От време на време европейски режисьори търсят по-голяма публика като снимат поредния си проект на английски език, а в случаите, когато това не им се отплаща, се връщат към родния си. Норвежецът Рубен Естлунд, който си спечели привърженици с „Форсмажор”, възнамерява да снима следващия си игрален филм именно на английски по същата логика.„Площадът” („The Square”) ще разказва за музейна инициатива, която рекламира своя алтруистична изложба, която обаче излиза извън рамките на добрия вкус. Снимките ще са през лятото, а в момента тече кастингът. В същото време Естлунд работи по английска телевизионна комедия под заглавие „Помниш ли онзи уикенд, когато не бяхте у дома с децата?” („You Know That Weekend You Were Away With The Kids?”), посветена на изневярата. Тя вече е харесана от американски канал, но името му се пази в тайна. ... още »
„Нощният мениджър“ (“The Night Manager”) – трилър в 6 части, създаден на базата на бестселъра на Джон льо Каре, стартира на 22ри февруари в 22.00 ч. по AMCСъвременната интерпретация на шпионския роман на Джон льо Каре „Нощният мениджър“ (“The Night Manager”) проследява съдбата на бившия британски войник Джонатан Пайн (Том Хидълстън), вербуван от агента на разузнаването Анджела Бър (Оливия Колман) със задачата да се внедри в близкото обкръжение на международния бизнесмен Ричард Онслоу Роупър (Хю Лори), за да разбие обслужвания от него престъпен съюз между хора от разузнаването и тайната търговия с оръжие.За да проникне в сърцето на огромната империя на Роупър, Пайн трябва да устои на разпита на мнителния си продажен началник майор Коркоран (Том Холандер) и на съблазните на красивата си приятелка Джед (Елизабет Дебицки). В стремежа си да действа правилно, самият Пайн е принуден да се превърне в престъпник. Изпълнителни продуценти на сериала са Джон льо Каре, Саймън Корнуел, Стивън Корнуел и Стивън Гарет. Групата на изпълнителните продуценти се допълва от сценариста Дейвид Фар и от носителката на Наградата на Академията за филмово изкуство Сузане Биер, която изпълнява и функциите на режисьор.Повече за сюжета на сериалаВ разгара на Арабската пролет бившият войник Джонатан Пайн работи като нощен мениджър в хотел „Нефертити“ в Кайро. Във времето, когато градът се е вдигнал на протест, Пайн е помолен за помощ от красивата Софи Алекан – любовницата на влиятелния, но опасен собственик на хотела. Тя предоставя на Пайн доказателства за сделка с оръжие, която може да доведе до разгрома на народната революция. Принуден да действа така, както смята за правилно, Пайн се свързва със свой приятел в британското посолство. Но, действията му неволно го въвличат в ужасяващия свят на безпощадния търговец на оръжие Ричард Роупър. След като информацията на Софи достига до Анджела Бър – държавен агент на Службата за борба с корупцията, която е решена да разгроми империята на Роупър, информация, изтекла в мрежата й, задейства поредица от събития с трагичен край.Три години по-късно, когато пътищата им се пресичат отново в Швейцария, Пайн получава възможност да поправи старите грешки. Той се свързва с Бър и двамата заедно съставят план, с който да провалят операцията на Роупър отвътре.Ричард Роупър управлява световните си операции от луксозно преустроена средновековна крепост на остров Майорка, където прекарва дните си в компанията на дясната си ръка Коркоран, любовницата си Джед и малкия си син Дениъл, наслаждавайки се на шампанско, бързоходни яхти и дълги летни вечерни партита. Но, този спокоен луксозен живот е внезапно прекъснат, когато гангстери нападат ресторанта му с намерението да отвлекат Дениъл. Момчето е спасено от появил се незнайно откъде храбър непознат, който отблъсква престъпниците, жертвайки безопасността и живота си. Непознатият мъж е Джонатан Пайн, който в резултат от този таен сценарий, подготвян от месеци от Пайн и Бър, е допуснат в най-близкото обкръжение на Роупър в знак на благодарност.