“Артур и отмъщението на Малтазар” стартира в България с уникална АРТУРиера 01.12.2009, 03:57 | синефиш.бг
Вторият анимационен филм на Люк Бесон -“Артур и отмъщението на Малтазар” стартира в България с уникална АРТУРиера на 29 ноември. Събитието се проведе в кино Арена Запад и събра партньори на кина Арена, много журналисти и техните деца. Преди прожекцията на филма всички малчугани и най-смелите родители получиха от професионални гримьори и фризьори екстравагантни прически и грим в стил Селения и Артур. Преобразени като героите от “Артур и отмъщението на Малтазар” феновете на филма се снимаха в новите си образи, получиха моментални снимки от HP, след което се пренесоха в уникалния свят на минимоите..
След прожекцията на филма присъстващи се запознаха с актьорите, които дублират българския вариант на анимацията. Пред публиката се поклониха Георги Николов – Артур, Калин Арсов, Петър Върбанов, Живко Джуранов, Милена Павлова, Радослав Рачев, Светломир Радев, Благомир Алексиев, Албена Павлова, както и преводачът на филма Александър Маринов.
Освен тях във филма звучат и гласовете на Адриан Рачев - Румънеца, Антоанета Добрева – Нети.
Нети влиза в образа на младата и своенравна принцеса Селения и успява да я накара да говори на български, толкова добре, колкото и дубльорката на английската версия на филма - Селена Гомез.
Румънеца е достоен конкурент на дубльора на английски - Снууп Дог и се превъплъщава в образа на Макс, който не обича нищо повече от „да се вози по главната улица с ръка на прозореца и усмивка на уста.”
“Артур и отмъщението на Малтазар” е обявен за най-добър френски филм за 2009 г. и заема 13-то място в класацията топ 100 на анимационните филми. В България всички любители на качествената анимация ще могат да гледат приказната история от 4 декември 2009 г.
За филма: Вечерта е белязана от края на десетия лунен цикъл и Артур е развълнуван, тъй като най-сетне ще може да се завърне в света на Минимоните и да бъде отново със Селения. В селото, Минимоните са организирали голямо пиршество в негова чест, а малката принцеса си е облякла роклята от розови цветчета. Но точно в този, очакван с нетърпение ден, бащата на Артур решава да скъси ваканцията им в бабината къща. И докато се готвят да заминат един паяк спуска в ръката на Артур оризово зърно с надпис „SOS”.
Няма съмнение, Селения е в опасност! Артур не се двоуми да отлети за да я спаси. Дори ако това означава да се впусне в рисковано пътешествие, първо падайки на главата си в бара на Макс, да се сблъска с армията на Крьоб, новият тиран на Седемте кралства, да спаси кожата на Бетамеш, да се бори с плъхове, жаби и космати паяци…..само за да открие, когато пристига в селото на Минимоните, че те изобщо не са му изпращали сигнал за помощ! Озвучен на български трейлър ... още »
На 4 декември 2009 г. е премиерата на „Артур и отмъщението на Малтазар”. Това е вторият филм на Люк Бесон за приключенията на малкия Артур. Разпространителят на филма за България „Александра филмс” ще зарадва децата с дублаж на лентата на български език (озвучен трейлър на български език).
Румънеца, който озвучава Макс, пожела да сподели с нас подробности около дублажа на героя си:
Харесвате ли приказки, имате ли любима или когато бяхте малък играехте с колички и на стражари и апаши?
Румънеца: Харесвам приказките и да, като всички деца, които си играехме основно навън, а не вкъщи пред компютъра, играех на всички видове игри. Аз не се чувствам толкова пораснал, така че ако някой организира едно турнирче по стражари и апаши, веднага ще участвам.
Обичате ли анимации? Много зрители вече ги предпочитат пред игралните филми, защото са по- смешни и имат повече смисъл, Вие от тях ли сте?
Р: Не обичам, направо умирам за тях. Аз също смятам, че те вече изместват филмите, защото съдържат много хумор, интересни и хубави визии, както и пресъздават много типични взаимоотношения в много по-мек вариант. Аз самия съм луд фен на „Ледена епоха” и на Скрат, а колкото и банално да звучи, съм голям фен на „Артур и минимоите”. Втората част на филма е много по-интересна и по-смешна от първата. Мисля, че хората истински ще се забавляват.
Децата четат / гледат ли още приключенски истории за вълшебни светове или предпочитат компютърните игри?
Р: За голямо съжаление вниманието им е насочено изцяло в компютрите. Спомням си, че ние като бяхме малки играехме по цял ден на вън и измисляхме какви ли не щуротии. Разигравахме си любими филми и детски, влизахме в роля и дори си правихме реквизити от стари кашони. Днешните деца използват мишката и удобството на дома за това, което е несравнимо с истинското изживяване.
