Любопитни факти за едни от най-известните филми на продуцента Джери Брукхаймър

Благодарение на филмовите си проекти през изминалите 40 години Джери Брукхаймър се превърна в една от най-могъщите и влиятелни фигури в киното. Световните приходи на продуцираните от Брукхаймър заглавия надвишават сумата от 10 милиарда долара, а под неговия надзор са работили холивудски величия като Том Круз, Джони Деп, Никълъс Кейдж, Тони Скот, Майкъл Бей, Ридли Скот, Анджелина Джоли, Уил Смит и Дензъл Уошингтън.

71-годишният продуцент продължава да бъде активен участник в света на киното и сред бъдещите му филмови проекти се открояват “Лоши момчета 3”, “Карибски пирати 5”, “Ченгето от Бевърли Хилс 4“ и “Топ Гън 2”.

Успешната холивудска кариера на Брукхаймър послужи и за основа на полу-биографичната книга “Jerry Bruckheimer: When Lightning Strikes - Four Decades of Filmmaking”, която бе публикувана в началото на 2014-та година. Дело на небезизвестния автор Майкъл Сингър и съдържаща невиждани досега снимки, “When Lightning Strikes” разкрива интересни факти от задкулисната работа по филмовите проекти на Брукхаймър. Тези факти са подкрепени и от цитати на самия Брукхаймър, които дават още по-ясна представя за разработването на едни от неговите най-големи и успешни игрални ленти.

Ето и част от тези цитати:

Пърл Харбър (2001)

Брукхаймър: “Когато погледна назад мога да кажа, че “Пърл Харбър“ е най-големия филм в кариерата ми. Най-големия и най-трудния за заснемане. Но когато гледаш финалния резултат ставаш свидетел на нещо невероятно. Мащабът е неизмерим и има сцени, които все още продължават да ме впечатляват.

Спомням си как докато течаха снимките група оцелели от атаката над Пърл Харбър казаха на мен и Майкъл (Бей): “Искаме да видим този филм. Направете го по-бързо, защото нас скоро няма да ни има.”

Отговорността беше голяма. За определен период от време “Пърл Харбър“ беше най-скъпия филм в историята на Уолт Дисни и не е тайна, че аз и Майкъл имахме някои разногласия с началството на студиото. Майкъл искаше да направи по-суров и брутален филм, а от Дисни настояваха, че тази история трябва да бъде гледана и от по-младата публика. Аз лично смятам, че в крайна сметка се получи нещо, което може да задоволи и двете страни.

Мисля, че нашето най-голямо постижение в този случай е, че филма се представи много успешно и в Япония. Не искахме да представяме японците като клиширани, безсърдечни нападатели. С помощта на страхотни актьори като Мако, Кари Хироюки Тагава и Юджи Окомуто смятам, че представихме на публиката герои, които са наясно с това, което правят, но са принудени от обстоятелствата да действат по този начин. Японската публика прие филма и това е нещо с което всички ние се гордеем.”


Флашданс (1983)

Брукхаймър: “Това беше първия филм за MTV поколението. И не се изненадвам от неговото силно влияние върху поп-културата. Ейдриън Лайн (режисьора) знаеше, че работи по нещо специално и направи много компромиси за да създаде филма, който искаше.

Хората не знаят, но голям брой сцени останаха на пода на монтажната. Щеше да се получи много по-дълъг филм, но Ейдриън взе правилното решение като отстрани някои подистории и фокусира сюжета единствено върху Алекс Оуенс.

Двамата с Дон Симпсън (покойния продуцентски партньор на Брукхаймър) винаги сме били слуги на широката публика. И “Флашданс” беше първия ни истински зрителски успех. Ние не правим филми за критиците и най-хубавото усещане за нас винаги е било да наблюдаваме екзалтираните зрители в киносалоните. Когато хората ръкопляскат, плачат и се смеят тогава знаеш, че си свършил работата си. Такъв беше случая с “Флашданс”.

Този филм определено е повратна точка в кариерата ми и мога да кажа, че без него аз едва ли бих направил “Грозна като смъртта” и “Тайните на Беки Б.”.”


Карибски пирати (2003)

Брукхаймър: “Когато представихме идеята за “Карибски пирати” реакцията беше следната: “Филм за пирати през 2003-та година? Това никога няма да проработи.” Този жанр беше на практика мъртъв. Наложи ми се два пъти да пътувам до Франция за да убедя Джони Деп да участва във филма. В крайна сметка той разбра какво всъщност се опитваме да направим. Но проблемите ни не свършиха с осигуряването на бюджет и актьори.

