Филмът ВИКТОР ФРАНКЕНЩАЙН разглежда класическия роман по непоказван досега начин. Вдъхновен от творбата на Мери Шели и безбройните интерпретации на тази история, сценаристът Макс Ландис „съживява“ историята като се фокусира върху връзката между Виктор и неговия най-добър приятел и помощник - Игор. В действителност досега никой филм не е разказвал историята от гледна точка на Игор. Както заявява режисьорът Пол МакГуган „Може да се каже, че това е една любовна история между двамата герои. Виктор и Игор се нуждаят един от друг; и сякаш Виктор дори се нуждае от Игор повече, отколкото Игор има нужда от Виктор."
Освен това, филмът има модерно излъчване, макар действието му да се развива през 1860 г. в зората на индустриалната революция. „Аз не го възприемам като филм за конкретен период, - казва Даниел Радклиф, - а като напълно съвременен. Виктор и Игор имат авангардни идеи и се движат по ръба на острието. Те не гледат на науката като странични наблюдатели, а вярват, че трябва да са креативни и чрез нея мога да променят света.“
„Харесва ми непочтителният тон на филма и как се избягва строгия викторианския стил, - продължава Радклиф. - Виктор и Игор са с напредничаво мислене."
МакГуиган добавя: „Тези двама млади мъже променят света."
Джеймс Макавой отбелязва, че ВИКТОР ФРАНКЕНЩАЙН е и любовно писмо към досегашните безброй филми с тези герои и теми. „Тук има много от познатите елементи, които очаквате да видите в една история за Франкенщайн, но добавя неочаквани измерения на героите, отношенията и забавлението."
„Макс Ландис е уловил духа на времето на всички филми за Франкенщайн, които е гледал, - казва МакГуиган. - Така да се каже, той е събрал най-свежите идеи и е създал свое „чудовище"."
МакГуиган бе особено привлечени към решението на Ландис да разкаже историята през очите на Игор. Тази идея посочва ключовото погрешно схващане за героя и неговата роля в света на Франкенщайн. Игор не е герой от книгата на Мери Шели, нито пък се появява в повечето от филмовите интерпретации. Гърбавият лаборант във филма „Франкенщайн" на Джеймс Уейл (1931 г.), изигран от актьора Дуайт Фрай, е основната представа на обществото за „Игор", макар героят всъщност да се казва Фриц. Повечето кинолюбители познават персонажа от играта на Марти Фелдман от комедията на Мел Брукс „Младият Франкенщайн", макар във филма той да настоява да го наричат „Ай-гор“ (от англ. Eye-gore).
Изчистване на проблемите с идентичността има и при Виктор. Много хора приписват това име на чудовището, вместо на неговия създател - добрия доктор. „Затова ние връщаме името „Франкенщайн“ обратно на учения – Виктор Франкенщайн.“ - казва МакГуиган.
Макавой разказва: „Всеки път, когато някой ме попиташе върху какво работя в момента [по време на продукцията на ВИКТОР ФРАНКЕНЩАЙН], аз казвах, че играя Франкенщайн, и те отвръщат: „Не си ли малко нисък, за да играеш чудовище.“ И всеки път ги коригирах: „Не, не, това е ученият." Така че - да, ние отново връщаме името на д-р Вик".
Ключов момент за двамата герои - Виктор и Игор, е началната сцена, където Виктор изправя гърбицата на Игор. Режисьорът МакГуиган заявява, че това е „метафора за целия филм." След като спасява Игор от лондонския цирк, Виктор го завежда в апартамента си и за минути прави немислимото – слага му огромна инжекция и светкавично прилага медицинска процедура върху новия си „пациент." Малко по-късно гърбавият Игор вече е избавен от недъга си. „Ако мислите, че познавате Виктор, след първите няколко минути на филма ще разберете, че сте се лъгали, - казва МакГуиган. - Той е опасен и е забавен за наблюдаване."
Забавен и опасен - да, но той е също така брилянтен, обсебен… социопат. Виктор ходи по тънката граница между светлината и мрака, между живота и смъртта и само Игор може да го предпази от преминаването към лудостта, от която няма да има връщане.
Това не е лесно постижение, като се има предвид, че Виктор и Игор разглеждат фундаментални въпроси, като например: Откъде идваме? Къде отиваме, когато умрем? Можем ли да предотвратим смъртта? Или пък да върнем отново някой към живот?
„Виктор и Игор са изключително напред в научните и медицински изследвания. - отбелязва Макавой. - Но само защото могат да измамят смъртта, редно ли е да го правят?
„Мисля, че намеренията на Виктор са добри, - продължава актьорът. - Той иска да подобри живота на хората, който е много крехък. Опитва се да направи човека по-здрав и, в идеалния случай, безсмъртен, което е фикс идея на мнозина учени от векове. "
За Макавой герой с такива променящи света амбиции не може да е лабораторен плъх, който стои само пред черната дъска. Той трябва да бъде истинска природна сила. „Виктор просто не спра да се движи. Той е създател на машини, високо квалифициран инженер и талантлив хирург."
В приятелството си Виктор и Игор са равни. Познанията по анатомията на Игор веднага впечатляват учения, който го взима под крилото си. Макар че може да се твърди, че Игор в много отношения е първото творение на Виктор, ученият научава доста от новия си приятел и помощник.