Вие озвучихте Макс в „Артур и минимоите”. Пораснал ли е героят Ви, променил ли се е във втория филм за „Артур”?
Р: Да, мисля, че е пораснал, станал е много голям и зъл. Аз много си харесвам героя и се радвам, че точно мен избраха да го озвучавам.
Режисьорът на „Артур и отмъщението на Малтазар” Люк Бесон казва, че: „Да вдъхнеш живот на героя изисква много енергия и движение. Да си рапър не е достатъчно. Трябва да искаш да изиграеш ролята. Бих казал, че има 25% от Снууп Дог в Макс”. Колко процента от Румънеца има в Макс?
Р: Истината е, че много се забавлявах по време на записите, всъщност толкова много, че от време навреме пусках реплики, които бяха извън сценария, но които много се харесаха и веднага влязоха в дублажа. Да, определено мисля, че има едно сериозно количество от Румънеца в Макс
Лесно ли се озвучава анимационен герой? По-трудно ли е от записа на песен? Кое Ви беше най-интересно в дублажа?
Р: Определено не е лесно, но е много забавно. Мисля, че най-много ми харесва идеята, че за известно време влизаш в кожа, която не е твоята собствена, както се случва по време на записите на парчета. Готиното е, че мога да правя най-различни смешни неща в студиото и това да се сметне за забавно и допълващо героя. Ако се държа така по време на запис на парче, мисля че Енчев ще ме уволни на мига
Какво мислите за музиката на „Артур и отмъщението на Малтазар” и комбинирането на симфонична музика с по-модерни ритми, характерни за хип-хопа и трип-хопа?
Р: Определено мисля, че е много интересно и нещо не толкова типично. Публиката в наше време е привикнала на всичко, така че всичко новаторско е добре дошло и съм сигурен, че ще се приеме изключително добре.
Кое Ви харесва повече - да сте на сцената или зад нея? Има ли смисъл да си музикален продуцент в България?
Р: Винаги ще харесвам сцената и не мисля скоро да сляза от нея. Винаги има смисъл да се помага на младите таланти, за съжаление в България и младите, и старите нямат много-много шанс. Ние сме единствената държава в Европа, която не популяризира собствената си култура с всички средства. И не говоря само за музика, говоря за театър, опера, кино и др. Да, трудно е да си продуцент в България в този момент, но си заслужава да направиш всичко възможно, за да помогнеш и да дадеш шанс на таланта.
Какво ново да очакваме от Румънеца (и Енчев)?
Р: Много нови неща. С Енчев не можем да седим на едно място дори за една секунда и за това нон стоп генерираме идеи и правим планове. Мислим да върнем групата в една от предишните й светлини, която много се хареса на хората. Също така подготвяме един огромен проект, който ще реализираме през пролетта, но естествено ще запазя в тайна подробностите . В момента сме се концертрирали върху това да организираме концерти на чуждестранни изпълнители, така че очаквайте от нас много и все хубави неща.
Четирима художници – Филип Рушие, Робер Сепо, Никола Фрукту и Жорж Бушелагем, работили върху „Артур и минимоите” и новото попълнение Стефан Мартинес – са отговорни за дизайна на „Артур и отмъщението на Малтазар” и палитрата от места и герои.