Когато от Уолт Дисни видяха първите заснети сцени с персонажа на Джони всички бяха скептично настроени. Задаваха ни въпроси от рода на “Този герой пиян ли е?”, “Гей ли е?”, “Защо ходи по този начин?”, “Какво не му е наред?”. Никой не беше подготвен за подхода на Джони към ролята и истината е, че аз не бях толкова изненадан от тези реакции. Знаех, че правим нещо експериментално с този жанр и очаквах, че ще има определено противопоставяне. Но напрежението беше навсякъде и имаше опасения, че първия “Карибски пирати” ще сложи край на много кариери. Дори в един момент се наложи да прекратим временно снимките.

Всъщност, “Проклятието на Черната перла” щеше да бъде пълен провал ако не бяха Гор Вербински и Джони Деп. Те бяха моите партньори в тази одисея и се бориха всекидневно за филма. Няма да споменавам имена, но имаше доста хора, които бяха твърдо против нашия подход към този проект. Наложи се и двете страни да направят компромиси и да се стигне до определено разбирателство. Сега, разбира се, нещата са доста по-различни. След всички тези години смятам, че в основата на успеха на “Карибски пирати” стоят три неща: героят на Джони Деп, свръхестествените елементи и комедийните моменти. Без всичко това тази поредица нямаше да просъществува.”


Армагедон (1998)

Брукхаймър: “Обичам историите, които са по-големия от самия живот. “Армагедон“ е глобален филм във всяко едно отношение. Историята има няколко различни слоя и екипа на Хари Стампър е съставен от хора, които всеки един от нас може да срещне на улицата. Те не са супергерои, правят грешки и не са напълно подготвени за подобна мисия.

Мисля, че това помогна много на филма. Не става дума само за астероида, а за обикновени хора, които трябва да взимат решения на живот и смърт. На практика това е “Мръсната дузина” в космоса.

Що се отнася до този филм от самото начало Майкъл Бей споделяше моите виждани и това ни улесни много. Основната цел беше да направим летен блокбастър, който ще остане в паметта на зрителите. Амбициите ни бяха големи.

След снимките работихме всеки ден в монтажната – понякога стояхме и до 2 часа сутринта. Графикът ни беше изключително натоварен и завършихме филма буквално една седмица преди световната му премиера.”


Грозна като смъртта (2000)

Брукхаймър: “Също както “Флашданс” историята на “Грозна като смъртта” е за момиче от работническата класа, което радикално променя своя живот. През 1997-ма година, след като прочетох статията за бара “Coyote Ugly”, аз бях убеден, че това място може да се превърне в основата на страхотна филмова история.

Исках това да бъде филм, който ще накара зрителите да се чувстват приятно – без никакво насилие, без специални ефекти и без преследвания с коли. Колкото и клиширано да звучи “Грозна като смъртта” е филм за мечтите и желанието да направиш нещо значимо.

Дълго време търсихме актриси за главните роли и дори мисля, че се срещнахме с всяка 20-годишна актриса в Холивуд. Кастингите бяха най-голямото предизвикателство за нас. Отне ни доста време да намерим правилните актьори, но като цяло създаването на “Грозна като смъртта” беше един много забавен и приятен процес за всички ни. Много хора питат дали ще има продължение, но лично аз смятам, че оригиналния филм е напълно достатъчен.”


Топ Гън (1986)

Брукхаймър: “Веднага след първата ни среща с Том Круз аз бях убеден, че това младо момче ще стане международна звезда. И “Топ Гън” беше неговата първа голяма стъпка в тази посока. Когато обсъждахме проекта със студийните началници аз казвах, че това ще представлява “Междузвездни войни на планетата Земя”.

От 50-те до 80-те години филмите за пилоти на бойни самолети бяха рядкост и не беше лесно да задвижим “Топ Гън”. Прослушахме стотици актьори за главната роля, но когато Том Круз влезе в стаята магията просто се получи. Няма по-хубаво нещо от това да разкриеш таланта на младите изпълнители пред целия свят.

Тони Скот беше генерала на снимачната площадка и той успя максимално да се възползва от военната подкрепа. И извлече най-доброто от актьорите. Малко хора знаят това, но по време на сцените в пилотските кабини актьорите носеха кислородните маски, но не говореха. Всички реплики бяха записани по време на пост-продукцията. Работихме не само със сценаристите, но и с военните съветници за да сме сигурни, че диалога и жаргоните ще бъдат напълно автентични.”


Лоши момчета (1995)

Брукхаймър: “С Майкъл Бей бяхме добри приятели преди да работим по първия “Лоши момчета”. Той засне страхотно видео за “Дни на грохот” и аз знаех, че рано или късно ще работя с него по нещо много по-голямо. Когато започнахме да разработваме “Лоши момчета” аз веднага се сетих за Майкъл и неговия стил. Той беше идеалния кандидат. Още тогава знаех, че той ще постигне огромни успехи в киното.

Първоначално в “Лоши момчета” трябваше да участват Джон Ловиц и Дейна Карви, но след намесата на Колумбия Пикчърс нещата се промениха. От студиото искаха Арсенио Хол да изиграе ролята на Майк Лаури, но Майкъл искаше да работи с Уил Смит, който през тези години беше познат единствено като забавния младеж от “Принцът на Бел Еър”.

