Три минути след началото на "Гаджето на най-добрия ми приятел" вероятно ще започнете да се питате какво точно и е романтичното на комедия, изпълнена с толкова попръжни, че да направят впечатление дори на зрител-балканец. Но с течение на филма ще останете изненадани.
Лентата всъщност е издържана по правилата на изкуството, и макар че вулгарният език донякъде я присламчва към течението на по-популярните понастоящем сред младежта такива, освен да изчервява ушите на невинните девойки, филмът притежават и повечето нужни достойнства. Професионалното лошо момче, или пич - ако предпочитате - и сваляч Танк Търнър, се радва на добро реноме на сватовник, макар и в изключително особен вариант - оправящ развалени отношения, илюстрирайки идеално колко далеч по-зле могат да стоят нещата.
Разбира се, за целта е нужно да влиза в ролята на безочлив кретен, дарен с антитакт - нещо, което е превърнал в изкуство. И също така естествено, когато повториш нещо безброй пъти, то се превръща в своеобразна полуистина, макар и да не е задължително вярно - докато в крайна сметка сам не си намира майстора. Проблемното в случая е, че него среща в лицето на бившата приятелка на своя съквартирант, най-близък, добричък по душа и малко смотан приятел Дъстин - задача, с която се заема неохотно.
От всичко това следват редица доста свежи, на места малко мръсни каламбури, без обаче да минават чак границата на приличието, или пък онази на пошлостта - с изключение на речника, както изрично споменах, но той в крайна сметка е ключова част от ролята. Това всъщност не е толкова изненадващо, тъй като режисьор е Хауърд Дойч, притежаващ доста добра визитка, сред която се намират заглавия като "Десет ярда", "Аматьорите" и "По-сърдити старчета" - три комедии, радващи на солидна популярност, макар и да са от различен тип. Сценаристът за сметка на това е дебютант - Джордан Кахан, от когото изглежда тепърва ще очакваме нещо повече.
В ролята на Танк влиза сравнително слабо известният Дейн Кук, правещ обаче съвсем прилично изпълнение, докато в тази на Дъстин се подвизава Джейсън Бигс, който навремето се подвизаваше в "Американски пай", и амплоато определено му отива. Тази на Алексис - споменатата бивша - пък е поверена на Кейт Хъдзън, която въпреки че вече започва по малко да губи съвсем младежкия си вид, и може би и е време да се ориентира към малко по-различни персонажи, също е на ниво. От там нататък следват безброй почти неизвестни (или съвсем не) мадами на най-различна възраст, а за да бъде картинката пълна, се появява и Алек Болдуин, в ролята на татко-професор Търнър, едно към едно с отрочето си.
0 гласа
добър филм