Всички големи престъпни организации, като тази на Роупър, се крепят на достъп до информация, мрежи от корумпирани служители и тъмни операции, които поддържат властта на всеки деспот. Затова, когато Бър вербува Пайн в Швейцария, тя си дава сметка, че проникването в организацията ще бъде адски трудна и смъртоносно опасна задача. Пайн не може просто да влезе в ролята на закоравелия разбойник, който би се харесал на Роупър, той трябва действително да се превърне в такъв. Внимателно обмисленият план изгражда моста, по който Пайн ще премине от закона към престъплението.Той открадва пари от хотела в Цюрих, след това под чуждо име контрабандира наркотици в Девън, като при бягството си създава впечатлението, че убива съучастника си, и накрая отново сменя самоличността си. В момента, в който Пайн се появява в Майорка, той вече е в списъка на най-търсените лица. Пайн е минал по моста, взривявайки го след себе си, и никакви разпити на мнителния Коркоран не могат да проникнат зад този образ.През следващите месеци Пайн измества Коркоран от позицията на най-доверен човек на Роупър. Той придружава Роупър при най-важните му пътувания и става близък със семейството му и особено с Джед. Тази млада, красива и горделива дама от хайлайфа неусетно влиза под кожата на Пайн и той започва да се чувства привлечен от нея, така както е бил привлечен от Софи. С времето Джед също се влюбва в Пайн, който открива, че тя има свои причини да иска да унищожи Роупър. В крайна сметка Пайн се добира до поверителни сведения за планирана крупна сделка с оръжие в Близкия изток. Време е британското разузнаване да се задейства, но това води до разкриване на слабото място на операцията. Пипалата на Роупър са проникнали дълбоко в тайните служби и Пайн е изложен на риск самоличността му да бъде разкрита. Загубил връзка със съюзниците си, Пайн е принуден да се спасява сам в борбата със заклетия си враг, а шефката му Бър трябва да реши кое е по-важно – стойността на един живот или борбата за разгромяване на един престъпник, изцапал ръцете си с много кръв.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Творбата на Балабанов е „един политически некоректен филм, който говори коректно за политическите, икономическите и ценностните проблеми на Европа, видяна от и чрез България”Случващото се в България дълбоко вълнува живеещия от години във Франция български режисьор. Игралният дебют на Георги Балабанов „Досието Петров”, чийто сценарист е носителят на „Оскар” Жан Клод-Кариер, представи по нестандартен начин промените в страната, като разказа история, започваща в края на 80-те години на ХХ век и завършваща в наши дни. Филмът постави началото на 19-ия София Филм Фест миналата година. В програмата на юбилейния 20-и фестивал Балабанов ще представи най-новата си творба – френско-българска копродукция, документален разказ за случващото в България в последните години. „И балът продължава” е смел режисьорски поглед към развитието на страната, променената ценностна система и последиците за нашето общество. Филмът проследява присъединяването на бившия съветски сателит към Европейския съюз с дълбоко заложено в психиката очакване за Американската мечта.Георги Балабанов, режисьорКои са Вашите герои и как решихте, че точно техните истории ще се превърнат в основа на Вашия разказ?Моите герои са времето, в което живеем, и един град – София, с неговите обитатели, които имат нещастието да живеят в това време. Във филма, разбира се, има няколко основни герои – една млада жена, инженер по професия, която прави социални проучвания; един много известен телевизионен журналист; един скептичен интелектуалец; един бивш депутат; един вечен дисидент и неговия приятел – пенсиониран полковник, както и най-голямата българска попфолк звезда. С някои от тях се познавах от преди и нямаше проблем да се съгласят да участват във филма. С един от героите се запознах специално и беше доста трудно да ги убедя. Сега сме много добри приятели, както и с останалите. Какъв беше подхода в реализиране на идеята - как привлякохте вниманието на „ARTE France” и „Ladybirds Films” с тема за българската действителност?