Това да харесаш гаджето на най-добрия си приятел е заразна болест, срещу която никой не е имунизиран. Не е открита ваксина просто. Въпреки че си мислиш, че може да покоси само другите, а теб никога.
Ти си интелигентен, разумен, отговорен, справедлив, пораснал и убеден, че гроздето в приятелското лозе е кисело… И какво от това – като те заслепи неделята, оглупяваш моментално.
За приятели, гаджета и размяната помежду им става дума в „Гаджето на най-добрия ми приятел”. В ролите са гарантите за качествен тийнейджърски (и малко по-възрастен) смях Кейт Хъдзън и Джейсън Бигс. Героят му Дъстин харесва героинята на Хъдзън - Алексис, но проблемът е, че тя въобще не е въодушевена. Тук на помощ идва бест френдът Танк (Дейн Кук) и Дъстин губи битката, защото Танк си губи ума по готината възлюбена на съквартиранта си.
Комедията на Хауърд Дойч е весела, приятна, забавна и предсказуема. Нищо не я отличава от романтичните истории, в които двойката се харесва, после се скарва и накрая се събира, за да заживеят щастливо завинаги. И тук ще намерите женски сълзи, действия от типа „аз съм мъж и ми отива да се държа цинично”, недоразумения, добри момчета, смях, алкохолни веселби и т.н. За почитателите на подобни филми- лентата е супер. За тези, които очакват нещо (дори и малко по-различно) няма да го дочакат.
Тъжното разочарование във филма се казва Алек Болдуин. В подпухналия, поостарял, и напълнял професор - плейбой няма нищо останало от стройния красавец, който помним от „На лов за Червения октомври” (1990), „Сега и завинаги” (1994) и „Съдебен заседател” (1996). А темата за размисъл, която би могла да ви последва и след края на филма се нарича „Защо не харесваме добри момчета?”.
Защо ни е скучно когато се държат мило с нас, съобразяват се, носят ни кафето и ни правят усмихнато човече от понички? Същите въпроси си задава и силния пол, убедена съм. Неположителният извод е, че привличането върви с не чак толкова подредено и мило поведение. А когато „мъжът на живота ни” ни накара да изкупим всички носни кърпички в аптеката осъзнаваме, че сме искали нещо съвсем различно. След това решаваме, че повече няма да си избираме такива „принцове”. До следващия път, в който пак го направим... ... още »
Три минути след началото на "Гаджето на най-добрия ми приятел" вероятно ще започнете да се питате какво точно и е романтичното на комедия, изпълнена с толкова попръжни, че да направят впечатление дори на зрител-балканец. Но с течение на филма ще останете изненадани.
Лентата всъщност е издържана по правилата на изкуството, и макар че вулгарният език донякъде я присламчва към течението на по-популярните понастоящем сред младежта такива, освен да изчервява ушите на невинните девойки, филмът притежават и повечето нужни достойнства. Професионалното лошо момче, или пич - ако предпочитате - и сваляч Танк Търнър, се радва на добро реноме на сватовник, макар и в изключително особен вариант - оправящ развалени отношения, илюстрирайки идеално колко далеч по-зле могат да стоят нещата.
Разбира се, за целта е нужно да влиза в ролята на безочлив кретен, дарен с антитакт - нещо, което е превърнал в изкуство. И също така естествено, когато повториш нещо безброй пъти, то се превръща в своеобразна полуистина, макар и да не е задължително вярно - докато в крайна сметка сам не си намира майстора. Проблемното в случая е, че него среща в лицето на бившата приятелка на своя съквартирант, най-близък, добричък по душа и малко смотан приятел Дъстин - задача, с която се заема неохотно.
От всичко това следват редица доста свежи, на места малко мръсни каламбури, без обаче да минават чак границата на приличието, или пък онази на пошлостта - с изключение на речника, както изрично споменах, но той в крайна сметка е ключова част от ролята. Това всъщност не е толкова изненадващо, тъй като режисьор е Хауърд Дойч, притежаващ доста добра визитка, сред която се намират заглавия като "Десет ярда", "Аматьорите" и "По-сърдити старчета" - три комедии, радващи на солидна популярност, макар и да са от различен тип. Сценаристът за сметка на това е дебютант - Джордан Кахан, от когото изглежда тепърва ще очакваме нещо повече.
В ролята на Танк влиза сравнително слабо известният Дейн Кук, правещ обаче съвсем прилично изпълнение, докато в тази на Дъстин се подвизава Джейсън Бигс, който навремето се подвизаваше в "Американски пай", и амплоато определено му отива. Тази на Алексис - споменатата бивша - пък е поверена на Кейт Хъдзън, която въпреки че вече започва по малко да губи съвсем младежкия си вид, и може би и е време да се ориентира към малко по-различни персонажи, също е на ниво. От там нататък следват безброй почти неизвестни (или съвсем не) мадами на най-различна възраст, а за да бъде картинката пълна, се появява и Алек Болдуин, в ролята на татко-професор Търнър, едно към едно с отрочето си.
Разбира се, не всичко е напълно розово. В резюме, отново ще го кажа - "Гаджето на най-добрия ми приятел" е дори малко изненадващо приятна комедия, но пък почти целият и хумор е базиран на секса и вулгаризмите, и ако не беше наистина нормалната романтична история, която междувременно се развива, вероятно щеше да удари доста тежко дъното - някъде около второкласните колежански филми. Но може би пък точно това съчетание в крайна сметка създава обратния ефект - било възможно, както се оказва - и с малкото условие те да ви понасят, я превръща дори в сравнително добра. ... още »