Легендарният режисьор ще представи лично филма си “Снимки в Палермо” в София.
София стана любима дестинация за световноизвестния режисьор Вим Вендерс – на специална гала-прожекция по повод закриването на официалната програма на София Филм Фест на 15 март за първи път ще бъде показан най-новият му филм “Снимки в Палермо” („Palermo Shooting”), който тръгва по българските екрани.
Вим Вендерс е уникален режисьор, извоювал особено място на територията на световното кино – и надали има познавачи на творчеството му, които биха дръзнали да поставят под съмнение това твърдение. Филмографията на режисьора включва впечатялващ брой неоспорими класики като “Париж, щата Тексас”, “Криле на желанието”, “Състоянието на нещата” и “Буена Виста Соушъл Клъб” – те носят духа на модерни шедьоври и предлагат на съвременния зрител изключителни визуални преживявания не само от миналия, но и от настоящия век. Сякаш през годините филмите са се превърнали в особен вид отговорност за космополитния творец, редом с която върви и социалния коментар.
Дори последните му творби като “Земя на изобилието” и “Не ме търси”, показани у нас на предишни издания на София Филм Фест, не правят изключение от филмовата марка “Вендерс”. Едно заглавие, което заразява зрителите със същата витална енергия, е и най-новата му провокация, озаглавена “Снимки в Палермо”. Верен на търсенията си в експерименталното и нетрадиционното кино режисьорът Вим Вендерс избира един музикант, който притежава актьорски заложби, за да му повери ролята на основен персонаж в сюжета на “Снимки в Палермо”. Кампино – фронтменът на немската пънк банда Die Toten Hosen, пресъздава на екрана една история-съзерцание за екзситенциалната криза на твореца. И музикантът-актьор убедително се превръща във фотограф, като разчита предимно на изражението, емоциите и настроенията. Цяла палитра от състояния се разкрива пред зрителите без нито една излишна реплика. Лицето на този герой всъщност се оказва най-важният персонаж в “Снимки в Палермо”. За първи път в богатата си филмова биография 62-годишният немски режисьор се фокусира върху едно човешко лице. Камерата наблюдава чертите му – понякога мрачни, понякога озарени - и сякаш успява да ги смегчи. Взаимодействието между лицето и камерата е особено въздействащо за зрителите, предизвикани да открият нови детайли в режисьорския подход на Вим Вендерс.
Попаднал в плен на своя трескаво забързан живот, който го поглъща все повече и повече, Фин (Кампино) решава да загърби досегашните си навици и да поеме в нова посока. Непланирано пътуване го отвежда от Дюселдорф в Палермо, където най-накрая среща очи в очи един мистериозен преследвач (Денис Хопър). Каква тайна преследват двамата противници – това не е единствената въпросителна пред Фин; в същото време се появява очарователна млада жена (Джована Медзоджорно), която не само ще завладее сърцето му, но и ще промени изцяло живота му...
В едно с новото, Вендерс се е доверил и на познатото. Познати са трите основни теми - любовта, живота и смъртта, философски преплетени в “Снимки в Палермо”. Камерата следва внимателно всеки един детайл и всеки нюанс на сменящите се настроения в този киноразказ. Професионално меломански подхожда Вендрес и в избора на филмовата музика: емоциите се променят на фона на уникален саундтрак от 27 песни, събрал музиката на легенди като Ник Кейв, “Портисхед”, “Велвет Ъндърграунд” и Лу Рийд в една въздействаща компилация.
“Искаше ми се да направя отново един рок-енд-рол филм – смел и дързък, изпълнен с непокорен приключенски дух; един филм, който не се страхува да заявява идеи, позиции и в който няма преднамереност и схематизъм”, споделя Вендерс. “Исках да завърша “Снимки в Палермо” като изследвам територията на героя и неговата съдба – без предварително да съм напълно наясно с нея. Исках да заснема една история, без да знам как всъщност ще свърши; да знам сюжета и темите, но без да ги загатвам в самото начало”.
Активната работа на Вим Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор на текстове го превръща във водеща фигура на независимото кино. През 1971 г. заедно с четиринайсет други немски режисьори, той създава продуцентското и дистрибуторско сдружение "Filmverlag der Autoren". Тази компания става ядро на новото немско кино и продуцира първите филми на Вим Вендерс. През 1976 г. режисьорът създава "Road Movies Filmproduktion Inc" в Берлин – компания, която през годините до 2003 г. продуцира не само неговите филми, но участва като продуцент и копродуцент в над сто други проекта.
През 1978 г., по покана на Франсис Форд Копола, Вим Вендерс заминава за САЩ, за да заснеме „Хамет” за Zoetrope Productions, с които продължава да работи до 1982 г. В кратките прекъсвания между снимките, Вендерс успява да създаде "Филмът на Ник – Светкавици над водата" и "Състоянието на нещата", който му донася „Златен лъв” във Венеция през 1982 г. – първата от множеството престижни международни награди в кариерата на режисьора. Още тогава Вендерс написва сценарий по “Motel Chronicles” на Сам Шепард – двамата заснемат филма със заглавие „Париж, щата Тексас” през лятото на 1983 г.
Година по-късно той е награден със „Златна палма” на фестивала в Кан, а Вим Вендерс се превръща в един от култовите режисьори на 80-те. Творбата „Криле на желанието” му носи наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987 г. Филмът е отличен с още много световни награди и става повод за издаването на първата книга с фотографии на Вим Вендерс - "Written in the West".
Вендерс постоянно търси различни форми, с които да експериментира, и така през 1991 г. завършва пълнометражния си научно-фантастичен проект "До края на света". Още една забележителна творба е "Отвъд облаците" (1995) – филм, който Вендерс заснема съвместно с Микеланджело Антониони. След успеха на „Буена Виста Соушъл Клъб” (1999), възкресил таланта на цяла плеяда кубински музиканти и наложил световна мания по кубинската музика, Вендерс създава още два музикални филма - „Ода за Кьолн” (2002), уникален рок-филм за немската рок група БАП, свирили на една сцена с „Rolling Stones” и Брус Спрингстийн, и „Душата на човек” (2003) – филм, който е част от продуцираната от Мартин Скорсезе поредица за блуса. С „Обетована земя” (2004), Вендерс завършва своята Ел Ей-трилогия, част от която са още “Краят на насилието” и “Хотел за един милион долара”.
„Не ме търси” събира отново Вим Вендерс и носителя на „Пулицър” Сам Шепард - 20 години след култовия “Париж, щата Тексас” златният тандем Вендерс–Шепард повтаря отново печелившата формула – силна драматургия, талантлива режисура и безкомпромисна актьорска игра. Филмът носи на Вендерс номинация за „Златна палма” и наградата на Европейската филмова академия за операторско майсторство.
С “Снимки в Палермо” Вендерс отново доближава публиката до най-доброто във философските „филми по пътя” (road movies), този път обаче зрителите са въвлечени в едно малко по-различно пътуване - навътре към човешката същност.
“Снимки в Палермо” е особено комуникативен филм, обърнат изцяло към публиката. И в същото време това е най-личния филм в кариерата на Вендерс, посветен на двама велики кинотворци, които напуснаха света през 2007-ма година – Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман.
“Снимки в Палермо” бе в официалния конкурс на кинофестивала в Кан през 2008 година.
0 гласа