С „ARTE France” съм работил много пъти – имаме дълга връзка във времето. А вниманието им привлякох по следния начин: отидох с няколко написани листа и снимки на героите при тях, и те, тоест – директорката на документалния отдел на ARTE, каза, след като прочете синопсиса – Да! Разбира се, нещата не винаги са толкова прости! Има и редакционен съвет, който трябва да вземе решение, както и друг в централата в Страсбург, но важното е да има човек, който да вярва на проекта и на автора, и да стои зад него. Вторият такъв човек беше продуцентката Елен Бадинтер, управител на „Ladybirds Films”, която направи изключително много за филма. Това е най-добрият филмов продуцент, с когото съм работил - а аз съм работил с доста... Що се отнася до българската тема, снимал съм основно филми (с няколко изключения), свързани с България и живота на хората тук. ARTE е френско-немски канал и е най-голямата и сериозна обществена телевизия в Европа. Освен програмите си, тя финансира много игрални и документални филмови проекти, сред които и така наречените „grand format” – пълнометражни филми, посветени на сериозни политически и социални проблеми в Европа и света. „И балът продължава” е именно такъв филм. Във фокуса му е българското общество като част от европейското, българинът като европеец (макар и не съвсем, както беше казал един Алеков герой). „И балът продължава” е един политически некоректен филм, който говори коректно за политическите, икономическите и ценностните проблеми на Европа, видяна от и чрез България.„И балът продължава”Споделете нещо интересно от работния процес на „И балът продължава”?Интересно може би не, но вълнуващо – да. Снимахе една група бездомници пред камионетка на една благотворителна организация. Те чакаха в студа да получат нещо за ядене. Представителите на организацията нямаха нищо против да снимаме, това беше реклама за тях, но един човек от чакащите на опашката яростно се противопостави. За него ние бяхме някакви лаици от някаква телевизия, които правят добре платен репортаж за грижите на властта за бездомните. Прибрахме камерата. Миг по-късно същият човек дойде при нас и каза – „Снимайте ме! Аз ще ви кажа истината за живота тук, в тази държава.” Ние извадихме камерата и след малка пауза той каза истината, със сълзи в очите. Неговата истина. А вероятно и на много други като него. Тези, които не ги канят в телевизионните предавания и „Биг Брадър”; тези, които имат само спомен от времето, в което са имали работа и покрив над главата; тези, които като него са имали окачено синьо знаме на къщата си и на антената на „москвич”-а; тези, които сега като него имат усещането, че някой ги е излъгал. Тази изповед - за провала на мечтата за нещо друго, нещо хубаво - за мен е един от най-силните моменти на филма...„И балът продължава”Георги Балабанов завършва НАТФИЗ. Работи като театрален и филмов режисьор. През 80-те години се установява в Париж, където създава поредица от документални филми. Сред най-известните с българска тематика са „Граница на мечтите” за братята Анани и Христо Явашеви, както и филм за бившите дисиденти в Пазарджик. Балабанов работи в прочутия театър „Слънце” на Ариан Мнушкин в Париж, както и за тв канал ARTE. Негови филми имат награди от фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк. Цялото интервю за работата по най-новия му филм може да видите на сайта – www.siff.bg ... още »
Голямата награда на журито и наградата на критиката в Кан, „Златен глобус” и номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм След световната си премиера в Кан, драмата за Холокоста на унгарския дебютант в игралното кино обра наградите на най-престижните международни фестивали, в това число и Специалната награда на журито в Сараево ’15, „Алуминиев кон” за режисьорски дебют и наградата за най-добър режисьор в Стокхолм ’15, „Златна количка” за най-добър филм в Загреб ’15.Радикален като съдържание и провокативен като изобразителен експеримент, „Синът на Саул” описва историята на Саул Ауслендер - евреин, който е депортиран в концентрационния лагер в Аушвиц и попада сред „зондеркомандос” - затворници, работещи в газовите камери. Един ден Саул открива тялото на момче, което прилича на сина му, и прави невъзможното да го погребе достойно.