Радклиф отбелязва: „Игор е имал много богат интелектуален живот, и ако от академична гледна точка не е равен на Виктор, то със сигурност е равностоен партньор по отношение на бъдещите им творения."
Игор е прекарал целия си живот в цирка като клоун. Въпреки, че е много клеветен и дори обиждан от собственика и колегите си по време на представление, Игор се е превърнал в талантлив хирург и истински лечител за контузени изпълнители и ранени животни. Книгите и медицината са негово убежище в тези трудни и ужасяващи обстоятелства.
По време на посещението си в цирка, търсейки части от тела на животните, Виктор спасява Игор, когато става свидетел на спешната спасителна процедура, която клоуна извършва на наранен колега.
„Виктор изважда Игор от тези ужасни условия, което създава интересна динамика в отношенията им, - казва Радклиф. - Той създава нов живот за Игор. А когато двамата се впускат заедно в опасното пътуване и Виктор започва да губи ума си, именно Игор се опитва да го върне назад от ръба на лудостта. Но как да се противопоставиш срещу някой, който ти е дал всичко? Така че, има дисбаланс и напрежение в отношенията им, което за мен е очарователно."
Подобно на Виктор, и Игор е човек на действието и двамата доста добре си пасват от физическа гледна точка.
„Всеки път, когато трябваше да снимам сцена заедно с Даниел, ние се питахме един от друг: „Колко по-силно и опасно можем да направим да изглежда това? Давай, човече!," - казва Макавой. - Ние бяхме на едно енергийно ниво и с равни физически способности и си пасвахме на темпото по 12 часа на ден.“ А Радклиф добавя: „Джеймс е смел актьор и наистина влагаше цялата си енергия по време на снимките по много вълнуващ начин. Това ни даде възможност да заснемем някои интересни решения заедно."
Единственият друг приятел на Игор е Лорелай, красива акробатка на трапец, с която е имал близка връзка в цирка. Когато тя пада от трапеца, той я лекува от тежките наранявания, и именно това лечение толкова впечатлява Виктор.
Звездата от телевизионния сериал „Имението Даунтън“ Джесика Браун Финдли е в ролята на Лорелай, която въпреки красотата си, не се вписва в света на цирка и както отбелязва Финдли „намира истински приятел единствено в лицето на Игор".
Връзката на Игор с Лорелай е силна и дълбока, макар и да избягва клишето и никога не се превръща в традиционната романтична история. Отношенията му с Виктор допълнително усложняват връзката му с момичето. „Лорелай е развълнувана от новите възможности, които се откриват пред Игор, но когато тя става свидетел докъде е готов да стигне ученият в своите експерименти, нейната емоционална интелигентност възроптава и тя започва да се страхува за Игор." - споделя Финдли.
Виктор също не е много доволен от присъствието на Лорелай, което отхвърля като ненужно разсейване на Игор. Макавой отбелязва: „Виктор вижда всичко, даващо сигурност на Игор, като пречка, а Лорелай е особено масивна заплаха в неговите очите, и затова той се опитва да я елиминира на всяка крачка."
Друг трън в очите на Виктор е инспектор Турпин от Скотланд Ярд, който го разследва за съмнителни аморални и незаконни дейности. Андрю Скот, придобил известност с ролята си на отмъстителния Мориарти в продукцията „Шерлок“ на BBC-PBS, приема ролята, която е контрапункт на Виктор. Турпин е човек на вярата, а Виктор е човек на науката.
„Турпин абсолютно не може да приеме това, което прави Виктор – да връща обратно на хората от света на мъртвите." - отбелязва Скот.
Но те двамата имат много повече сходни черти, отколкото искат да си признаят. И двамата мъже са обсебени ... и увредени. Виктор се е фокусирал изцяло върху създаването на живот от смъртта, и Турпин – върху религията и вярата. Виктор преминава всички крайности, за да изпълни мечтите си, и Турпин е също толкова решителен в стремежа си да го спре, без значение на каква цена. И двамата фанатично се придържат към вярванията си. Религията на Виктор е науката, а според Турпин да вземеш създаването на живот в свои ръце е престъпление срещу Бог.
Както отбелязва МакГуиган, Турпин е „старомоден герой, който се води в действията си от вярата, но в същото време това е една модерна идея, защото ние все още говорим за това днес. Турпин е моралният компас и съвестта на историята, защото всъщност той задава правилните въпроси."
Ако има истинска злоба в ВИКТОР ФРАНКЕНЩАЙН, то тя е олицетворена от образа на Финеган, богат студент по медицина и съученик на Виктор в Кралския колеж по медицина. Финеган (в ролята е Фреди Фокс) финансира експериментите Виктор за собствените си престъпни цели. Той е психопат, и подобно на много от неговия род, е специалист в идентифицирането на слабостите на хората. „Той е толкова амбициозен, колкото и Виктор, но няма неговата медицинска дарба, затова инвестира амбициите си в манипулиране на Виктор". - казва Фокс.
И все пак Фокс настоява, че Финеган не по-зъл отколкото някой от другите герои. „Всички в тази история са компрометирани, защото са
човешки същества със своите индивидуални желания и цели." – заключава той.
|
