Случвало ли ви се е да ви гризе червея на съмнението, че нещо ви е познато, но не можете да се сетите откъде? Подобно чувство ме преследва през целите приближаващи три часа на "Странният случай с Бенджамин Бътън", докато най-сетне не се добрах до премъдрото информационно пространство и - естествено - се плеснах по челото. Защото този великолепен филм е не друго, а адаптация на един от може би най-хубавите разкази на предтечата на модерната американска проза, вдъхновил автори като Йейтс или Селинджър, а именно Франсис Скот Фитцджералд.
Странната история на Бенджамин - човекът, роден старец, за да умре пеленаче - е драма, разцъфтяваща в букет от усещания и емоции, пуснала филизи в почти всеки аспект на човешката личност, на която героят се явява всъщност наблюдател и изследовател. При това от една специфична позиция, и в един процес на развитие, обогатяване и осъзнаване, доста различен от този, който намираме за обикновен. И въпреки че някои аспекти от оригиналната история липсват - което е някак неизбежно при екранизациите - други са леко видоизменени, и малко повече набляга върху дълбоко романтичната жилка, ефектът, получен при последния за момента филм на Дейвид Финчър и Ерик Рот е все така впечатляващ.
Може би защото е една от най-романтичните със странността, с отдалечеността си от модерната представа за любов като "натискане по кушетките", подобна история създавана някога. Могат да се кажат изключително добри думи за всеки един участник тук - от сценариста и режисьора, през актьорския състав, до звуковото оформление и ефектите. Наистина голямата звезда в "Странният случай с Бенджамин Бътън" обаче остава Брад Пит, който съумява с невероятен финес - на какъвто, честно казано, никога не съм бил сигурен, че е способен - да се превъплъти в ролята от всеки един етап от живота на героя, изключая разбира се късните детски години.
До такава степен, че филмът може да се гледа дори само заради удоволствието, което представлява неговата игра - и наистина, ако за това си изпълнение най-сетне не получи Оскар, то в Академията има нещо забележително нездраво.
Вероятно вече сте се досетили, че подобен филм далеч не е касов, шумен или ефектен, но пък за сметка на това за сериозната филмова аудитория е произведение, което трябва да се види абсолютно задължително - колкото и странно да прозвучи, особено от мен, дори наистина сериозната му продължителност всъщност не е способна да затормози зрителя. Точно обратното.
0 гласа
доста хора ми казват,че е тъп филма,но на мене ми харесва