„Питах се какви усещания са имали евреите, когато са пристигнали на рампата в Биркенау. Какво са виждали? Какви са били последните им часове? Това ме накара да заснема филма”, казва пред медиите 38-годишният Ласло Немеш, потомък на украински евреи, намерили смъртта си в Аушвиц. Интересът му към темата е провокиран от сборник с текстове на членове на отрядите „Зондеркомандос”.„Синът на Саул” е първият пълнометражен филм на Ласло Немеш, който го изстрелва на върха. Роден през 1977 година в Будапеща, той учи история, международни отношения и драматургия в Париж, а след това работи като асистент-режисьор на късометражни и пълнометражни филми във Франция и Унгария. Две години е асистент на Бела Тар, като междувременно завършва кинорежисура в училището по изкуства „Тиш” към университета в Ню Йорк. Късометражните му филми „С малко търпение” (2007), „The Counterpart” (2008) и „Джентълменът е освободен” (2010) получават близо 30 награди и имат участие в над 100 международни фестивала. ... още »
Наградата на филмовата академия на САЩ без съмнение е един от най-престижните и желани призове в Холивуд и въобще в шоубизнеса. Но актьори много, "Оскар" и малко. Това е простата аритметика! Много популярни и обичани от публиката актьори никога не са печелили "Оскар". Има обаче и друга, по-малка, група – на обичани, успешни и уважавани от критиката актьори, които никога в дългата си и пълноценна кариерата не са били номинирани за тази награда. Някои от тях имат във филмографиите си повече от дузина филми, привлекли вниманието на Академията, но техните изпълнения по една или друга причина са били пренебрегвани през годините. Този списък няма претенции за изчерпателност, но нека просто да признаем, че освен много талант и актьорски труд, спечелването и номинирането за "Оскар", се дължи на малка или голяма доза късмет. Ако не беше така, тези актьори, щяха поне веднъж да са оценени от Академията с номинация за таланта си или поне заради любовта на публиката.Дани Глоувър Кариерата на Дани Глоувър датира още от края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Участвал е в много филми, спечелили "Оскар", но самият той никога не е бил номиниран. Освен чудесен актьор, той е известен активист, обвързан с каузи за защита на човешките права. Никога няма да забравим изпълнението му във филма „Пурпурен цвят“, който е с единайсет номинации за "Оскар" и нито една статуетка.Джим КериКомедийната фурия Джим Кери отдавна разплаква от смях своите фенове с истеричните си превъплъщения и ненормалните си физиономии. Макар че неговото комедийно присъствие често е смятано за инфантилно, той има две награди „Златен Глобус“ и няколко пъти е бил много близо до номинация за "Оскар" с изпълненията си във филми като „Шоуто на Труман“, „Блясъкът на чистия ум“ и „Човек на луната“.Идрис ЕлбаИдрис Елба успешно извървя пътя от един почти средно статистически британски телевизионен актьор до един от най-уважаваните и горещи актьори в Холивуд напоследък. Само преди няколко седмици той спечели две награди от Гилдията на филмовите актьори за работата си в телевизията и киното през изминалата година. Страхотното му изпълнение в „Beasts of No Nation“ тази година остана пренебрегнато от Академията.Джейми Лий КъртисДжейми Лий Къртис безусловно е ветеран във филмовата индустрия. Тя е потомствен кинаджия, дъщеря на големия американски актьор Тони Къртис, който за разлика от нея, поне е бил номиниран за "Оскар" веднъж. Все пак нейната кариера все още не е приключила, изявява се успешно в телевизията и тази година бе номинирана за „Златен Глобус“ за работата си в сериала „Кралици на виковете“.Стийв Мартин Стийв Мартин е един от най-влиятелните комедийни гиганти в американския шоубизнес. Кариерата му започва с няколко участия във високо оценени от критиката филми. Носител е на множество награди, сред които най-престижната американска комедийна награда „Марк Твен“. Три пъти е водещ на "Оскарите", но никога не е бил номиниран.