

Кой ли пък още не е гледал "Здрач", или поне чувал за него, така че дългите предисловия изглеждат не изглеждат особено нужни. Лично на мен първата лента ми допадна умерено, с известни резерви към прекалените емоционални локуми тук и там - сиреч, онези петнайсетина, може би двайсет минути, чиято липса нямаше да се усети, камо ли да и навреди - и дори ми остави известно приятно чувство на свежест. Не с история, наистина, но поне с малко по-нехарактерната си концепция, която, ако трябва да сме честни, точно при вампирските ленти винаги е добре дошла.

Та с презумпцията, че в продължението ще е одялана някоя друга треска, останала от предишната продукция, и успокоението, че като втора част "Новолуние" поне продължителен увод няма да има, като цяло, трябва да призная, бях се настроил даже леко оптимистично. Уви, последното явно се оказа прекалено смела стъпка в грешната посока, и най-очакваната премиера за настоящата година ме завари откровено неподготвен.

Добрите думи, които могат въобще да се кажат за "Здрач 2", са най-много шепа, и наистина бих предпочел да ги запазя за по-късно. За сметка на което, лентата се разшива по шевовете на толкова много места, преди да се разпадне почти окончателно на края, че се боя, че със сигурност ще пропусна някое. Но това не е и най-същественото.

Самата история продължава горе-долу там, където я оставихме - иначе казано, никакви промени при героите и отношенията между тях - и поне встъпителните няколко минути с нищо не предвещават идещия ужас. Накратко, Едуард отклонява всякакви пориви на Бела да бъде преобразена, когато обаче, навръх рождения и ден в резиденцията на Кълънови, нещастен инцидент с капчица кръв и малко по-бурна реакция от страна на не толкова уравновесения Джейсън предизвиква цялата вампирска дружина спонтанно да си събере багажа и да се пренесе през половината Съединени щати.

Което пък довежда едни безкрайни депресии, празни погледи и среднощни писъци на главата на бедната ни главна героиня, преди да намери известно утешение при старата си дружка Джейкъб и да установи, че прилива на адреналин и предизвиква видения на загубения любим. И за да завършим най-сетне с прегледа, Виктория още се мотае наоколо, а част от местните индианци се оказват върколаци - което комай не изненадва и не-челите първоизточника, бидейки второто най-разпространено клише при вампирските истории.

Въобще, сюжетът отново не е от силните страни на лентата, попадайки в същия нестабилен емоционално коловоз като първата част, но там поне недостатъците му се наваксваха я от някоя оригинална идея - като вампирите-отровни хищници, което може да е малко, но все пак нещо - я от някоя удачна сцена от типа на бейзбола, я от старите пушки и най-вече Чарли, или пък ексцентричността на фамилията Кълън.

И най-вече, от повече от приличното представяне на Кристен Стюарт и Робърт Патинсън в главните роли. И може би най-лесния начин да си представите проблемите на "Новолуние" е да превъртите в главата си първия "Здрач" без всички тези неща.

Сценарият е толкова кошмарно написан, че трудно бих могъл да го представя сбито - като въпросът не е в това, че нещата отново просто се случват, без някаква видима взаимовръзка между тях. Точно това всъщност се преживява, особено за втори път, и дори късната половина на филма почти следва някаква последователност. Не мога да си представя обаче с какъв стоицизъм трябва да е надарен човек, за да изтърпи близо едночасовите и напълно безсмислени терзания на Бела, при това при очевидното отсъствие на всякакво желание от страна на Кристен да вложи какъвто и да е живец в ролята си - като все пак се надявам да не е и признак на липса на талант, а младата американка да се нареди сред безбройните имена, направили по един ударен филм и изпаднали в забвение.

Но така или иначе, и десет минути от същото биха предизвикали абсолютно идентичен, даже значително по-добър ефект, без да те карат да стискаш зъби - и то не от друго, а от досада при поредното повторение.

Патинсън на свой ред е може би един от малкото хора, които не биха могли да бъдат обвинявани за нещо особено, предвид че основното му присъствие на екрана са моменти на мънкащо под носа си димно привидение - роля, от която едва ли би могъл да изстиска нещо, ако ще да беше и невиждан актьорски гений. Липсата на остатъка от Кълънови обаче се усеща.

Без да има кой да вкарва леко забавната, ексцентрична нотка сред вампирите, останалата немъртва част от героите - и особено Волтурите - се връща напълно към пределно познатия калъп, в който обаче са се изливали значително по-качествени продукции.

Може би най-голямото разочарование обаче е претупването на индианската легенда с върколаците. Реално, тя е една от най-занимателните и нетипични идеи в целия сбор, която можеше да придаде значително повече собствен облик на крайния резултат - а подобен не се получава само с червенокожи актьори, но и с малко мисъл. Едва ли неин резултат обаче е късащият тениски, напомпан Тейлър Лотнър, който минава повече в графата забавен, а ако сте минали петнайсетина години или недай си боже сте от мъжки пол - по-скоро предизвиква нотки на съжаление.

Доста лошо впечатление прави и диалога - в "Здрач" също подлежащ на известна критика, но този път сведен до голяма степен до кратки реплики и един единствен "лаф", изтупан обаче от нощвите на всяка една отделна вампирска мелодрама, включваща и човешко същество - а именно, оная работа с годините. С тази разлика, че дори в "Бъфи" го правеха с повече чувство.

Положително на фона на всичко казано дотук май са се развили само ефектите. Първата част разчиташе основно на пейзажи и скокове насам-натам, но появата на върколаците и наличието на повече бойни сцени изглежда е принудило създателите на "Новолуние" да се бръкнат малко по-дълбоко - и трябва да им се признае, с успех. Всъщност именно ликантропите често страдат във филмите, където им се налага да се появяват, изглеждайки нерядко я смешно, я откровено дървено.

Тук обаче гигантските вълци са истинска наслада за окото, а и самите батални епизоди видимо са пипнати с внимание, и можем единствено да съжаляваме, че им е отделено толкова малко време.

И какво ли остана повече и да кажа - разочарованието е повече от голямо, и ако все още не сте изгледали "Здрач 2", то бих ви препоръчал да подходите единствено с максимално ниски очаквания, и то заредени с търпение, което да ви износи първата половина от лентата.

Жалко наистина, предвид че филмът можеше да бъде наистина приятен и разтоварващ, и надеждата остава в това, че идните и обявени две последни части ще бъдат режисирани от нови екипи. И дано това да бъде с по-голям успех. Иначе ще остане да се забавляваме единствено на самия провал, както до голяма степен и в случая.



Още рецензии:
• Житейската философия на един британец в Ню Йорк
• Сериозен европейски смях
• Младост, коприна и държавност
• Перфектното бягство
• Zombieland
• Moon
• Дано 2012-та не е като на кино