„Следвахме същия начин на работа, основаващ се на постоянен диалог. Идеята бе да оставим егото си встрани, въпреки че личното творческо виждане остана силно. Много от нещата преминаваха от един на друг. Например, започвах да работя по даден герой и след като идеите ми се изчерпеха го предавах на работещия до мен, който добавяше или отстраняваше елемент от първоначално нарисуваното. Понякога героите обикаляха няколко пъти преди да се спрем на краен вариант. Това означаваше, че не се налагаше да „избързваме” или да губим вдъхновение. Работата в екип направи проекта приятен и осигури постоянен поток от нови идеи. Единственото ограничение бе нуждата от свързаност в крайните скици. За продължението отидохме още по-далеч в откриването на нови материи и цветове.” (Филип Рушие, художествен дирктор)
Природата
„Направихме голямо проучване на всичко свързано с природата. В един момент всички пълзяхме из шубраците и правихме снимки в макро-режим. Достатъчно щастлив да живея в Нормандия, аз се забавлявах в гората, снимайки в близък план корите на дърветата или да лежа в тревата и да наблюдавам как живеят буболечките. Идеята бе не само да съберем база данни, но и да станем минимои! Да можеш да нарисуваш живота през очите на някой друг е изключително важно за графичния дизайнер.” (Роберт Цепо)
Нови герои
„Беше ми особено забавно да работя по новите злодеи - еднорозите, които Люк Бесон искаше да бъдат по-чудовищни от сеидите в „Артур и минимоите”. Доста проучихме преди да решим как да изглеждат – преминаха през около петдесет различни повече или по-малко насекомоидни образи. Като резултат понякога отивахме твърде далеч в „тъмната страна”, но и бе удоволствие да видим някои от идеите си приспособени и използвани за други герои.” (Жорж Бухелагем)
Спалнята на Селения
„Спалнята на Селения бе първата възможност, която имахме да изобразим минимойска обстановка, която трябваше да бъде едновременно женствена и функционална. Трябваше да измислим толкова много детайли и неща от всекидневието, които да бъдат минимойски, като например осмокракия паяк – спален килим.” (Филип Рушие)
Райската алея
„Този декор бе нещо ново за нас, въпреки че бе нещо като продължение на бара на Макс. Лично аз се вдъхнових от „Блейд рънър”, особено по отношение на неоновата светлина. Това е още едно място, което е 100% от рециклирани материали, при положение че Куламасаите събират всичко, което е готино и се вписва в тяхната парти животинска природа. Визуално това означава, че празните тенекиени консерви от храна се превръщат в нощни клубове, а солницата става дансинг. Беше забавно да се създаде.” (Жорж Бушелагем)
Това е първата стъпка от процеса по създаването на героите от BUF – всички те са създадени от човешки модел, притежаващ всички анатомични елементи, така че да може да заема пози и да се анимира: кости, мускули, зъби...
Създаването на средата
Сцените се основават на модели, създадени от екипа на Юг Тисандие или са изцяло 3D-анимирани, подобно на сцената с жътвата, с която започва филма.
Анимация
Ключов момент в създаването на 3D образите е този с VMC-заснемане от Люк Бесон с живи актьори, което осигурява на аниматорите информация за действието, тайминга и анимацията за всеки един кадър от филма.
Изобразяването на сцените и героите
Изобразяването е процес, в който се придава плътност на сцените. Това е първият етап от „рендването” след създаване на 3D изображението на сцените. Същият процес се използва и при героите, след двуизмерното им пресъздаване от актьори.
Светлината
Сцените са осветени от 3D аниматорите. Това е важен процес, с който се придават различни настроения във филма.
Специални ефекти
За да се анимира всичко, което не може да се извърши „на ръката” от художник се използват определени инструменти. Най-често се отнася за процедурни или математически ефекти, създадени чрез програма, като поток, частици, прах и т.н.
„Рендване” на сцена
На този важен етап всички елементи се събират заедно, за да се хармонизира и завърши заснетото. Отделя се особено внимание на детайлите във всеки кадър. На този етап се вмъкват и 3D снимките.
Визуални ефекти
В „Артур и отмъщението на Малтазар” те са повече и включват всички ефекти, създадени по време на постпродукцията, съчетавайки снимките на живо и 3D анимацията. Една от най-поразителните сцени е тази, в която Малтазар най-накрая влиза в света на хората.
Какво научихте от първия ви опит в режисурата на анимационен филм с „Артур и минимоните”?
Първият филм ни позволи да изгладим нещата. В известен смисъл това бе първи път и за стотина и повече млади аниматори в BUF Cie. За мен най-важно бе да се приспособя към времето за направата на анимационен филм чрез 3D модели. От момента, в който имах идея за кадър и този, в който можех да го видя понякога минаваше година! Опитът от първия филм ми даде точна идея за резултата и сега се почувствах по-свободен с камерата. Може би бях твърде предпазлив в първия Артур. Този път не си поставях ограничения.
Да, имахме усещането, че с движението на камерата сте отишли още по-далеч в анимираната част, за да обогатите последователността на действието….
Първият филм трябваше да установи различията в мащаба между човешкия свят „там горе” и този на минимоите „там долу”. Този път можехме да пропуснем обясненията и буквално да се впуснем в преследването. До степен, в която Артур язди всичко, което се движи или лети – комари, паяци, пеперуди, стоножки, коли и самолети. Много е вълнуващо, че му позволихме да изпита всички приключения, за които може едно момче да мечтае. Аз също накарах актьорите да излязат от ограниченията, защото осъзнавах, че няма как да го направим отново - 3D героите са просто карикатури по своята същност, така че актьорите трябваше да присъстват на повърхността . Вместо да ги ограничавам, както направих в първия филм, ги подтикнах да се развихрят и като видях резултата, наистина си заслужаваше.
Защо заснехте две продължения на „Артур и минимоите” едновременно?