Брус Уилис Един от най-голмите екшън герои в историята на киното! Много иконични роли, супер популярни превъпъщения. Спасил е света не веднъж, общият сбор на избитите от него гадняри е неизброим, но данните от приходите на филмите му са съвсем точни – над три милиарда долара. Явно е, че освен че умира трудно, Брус Улилис трудно би могъл да се докопа и до номинация за "Оскар".Пам Гриър Пам Гриър като че ли не е толкова популярна колкото останалите актьори от този списък, но тя е работеща актриса в Холивуд още от началото на седемдесетте. Участвала е в много филми, номинирани за "Оскар", но никога нейната работа не е била оценена. Най-болезненият пропуск от Академията е изпълнението й в „Джаки Браун“ на Тарантино.Джон ГудмънДжон Гудман е известен предимно с телевизионните си участия и по-конкретно ролята му в сериала „Розан“. Ако погледнете обаче филмографията му, ще видите многобройни главни и поддържащи роли в киното, за които е бил номиниран за всевъзможни награди, но никога за "Оскар".Ричард ГиърКолкото и да вие трудно да повярвате, това е факт – Ричард Гиър никога не е бил номиниран за "Оскар". Да, дори за „Хубава жена“! Сладникавостта и имиджа му на секс символ, формиран още в началото на кариерата му, сигурно са част от причините Академията да не забележи няколко негови отлични актьорски постижения във филми като: „Арбитраж“, „Чикаго“ и незабравимия му дует с Дебра Уингър в „Офицер и джентълмен“.Алън РикманЕдинственият от списъка, които не е между живите и никога няма да има шанс да бъде номиниран. Алън Рикман е брилянтен актьор, завършил Краската академия за драматично изкуство. Макар че шекспировите роли са в кръвта му, той е известен на широката публика с изпълнението си в „Умирай трудно“. А ако в цялата си кариера беше изиграл само образа на Сивиръс Снейп от филмите за Хари Потър, пак щеше да е достатъчно поне за номинация…ДАС ... още »
Американският актьор Пол Ръд и британският му колега Стийв Куган са двойка в новата комедия на режисьора Андрю Флеминг „Идеален дом („An Ideal Home”). Двамата се джафкат постоянно и водят екстравагантен начин на живот. Героят на Куган е знаменитост, а Ръд е неговият нерешителен интимен партньор. Когато внукът на героя на Куган влиза в живота на двамата обаче и заявява, че няма къде другаде да отиде, двамата го приютяват, макар и без особено желание. Режисьорът е написал сценария съвместно с Габриела Тана и Мария Тереза Арида, а Максим Ремиьо и Арън Райдър ще влязат в качеството на продуценти за компанията Ремстар Студиос. ... още »
Емир Кустурица се е съгласил да оглави журито на Международния Филмов Фестивал в Шанхай, който ще се проведе между 11 и 19 юни в китайския град. Миналата година на него бяха показани 391 китайски и международни заглавия от цял свят, които си разпределиха 1275 прожекции. В рамките на фестивала има и пазар за вече готови филми, както и на проекти, търсещи финансиране и партньори за довършването си. В изданието за 2016 г. на престижния форум тази структура ще бъде запазена. Режисьорът на „Черна котка, бял котарак” ще заседава с колегите си от международното жури на кого да връчи наградите „Златен бокал” сред игралните филми в конкурсната програма. Сред предишните международни режисьори, оглавявали журито на форума, са Дани Бойд и Люк Бесон. ... още »
Питър Маки – носителят на „Златна мечка” за най-добър късометражен филм през 2005 г. – „Мляко”, стартира снимките на дебютния си игрален филм в Лондон. Проектът носи заглавието „Дафни” („Daphne”) и главната роля в него се играе от Емили Бичъм („Аве, Цезаре!”). Тя е въпросната Дафни, която живее лудешки в Лондон, докато не става свидетелка на въоръжен грабеж и не решава, че е време да промени из основи живота си. Автор на сценария е Нико Менсига, който си е сътрудничил с Маки и по късометражния му проект „Честит рожден ден на мен” („Happy Birthday To Me”). Зад филма на Маки стои продуцентската компания Дъ Бюро, която има много успешна година с „45 години”, който спечели две награди „Сребърна мечка” за изпълненията на Шарлот Рамплинг и Том Кортни. ... още »