Майкъл, аз и Дон Симпсън настоявахме Уил да участва във филма заедно с Мартин Лоурънс. Химията между двамата беше невероятна. След като получихме подкрепата на Колумбия се наложи да променим изцяло сценария, тъй като вече разполагахме със съвсем различни актьори. И истината е, че голяма част от сцените в първия “Лоши момчета” са импровизирани. Майкъл даде огромна свобода на Мартин и Уил и мисля, че резултата говори сам за себе си.

Филмът беше успех за нас, но по малко по-различен начин. Всъщност, от студиото не бяха особено впечатлени от бокс офис приходите, но това, което настина промени всичко бяха продажбите на видеокасети и DVD. Резултатите на “Лоши момчета” надминаха всички очаквания и внезапно се появи тази огромна публика, която настояваше да направим продължение.”


Ченгето от Бевърли Хилс (1984)

Брукхаймър: “Първият “Ченгето от Бевърли Хилс“ беше проект, която премина през много различни стадии. Ролята на Аксел Фоули трябваше да бъде изиграна от Мики Рурк, но той се оттегли и от Парамаунт Пикчърс искаха да привлекат Силвестър Сталоун.

Трябваше да се поизпотим доста за да превърнем проекта в нещо, което ще отговаря на талантите на Еди Мърфи. В началото “Ченгето от Бевърли Хилс“ беше много по-сериозен филм и дори имаше планове за пренасяне на част от действието в Лондон. Но в крайна сметка сметнахме, че би било глупаво да напускаме границите на САЩ и то с филм, който носи заглавието “Ченгето от Бевърли Хилс“.

Търсенето на режисьор също беше трудно и с Дон (Симпсън) прекарахме доста време в разговори с Парамаунт Пикчърс. От студиото не искаха да поверяват режисурата на Мартин Брест и самия Мартин не беше сигурен дали иска да работи по филма.

Но след няколко месеца и намесата на Еди Мърфи ние вече разполагахме с режисьор и бяхме готови за снимки. Останалото, както казват, е история.”


Блек Хоук (2001)

Брукхаймър: “Спомням си, че работихме активно по “Блек Хоук“ когато бяхме уведомени, че от Уолт Дисни са се отказали от намерението си да финансират филма. Беше доста неприятно и единственото, което чувах от колегите си беше, “Господи, какво ще правим сега?”

Аз знаех, че имаме шанс да работим с Колумбия Пикчърс и се опитвах да намаля напрежението. Ридли Скот беше един страхотен партньор в това начинание и той е една от основните причини за съществуването на този филм. Не е лесно да намериш финансиране за филм, който на пръв поглед е съставен единствено от смъртоносни военни конфронтации и сцени с жестоко насилие.

За щастие от Колумбия разбраха какво се опитваме да направим и ни дадоха пълна свобода. Не искахме “Блек Хоук“ да бъде филм-касапница, който разчита само на визуалния спектакъл. Тук става дума за героизъм под огъня, приятелство и саможертва. Да, не можехме да си позволим да отделяме много време за всеки един персонаж и имахме ограничения по отношение на историята. Все пак става дума за събитие, което е ясно документирано и не можеш да просто да разчиташ на въображението си.

Имахме всекидневни срещи с представители на военновъздушните сили и тъй като снимахме в Мароко сигурността на техниката и екипа беше на първо място. Използвахме истински, активни хеликоптери и бяхме питани нееднократно, “Кой ще гарантира за сигурността на американската военна техника в Мароко?”, “Колко време ще снимате с тази техника?”

По време на тези преговори ми помогнаха взаимоотношенията с няколко хора от Държавния департамент. Година по-рано ние си сътрудничехме по направата на “Пърл Харбър” и благодарение на тези хора ние отново бяхме подкрепени от военните и успешно се преборихме с бюрократичните пречки.“


Въздушен конвой (1997)

Брукхаймър: “Въздушен конвой“ беше първия филм, който направих след смъртта на Дон (Симпсън). Това е от типа екшън-филми, които най-много ми допадат. Героите са страхотни и актьорите с които работихме бяха просто феноменални. Първоначално сценария на “Въздушен конвой“ не отделяше много време за характерите на персонажите и екшъна беше основната атракция.

Аз исках да направим някои промени и да представим на публиката едни по-пълнокръвни и колоритни герои. Всеки един герой от “Въздушен конвой“ би могъл да се сдобие със свой собствен филм. За Саймън Уест това беше първи студиен проект и също както Тони Скот и Майкъл Бей, той успя да пренесе таланта си от света на рекламите в киното. Спомням си как преглеждахме британските реклами и видеоклипове на Саймън и с Майк Стенсън (партньора на Брукхаймър) се спогледахме и си казахме “Да, това е човека, който ни трябва.”