Поради чисто физиологични причини. Всъщност „Артур и отмъщението на Малтазар” и „Артур и войната между двата свята” са филмова адаптация на една история в две части. Между тях не може да има съществена промяна във външния вид на Артур. Бедата е, че Фреди Хаймор е подрастващ тийнейджър. Не можехме да чакаме една година за да заснемем втория филм – той расте прекалено бързо!
Първият филм въвежда в средата и героите. Каква гледна точка искахте да имат продълженията?
Исках действието да се разгърне и историята да бъде по-поетична. Например сцените от миналото, показващи какво се случва със Селения, дават ритъм и живот на филма, но те разкриват и ежедневието на младата принцеса. Видяхме героинята през очите на Артур и знаехме твърде малко за нея…..Сега, виждаме какво представлява живота й с магията, която носи със себе си за малките момичета, включително и за дъщерите ми, върху които изпробвах продължението.
Как се разви начинът ви на работа с BUF?
Това е дълъг щастлив брак….В Артур 1 се впуснахме в неизвестното и всеки от нас искаше да си покрие гърба. После се опознахме и се потопихме в това приключение с ентусиазъм. За мен е удоволствие да им предложа нови предизвикателства, с които да покажат таланта си. Те създадоха такива инструменти, които съперничат на много американски компании.
В продължението има много повече взаимодействие между снимани на живо и анимирани сцени. С какво това бе допълнително предизвикателство за хората от BUF?
Просто заради идеята да следваме приключенията на Артур в света на минимоите и едновременно с това опитите на родителите му да го спипат. Това направи историята още по-вълнуваща и жива.
Човек би си помислил, че след дългия съзидателен процес на Артур 1, продължението би трябвало да стане по-лесно и бързо технически. Така ли е?
Да, но същевремено вдигнахме летвата още по-високо, особено по отношение на текстурата и рендването. BUF подобриха всичко. Да не забравяме новите герои и декори, които трябваше да се създадат от нулата, всеки един още по-щур от предходния.
Като стана въпрос, какво вдъхнови Райската алея?
Това е нещо средно между Бродуей и Пигал, истински град от светлина, с неонови надписи заменени от светулки и коли от шарени насекоми. Това е модерна и бързо подвижна среда, чието създаване голямо предизвикателство.
В Райската алея има малко за деца и малко за възрастни. Това умишлено ли е?
По-скоро по-като за тийнейджъри. Артур е пораснал, както и зрителите на филма. Представям си, че те ще са първите, които ще го гледат. Много исках Артур да расте заедно с тях. Същото се получи и с Хари Потър и мисля, че е много хитро – публиката да расте заедно с героя. По отношение на сценария, също е забавно да работиш с герои, които имат минало и да им добавяш зрялост.
Това ви е първия филм с продължение. Как е да работиш отново с едни и същи актьори?
Заснемането на първия филм бе невероятно преживяване, като незабравима ваканция. Нуждата да работим със същите актьори и този път бе очевидна. Бяхме изградили силни приятелски връзки, така че бе забавно да се съберем отново и да преоткрием същите декори, цветове и аромати.
Между Артур 1 и 2, вие участвахте във филма на Ян-Артюс Бертран – „Дом”. Това насърчи ли ви да наблегнете на екопосланията в „Артур и отмъщението на Малтазар”?
Във всичките части има екопослание, защото е нещо към което съм съпричастен от доста време. Още като пишех четирите части за Артур под формата на книги, облякох посланието малко като на игра. „Дом” е първото творение на Ян-Артюс Бертран. Често съм се питал какво мога да направя за природата чрез киното. Как мога да използвам тридесетте си години в бранша, за да допринеса за каузата? Когато Ян дойде да се видим, аз се присъединих към проекта без колебание.
Филмът има истински напрегнат край. Какво ще извадите от ръкава си за Артур 3?
Краят на „Артур и отмъщението на Малтазар” е наистина неочакван, но нямаше начин да направим 3-часов филм. Всеки, който е чел книгата знае пред каква дилема се изправят нашите трима герои. Артур остава минимой, докато Малтазар, с целите си 2.10 метра, преминава в света на хората. Това не е точно в реда на нещата.
Какво удоволствие ви донесе създаването на това продължение?
Малко е разпокъсано, защото процесът е доста дълъг – две, три или четири години, през които се посвещаваш на филма по няколко часа седмично. Доста е претенциозно, но доставя и много малки удоволствия като всеки нов етап от рендването – общо единадесет, всеки следващ с подобрения от предходния или записът на гласовете на героите, което бе изключително важно. Но най-голямото удоволствие е прожекция в киносалон пълен с деца. Това е магичен момент, който ми напомня за времето, когато гледах последния филма на Дисни с широко отворени очи. Изражението на децата и върховното удоволствие е напълно объркващо, защото пет секунди след края на филма крещят за продължение. Децата са удивително отзивчиви.